Интересни факти - Знаете ли че?

[Грую Груев]

Груйче, за съжаление има много истини в текста..Това, което храбрите ни войници са спечелили на бойното поле крадливите ни политици са проиграли в дипломацията И ГЕОПОЛИТИКАТА..КОЙ СПОРЕД ТЕБ Е ВИНОВЕН ЗА ЗАГУБЕНИТЕ НИ ВОЙНИ..

Кире, войните през 1912-1918 са искани, желани, бленувани от нашите деди, за да освободят брата-роб в Македония и Одринско. Причините са неуспехите са основно две:

- първата и най-важната - лоша дипломация, като започнем от това, че изобщо не е трябвало да воюваме с османците, щото те са били в пъти по-толерантни от шумадийските копелета и маляките, минем през това, че сме в центъра на Балакните и всеки иска да гепи нещо от нас (как да си иска нещо Румъния от Гърция, като нямат обща граница) и стигнем до мега малоумното предоверяване на пияните казаци и Николашка с резната шашка и още по-тъпото договорче с Шумадия - изконния български враг. Защото най-големият ни врга на Балканите от 13 век насам винаги е била Шумадия. Винаги!

- втората и не по-малко важна причина е мегаломанията и липсата с реалността на цялото ни общество - като почнеш от висшия ешалон, та стигнеш до последния войник. Как си представяш в една война ние да вземем Одрин, Солун, Кавала, Скопие, Лерин, хрид и Битоля или иначе казано 90% от ценните земи на Османската империя на Балканите, а за маляките да останат само части от Епир, пък за шумадийците - Нови Пазар и Косово? Ма в София умните глави са го вярвали! После минаваме през вярата, че сме отлични войници - ми не сме някакви супер гига мега войници - Брегалница срещу сърбите и особено Кукуш, Дойран, че дори и Кресна, дето ние я знаем като Кресна, ма битката е между Благоевград и Симитли - маляките са минали дефилето, са повече от показателни. да не говорим за малоумитео да не вземем поне половината сръбска и маляшка армия да се бият в Тракия, а сами да изнасяме целия удар.

Това е, Кире, много е удобно да обвиним Ферди - такъв бил онакъв бил, факт, педал е бил, ама не той се проваля при Чаталджа на два пъти (едва ли знаеш, но имаме и втора атака, веднага след падането на Одрин - нъцки), не него прегазват при Кукуш, Лахна, Дойран, Брегалница разни уж некачествени маляки и шумадийци. Симбиоза е - некадърни политици, но и мегаломанщина отвсякъде. После, посел вече е късно, а за Първата световна той вина няма - неутралитет, много е лесно да говорим за неутралитет, когато гледаме след 100 години, реалността тогав е друга - САЩ не са във войната, Германия размазва Русия и най-важното - Шумадия бе, Шумадия не дава и дума да се издума за каквито и да било отстъпки в Македония. Нито за един километър земя - не и не, не искат да дават нищо заграбено. Е, как да стане - Шумадия влиза преди нас във войната, Турция ни дава гарата на Одрин (караагач) и земя (стратегическа) по поречието на Марица, а малякия е пуснала много преди нас войските на Антантата. То изборът ни е предопределен. Фатален избор

[forman777]

ТЕРОРЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ В ЗАПАДНА ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ 1941-1982 г.
по проф. Добрин Мичев и др.
Терорът и заплахата за Българското население от гръцката администрация и гръцките шовинистични военни организации продължава с още по-дива ожесточност след немско-италианската окупация на Егея в 1941 г. и връщането на Беломорието и Повардарието към Отечеството. От началото на юни и през юли 1941 г. в почти всички български села в Западна Егейска Македония е възстановена гръцката административна власт. Още с появяването си тя пак се нахвърля върху македонските българи и започва да ги тормози. Полицията арестува по-будните от тях, подлага ги на побоища и ги принуждава да се изселват. Тя ги клевети пред германските и италианските власти, че били, "комунисти", за да ги злепостави и да предизвика тяхното преследване и физическо ликвидиране. На българите се забранява публично да говорят своя език, а на тези, които не се подчиняват, се нанасят публично побои и тежки парични глоби. На тях не се разрешава да мелят жито и царевица на водениците, а непокорните се малтретират и мливото им се конфискува. Забранено е да се продава дори сол, газ, сапун и други стоки на българи.
В резултат на гръцките клевети през октомври 1941 г. германската военна полиция напада селата Горно и Долно Крушево и разстрелва около 200 души. Тежко е пострадвло и с. Дъмбени от италианските наказателни отряди в началото на ноември с.г., където по донос на гръцката полиция са разстреляни 15 българи.

За да не бъде допуснато да се членува в учредения в 1941г. в Солун Български клуб, по къщите на членовете на клуба са изписани лозунги и заплахи, че са "осъдени на смърт" и над тях ще последва физическа разправа. Полицията привиква в участъците членовете на клуба и ги принуждава да се откажат или иска насила да им отнеме членските карти. Когато това не помага, се преминава и към убийства на членове на Българския клуб - в селището Лагадина краи Солун зверски са убити две жени – активистки на местния Български клуб. В с. Лахана е убит Хр. Чангаров, тъй като искал да стане член на Българския клуб.
В с. Екшису, известно като "малката София", селяните събират скъсаните от гръцките власти буквари и читанки, назначават си български учители и започват да учат децата си на българско писмо и четмо. Един от тях е старият екзархийски учител Димитър Гульов, който заради това е арестуван и хвърлен в Солунския затвор "Еди куле".

