If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето на модерния свят
Философията е в основата. Не може някой да е уязвим за философски "кросове". Ако мисленето (самостоятелното) плаши някой, значи той не е свикнал да мисли самостоятелно. Самостоятелното мислене води до самопознание, до просветление. Човек, който е свикнал да мисли самостоятелно, никога не се плаши, като измисли нещо страшно, защото знае, че мисленето е СВОБОДНА дейност и би могъл да измисли много по страшни работи от тези дето ги е измислил в момента - и какво от това. Само несвикналите да мислят самостоятелно се страхуват от мислите си (от философията).
Страх не бих казала, просто едни и същи "упражнения" извършвани многократно в годините по най-различни поводи, вече започваш да сравняваш и отчиташ приликите и разликите и за някои неща виждаш, че няма смисъл да отделяш от времето си поради факта, че не са толкова значителни колкото са ти се стрували преди. Времената се менят, приоритетите също
Poli Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки
п.п. оставям ви със здраве и отивам да си взема нещо за глезене цял ден си мисля за картофени кюфтенца с много сирене та по този повод сиренце, картофи и едно хубаво вино с малко мезенце чакат да ги грабна под мишница всеки миг
Тцък, тцък. Мен ми донесе шоферо биволско домашно сиренце, като си отида дома и аз ще се пробвам с винце
Как разбираме за промяната в отношението на някого на когото държим (в някаква степен)?! Обикновено затваряме очи, улисани в ритъма на деня, на следващия и по-следващия докато се окаже, че всъщност е минало толкова много време, че всичко неодизказано навреме е направило толкова голяма пропаст, че едва ли същата би могла да бъде запълнена някога. И после връщайки се назад в ретроспекция на всяко събитие по дни, месеци и години се питаме къде ли сгреших, има ли грешка и какво всъщност се е случило, за да се стигне до тук...Всъщност смисъл няма в търсенето на виновни, дори да са външни странични лица...станалото - станало, едва ли би могло да се промени.
Днешният извод от краткото ми лутане из "спомените от архива" е, че колкото по-независим финансово и емоционално е човек и здрав - толкова по-малко го е грижа за подобни неща! И обратно колкото повече грижи има, с които да се справя - толкова по-уязвим става за философски "кросове" в търсене на някакъв смисъл, който не би донесъл нито утеха, нито чувство за пълнота или решение на казуса.
Така в един слънчев или не до там ден, след поредния емоционален жест на доверие удивителната в краткия отговор "Благодаря!" е достатъчно отрезвяваща да покаже цялата дистанция на времето
Философията е в основата. Не може някой да е уязвим за философски "кросове". Ако мисленето (самостоятелното) плаши някой, значи той не е свикнал да мисли самостоятелно. Самостоятелното мислене води до самопознание, до просветление. Човек, който е свикнал да мисли самостоятелно, никога не се плаши, като измисли нещо страшно, защото знае, че мисленето е СВОБОДНА дейност и би могъл да измисли много по страшни работи от тези дето ги е измислил в момента - и какво от това. Само несвикналите да мислят самостоятелно се страхуват от мислите си (от философията).
А добрутро!
Към края на деня все пак едно 25 годишно момче успя да се справи в дебрите от рутери, кабели и вързани към водопровода компютри у офиса Сега съм горд интернет потребител, всички складови и счетоводни програми бачкат, телефоните и те, хората се пръснаха като пилци в 5:00 ...... можем да поспамим
п.п. оставям ви със здраве и отивам да си взема нещо за глезене цял ден си мисля за картофени кюфтенца с много сирене та по този повод сиренце, картофи и едно хубаво вино с малко мезенце чакат да ги грабна под мишница всеки миг
Poli Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки
Как разбираме за промяната в отношението на някого на когото държим (в някаква степен)?! Обикновено затваряме очи, улисани в ритъма на деня, на следващия и по-следващия докато се окаже, че всъщност е минало толкова много време, че всичко неодизказано навреме е направило толкова голяма пропаст, че едва ли същата би могла да бъде запълнена някога. И после връщайки се назад в ретроспекция на всяко събитие по дни, месеци и години се питаме къде ли сгреших, има ли грешка и какво всъщност се е случило, за да се стигне до тук...Всъщност смисъл няма в търсенето на виновни, дори да са външни странични лица...станалото - станало, едва ли би могло да се промени.
