Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето на модерния свят

[tnm]

Нали не си лопата?

Тц, мотика съм. Така че, фнимавай къде стъпваш!

П.П. Свато, полека с тоз английски хумор - не ме идосвай!
Оказа се, че Емилио също има щерка и е възможно да оттегля предложението, което ти направих Ще настане една гръцка драма у форума, усещам.

[LANDLORD 31]

Мечо, нали знаеш, че когато не съм права, пак съм ПРАВА

Нали не си лопата?

[mechobikov]

Мечо, нали знаеш, че когато не съм права, пак съм ПРАВА

Ти права си, когато съгрешиш дори

[tnm]

Добро утро tnm
Добро утро на почти всички

Като си права, права си...

Мечо, нали знаеш, че когато не съм права, пак съм ПРАВА

[mechobikov]

Добро утро, Мечо!
Добро утро, тайфата!

Навън е кучи студ

Добро утро tnm
Добро утро на почти всички

Като си права, права си...

[tnm]

Добро утро, Мечо!
Добро утро, тайфата!

Навън е кучи студ

[marandi]

След 40 е така. Не е проблем, да му мислят околните.
Айде, лека и доходна! Не ми се спи, но утре мисля да поработя

Лека, лека и доходна за тИбя тоже!

П.П. Ха, дано си полафкаме за 'апване и пийване пак самдей!

[winner]

Пфуу .. одъртявам.

Първо писах скорец, после се замислих така ли се пишеше и писах скворец ( редактирах ).

После пак взех да се съмнявам и викам, чек да видя в гугъл.

Ай, ся пак на скорец ( пак редактирах ).

П.П. Оглупях, браточка вече. Нищо общо с преди

След 40 е така. Не е проблем, да му мислят околните.
Айде, лека и доходна! Не ми се спи, но утре мисля да поработя

[marandi]

Пфуу .. одъртявам.

Първо писах скорец, после се замислих така ли се пишеше и писах скворец ( редактирах ).

После пак взех да се съмнявам и викам, чек да видя в гугъл.

Ай, ся пак на скорец ( пак редактирах ).

П.П. Оглупях, браточка вече. Нищо общо с преди

[marandi]

Много е интересно човек да слуша старците. Преживели са неща, дето ние не можем да си представим сега. На жена ми баба и е родена в Румъния - в северна Добруджа и след Крайовската спогодба ги преселват в България, размяна на население. Жените и момичетата - на влака с по една бохча, каквото могли да вземат. Мъжете и момчетата - пеш с воловете, каруците с покъщнина и по някоя животинка. Оставили са къщи, стада, градини... абе всичко. Настанили ги в едно село близо до Добрич. Селото е било немско - в началото на века селяни от Баден-Вюртемберг търсели плодородна земя и се настанили там. През 1943 по заповед на Хитлер всички се върнали в Германия. В селото и сега половината гробища са немски, с едни разкошни мраморни плочи и паметници. Често идват немци да търсят гробове на прадедите си. В началото са работели ратаи при немците. Всяка неделя имало танци и веселби на мегдана. Немкините черпели с локум на клечка. Бабата разправяше че някакво германче я задявало, обаче наште момци го нашамарили в тъмното. Като заминали немците, нашите ги настанили в техните къщи. По-късно през 50-те съборили немските къщи и построили нови. Сега са останали само 2-3 немски къщи, макар и с нашенски пристройки - курници и сайванти, но си личат. И църквата е останала оттогава, ползва се като православен храм, но архитектурата си е католическа.

От заможни селяни в румънско са дошли тук голи и боси и са започнали всичко от нулата.

Уникална история за човешки съдби! Браво!

Аз съм много добър слушател и умея да ги предразполагам с насочващи въпроси старчоците, ама не трябва да съм изнервен и да си освободя цял ден. Просто са по-бавнички сега и нормално с оглед възрастта.

П.П. Ламята разказва само като са в компания с брад'чеда си. Плюс брад'чеда му.

Та, също съм чувал уникални неща като били ученици. Вика те село в Еленска околия - па ходят на училище в Омуртаг.

И вика като ученици нямаме пари и няма какво да ядем.

Качвали се по дърветата да избиват скорците ( вид птица ) - за да хапнат нещо. Вика като родят яйцата и тъкмо се разпукат да излязат малките и нашите ги дебнат, за да ядат.

Смятай ...

[winner]

Аз Ламята прислушвам от време на време.

Той понеже вече 80 ги гони и е живял доста. Вика сега хляб е много добър.

По-рано жените правели хляб за 1 седмица напред и го месели с крака. Вика - той още след 2-3 дни вече е станал на камък.

После се появили първите баничарници/хлебарни в градовете. Прехода между монархията и републиката. Тогава навлезли масово.

П.П. Па, вика мамалига да ядеш - щот' и т'ва са яли - вика да не ти говоря колко е ужасно.

Та, кат' не съм уморен - се завъртам покрай старчоците да ги чуя какво си лафят - все пак са били живи очевидци на нещата. Те доста ми се радват, ама не винаги има време да вися при тях по 5 часа и после ми се цупят.

Няма угодия ...

Много е интересно човек да слуша старците. Преживели са неща, дето ние не можем да си представим сега. На жена ми баба и е родена в Румъния - в северна Добруджа и след Крайовската спогодба ги преселват в България, размяна на население. Жените и момичетата - на влака с по една бохча, каквото могли да вземат. Мъжете и момчетата - пеш с воловете, каруците с покъщнина и по някоя животинка. Оставили са къщи, стада, градини... абе всичко. Настанили ги в едно село близо до Добрич. Селото е било немско - в началото на века селяни от Баден-Вюртемберг търсели плодородна земя и се настанили там. През 1943 по заповед на Хитлер всички се върнали в Германия. В селото и сега половината гробища са немски, с едни разкошни мраморни плочи и паметници. Често идват немци да търсят гробове на прадедите си. В началото са работели ратаи при немците. Всяка неделя имало танци и веселби на мегдана. Немкините черпели с локум на клечка. Бабата разправяше че някакво германче я задявало, обаче наште момци го нашамарили в тъмното. Като заминали немците, нашите ги настанили в техните къщи. По-късно през 50-те съборили немските къщи и построили нови. Сега са останали само 2-3 немски къщи, макар и с нашенски пристройки - курници и сайванти, но си личат. И църквата е останала оттогава, ползва се като православен храм, но архитектурата си е католическа.