eye-crossed-out




ТЕРОРЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ В ЗАПАДНА ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ 1941-1982 г.
по проф. Добрин Мичев и др.
Терорът и заплахата за Българското население от гръцката администрация и гръцките шовинистични военни организации продължава с още по-дива ожесточност след немско-италианската окупация на Егея в 1941 г. и връщането на Беломорието и Повардарието към Отечеството. От началото на юни и през юли 1941 г. в почти всички български села в Западна Егейска Македония е възстановена гръцката административна власт. Още с появяването си тя пак се нахвърля върху македонските българи и започва да ги тормози. Полицията арестува по-будните от тях, подлага ги на побоища и ги принуждава да се изселват. Тя ги клевети пред германските и италианските власти, че били, "комунисти", за да ги злепостави и да предизвика тяхното преследване и физическо ликвидиране. На българите се забранява публично да говорят своя език, а на тези, които не се подчиняват, се нанасят публично побои и тежки парични глоби. На тях не се разрешава да мелят жито и царевица на водениците, а непокорните се малтретират и мливото им се конфискува. Забранено е да се продава дори сол, газ, сапун и други стоки на българи.
В резултат на гръцките клевети през октомври 1941 г. германската военна полиция напада селата Горно и Долно Крушево и разстрелва около 200 души. Тежко е пострадвло и с. Дъмбени от италианските наказателни отряди в началото на ноември с.г., където по донос на гръцката полиция са разстреляни 15 българи. Пострадали са и селата Добролища, Сливени, Маврово, Косинец, Габреш, Радигош, Стенско, Жупаница, Вишени, Поздивища, Дреновени и др.В началото на 1942 г. българите в с. Несрам и градчето Хрупища също изпитват кървавите удари на германските окупатори. В с. Дреновени са разстреляни 5 души, в Смърдеш – 2, Желин – 7, в Лудово - 3, в Добролища - 4 и др. Цели села в Костурско са опожарени - Несрам, Яновене, Радигож, Езерец, Стенско, Жужелци и др. За да тероризират българското население са създадени въоръжени групи от мохаджири в селата Ошени, Ревани, Св. Неделя и др., които се отличаввт особено много със своите жестокоси. В Леринско са изгорени до основи българските села Горничево, Елово, Св. Петка, Нерет и др.
На морален и физически тормоз е подложено българското население и в италианската окупационна зона. Системно над него се вършат арести, разпити и побоища, внушава му се, че не са българи, а "македонци". Италианските власти провеждат политиката "разделяй и владей". Те агитират сред македонските българи за "автономна Македония" под италиански протекторат, забраняват откриването на български училища, издигането на българското знаме и слушането на българска музика. Военната полиция арестува по-будните българи под фалшив претекст, че са комунисти и подпомагат антифашисткото движение.
Италианските войници, гръцки полицаи и албански националисти извършват непрекъснато претърсвания в българските села и заграбват храните и покъщнината на населението. Те насилват свещениците да се откажат от Българската православна църква и да се подчинят на Тирана, забраняват на децата да учат в български училища или в Битоля и Скопие, да пишат имената си с окончанията -ов и -ев, да пеят български песни и пр.
Гръцките правителствени колоброционистки сили Тагмата Асфалияс ( Батальони за сигурност) в сътрудничество с немския сержант Фридрих Шуберт и гръцкият колаборационист Георгиос Пулос се помнят с едни от най-големите си зверства на 24 април извършват клане в Катраница и на 15 септември в Енидже Вардар, в които са убити съответно 318 и 103 души, предимно членове на Българския червен кръст и на Централния българомакедонски комитет. По време на войната про-съюзническото гръцко правителство в изгнание осъжда Батальоните за сигурност за предателство, основателят им Йоанис Ралис е осъден на доживотен затвор за измяна и умира в затвора през 1946 г., но при избухването на Гръцката гражданска война, много от членовете на батальоните са набрани към жандармерията, на страната на британците и правителството, за борба срещу партизаните от ЕЛАС. Тези групи участват активно и в борбата със СНОФ (т.н. Славяно-македонския народоосвободителен фронт) - въоръжена част към Гръцката комунистическа партия съставена донякъде от егейски българи, немалко от тях насствено „мобилизирани” от ЕЛАС и др.
За да не бъде допуснато да се членува в учредения в 1941г. в Солун Български клуб, по къщите на членовете на клуба са изписани лозунги и заплахи, че са "осъдени на смърт" и над тях ще последва физическа разправа. Полицията привиква в участъците членовете на клуба и ги принуждава да се откажат или иска насила да им отнеме членските карти. Когато това не помага, се преминава и към убийства на членове на Българския клуб - в селището Лагадина краи Солун зверски са убити две жени – активистки на местния Български клуб. В с. Лахана е убит Хр. Чангаров, тъй като искал да стане член на Българския клуб.
В с. Екшису, известно като "малката София", селяните събират скъсаните от гръцките власти буквари и читанки, назначават си български учители и започват да учат децата си на българско писмо и четмо. Един от тях е старият екзархийски учител Димитър Гульов, който заради това е арестуван и хвърлен в Солунския затвор "Еди куле".
В селата Саракиново, Кронцелево и други в Мъгленско, децата присъстват на откриването на гръцкото училище, викат дружно "ура" и напускат демонстративно първия учебен ден. Те заявяват високо пред гръцките учители, че не искат да учат в тяхното училище. Тогава учителите тръгват по къщите да ги събират с обещания и заплахи. Много родители са арестувани, бити и разкарвани по участъците под предлог, че са "комунисти".
На 18 юли 1943 г. в Солун се провежда среща на гръцките офицери – маиор И. Папатанасиу от Централна Македония, майор Е. Дортас от Източна Македония и капитан Ан. Секеларис, на която се решава създаването на организация, която да обхване Югозападна и Източна Македония, обединяваща всички гърци от "поробена Северна Гърция". Така се ражда националистическата антибългарска организация ИВЕ ("Защитници на Северна Гърция"). Неин върховен началник е Ат. Хрисому – "очите и ушите" на ген. Г. Чолакоглу в Северна Гърция. По-късно от тази организация се рои организацията ПАО ("Всегръцка освободителна организация"), свързана тясно с Гестапо. Нейното ръководство също се намира в Солун и има свои филиали в Лерин, Костур, Кукуш, Воден, Бер, Негуш, Кожани и др., начело на които стоят фанатизирани гръцки офицери – българомразци. Главорезите на тези организации се проявяват по време на кланетата над българите от селата Катраница, Ранци и др.
Друга националистическа антибългарска организация е тази на полковник, а по-късно генерал Зервас – гръцкият Дража Михаилович. По врвме на войната Зервас командва гръцките партизански сили на ЕДЕС ("Гръцки национален демократичен съюз"), които са се прославили особено със своите кървави издевателства над българските села в Югозападна Македония. Организацнята ЕКА("Национална и социална защита") също е създадена да води борба против българщината в Югозападна Македония.
