Първоначално изпратено от Грую Груев
Разгледай мнение
Ето ме и мен - намирам време 
Виж, всичко, което си казал е много вярно и аз бих се подписaл под всяка твоя дума, само дето правиш една мъничко, но реално решаваща грешка. Грешка, която повечето от нас правят, често я правя и аз - ти мислиш за ситуацията като за идеалната перспектива, като за равни други условия, като случваща се във вакуум. Е, да, ама такива условия реално няма. Има ги в мечтите ни, има ги в учебниците, но ги няма в тази реалност, нашата реалност.
Нека не съм голословен и само теоритизаращ главоч, ще дам конкретен пример от родната история. През 1913 година България има най-голямата армия на Балканите - по-голяма от тази на маляките и шумадийците общо взети заедно. Едновременно с това България търпи най-голямото си поражение. Поражение, раните от които са нетърпими 100 години по-късно. Поражение, предопределило съдбата ни е до ден днешен. Българската армия е три пъти по-голяма от маляшката и поне с 2 пъти по-висок боен дух. Тази армия е помляла шумадийците през 1885, отнесла е манафите през 1912, има почти цялата подкрепа на населението в Тракия и Македония, модерно оборудвана е (само с тежките оръдия куцаме), реално най-модерната на Балканите, бойният дух е несравним с нито една друга държава, икономиката на страната е най-силната на полуострова и т.н. Всичко това уж предопределя резултатът от войната. Да, ама не, просто всички се обединяват срешу нас - е, среу целия полуостров няма държава, която да издържи, особено когато е в центъра. Конкретно с маляките - силите са почти равни (с лек техен превес), но ние имаме войски и източно и западно от Струма. Те изтеглят всичко на Запад от Струма и ни удрят такъв оглушителн шамар при Кукуш, при стотношение 3:1 в силите, съотношение, което не може да бъде компенсирано с никаква воинска храброст, че просто ни пребиват. Един шамар, една изгубена битка, след която ние опразваме цяла Беломорска Македония. Една агуба, но в точния за тях момент, загуба, след която нашите войски спрат да бягат чак при Благоевград. Никога друг път не са ни били, даже ги смазваме после по време на Първата световна, но резултатът е един и след нея - губим и Беломорска Тракия.
Та това е смисълът на това да знаеш кога да биеш и кога да губиш тактикчески. Ако нашите управници през 1913 се бяха задоволи с Лондонска България, която дори е по-голяма от Санстефанска и бяха изчакали руския арбитраж (вярно и казаците изключително грозно ни играят в гръб, но ние се самозабравяме от победите си до степен, в която поставяме ултиматум на риския цар, това даже немците не смят да го направим, но ние сме велики
) сега щяхме да сме една 15 милионна просперираща държава. Но не, ние сме искали всичко и веднага - бой до дупка, щото ние без Солун не можем, ама и без Лерин не можем, пък и без Шип и Скопие, че даже и без Родосто. Ей до това води грандоманията и надценяването. За разлика от нас една скапана малякия е знаела как да подходи - знаеш ли, че след Съединението те се готвят да обявят война на България,даже сондират шумадийците за подкрепа. В крайна слетка се отказват, защото си знаят силите. Ние - не, ние сме велики...
Виж, всичко, което си казал е много вярно и аз бих се подписaл под всяка твоя дума, само дето правиш една мъничко, но реално решаваща грешка. Грешка, която повечето от нас правят, често я правя и аз - ти мислиш за ситуацията като за идеалната перспектива, като за равни други условия, като случваща се във вакуум. Е, да, ама такива условия реално няма. Има ги в мечтите ни, има ги в учебниците, но ги няма в тази реалност, нашата реалност.
Нека не съм голословен и само теоритизаращ главоч, ще дам конкретен пример от родната история. През 1913 година България има най-голямата армия на Балканите - по-голяма от тази на маляките и шумадийците общо взети заедно. Едновременно с това България търпи най-голямото си поражение. Поражение, раните от които са нетърпими 100 години по-късно. Поражение, предопределило съдбата ни е до ден днешен. Българската армия е три пъти по-голяма от маляшката и поне с 2 пъти по-висок боен дух. Тази армия е помляла шумадийците през 1885, отнесла е манафите през 1912, има почти цялата подкрепа на населението в Тракия и Македония, модерно оборудвана е (само с тежките оръдия куцаме), реално най-модерната на Балканите, бойният дух е несравним с нито една друга държава, икономиката на страната е най-силната на полуострова и т.н. Всичко това уж предопределя резултатът от войната. Да, ама не, просто всички се обединяват срешу нас - е, среу целия полуостров няма държава, която да издържи, особено когато е в центъра. Конкретно с маляките - силите са почти равни (с лек техен превес), но ние имаме войски и източно и западно от Струма. Те изтеглят всичко на Запад от Струма и ни удрят такъв оглушителн шамар при Кукуш, при стотношение 3:1 в силите, съотношение, което не може да бъде компенсирано с никаква воинска храброст, че просто ни пребиват. Един шамар, една изгубена битка, след която ние опразваме цяла Беломорска Македония. Една агуба, но в точния за тях момент, загуба, след която нашите войски спрат да бягат чак при Благоевград. Никога друг път не са ни били, даже ги смазваме после по време на Първата световна, но резултатът е един и след нея - губим и Беломорска Тракия.
