Арменец и евреин вървят през пустинята. Евреинът носи чувал със сочни сливи, арменецът - чувал със злато. След дълго ходене арменецът моли евреина да му даде от сочните сливи. Евреинът отказва. След още 3 часа арменецът спира с напукани устни, оставя чувала на земята и отсича: “Не мога повече.” И иска поне една от сочните сливи на евреина.
- Защо да ти дам, след като мога да ти продам - пита евреинът.
- Добре, но тук няма пазар - казва арменецът.
Евреинът набързо спретва сергия и слага на нея сочните сливи. Арменецът пита колко струва чувалът със сливи.
- Струва чувал със злато.
- Стига бе, много скъпо го даваш - ядосал се арменецът.
- Добре, разходи се из пазара и ако видиш по-евтини, ела и ми се обади - отговорил евреинът.
- Защо да ти дам, след като мога да ти продам - пита евреинът.
- Добре, но тук няма пазар - казва арменецът.
Евреинът набързо спретва сергия и слага на нея сочните сливи. Арменецът пита колко струва чувалът със сливи.
- Струва чувал със злато.
- Стига бе, много скъпо го даваш - ядосал се арменецът.
- Добре, разходи се из пазара и ако видиш по-евтини, ела и ми се обади - отговорил евреинът.
Коментар