Освен тези националистически и антибългарски организации, е създадена още "Триипсилон", ръководена от министъра на финансите в правителството на ген. Чолакоглу – Коджаманис, фанатизиран гръкоман от Ениджевардарско. За да спечели довврието на германците тази организация се представя за националсоциалистическа.
Организацията "Етникифилия" също води жестока борба срещу българското национално дело в Югозападна Македония и за разширяване влиянието на гърцизма под лозунга за "Велика Гърция".
Всички тези националистически банди извършват множество жестокости над българските села. Те въоръжават гръцките и мохаджирските села, нападат безнаказано българските седа, като горят къщите на селяните, ограбват покъщнината и добитъка им, безчестят, колят и разстрелват.
През 1942 г. положението на българското население в Югозападна Маквдония се влошава още повече и става още по-тежко. С появата на националистическите андартски отряди, командвани от полк. Зервас, както и комунестеческите отряди на ЕАМ и ЕЛАС, то започва да понася още по-тежки удари. Както гръцката администрация, така и националистическите банди и отрядите на ЕАМ и ЕЛАС нападат с голямо ожесточение българските села, заграбват и без това оскъдната храна на селяните, задигат добитъка и покъщнината им и насила мобилизират мъжете. Българите упорито отказват да се присъединяват към антифашистката съпротива поради нациоиналистическите и великогръцките й позиции по македонския въпрос.
Клеветени като комунисти от гръцката администрация, българите в италианската окупационна зона са подложени на непрекъснати репресии от властите. Така военната полиция извършва масови арести в българските села Драче, Дреничево, Желебоже, Косинец и др. Арестуваните са подложени на жестоки изтезания. Между арестуваните е и активният деец на Българския клуб Христо Руков, който е жестоко бит в ареста на италианската военна полиция в Костур. Масови арести и жестоки побоища са извършени и в с. Загоричане, Куманичево, Шестеово, Бабчор и др. от гръцката полиция. Единствената "вина" на селяните е, че членуват в Българския клуб.
На преследвания и жестоки побоища са подложени от италианските военни власти и българите от селата в Дебърско, Стружко, Преспанско и други райони.
Жестоки се албанските изстъпления над българите в Тресонче, Селце и др. Италианските военни съдилища по гръцки доноси и клевети осъждат на смърт българи в с. Дъмбени, Костурско.
Българското население е подложено на жесток терор и грабежи от страна на италианските военни власти, от гръцката администрация, гръцките андарти и отрядите на ЕАМ и ЕЛАС. Заради терора на андартите над българското население в Драничево, Старичани, Жегожа, Брещчане, Граче и др., Костурско, селяните забягват в гората. Андартите ограбили селата като задигнали житото, покъщнината и добитъка на българите. Само от 1 декември 1942 г. до 10 май 1943 г. демаркационната линия към Битоля, която е под българска власт са преминали хиляди български семейства, за да дирят спасение от жестокия гръцки терор.
На 5 март 1943 г. значителен отряд андарти нападат с. Добролища, Костурско, като се опитват да арестуват братята Паскал и Щерьо Николови Добролитски, но братата се спасяват в Костур където с друге българи създават местно опълчение за самоотбрана известно като „Охрана” с което фактически българите в костурско въстават срещу издевателствата.
На 2 май андартите нападат и селата Търсье и Несрам. При нападенията на българските села андартите насила отвличат със себе си българските младежи. Така например при нападението на с. Езерец са отвлечени 13 души. Български младежи са отвлечени и по време на нападенията над селата Жупаница, Несрам, Четирок, Хрупища, Св. Неделя и др. При нападението на с. Куманичево милиционерите успяват да отблъснат многобройния андартски отряд. А българите в с. Загоричани, Бъмбоки и др. отказват катеюично да предадат оръжието си и също отблъскват андартите. Срещу четите на "Охраната" са хвърлени националистически банди на полк. Пулос, както и главорезите от националистическите организации ПАО и ЕКА, които тероризират българското население. След създаването на СНОФ – партрзански батальон от комунисти македонски българи към ЕЛАС, неговите чети също са хвърлени против "Охраната".
След нападението на с. Старичани, войводата Л. Дамянов изпраща писмо до командира на андартския отряд в гората Синачкан. В него той предлага да си разменят пленниците и добавя, че милиционерите не са нищо друго, освен честни войници, борещи се за реда в околията и за предотвратяване на насилията над българското население.
В доклад на Битолския областен управител от 10 май 1943 г. четем, че талианските военни власти продължават да се отнасят пасивно към андартите, които стават все по-агресивни и жестоки. Те продължавали да нападат българските села, да ги ограбват и опожаряват, както и да избиват безмилостно по- активните българи и близките на милиционерите. Италианският полк. А. Вениер съзнателно държи страната на гърците и с това влошава и без това тежкото положение на българското население. Вместо да оказват помощ на сражаващите се с андартските банди български милиционери, италианците обстрелвали с артилерия нападнатите от тях български села Гръче, Дреничево, Желегоже и Несрам, Костурско и ги изгорили и разрушили.
На 24 май 1943 г. една германска част влязла в сражение с андартите в българските села Сребрено, Елово, Клисура, Лозница и др. и ги опожарила, а и отказвали да въоръжат българите, за да се бранят от андартите.
По това време в района на Воденско, Леринско и Костурско действат националистическите отряди на полк. Зервас, както и отряди на ЕАМ и ЕЛАС. В състава на 28 полк на ЕЛАС на 26 август 1944 г. в с Поздивища, Костурско е създаден Трети батальон "Гоче" с командир Илия Димов от с. Статица, Костурско, съставен от македонски българи. В голямата си част, поради непрекъснатите партизански набези и терор, българското население е избягнало в горите, изоставило селата и покъщнината си. Затова, както гръцката администрация, така и отрядите на полк. Пулос, полк. Зервас, на ЕАМ и ЕЛАС посрещат крайно враждебно създаването на доброволческите дружини на ВМРО. След като не успяват да дискредитират доброволческите дружини на ВМРО сред населението, андартите и антифашистките отряди на ЕАМ и ЕЛАС предприемат драстични насилия по селата над близките на доброволците. Те са арестувани, бити и публично разстрелвани, а къщите им разграбвани и изгорени. За да се попречи на набирането на нови доброволци, мъжете са насилствено мобилизирани в гръцките отряди. В един доклад на полк. Мирчев до Щаба на войската от 5 юни 1944 г се съобщава, че андарите са пленили четата на войводата Коста Качаунов при с. Турье - 28 души. И за да сплашат населението, изклали по най- жесток начин всички четници. Селата Гугово, Жерви, Русилово, Чеган и др. са нападнати от отряди на ЕЛАС опожарени са и са взети заложници. Командването на Воденската дружина решава да я изтегли на Каймакчалан, но по донос на ЕЛАС на 11 септември 1944 помещенията на дружината са блокирани от германците и тя е разоръжена. На 12 септември, със съдействието на английската авиация ЕЛАС напада Воден.
