Жена останала вдовица. Събрали се селяните и решили да й намерят съпруг, че така и грехът не е далече. Намерили подходящ кандидат, също вдовец. Само че човекът бил месар, прост човек, необразован. Жената въпреки това се съгласила и се оженили. Първата вечер слага тя масата, а съпругът казва: - Още леля ми казваше, че добрият християнин никога няма да седне на масата, без да е преспал с жена си. Усамотили се те в спалнята, после вечеряли, а той отново: - Още дядо ми казваше, че човек никога не бива да заспива, без да е уважил жена си. И пак. На сутринта: - А чичо ми казваше... След обяд: - Някога баба ми казваше... Минала се една седмица, селяните питат жената какво мисли за новия си съпруг. - Вярно, той не е интелигентен като първия ми мъж, но пък е от много добро семейство! 
)
)
Коментар