Интересни факти - Знаете ли че?

[Kiro]

С. Подуене, Софийско. Типичният кръчмар за онова време...

[Kiro]

Гюстав Доре. "Армията на втория кръстоносен поход намира останките от войници от първия кръстоносен поход." Гравюра от 1877 г. Предполага се, че настроението на божиите воини рязко се сговнило. И имало защо...След прекосяването на византийските територии, двете кръстоносни армии са разбити поотделно от селджукските турци. Остатъците достигат до Йерусалим, и през 1148 г. участват в неблагоразумна атака на Дамаск. Походът на изток е загуба за кръстоносците и голяма победа за мюсюлманите.

[Kiro]

София, кино Солун, опашка за билети, 1943 година.

[forman777]

Погребален обред в албанските планини, 1930 г. И през 20-ти век албанците продължават да живеят в племенни кланове и да се самоизбиват заради кръвно отмъщение...

[forman777]

Мъж си купува първата бутилка водка след отмяната на сухия режим във Финландия, 5 април 1932 г.

РАДОСТ..

[Kiro]

През Балканската война четирима комити превземат Кавала без нито един изстрел. На 25 октомври 1912 г. край гр. Драма войводите Й. Вапцаров, М. Чаков, Хр. Чернопеев и П. Яворов искат среща с командира на Родопския отряд генерал-майор Стилиян Ковачев и му предлагат с част от войските си да се придвижи на юг към Бяло море и да превземе Кавала. Генералът преценява, че акцията ще затрудни военните му планове и отказва. Тогава Яворов излага идеята им да се превземе мирно града и го моли да предостави четири военни униформи от българската армия и четири коня. Придружени от 23-ма четници, четиримата войводи тръгват от Драма към Кавала, представяйки се за преден отряд на идващата българска войска. На 27 октомври 1912 г. „официалните парламентьори” на българската армия Христо Чернопеев, Михаил Чаков, Йонко Вапцаров, Пейо К. Яворов и техните четници влизат в град Кавала. Новината мълниеносно се разнася из града и в центъра му се събира огромно множество от хора. В конака войводите започват тежки преговори с турската административна власт. Яворов като водач поставя условията, а М. Чаков превежда: градът до полунощ трябва да се предаде, в противен случай ще бъде обстрелян от артилерията на генерал Ковачев; не бива да загиват напразно невинни граждани. Малко преди 24.00 ч. петдесетхилядният град е предаден на четата и въпреки късния час на площада започва спонтанно тържество. Христо Чернопеев сваля турското знаме от балкона на конака и поставя българския трибагреник, а Яворов произнася емоционално слово пред събралите се граждани. Критичното положение на „парламентьорите”, които превземат града без един изстрел след няколко часа е преодоляно с пристигането на нова българска сборна чета от над 100 човека. В новосформираните органи на българско управление в Кавала на П. К. Яворов е поверено общото управление, на М. Чаков - милицията, на Хр. Чернопеев и Й. Вапцаров - отговорността за четите, които осигуряват реда в Кава

[forman777]

Александър Велики имал 361 наложници. Това са твърде много жени и за един Велики, нали?

Екатерина Велика е имала ненаситен сексуален апетит, но имала служител, който „тествал“ мъжете, преди да посетят спалнята й. Един от слугите й проверявал нейните избраниците дали нямат венерически болести.

Чингис хан е спал с толкова много жени, че 0.5% от населението на света може да проследи произхода си към него. Това са 16 милиона души.

Кралицата на Португалия Мария I е имала доста кръвосмесително семейство. Първо, самата Мария е омъжена за по-малкия брат на баща си – Петър III, тоест за чичо си. Мария и Петър имали син Джоузеф, който е женен за малката сестра на Мария. Тогава той е бил на 15, а тя на 30 години. Това означава, че сестра, дъщеря и племенница – всички тези хора, са едно и също лице. Сестрата на Петър и Мария също й е дъщеря. Да спрем дотук.