Защитниците на българете в Югозападна Македония - членовете на Българския клуб, на българо-македонскит екомитети, участниците в "Охраната" и четите на ВМРО, в края на 1944 г. и началото на 1945 г. масово са арестувани, избивани без съд и присъди, или съдени и хвърлени в затворите или зловещите концентрационни лагери по островите на Бяло море. Върху българското население с нова страшна сила се стоварва тежкият юмрук на гръцката националистическа омраза и жестокост. Първата вълна на терора на ЕЛАС е насочена върху членовете на "Охраната" и доброволци като Хр. Насков, Н. Шестеов, избити по най-жесток начин от партизаните на ЕЛАС.
На 8 юли 1945 г. специалния военен съд в Солун разглежда делото над група членове на Българския клуб в Костур. От подсъдимите 25 души са признати за "виновни", че "са сътрудничили на българите и вършили пропаганда в тяхна полза". От тях 7 са осъдени на смърт, 7 на доживотен затвор, а останалите на по 20 години затвор.
На 17 август 1945 г. Солунският специален военен съд осъжда 21 българиот Воденско - 2 на смърт, 5 на доживотен затвор и 9 на различни срокове затвор. През септември с.г. този съд издава тежки присъди над голям брой доброволци в четите на ВМРО от Воденско.
На 4 декември 1945 г. съдът гледа делото над 56 българи от с. Загоричане заради участието им в "Охраната". От тях 6 са осъдени на смърт - К. Набалов, В. Лузев, К. Карадимов, Сп. Карагеоргиев, Н. Шишков и Н. Бързев, 11 на доживотен затвор, а останалите - от 3 до 30 години затвор.
На подобно съдебно преследване са подложени и членовете на Българския клуб в Солун. На 25 април 1945 г. в Солун 8 души са осъдени на смърт и 2 на доживотен затвор. Гръцката национална гвардия извършва масови арести на членове на клуба в селата Тресино, Съботско и др. Арести и претърсвания са извършени и в други български села. В Ениджевардарско и други краища също се извършват масови арести на членове на Българския клуб, като се изземва и добитъкът им под претекст, че им бил даден от клуба. Арести и грабежи над българското население са извършени и в Леринско, Воденско и Костурско.Югозападна Македония потреперва от жестокия и дивашки терор. Много българи са принудени, за кой ли път, да се спасяват като напускат със семействата си родните си огнища и да търсят спасение в България.
Арестуваните българи са обвинени като „сътрудници” на окупатора и автономисти. Така само в Костурския военен съд има подготвени 600 обвинителни акта срещу 4-5000 обвиняеми българи. В Ленинна съдебно преследване са подложени 3/4 от българите.
Като членове на "Охраната" са подведени под съд 70 селяни от с. Суровичево, 60 от с. Върбени, 200 от с. Баница, 70 от с. Пополжани, 20 от с. Вощарани, 90 от с. Неволяни, 60 от с. Долни Котор, 50 от с. Лагино, 30 от с. Арменско, 35 от с. Ошчима, 30 от с. Герман, 40 от с. Секулево и 15 от с. Слатина, Леринско и 100 от гр. Лерин.
Въз основа на закон 412 от 1945 г. само в Костурско са съдени 4500 българи. Подобно е положението и в други краища на Югозападна Македония. Най-големият процес в Лерин се гледа на 21 март 1946 г. над 150 българи от с. Баница, Леринско. В Костур са осъдени 70 души от Костурските села „за сътрудничество” с окупатора Върху македонските българи е извършен истински дивашки погром от страна на националистическите банди и полицията.
През 1944-1945 г. в Югозападна Македония са избити без съд и присъда 400 българи, 440 жени и девойки изнасилени, хвърлени в затворите 8145, съдени 4209, осъдени 3235, 80 села ограбени, 13858 души интернирани, 1291 къщи разграбени и изгорени, 13 858 души разселени. Според други данни от 10 февруари 1945 г. до 12 март 1946 г. в Югозападна Македония са избити 1300 българи, ранени 6413, арестувани 75 000, хвърлени в затворите и лагерите 30 000, изнасилени 265, разграбени къщи 6567 и прогонени от родните си огнища 200 000 души.
От октомври 1944 г. подложеното на тежки репресии от гръцката власт местно българско население в Егея, включително много от въоръжените членове на Охрана, започват масово да се присъединяват към формирания от Македонската секция на Гръцката комунистическа партия „Славяномакедонски народоосвободителен фронт“ (СНОФ, бил преди това МНОФ, а после -НОФ), комунистическа организация на българоезичните жители в Егейска Македония, която поне не им забранява да говорят езика си и пръска мъгляви обещания за някяква защита на правата им в Гърция и дори за автономна егейска или обединена цяла в рамките на химеричната балканска федерация Македония. Така егейските българи останали без никаква друга алтелнатива за спасение от геноцид и пълно погърчване масово се всъпват във въоръжената борба на страната на Демократичната армия на Гърция срещу гръцките кралски и окупационните английски и по-късно американски въоръжени сили в кървавата Гражданската война обхванала най-продължително и най-тежко именно Егейска Македония. В 1945 НОФ има 12 чети в Костурско, 7 в Леринско и 11 във Воденско и Ениджевардарско. Те патролираат по селата, и контролират в някаква степен районите. От средата до края на 1945 имат 30 сблъсъка с противникови патрули. Най-сериозения е при паланката Мъглен, когато нападат конвой охраняващ арестувани, убиват 14 гръцки войници, пренявят 9 и освобожсадат всички арестанти, сред които има и понтийски гърци. Така в некои воденски села, дори и понтиски гърце са привлечени, а в костурско се включват и власи, които като етнос често са били с ВМРО срещу чуждата власт. Първоначално КПГ приветства решителните действия на СНОФ, но след това надделяват притесненията, че това ще доведе до откъсване на Егейска Македония и нейното присъединяване към България или Югославия. Поради това КПГ се разграничава от СНОФ, което значително намалява бойните възможности на партизаните, а и безхаберието на партийните водачи призовали след Варакиза силите си да се разоръжат, а офицерите им да се въртат по домовете си води до техните лесни арести от властта и от всичкия им команден кадър остават една около 100 с военни познания. Постепенно от разхвърляните партизански отряди и групи се сформира Демократическата армия на Гърция (ДАГ) под общото командване на генерал Маркос Вафиадис, един от най-талатливите генерали-комунисти, на него се подчиняват и местните македонски отряди които формират до 2/3 от силите на ДАГ в Егея и Еприр, където е основияг терен на бойните действия, а някои се сражават и с частите на ДАГ в Атика и Пелопонес. Устройват се училища където се чете на родния новофризиран като „македонски” език, на него се печатат книги и вестници, дори се изнасят театрални представления. Установен е пълен контрол над планините Вич и Грамос и просторна полоса от албанската и югославската граници навътре дори в Тесалия, но градовете не са овладени. На 23 декември 1947 г. комунистите провъзгласяват създаване на Временно демократично правителство и главната цел на Демократическата армия на Гърция става завладяването на жизнено важни центрове в тази територия. От 20 дек. 1947 до 6 ян. 1948 ДАГ води битка за превземането на гр. Коница населен предимно с албанци, власи и българи, но няма успех срещу правителствените гръцки войски, от 12-18 февруари 1949 г. влизат в ново сражение сега за овладяване на гр. Лерин, но след намесата на ВВС са напълно разбити. Най-ожесточените битки се водят в планинските части на Егейска Македония и Епир, като най-подходящи за партизански акции, с най-добри възможности за подкрепа от местното многобройно