Бисери и вицове (2)

[Kiro]

[Kiro]

Нено Димов, екоминистър : "Софиянци са по-чувствителни към въздуха, защото живеят по-добре"!

[sinbad]

Да излашкаш Дявола,безценно - Как Свети Онуфрий е станал светия?
Дядо Боже и Дявола си цокат бира и усукват спагетки горе на небето и гледат какво става на земята. А там Онуфрий, предан на Господа до дупка, отшелник в една пещера. И грам не съгрешава, ама грам!
И дядо Боже, разчустван се хвали на Дявола:
- Погледни го бе! За нищо на света няма да ми изневери!
А Дявола:
- Ти така си мислиш! За три дни ще го накарам да съгреши. Ха на бас!
Сключили баса (историята мълчи за залога) и на другия ден в два часа следобед, в най-голямата жега пред пещерата на Онуфрий се появява чаша с Шуменско, леко запотена. Обаче Онуфрий се прекръства, и със силно трепереща ръка хваща чашата и я изсипва на земята. На другия ден Дявола става рано сутринта и собственоръчно опича агне. Отново обаче Онуфрий е на висота и вместо да похапне крехко агнешко, го раздава на бедните... Ядосал се Дявола и на третият ден се престорил на неотразимо красива, неземно нежна, свенливо-перверзна млада жена. Но тоя път Онуфрий не издържал и му го... отпрал.
И веднага след това Дявола отърчал при Бога и какво да види? Господ много, много доволен се смее и дъх не може да си поеме. А като се усвестил казал:
- Аз тоя Онуфрий ще го направя светия!
- Защо бе - нали съгреши? - попитал Дявола.
- Е как да не го направя бе? Аз тебе цял живот те дебна да те е*на, а Онуфрий за три дни успя!

[sinbad]

"Днес в автобуса се качва едно джудже и сяда до мен.
Когато рейсът натискаше спирачки, за да спре на спирка, джуджето се хлъзгаше от седалката и падаше на пода.
Аз го хващах за ръката и го връщах обратно и така три пъти на всяка следваща спирка.
Накрая му казах:
"Хвани се по-добре джудже тъпо, че ще падаш докрая ", а пък то ми отвърна, "трябваше да сляза още преди три спирки, обаче ти не ме оставяш, олигофрен .

[sinbad]

Приятели на маса:
- Ко ти подари твойта за празниците?
- Много мандръсане...
- Еее... тя па на всички едно и също.

[bgMan]

Верно че правилата са едни и съшщи. Само тарифите за подкуп са различни.

[sinbad]

[abo]

От някое време света обикаля снимка на 120 години, открита в някакви архиви (на първата картинка вляво), която е доказателство (така казват), че Грета Тунберг ( на същата картинка вдясно) е пътешественик във времето, дошъл да спаси света.

В същото време никой не е обърнал внимание на картините на фламандския художник от 15-ти век Ян ван Ейк в световните музеи (фрагмент от една от тях е на другата картинка вляво). А кой е на портрета вдясно сами виждате.

Сигурно ФСБ, или там ГРУ, са се погрижили.

Това до тука е шегичката. А сега (почти) сериозно.
Опитах да кача това нещо на един руски сайт, който редовно посещавам. На два пъти. Всеки път изчезва след секунди. Един от посетителите успял да го види и разменихме по две съобщения по повода, после и те изчезнаха.
А сега задачка: в сайта anekdot.ru цял раздел с вицове за Путин, някои доста злобнички, си стоят, никой не ги пипа, докато моята шегичка, съвсем не злобна и даже ласкателна не може да мине.
Значи ли това, че в моята шега изобщо няма шега?
Та ако чуете за новичок или полоний в околностите на София, да знаете за какво става дума.

[Zdravko]

[ATTACH=CONFIG]n3523911[/ATTACH]

Сигурно има още хрантутници

[retro_69]

[Грую Груев]

Мъж в банката ми предлага кредит.
Аз:
- Не ми трябва.
Той:
- Имаме много изгодни условия!
Аз:
- Отношението ми към кредитите е отрицателно.
Той:
- Имали сте печален опит?
Аз:
- Вие как се отнасяте към секса между мъже?
Той:
- Отрицателно, разбира се!
Аз:
- Имали сте печален опит?

[sinbad]

Три часа през нощта. Мъж и жена спят. Изведнъж се звъни на вратата. Мъжът, псувайки, отива да отвори. На прага стои мъж, очевидно пийнал: - Приятел, ела, моля ти се, долу да ме бутнеш.
- Абе, човек, ти полудя ли! Три часа през нощта е! Ходи помоли някой друг. Връща се мъжът в леглото и жена му го пита:
- Кой беше?
- Някакъв идиот, искаше да го бутна.
- И ти какво направи?
- Пратих го на майната му!
- Звяр! Говедо! Помниш ли на нас как ни изгасна колата в големия дъжд и едно момче цял час ни бута? Толкова ли не можеш да помогнеш на човека! Мъжът пак се разпсувал, станал от леглото и се облякъл. Слиза на двора, а там пълна тъма. Вика:
- Ей, приятел! Къде си?! От тъмнината:
- Тук съм! Ела тук!
- Къде тук?
- Тук,тук на люлките!!!!