От заможни селяни в румънско са дошли тук голи и боси и са започнали всичко от нулата.

[marandi]

В банчарница "Иглика" заготовките ги правеха на горния полуетаж над пещта - нещо като емпоре ама затворено. Таванът беше 2 м висок и по средата висеше ел.крушка на кабел около 20 см. Лелята дето въртеше тестото беше дребничка и приклякаше почти на коляно като завърти чаршафа. тя си знае колко пъти го е усуквала около крушката докато се научи. Там бяха най-хубавите бюреци във Варна тогава.

Аз Ламята прислушвам от време на време.

Той понеже вече 80 ги гони и е живял доста. Вика сега хляб е много добър.

По-рано жените правели хляб за 1 седмица напред и го месели с крака. Вика - той още след 2-3 дни вече е станал на камък.

После се появили първите баничарници/хлебарни в градовете. Прехода между монархията и републиката. Тогава навлезли масово.

П.П. Па, вика мамалига да ядеш - щот' и т'ва са яли - вика да не ти говоря колко е ужасно.

Та, кат' не съм уморен - се завъртам покрай старчоците да ги чуя какво си лафят - все пак са били живи очевидци на нещата. Те доста ми се радват, ама не винаги има време да вися при тях по 5 часа и после ми се цупят.

Няма угодия ...

[winner]

Аа ... то си е изкуство, бря.

Гледал съм турска баклава как правят от 40 листа тесто по-тънки от милиметър. Оня кат' грабне топчето тесто и кат' вземе да го млати по плота за 2 минути го прави на чаршаф ( лист ) метър на 2 метра.

П.П. Аз т'ва не мога го направя - нищо, че не съм опитвал досега - демек може и да мога - хихи

Ма, по-добре да си платиш на професионалист. За някои неща е по-добре чиляк да си плати, отколкото да се прави на селянин ( в стил Сделано в СССР ). Та, баницата е на подобен принцип при ръчно тесто за корите.

Т'ва с точилката е версия - когато са живяли в малки къщи и стаички ( като алтернатива ) и не е имало място къде да замахнат.

Той тавана им е бил 1.80 височина - къде да замахне да разточи лист 2 метра - и затова на ръка с точилка.

В банчарница "Иглика" заготовките ги правеха на горния полуетаж над пещта - нещо като емпоре ама затворено. Таванът беше 2 м висок и по средата висеше ел.крушка на кабел около 20 см. Лелята дето въртеше тестото беше дребничка и приклякаше почти на коляно като завърти чаршафа. тя си знае колко пъти го е усуквала около крушката докато се научи. Там бяха най-хубавите бюреци във Варна тогава.

[winner]

Миналата година се събудих през нощта и не знам защо ми се доядоха соленки.

Бам в гугъл 1 час четене - щот' аз като прочета 20 статии и коментари и се ориентирам долу-горе каква е идеята на продукт Х да'е ... - все пак съм ейнджинерин и чета докато схвана материали и техниката каква е.

И в 3:30ч през нощта почвам да правя френски соленки - демек правя маслено тесто. Бамм ... мизерията на масата - ама изкарах 3-4 тави - те стават бързо през 10 мин. на макс. фурна.

На визия станаха ужасни - щот' ги трясках само по диагонал тестото на ромбове. На вкус прилично.

И отворих си една книга да чета и си зобя соленки - ей, т'ва е кеф. Бавничко, първо ръфам, после задържам в устата да се разтопи и стане на каша и после гълтам
-------------------------------------------------

После кат' ударих чертата ( време/продукти ) - по-добре да бях отишъл до магазина да си купя за 2 кинта, отколкото да вдигам къщата във въздуха. Демек - грам далавера няма за 3-4 тави - хихи

Хм..... такова нещо само инженерин може да направи. Първо "как" и после, след цапаницата - "защо". Не че е нещо лошо, де. В крайна сметка си имал резултат - чел си книжка и си рупал соленки. Което е приятно, обикновено е и полезно.

[marandi]

Наздраве!
Още ме е яд, че не се научих навремето да въртя тестото. Лапешки калпазанлък.
Оня лаф за лудия и баницата е иносказателен. Голям кеф е да направиш нещо хубаво (примерно баница) и да гледаш как я изяждат с удоволствие.

Аа ... то си е изкуство, бря.

Гледал съм турска баклава как правят от 40 листа тесто по-тънки от милиметър. Оня кат' грабне топчето тесто и кат' вземе да го млати по плота за 2 минути го прави на чаршаф ( лист ) метър на 2 метра.

П.П. Аз т'ва не мога го направя - нищо, че не съм опитвал досега - демек може и да мога - хихи

Ма, по-добре да си платиш на професионалист. За някои неща е по-добре чиляк да си плати, отколкото да се прави на селянин ( в стил Сделано в СССР ). Та, баницата е на подобен принцип при ръчно тесто за корите.

Т'ва с точилката е версия - когато са живяли в малки къщи и стаички ( като алтернатива ) и не е имало място къде да замахнат.

Той тавана им е бил 1.80 височина - къде да замахне да разточи лист 2 метра - и затова на ръка с точилка.