Да, Лудогорец е печеливше предприятие - това е безспорен факт. Единственото футболно печеливше у нас! Въпросът е на каква цена? И защо? Цената беше 2 купени титли от Левски и Цска (имали пари, купили ги, нали така), убиване на почти всички детски школи (тама пазаруването на килограм - момчета, които после умират като развитие в Разград, защото там не получават и минута игра - нали помниш смените в 10-тата минута на оня, Керчев ли беше, дето все се "контузваше", за да влезе някой "българин" от Брзилия), обезкръвяване на противници - Ботев и оригиналната чорба, от Левски купиха най-голямата надежда тогава (Стивън Петков), то при нас така или иначе нямаше ни един качествен в последните години, освен Гари Родригез, а и за него имаше оферта. Та не ми говори, че не са като Байерн - същите са!
Да припомня ли как ЦСка изведнъж се срина, докато уж им беше конкурент есента с Тройчо и онази мамалига Буш - случаеност? Да припомням ли как уж Домуза беше "гелосана мастия, дето иска да си посегне", пък после захарното джудже извади отбора срещу Левски и ни отне 5 точки - случаеност, едва ли? Да припомням ли как си тръгна Люпко? Така някакси изведнъж, уж болен, пък забегна във Виетнам, в някакво селско тимче? И т.н. - това са другите методи, които дразнят.
И дивашкият късмет - всеки удар-гол, вратарят постоянно е герой в мача, голове в последните секубди (няколко им се върнаха), диво опълчение, падане на най-лесните противници или такива, кито изобщо не са във форма и т.н. и т.н. Само за справка, ако имаше нормапни квалификации за групите на ШЛ през 2014, шяха да играят с Арсенал, Зенит, Леверкузен, Порто, Наполи, Билбао, Лил, а не със Стяуа, които пак отстраниха на див късмет. Тази година пък шаха да са срещу Ман сити, Порто, Виляреал, Аякс, Мьонхенгладбах, Рома, Монако...
Айдед стига толкова за тези делиормански мастии - да го духат, мен ме превърнаха от неутрален в яростен противник (хубави пари направих от тях, не се оплаквам). Пожелавам им Зенит, Шахтьор или Фенербахче, в краен случай Османлъспор, за да почувствам любовта на феновете си
Да припомня ли как ЦСка изведнъж се срина, докато уж им беше конкурент есента с Тройчо и онази мамалига Буш - случаеност? Да припомням ли как уж Домуза беше "гелосана мастия, дето иска да си посегне", пък после захарното джудже извади отбора срещу Левски и ни отне 5 точки - случаеност, едва ли? Да припомням ли как си тръгна Люпко? Така някакси изведнъж, уж болен, пък забегна във Виетнам, в някакво селско тимче? И т.н. - това са другите методи, които дразнят.
И дивашкият късмет - всеки удар-гол, вратарят постоянно е герой в мача, голове в последните секубди (няколко им се върнаха), диво опълчение, падане на най-лесните противници или такива, кито изобщо не са във форма и т.н. и т.н. Само за справка, ако имаше нормапни квалификации за групите на ШЛ през 2014, шяха да играят с Арсенал, Зенит, Леверкузен, Порто, Наполи, Билбао, Лил, а не със Стяуа, които пак отстраниха на див късмет. Тази година пък шаха да са срещу Ман сити, Порто, Виляреал, Аякс, Мьонхенгладбах, Рома, Монако...
Айдед стига толкова за тези делиормански мастии - да го духат, мен ме превърнаха от неутрален в яростен противник (хубави пари направих от тях, не се оплаквам). Пожелавам им Зенит, Шахтьор или Фенербахче, в краен случай Османлъспор, за да почувствам любовта на феновете си
Коментар