[forman777]

Някои не твърде известни подробности от живота на историческите личности биха били на челните места в рубриката „Невероятно, но факт“. Ето какви пикантни дреболии се появиха за някои от най-известните личности от историята.
Моцарт е написал песен, наречена…“Оближи ми задника“ /Lick my ass/. Композиторът е бил голям фен на скандалния и мръсен хумор и написал тази песен за шест гласа.
Някога във Франция е било традиция кралиците да раждат пред публика. Френската кралица Мария Антоанета е имала толкова голяма аудитория, че е била почти смазана от хора, които се опитали да се поберат в стаята й във Версай, когато тя ражда.
Президентът Линдън Джонсън веднъж извадил пениса си по време на интервю. Репортер много държал да го попита защо американските войници са били във Виетнам. Тогава Джонсън разкопчал панталоните си и го размахал с думите: „Това е причината!“

[Belcho]

Знаете ли, че...живеем в държавата, в която парица е царица, а интересът клати феса?!

[Грую Груев]

Чакайте, че ме върнахте в онези златни и злощастни години 1912-1918, когато мъжество и силата на българина, неговата саможертва за брата роб в Тракия и Македония, вихрените му атаки, ударите "на нож", благородството му смайват света. И всичко си ебава майката за нула време накрая, за да се появим сегашните мърди. Ето един такъв българин и стихът, който трябва да е настолен на всяко българско дете, редом до "Аз съм българче"!



Стамен Панчев е от онези българи, които през 1912 година от интелектуалци и културни дейци се превръщат в смели войни. Овладян от чувство на патриотизъм и себеотрицание, той се впуска в боевете, но наред с бойния вик „Ура“ и желанието да отблъсне неприятеля, от неговото съзнание никога не изчезва човещината и любовта към ближния.

Именно на ужасът от войната, Стамен посвещава почти цялото си творчество. В неговите стихове на преден план изпъква личната трагедия на обикновения войник, отделен от всичко любимо, но съпричастен със съдбата на своята родина. Може би най-прочувствената и нежна творба на Панчев е заветът към неговия тригодишен син „Сине мой“.

Всеки един ред от това блестящо стихотворение сякаш извира от душата на поета, за да докосне сърцето на невръстното дете и да го насочи в правилния път. Скоро след написването на „Сине мой“ Стамен Панчев е тежко ранен край Чаталджа. Няколко дни по-късно той издъхва в лазарета, държейки в ръце портрета на своя тригодишен син Павел.


Сине мой

Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който те милува твой баща.

Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой,
може би не ще те веч прегърна,
теб не ще продумам, сине мой!

Сине мой, аз те благославям,
нека Бог закриля теб в света.
На теб сал един завет оставям –
свет завет на грижовен баща.

С него расти, възмъжавай, сине,
моето богатство ти е той,
с него татко ти не ще загине –
ще живее в тебе, сине мой!

Сине мой, живей със светлий спомен
на родинолюбците деди,
гражданин бъди ти всявга скромен,
честен в мисли и в дела бъди.

Вярвай в идеали благородни,
с тях окрилен в мирен труд ил в бой,
дай живота си за края родни –
българин бъди горд, сине мой!

Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който виждаш своя ти баща.

Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой –
дай да те целуна и прегърна,
може би за сетньо, сине мой!

[forman777]

Те очакват татко си. Българска картичка от периода на Балканската война.

[forman777]

Смятан за най-големият кон в света в продължение на много години, белгийският жребец Бруклин тежи около 1,5 тона. Снимка от 1940 г.

[forman777]

"Маузер C96" с приклад от Първата световна война.
През 1915 г. върховното командване на германската армия поръчало на "Маузер" изработването на 150 000 пистолета C-96 с патрон 9 мм "парабелум". В края на войната количеството на постъпилите във войската пистолети от този модел достигнали 138 000 бр.
http://handguns.g00net.org/Mauser/Mauser-C96.htm

[forman777]

Анархистът командир на бригада Нестор Махно (вдясно) и болшевишкият ръководител Павел Дибенко, 1919 г. През Гражданската война в Русия Махно е командващ Революционната армия на Украйна; съюзник (комбриг в Червената армия), а по-късно – противник на болшевиките.
http://dversia.net/2979/ruski-anarhisti/

[forman777]

Дан Колов на лов в Канада, август 1933 г.