българско, а и живеещото край него албанско и влашко население и набавяне на провизии и жива сила. Но комунистите допускат грешки като се увличат с терора и убийствата на правителствените чиновници и свещенници и в насилствена „мобилизация” за набиране на бойци, включително и непълнолетни, което подкопава подкрепата им сред местното предимно българоезично население. На 31 януари 1949 ЦК на КПГ обявява правото да се формира независима от Гърция обединена македонска држава за да спечелят пълната подкрепа на населението, което и става. Получаването обаче на съвременни американски самолети, инструктори и бойна техника, като и прилагането на тактиката „изгорена земя“ от правителствените войски и тяхното големо числено превъзходство не може да бъде преодоляно без адекватна на англо-америкенската помощ за противника, която може да дойде само от комунистическите държави, но СССР отказва спазвайки Ялтенските договорки със САЩ, а сателитите му не смеят да противоречат. Въстаническите, предимно българоезични, села са горени с напалм от английската окупационна и кралската гръцка авиация, бомбардирани са десетки селища, включително град Лерин. Върху Егейска Македония са извършени 1467 въздушни бомбардировки и нападения, над 120 нападения с напалм, хвърлени 288 тона бомби и 1935 ракети. Действията на наземните сили са още по-ожесточени и репресиите продължават години след края на гразжданската война. Към огневата мощ с която се е сдобил противника се прибавят и стратегическите грешки на комунистите като отстраняването на командващия на партизаните генерал Маркос Вафиадис и непоследоветелността в опита да се приобщи НОФ чрез приемане на решение за присъединяване на Македония към планираната Балканска федерация. Допълнителен удар е затварянето на югославската граница от Тито, след преориентирането му към Запада. Така партизаните губят своите най-надеждни тилови бази. До пролетта на 1949 г. партизаните са изтласкани от до големите партизански бази в планините Вич и Грамос, които са превзети до края на месец август в Битката на Вич и с Битката на Грамос. Гръцките правителствени сили губят във войната 12 777 убити, 37 732 ранени и 4257 изчезнали. Сред партизаните, в състава на чиито сили с български етнически произход са над 60% от бойците и над 20 % са девойки и млади жени, са убити 38 839 души, 20 128 са пленени и около 20 000 се предават. Партизаните убиват 4 124 граждански лица, в това число 165 свещеници. Броят на убитите цивилни от правителствените войски не е посочен, но предвид мащаба и начина на водене на военните действия и репресиите е в пъти повече и вероятно, общо от Македония до Пелопонес, да е от порядъка на 100 000 или повече. На мини се взривяват 931 души. Били са вдигнати във въздуха 476 обикновени и 439 железопътни моста. Унищожени са 80 железопътни станции. Десетки хиляди хора са репресирани, пратени по лагери и насилствено интернирани. Около 1 000 000 са временно разселени през войната. Към 56 000 емигранти, предимно от Егейска Македония, спасявайки се бягат от Гърция. Отделно 28 хиляди деца (20 000 от тях с български етнически произход и 8000 с гръцки), много от тях деца на партизани и помагачи, са изпратени от комунистите в страните от социалистическия блок, монархията настанява други 12 000 деца от военната зона в лагери по гръцките острови под свой надзор, повечето от тях са дадени за осиновяване отвъд океана. На българоезичните егейски емигранти, на албанците и всички които не са гърци завинаги е забранено завръщането в родните им места. Дори 33 години след гражданската война в приетият в 1982 г. в Гърция „Закон за националното помирение” дискриминационно ясно е постановено, че да се завърнат в родните си места е могат само на лица с гръцка националност. В 1947 официално са направени първите следнацистки концлагери в Европа – зловещите Макронисос, Трикери, Икария и Ярос, като най-големият Макронисос е наричан «Гръцкя Дахау» Той действа до 1958 като „военен лагер за превъзпитение” и като военнен затвор до 1961г. На 7 март 1951 г в лагерите и затворите в Гърция има 40 000 политически затворници и концлагеристи, само в Икария концлагеристите са 12 000, а през каторжния концлагер Макронисос през 1947-1950 г. преминават 27 000 обикновени и мобилизирани военнослужещи и такива „мобилизирани” за военна служба без оръжие, 1100 неблагонадеждни офицери, плюс чисто граждански лица 30 000 арестувани и депортирани, включително 5 000 жени и дори невръстни малки деца, жените после са пратени в Трикери – първият в Европа концлагер, който е направен в 1913 г. за българите от Солун и Егейска Македония и сега е отворен отново. За цялото население властите въвеждат т.н. „Сертификат за политическа надеждност“, действащ до 1962 г., чрез който се удостоверява, че неговият собственик не се придържа към опасни убеждения; без този документ гърцките поданици не са имали право да гласуват, да учат във ВУЗ, да пътуват извън местоживеенето си и практически не са могли да получат работа. На българоезичните, каквито са мнозинството прогонени с война емигранти, и на другите от негръци етнос албанци и власи и пр. завинаги е отнето правото да се завърнат в родните си земи, а на останалите там употребата на майчиния език дори в дома се преследва и изкоренава най-жестоко. От 1958 до 1963 г. са особонно ивтензивни репресиите за изкореняване на езика и насасждане на гръцко самосъзнание у «Βουλγαρικά εντόπια» (българските туземци), българският македонски говор за пореден път е жестоко преследван и напълно забранен, народните песни дори на сватба, може само са се свирят, но е сгрого забранено да се пеят заради българския им език, цели села са принуждавани публично групово да полагат клетва, че ще говорят само на гръцки и това се отразява в пресата – атинският в-к "Сфера" 1 септ. 1959 г.: „Близо до Флорина три села се заклеха..."Заклевам се в Бога, народа и честта си да не говоря повече български...", леринският в-к „Елиники фони” на 8 авг. 1959 пише за такава практика , костурският в-к „Фони тис Касторияс” на 4 окт. 1959 съобщава за същото доброзорно случило се в с. Требино кожанско, с. Брещени костурско, с. Крапещита леринско. Дори в 1982 г. шефа на гръцката служба за национално сигурност Димитрис Капеларис с протокол №16502-3042/16.02.1982 разпорежда 9 специални мерки по такава политика за погърчване на Егейска Македония. Десетилетия територите населени с беломорски българи, албански чами и др., с македонски власи и с турци. са под специален военно-полицейски режим и надзор, който не е изчезнал напълно и до днес. гръцката държава има отделно мивистерство за Егейска Македония и Беломорска Тракия със седалище не при правителстнтово в Атина, а в Солун като генералгубернаторсгво. Немислимо е откриването на училища български език, като изключение е допуснато едва в 2008 г. за неделното училище на Зографския манастир и на отвореното отново чак в 1973г. Българско консулството в Солун и още някои Беломорска Тракия, но не и в Македония.
Независимо от над един век чудовищен терор за етническо заличаване южните български говори са широко разпространени и днес от гръцко-турската до албанската граница, от Софлу при устието на Марица, през Ксанти и Солун, чак до Костурско, Воденско, Леринско и Преспа.