Та това е смисълът на това да знаеш кога да биеш и кога да губиш тактикчески. Ако нашите управници през 1913 се бяха задоволи с Лондонска България, която дори е по-голяма от Санстефанска и бяха изчакали руския арбитраж (вярно и казаците изключително грозно ни играят в гръб, но ние се самозабравяме от победите си до степен, в която поставяме ултиматум на риския цар, това даже немците не смят да го направим, но ние сме велики
) сега щяхме да сме една 15 милионна просперираща държава. Но не, ние сме искали всичко и веднага - бой до дупка, щото ние без Солун не можем, ама и без Лерин не можем, пък и без Шип и Скопие, че даже и без Родосто. Ей до това води грандоманията и надценяването. За разлика от нас една скапана малякия е знаела как да подходи - знаеш ли, че след Съединението те се готвят да обявят война на България,даже сондират шумадийците за подкрепа. В крайна слетка се отказват, защото си знаят силите. Ние - не, ние сме велики...Фактите, са такива, квито СА. Сами срещу всички (звучи познато, кат че ле..
)НЕ СТАВА.
Инак, да - ся, е ЛЕСНО да говорим, ВПОСЛЕДСТВИЕ.
Сега, СЛЕД събитията, ни е видно, кой, какво и къде не е измислил по най-добрия начин
Резултата е виден СЕГА. Тогава, е ВЗЕТО ТАКОВА решение.
Аз, НЕ СМЕЯ да ги съдя...
ТАКА са го видели - ТАКА са направли.
Да, ама можеше по-добре.
Да, ама АКО бяхме ...
АКО ТОГАВА не така, А ТАКА...
Сигурно е можело по-добре.
Историята е такава, каквато Е ...
НЕ съм от хората, дето оценяват такива събития... Твърде ГОЛЕМИ са за мен.
Първоначално изпратено от Грую Груев
Разгледай мнение
България - ВИНАГИ ТРЯБВА ДА ИЗЛИЗА ЗА ПОБЕДА.
Всеки БЪЛГАРИН-спортис (без значение, дале е щангис, футбалер или биатлонис), ВИНАГИ требе да излиза за ПОБЕДА. Да надскочи, да набие, да вдигве повече, да вкара повече или да надбега, а бе ковто там се прави, но ПОВЕЧЕ от противника... ТОВА е смисълът на спорта. Да тренираш и да се подготвяш, САМО ЗА ПОБЕДА. НЕ "достойно" 8-мо място, "достойно" класиране, или "великолепен" сребърен медал.
ЗА ПОБЕДА.
На ТОВА, трябва да учим децата си.
Да искат и да се стремят, да са ПОБЕДИТЕЛИ. Не надхитрили или излъгали, а ПОБЕДИЛИ противника (а не дай си Боже и врага).
(лека препратка, към моите пожелания, преди всеки мач на Байерн - И ДВАТА отбора да са в пълен състав, здрави. Който е по-добър - да победи.)
Добечера, Николов, Братоев и другите БЪЛГАРИ от отбора, просто трябва да излязат на терена с лъвовете на гърдите и да се раздадат. ТОВА е. Пък каквото стане !
АКО ни надвият швабите, нека стане на паркета.
Да напраат повече точки. АКО го направят, НЯМА да е щото паднаха първия мач, а защото е възможно да са просто по-силни. ОК.
Важното е, НИЕ да се борим със всички сили (колкото са - толкова).
В спорта и живота ИМА и победи и загуби. ВАЖНОТО е да си направил ПРАВИЛНОТО - да си се БОРИЛ.
че СМАЖЕМ фолсвагените !!!
БЪЛГАРИ - ЮНАЦИ - !!!
Коментар