Днешният извод от краткото ми лутане из "спомените от архива" е, че колкото по-независим финансово и емоционално е човек и здрав - толкова по-малко го е грижа за подобни неща! И обратно колкото повече грижи има, с които да се справя - толкова по-уязвим става за философски "кросове" в търсене на някакъв смисъл, който не би донесъл нито утеха, нито чувство за пълнота или решение на казуса.
Така в един слънчев или не до там ден, след поредния емоционален жест на доверие удивителната в краткия отговор "Благодаря!" е достатъчно отрезвяваща да покаже цялата дистанция на времето
А добрутро!
Към края на деня все пак едно 25 годишно момче успя да се справи в дебрите от рутери, кабели и вързани към водопровода компютри у офиса Сега съм горд интернет потребител, всички складови и счетоводни програми бачкат, телефоните и те, хората се пръснаха като пилци в 5:00 ...... можем да поспамим
Как разбираме за промяната в отношението на някого на когото държим (в някаква степен)?! Обикновено затваряме очи, улисани в ритъма на деня, на следващия и по-следващия докато се окаже, че всъщност е минало толкова много време, че всичко неодизказано навреме е направило толкова голяма пропаст, че едва ли същата би могла да бъде запълнена някога. И после връщайки се назад в ретроспекция на всяко събитие по дни, месеци и години се питаме къде ли сгреших, има ли грешка и какво всъщност се е случило, за да се стигне до тук...Всъщност смисъл няма в търсенето на виновни, дори да са външни странични лица...станалото - станало, едва ли би могло да се промени.
Днешният извод от краткото ми лутане из "спомените от архива" е, че колкото по-независим финансово и емоционално е човек и здрав - толкова по-малко го е грижа за подобни неща! И обратно колкото повече грижи има, с които да се справя - толкова по-уязвим става за философски "кросове" в търсене на някакъв смисъл, който не би донесъл нито утеха, нито чувство за пълнота или решение на казуса.
Така в един слънчев или не до там ден, след поредния емоционален жест на доверие удивителната в краткия отговор "Благодаря!" е достатъчно отрезвяваща да покаже цялата дистанция на времето
Обективен интерес - Ми изразява се в една поговорка или лаф - "Намерил циганина дилаф ....та да не си гори ръцете" - оставям разгадаването на теб
Субективен интерес - само по себе си словосъчетанието си е субективно,т.е не би трябвало да те интересува ....или по-скоро требе,но ако не те нападаха.
Иначе казано - ти имаш чуваемост,докато техните приказки биват пускани покрай ушите на другите.
Ся цял следобед ше умувам (субективно) кво точно казах,но пък ми харесва(пак субективно )как го казах ......пък още по-субективно ше зема да дремна привечерно ей тъй ...на калъч
Ми да. Който проявява интерес, няма как да е обект. Субектите се интересуват, следователно интересът няма как да е друг, освен субективен.
А, тези дето твърдят, че съществува обективен интерес, всъщност не разбират, че с това наливат пак вода в МЕЛНИЦАТА на субективизма, защото твърдението,че съществува обективен интерес пряко потвърждава написаното в диамантената СУТРА, че съществата всъщност не са същества и затова им викат същества.
Обективен интерес - Ми изразява се в една поговорка или лаф - "Намерил циганина дилаф ....та да не си гори ръцете" - оставям разгадаването на теб
Субективен интерес - само по себе си словосъчетанието си е субективно,т.е не би трябвало да те интересува ....или по-скоро требе,но ако не те нападаха.
Иначе казано - ти имаш чуваемост,докато техните приказки биват пускани покрай ушите на другите.
Ся цял следобед ше умувам (субективно) кво точно казах,но пък ми харесва(пак субективно )как го казах ......пък още по-субективно ше зема да дремна привечерно ей тъй ...на калъч
Коментар