eye-crossed-out

През 1944-1945 г. в Югозападна Македония са избити без съд и присъда 400 българи, 440 жени и девойки изнасилени, хвърлени в затворите 8145, съдени 4209, осъдени 3235, 80 села ограбени, 13858 души интернирани, 1291 къщи разграбени и изгорени, 13 858 души разселени. Според други данни от 10 февруари 1945 г. до 12 март 1946 г. в Югозападна Македония са избити 1300 българи, ранени 6413, арестувани 75 000, хвърлени в затворите и лагерите 30 000, изнасилени 265, разграбени къщи 6567 и прогонени от родните си огнища 200 000 души.
От октомври 1944 г. подложеното на тежки репресии от гръцката власт местно българско население в Егея, включително много от въоръжените членове на Охрана, започват масово да се присъединяват към формирания от Македонската секция на Гръцката комунистическа партия „Славяномакедонски народоосвободителен фронт“ (СНОФ, бил преди това МНОФ, а после -НОФ), комунистическа организация на българоезичните жители в Егейска Македония, която поне не им забранява да говорят езика си и пръска мъгляви обещания за някяква защита на правата им в Гърция и дори за автономна егейска или обединена цяла в рамките на химеричната балканска федерация Македония. Така егейските българи останали без никаква друга алтелнатива за спасение от геноцид и пълно погърчване масово се всъпват във въоръжената борба на страната на Демократичната армия на Гърция срещу гръцките кралски и окупационните английски и по-късно американски въоръжени сили в кървавата Гражданската война обхванала най-продължително и най-тежко именно Егейска Македония. В 1945 НОФ има 12 чети в Костурско, 7 в Леринско и 11 във Воденско и Ениджевардарско. До пролетта на 1949 г. партизаните са изтласкани от до големите партизански бази в планините Вич и Грамос, които са превзети до края на месец август в Битката на Вич и с Битката на Грамос. Гръцките правителствени сили губят във войната 12 777 убити, 37 732 ранени и 4257 изчезнали. Сред партизаните, в състава на чиито сили с български етнически произход са над 60% от бойците и над 20 % са девойки и млади жени, са убити 38 839 души, 20 128 са пленени и около 20 000 се предават. Партизаните убиват 4 124 граждански лица, в това число 165 свещеници. Броят на убитите цивилни от правителствените войски не е посочен, но предвид мащаба и начина на водене на военните действия и репресиите е в пъти повече и вероятно, общо от Македония до Пелопонес, да е от порядъка на 100 000 или повече. На мини се взривяват 931 души. Били са вдигнати във въздуха 476 обикновени и 439 железопътни моста. Унищожени са 80 железопътни станции. Десетки хиляди хора са репресирани, пратени по лагери и насилствено интернирани. Около 1 000 000 са временно разселени през войната. Към 56 000 емигранти, предимно от Егейска Македония, спасявайки се бягат от Гърция. Отделно 28 хиляди деца (20 000 от тях с български етнически произход и 8000 с гръцки), много от тях деца на партизани и помагачи, са изпратени от комунистите в страните от социалистическия блок, монархията настанява други 12 000 деца от военната зона в лагери по гръцките острови под свой надзор, повечето от тях са дадени за осиновяване отвъд океана. На българоезичните егейски емигранти, на албанците и всички които не са гърци завинаги е забранено завръщането в родните им места. Дори 33 години след гражданската война в приетият в 1982 г. в Гърция „Закон за националното помирение” дискриминационно ясно е постановено, че да се завърнат в родните си места е могат само на лица с гръцка националност. В 1947 официално са направени първите следнацистки концлагери в Европа – зловещите Макронисос, Трикери, Икария и Ярос, като най-големият Макронисос е наричан «Гръцкя Дахау» Той действа до 1958 като „военен лагер за превъзпитение” и като военнен затвор до 1961г. На 7 март 1951 г в лагерите и затворите в Гърция има 40 000 политически затворници и концлагеристи, само в Икария концлагеристите са 12 000, а през каторжния концлагер Макронисос през 1947-1950 г. преминават 27 000 обикновени и мобилизирани военнослужещи и такива „мобилизирани” за военна служба без оръжие, 1100 неблагонадеждни офицери, плюс чисто граждански лица 30 000 арестувани и депортирани, включително 5 000 жени и дори невръстни малки деца, жените после са пратени в Трикери – първият в Европа концлагер, който е направен в 1913 г. за българите от Солун и Егейска Македония и сега е отворен отново. За цялото население властите въвеждат т.н. „Сертификат за политическа надеждност“, действащ до 1962 г., чрез който се удостоверява, че неговият собственик не се придържа към опасни убеждения; без този документ гърцките поданици не са имали право да гласуват, да учат във ВУЗ, да пътуват извън местоживеенето си и практически не са могли да получат работа. На българоезичните, каквито са мнозинството прогонени с война емигранти, и на другите от негръци етнос албанци и власи и пр. завинаги е отнето правото да се завърнат в родните си земи, а на останалите там употребата на майчиния език дори в дома се преследва и изкоренава най-жестоко. От 1958 до 1963 г. са особонно ивтензивни репресиите за изкореняване на езика и насасждане на гръцко самосъзнание у «Βουλγαρικά εντόπια» (българските туземци), българският македонски говор за пореден път е жестоко преследван и напълно забранен, народните песни дори на сватба, може само са се свирят, но е сгрого забранено да се пеят заради българския им език, цели села са принуждавани публично групово да полагат клетва, че ще говорят само на гръцки и това се отразява в пресата – атинският в-к "Сфера" 1 септ. 1959 г.: „Близо до Флорина три села се заклеха..."Заклевам се в Бога, народа и честта си да не говоря повече български...", леринският в-к „Елиники фони” на 8 авг. 1959 пише за такава практика , костурският в-к „Фони тис Касторияс” на 4 окт. 1959 съобщава за същото доброзорно случило се в с. Требино кожанско, с. Брещени костурско, с. Крапещита леринско. Дори в 1982 г. шефа на гръцката служба за национално сигурност Димитрис Капеларис с протокол №16502-3042/16.02.1982 разпорежда 9 специални мерки по такава политика за погърчване на Егейска Македония. Десетилетия територите населени с беломорски българи, албански чами и др., с македонски власи и с турци. са под специален военно-полицейски режим и надзор, който не е изчезнал напълно и до днес. гръцката държава има отделно мивистерство за Егейска Македония и Беломорска Тракия със седалище не при правителстнтово в Атина, а в Солун като генералгубернаторсгво. Немислимо е откриването на училища български език, като изключение е допуснато едва в 2008 г. за неделното училище на Зографския манастир и на отвореното отново чак в 1973г. Българско консулството в Солун и още някои Беломорска Тракия, но не и в Македония.
Независимо от над един век чудовищен терор за етническо заличаване южните български говори са широко разпространени и днес от гръцко-турската до албанската граница, от Софлу при устието на Марица, през Ксанти и Солун, чак до Костурско, Воденско, Леринско и Преспа.

[forman777]

Пазар за птици, Лондон, 1890-те.

[forman777]

Шишане

Какво е шишането?
За съжаление днес славата му е позабравена и мнозина го бъркат със смешните подобни на фуния пушкала за близък бой!
Истината е съвсем друга. Шишането е нарезна пушка с голама далекобойност, дори за днешните представи! Създадени на базата на тежките крепостни пушки, те били с масивна конструкция, солиден петостенен приклад и дебела, (често дамаскова) цев.
Изработвани са предимно в Сливен, но е имало оръжейни центрове и в София, Габрово, Казанлък, Панагюрище, Никопол, Видин и Враца.
Тъй като били продавани или на турската армия или на арабския пазар (дори в Персия, Кюрдистан, Кавказ и в цяла Мала Азия) били богато (да не казвам друга дума) декорирани с лъскави метални пластинки и кост. Вероятно по същата причина били с подобен на топче спусък без спускова скоба.

[forman777]

Груйче, за съжаление има много истини в текста..Това, което храбрите ни войници са спечелили на бойното поле крадливите ни политици са проиграли в дипломацията И ГЕОПОЛИТИКАТА..КОЙ СПОРЕД ТЕБ Е ВИНОВЕН ЗА ЗАГУБЕНИТЕ НИ ВОЙНИ..

[Грую Груев]

Кире, това последното го изтрий, брат, най-малкото заради БълХария-та - шибаните нихилистида си наврат по една БълХария отзад и да ходят да се шибат. Останалите глупсоти няма какво да ги коментирам - поредица от полуистини и откровени лъжи - абсолютна манипулация!

[Kiro]

КОГО ДА ОБВИНИМ ЗА НЬОЙСКИЯТ ДОГОВОР? ЦЕЛИЯТ СВЯТ, РАЗБИРА СЕ!

Нямаме равни в роненето на крокодилски сълзи и сополи! Целият свят ни мрази (мания за величие)! От ранни зори до късна доба какви ли не държави, тайни организации, масонски ложи, мафии и други гадни общества кроят пъклени планове срещу Бълхария! Ганьоооооооо, изтрезней и спри да говориш глупости! Света пет пари не дава за теб!
Голям плач пада около Договорът в Ньой! Ограбиха ни! Забиха ни нож в гърба! Българомразци! Ох, главата ме заболя!
А как стигнахме до Парижкото предградие Ньой? Как се озовахме сред загубеняците? Я да видим каква е работата!
Аааааааа… работата се оказа бълхарска! И никой не ни е виновен!

1914 година

Започва войната между Австро – Унгария и Сърбия. Двете воюващи страни викат на помощ големите си братя Германия и Русия, дебили като самите тях.Войната се превръща в Европейска, а с намесата на Япония вече се нарича Голямата война.
Ние сме пас!

1915 година

Вече обясних на дълго и на широко как пропуснахме да станем Велика сила. От алчност и простотия бълхарска!
Педерунгелът Ферди получава личен заем от Германия и компенсация за имотите си в Англия, които ще му бъдат отнети, ако застане срещу Велика Британия. Той няма какво да губи, да му мисли простия народ!
Правителството на Радославов постоянно пита Централните сили и Антантата какви имоти ще получим срещу смъртта на стотина хиляди български войници. Имоти, имоти! Да заграбим още две нивички и един хълм, няма значение на каква цена.
Уж сме Швейцария на Балканите, а никой не мисли да обяви неутралитет. Или поне да останем неутрални без да го обявяваме! Две войни са ни малко, дай да започнем още една та да доунищожим страната и народа!
С помощта на гласовете на мюсюлманите от новоприсъединените земи Радославов вкарва България в месомелачката! Вместо някой да го гръмне, народа ликува! Прост народ! Прооооост!
Но срещу кого ще воюва този ненормално войнствен народ? СРЕЩУ ЦЕЛИЯТ СВЯТ! Има си и оправдание! Да обединим всинца българи и да си вземем Македония! За Македония ще напиша отделна статия.
Българите – юнаци се изправят срещу:
- Руската империя – неограничени полезни изкопаеми, пешки, колкото искаш!
- Британската империя – Слънцето над Британската империя никога не залязва! Още по – неограничени полезни изкопаеми и още повече пешки.
- Френската империя – и тя е като горните две!
- Международните банкери – Лондонското сити тогава, а и сега владее световните финанси.
Зад тези три империи стои набиращата сила Американска империя, чакаща удобният момент официално да обяви, че е номер едно.

