Първоначално изпратено от val/she
Разгледай мнение
Миналата година с роднини установяваме че от дама на останалата пуста къща на баба и дядо на село са изчезнали някой вещи - стара продънена пералня, един котел, и други неизползваеми железарии. В мазата все още пълна с буркани и зимнина не беше влизано, в къщата с 3 обзаведени стаи, също. Като се видяхме всеки мислеше че нещата е взел другия и предал за вторични суровини, но се оказа че това не е така. Явно бяха чужди хора, а съседите така и не можаха да помогнат с информация. Като седнахме на обяд атмосферата беше малко напрегната -всеки се чудеше как да открие виновниците, как да направи нещо с което да бъде полезен или просто изказваше своят яд от случилото се. Аз знаейки че най-близките ми роднини са добри и състрадателни хора, подвластни в момента на някаква емоция и чувство за дълг към родетилети си, част от чиито неща липсваха, само казах: "Баба и дядо бяха добри хора, винаги са ни помагали както и на хората около тях. Този който е взел тия неща не го е направил заради нещо друго, а поради това че е имал нужда от някакви пари за да се нахрани, той или семейството му. Тия неща си стояха там от години и бяха забравени и непотребни вещи, които едва ли скоро щяхме да се сетим да издадем за да вземем някой лев. В случая те са били от полза на някого, въпреки че ги е взел без разрешение, да е жив и здрав. Все пак не са откраднали нищо друго освен стари и непотребни железарии."
Настъпи кратка тишина и после един по един всички се съгласиха с мнението ми и атмосферата стана по-ведра и приятна. Спомените за старците явно нахлуха в съзнанието ни и започнахме да си припомянме хубави и весели истории свързани с тях. После целият случай постепенно се забрави...
Та, това което искам да кажа Вал, е че в случая аз проявих един вид хуманност, поставяйки се на мястото на хората извършили незаконното деяние, и представяйки моята гледна точка за случилото се, успях да направя така че всичко да се приеме по-спокойно и нормално и от близките ми. И все пак в случая не ставаше дума за самосъхранение и борба за своето от най-чист вид, а просто за приемане на един неизбежен, но не чак толкова злощастен факт

Коментар