[v_tin]

Бай Гъцо Мърдавицата и въргозуняка*

Петър Незнакомов


(По образци от селски белетристи)



Бай Гъцо Мърдавицата, сухоляв сгугушен парясник на около петдесет лазаря, с бутурясало рофито лице и клепясали от стара неизлечима балънма уши, излезе на сундурмата на новата си двуетажна, току-що измазана къща, прозина се до разгъчване (затуй му викаха и Гъцо), задръгна със скукушинени пръсти голия си кирливожълт корем, който се пелтееше като качамак изпод разпраната риза, па ръшна с нога бозолявото келаво псе на име Мърлю, което хръпаше току на чеперека, свило предните си сгъчкани и омъждуляни от ровляк лапи под приличната на туфа муцуна. Псето се кътландиса, бафна два-три пъти сънливо по стопанина си, пребаца с подгъзурен куйрук разлятата помия по двора, па се шмугна у дребака между кочината и мръсовината.

- Къде пак бря? - кукна от горната одая стрина Пъца Гуджовкина, вдовицата, дето шъташе на бай Гъца и от време на време му подслаждаше животеца. Тя беше гърдунеста, сбабичосана вече жена, обута в ръждоляви окъсани джорапи, закрепени с джантер за пездерицата. - И що ти е криво пцето, та го буторяса?

- Млък ма, навро! - гъгна връз нея бай Гъцо. - Туй псе я че го разчекнем с гьостерицата, а ти да не го буторясам. За пцето кърпел, тъй си знам язе. Разлигавиш ли го, оно че ти се качи на келя...

И без да обръща повече внимание на стрина Пъца, бай Гъцо се затътряви към обора да навиди болното от краста турмаче. Той шляпаше с гумените цървули из помръзляка, мина край барабината, обра с крак насърбаната от снощи пенюга и като все още попържаше и мрънкявеше под нос, влезе в обора. Удари го гъста фанара от биволски пръждавици, смесена с воня на уруглица и пикня. Бай Гъцо се спря на цепленката, швиркна с уста и краставото турмаче, изглежда, го усети, защото от полутъмната жежчава се счу радостното му брецане, а веднага след туй скюсканата от болестта чутура на хавайнчето се завря в гърделя на бай Гъца и почна да му се лади и бъцка като малко сополявче.

- Пъш де! - взе да жъмка главата на турмачето бай Гъцо. - Я какво ме изглафа целия, кьорчо-кьорава!

Но гласът му не звучеше сърдито, а по-скоро гълчаво. Бай Гъцо се бе превързал с оная престара селска обич към болното турмаче, иначе отдавна да му бе пуснал кръвняка или да го бе трампосал на някоя оривица.

Докато турмачето и човекът се лабацаха един друг, откъм темнявата пърлица на обора изведнъж се счу тупурдия, сякаш скопяваха нерез, после оттам изскочи като бесня страшен цървен дзвер и се хвишна право на гърба на бай Гъца.

- Леле, въргозуняк! - извреца бай Гъцо и се юрна към манаря, но дзверът го ръмкаше по гъзиняка и озгор и не му даваше да изщрапка до яснеца под сводовището. Сърцето на бай Гъцо прекина, прекина иднаж-дваж, па се бишна нагор, заседна в гръцмуля и ни насам, ни натам.

И кой знае как щеше да завърши тая дунанма, ако бай Гъцо не беше щрегар човек и не даянеше на ръмкане. Докато дзверът крежаваше с некти връз него, той изведнъжка си спомни ,че е атеист и като такъв не бива да верва в разни богове, светии, гяволи и въргозуняци. Тази мисъл му даде криле, той се сбабуни на две, запрошна дзвера от гърба си, обърна се и видя, че той наистина не е въргозуняк, а църната мачка на комшията чичо Дърмо Крижавия, която се бе омърляла прездене си и си бе намерила котило в темнявата пърлица.

- Да ти и... намерата, гадина неприклопена! - изглафа през зъби бай Гъцо, па като фана за дръжляка една гьостерица, па като зачепрасти, та ни въргозуняк остана, ни турмак, ни обор...

Така атеистът бай Гъцо Мърдавицата се пребори със суеверието.

[Kiro]

[sinbad]

Ти да видиш ....!!!

Кака Пена, многомашинничка и ударничка, я поканват да влезе в БКП. Дали й да чете устави, история на БКП и всичко, което е нужно да се подготви идейно. На събранието на първичната партийна организация я питат:
- Како Пено, ти си наш човек, комунист. Ще те приемем в Партията. Имаше ли някакви въпроси, докато се подготвяше?
Кака Пена отговаря:
- Другарю председател, всичко ми е ясно, защо е червено знамето, какви са ми правата и задълженията, но едно не ми стана ясно: аз, като партиен член, имам ли право да се чукам с безпартийни, щото лошо - безпартиен да чука партиен член!
Помислили другарите и решили:
- Имаш право, како Пено, но трябва сама да си го вкарваш, та да се чувства ръководната роля на Партията!