НАШИ СЪЮЗНИЦИ СА:

- ГЕРМАНСКАТА ИМПЕРИЯ – бедна на полезни изкопаеми (има само въглища), но добре организирана, дисциплинирана и водеща технологична страна в света. Дойчовците са подли гадини. Левски добре го е казал: ,,Германците са по – турци от турците!”

- АВСТРО - УНГАРСКАТА ИМПЕРИЯ – тя дори няма и въглища. Раздирана е от силни центробежни сили. От всичките й народи за войници стават единствено маджарите, хърватите и поляците. Останалите са льохмани. Поляците искат да воюват само с Русия, маджарите с Румъния, а хърватите със Сърбия.

- ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ – вече приритваща в предсмъртни конвулсии. Няма нищо, ама нищо освен един велик човек за когото ще стане дума по – късно.

Как не се намери един човек в Царство Бълхария, който да се поинтересува с кого и срещу кого ще воюваме? Къде са разузнаванията, дипломатите, финансистите и индустриалците?
Не се намери! Както не се намери и един генерал, който да гръмне Ферди или Радославов! Генерали – проститутки!
Наполеон (един приятел) веднъж ми каза: ,, За война ми трябват само три неща: пари, пари и още пари!”
Нямаш пари, Мунчо? Тогава се снишавай до нивото на тревата и бъди тих като водата! С какво ще се биеш срещу целият свят? Със Шуми Марица и героизъм! С чудотворни икони и попски брътвежи? Пара трябва! Пара! Внимавай къде ще сложиш ударението на думата пара! Давай! Скачай в пропастта!
И ние скачаме! Естествено дойчовците ни подхлъзват лошо, но това се очакваше! Уж нямаше да воюваме срещу Великите сили, а в един момент срещу нас са всички Велики сили! Вместо да ги хвърлим в Бяло море и да освободим Македония (нали това е латерната, която се върти вече сто години) ние гледаме как параходите на Антантата докарват войници и всичко останало.

1918 година

Бълхария вече официално е фалирала. Читави мъже почти не са останали. Закономерно идва Пробивът при Добро поле. Пробив? За какъв пробив става въпрос? Това си е разгром! Военна катастрофа! Фронта се разпада!
Окъсаните, ранените, осакатените, гладните, болнавите войници тръгват към София. Това са мъртъвци! В тях не е останала искрица живот. При Захарна фабрика, недалеч от мястото, където живея става битката между въстаниците и охранените дойчовци, юнкери, полицаи и въоръженият софийски криминал. От покрива на затвора затворници и надзиратели наблюдават с интерес и смях изтреблението. Оцелелите въстаници са доубити. Малцина се спасяват.
След което идва Ньой! А, ох, колко жестоки, колко нечовечни били победителите! Отнеха ни националният идеал Македония (само за нея си бълнуваме), обрекоха народа на глад…

ГОРКО НА ПОБЕДЕНИТЕ!

Кой ни качи на потъващото германско корабче? Защо Сърбия и Гърция избраха правилната страна, а ние тръгнахме със загубеняците дойчовци? Давайте оправдания!
Защо не останахме неутрални? Защо, защо и още сто пъти защо!

НАИСТИНА ЛИ НИЕ СМЕ НАЙ – ОГРАБЕНИТЕ?

ГЛУПОСТИ НА ТЪРКАЛЕТА!

Във Версай Германската империя е унищожена! Колониите й са поделени между победителите, Рурска област е окупирана от Франция и Белгия, Саар е даден временно от Лигата на нациите на Франция и Велика Британия. Контрибуциите наложени на Германия са чудовищни. Последната вноска трябва да бъде направена в 1989 година!

В Сен – Жермен е унищожена Австро – Унгария. Пръкват се мъртвородените Чехословакия и Кралството на сърби, хървати и словенци. Румъния се надува като кърлеж. Южен Тирол е даден на Италия. Там има само двама италианци.

В Севр победителите си поделят Османската империя. Константинопол е окупиран от 12-и ноември 1918 година чак до 4-и октомври 1923 година! В окупацията участват 27 000 англичани, 19 000 французи, 4 000 италианци и 800 гърци. Истинската мощ на окупаторите са 167 бойни и спомагателни кораба, почти всички – британски! 167! НО!

МУСТАФА КЕМАЛ – АТАТЮРК

Намира се един велик човек, който наистина милее за Родината си и е готов да умре за нея, а не като нашите измислени генералчета! Мустафа Кемал е можело да стане български зет, но дебила – генерал Ковачев (тъпак!) два пъти отказва да даде дъщеря си на майор Кемал, тогава военно аташе на Османската империя в София. Голяма и трагична любов!
Ататюрк събира около себе си родолюбиви офицери и вместо да прави разните му панахиди и да лее сополи организира народна армия! Зле въоръжена, с ограничени боеприпаси, без продоволствия, но с готовност за саможертва тя се опълчва на Западните боклуци! Ататюрк печели всички възможни битки – срещу правителствените войски, Арменският легион, гърците, италианците и британците! Окупаторите са изгонени и страната е спасена! Османската империя се превръща в Република!
Скоро той сменя арабските завъртулки с латинска азбука, облича фрак и забранява чалмите и шалварите. Турците правят епохален скок от феодализма в XX век!
Ататюрк показва, че СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА! Запада не е непобедим и бяга далеч, когато види дулото на пушката!
Кой е нашият АТАТЮРК? Няма такъв? Не сте съгласни? Може! Посочете ми го!
А в Бълхария се организира траурно шествие срещу Ньойския договор. 2 000 души отиват да плачат на рамото на гениалният поет и още по – гениален гад Ванката Вазов. Панахиди, икони, поповете мрънкат… някой случайно да гръмне веднъж във въздуха? Няяяяяяма!

А как загубихме излаза на Бяло море? През 1922 година сме можели да имаме малък излаз на него – три на един километър, но Стамболийски отказва! Венизелос е готов да ни даде малък излаз – гениалният политик не иска обща граница с Турция, но бълхарската алчност и глупост са непобедими! Малко е! Малко! Като ти е малко, оставаш и без малкото , Мунчо!

[Kiro]

"Един удобен стол, който ще те отпусне и ще те накара да бъдеш честен със себе си и останалите"
Светата инквизиция...

[forman777]

Медиите се подиграха с роклята на Мелания, която носеше снощи. Казаха, че изглеждало сякаш президентът Тръмп е драскал върху нея с маркер.
Това е рокля, създадена от Александър Маккуин, използваща скици, нарисувани от деца жертви на сексуално насилие..

[forman777]

Г.Найденов- беше шумкар с модерно мислене- създаде Тексим и работеше много добре и носеше много валута на България..Създаде и Тексим банк, която наследиха дъщерите му..Естествено лежа в затвора заради клевети и вражеско мислене..

[Грую Груев]

Аз не харесвам Кока Кола, предпочитам Пепси - по две причини: бяха спонсори на любимия ми отборо преди 25 години, а и заради вкусът, който повече ми допада. Отделно са сини, а и имам един много хубав спомен от екскурзия до пещерата "Леденика" и връх Околчица, преди 30+ години, където си купих и почерпих децата около мен със стъклена бутилка от 1 литър Пепси. и надписът беше на български, ако не ме лъже паметта. Ех, спомени...

Обаче това за Кока Кола наистина е епохално - имало е и много мислещи глави сред малоумните шумкари, но да не обръщам хубавава тема в клоаката "политика". Мерси за инфото, макар че го знаех, хубаво е да се припомня на младежите

[marin1]

Историята на Кока Кола в България

Лично го познавах г-н Тончо Михайлов, Мир на Праха му!
Голяма Личност беше и имаше изключителен житейски опит - не само с Кока Кола!

[Асо Пика]

Историята на Кока Кола в България

Едва ли са много хората, които знаят, че България е първата страна зад «Желязната Завеса», в която американската марка пробива. По този повод компанията The Coca-Cola Company създават лого на марката си на кирилица. Историята е поредица от случайности и е много интересна.
През 1965 г. дълбоко зад Желязната завеса се случва немислимото. В България започва да се произвежда Кока-Кола, един от най-ярките символи на капитализма. В момент, в който пропагандата тръби, че Кока-Кола е изключително опасно алкохолно питие, използвано от американските войници преди битки, чистата случайност слага началото на една от най-куриозните истории от времето на Студената война.
Тончо Михайлов, технолог в поделението за безалкохолни напитки на българското предприятие «Тексим», е изпратен в Париж на служебна командировка. От «Тексим» искат да правят оранжада и една от задачите на Михайлов е да опита подобни напитки във Франция и да посети предприятия, работещи в бранша.
Съдбата го отвежда в едно парижко бистро и му поднася не друго, а една Фанта. Силно впечатлен, на следващия ден той моли домакините си да го заведат в предприятието, което произвежда Фанта, без изобщо да има представа, че това е така омразната на комунистическото управление корпорация Кока-Кола. Когато разбира за какво става дума, вече е твърде късно да се върне назад. Все още без да си дава сметка за сериозността на ситуацията, той се запознава с вицепрезидента на Кока-Кола за Франция княз Александър Макински и в дух на разбирателство двамата уговарят посещение на представители на Кока-Кола в България.
От корпорацията са изключително изненадани, че българин проявява интерес за сътрудничество, предвид славата на страната ни като един от най-верните сателити на СССР. В този момент обаче компанията следва политика на световна експанзия и поканата е добре дошла.
Връщайки се в България, Тончо Михайлов осъзнава, че посещението му в завода на Кока-Кола може да доведе до доста сериозни последици за него. Тревогата му се засилва и в докладите си за посещението във Франция той спестява епизода с Кока-Кола с надеждата от компанията да не отдадат особено значение на поканата му и всичко да се размине.
От Кока-Кола обаче спазват уговорката си се обаждат с предложение техни представители да дойдат на посещение у нас. На Тончо Михайлов му се налага спешно да признае на шефа на «Тексим» Георги Найденов за случилото се в Париж. Хрумва му компромисно решение — да предложи на Найденов да договорят у нас да се произвежда оранжадата «Фанта».
Отговорът на Георги Найденов е поредната изненада в тази необичайна история: «Като е гарга — рошава да е!», отсича той и вдига Петолъчката — телефонът за директна връзка с Тодор Живков — с намерението да поиска от държавния глава разрешение в България да се прави направо Кока-Кола.
След два часа двамата с Михайлов са в кабинета на Тодор Живков, където се разиграва една доста показателна за комунистическия подход към политиката сценка. Когато пристигат в кабинета на Живков, там е и Пенчо Кубадински.
«- Абе, Гето — обръща се Кубадински с към Найденов, — ти уж щеше да правиш лимонада, а сега го обърна на алкохол!
— Ами то и колата е лимонада, другарю Кубадински — отговаря Найденов.
— Защо тогава правим такава пропаганда против нея? — гневи се партиецът.
— Не зная. Питайте тези, които ви съветват...»
Тодор Живков слага край на спора. Неочаквано за всички, той дава съгласието си, дори без да е опитал противоречивата капиталистическа напитка.
Представителите на Кока-Кола пристигат в България и само след два дни договорът е готов. Гостите са стъписани — водили са безуспешни преговори с Югославия, най-прозападно настроената страна от соц блока, без никакъв успех. Трудно им е да повярват, че са сключили сделка именно с най-близката до СССР страна.
Договорът за внасяне на концентрата за напитката е подписан на 1 август 1965 г. От Кока-Кола предлагат пари за реклама. Тончо Михайлов им отвръща «Ние тази реклама, антиреклама всъщност, която сме ви я правили толкова години, вие не можете да я изплатите, докато сте живи.» Вместо пари за реклама от Италия ни подаряват един милион бутилки, а Кока-Кола САЩ изработват и ни подаряват логото на кирилица. В края на 1965 г. на българския пазар се появяват първите бутилки Кока-Кола. С етикет на кирилица.
Невероятно, но факт — България е първата страна зад Желязната завеса, която сключва договор с предприятието, флагман на капитализма — Кока-Кола. Югославия е втора, цели две години след нас.
Но най-важен остава фактът, че заради България за първи път в света запазената марка на «Кока-Кола» се появява на азбука, различна от латиницата — кирилица.
Чудото обаче не трае дълго. Краят на 60-те години и Пражката пролет водят със себе си затягане на комунистическия режим в страните от соц блока. Идва краят на либерализацията в икономиката. След едно официално посещение в Москва през 1969 г. Тодор Живков закрива «Тексим», срещу която СССР отдавна има възражения.
Производството на Кока-Кола се прехвърля към държавното предприятие «Безалкохолни напитки и минерални води». Започват да се договарят годишни квоти за концентрат — вече не пазара решава от какво количество кола има нужда, а плановата икономика. Търсенето става все по-голямо, а производството не се променя. Кока-Кола се превръща в дефицитна стока за българите.
Постепенно купуването на концентрата за напитката става трудно, тъй като България не разполага с достатъчно валута. За известно време се налага бартер — концентрат срещу ягодово сладко и доматен сок, но сред аварията в Чернобил и съмненията в качеството на българската продукция на това е сложен край.
С края на комунистическия режим в България приключва и авантюрата Кока-Кола на местна почва. Компанията отново навлиза на българския пазар през 1992 г., но вече условията са други. А на етикета логото е на латиница.

http://bgbarman.bg/%D0%90%D0%BA%D1%8...%86%D0%B0.html

[Kiro]

В памет на Енио Мориконе. Само 8 минути, подарете си ги! Финалната сцена от "Имало едно време на запад" с Чарлс Бронсън и Хенри Фонда. Вече не се правят такива филми! Безкрайно дълги кадри, огромни лица и очи, и музика! Вече няма кой да го изиграе това! Да го гледате, който е пропуснал! Сценография, костюми, музика - всичко само по себе си е артефакт.
https://www.youtube.com/watch?v=qwb3P0fuM1c
The final duel of Once upon a time in the West by Sergio Leone (soundtrack by Ennio Morricone). I do not own the copyright to this movie.

YOUTUBE.COM
Once upon a time in the West (1968) - Final duel (HD)
The final duel of Once upon a time in the West by Sergio Leone (soundtrack by Ennio Morricone). I do not own the copyright to this movie.
The final duel of Once upon a time in the West by Sergio Leone (soundtrack by Ennio Morricone). I do not own the copyright to this movie.

[Kiro]

Централна женска школа за снайперисти, с. Вишная край Москва, 1943 г.