Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето на модерния свят

[val/she]

Мия, сега, на второ плъзване на погледа ми по текста, имам усещането, че си приела цитата ми, под твоя, като контра на тезата ти, а не е така. Като потвърждение е. (като го сложиш на сърч, ще ти излезе и останалата част, която е в този дух.)

[val/she]

Продължавам. Доколкото разбирам ти имаш предвид случай в който държиш да се подчиниш. В този случай е по добре да използваме думата грешка, тъй като има негативен оттенък, за разлика от думата свобода. Когато държиш да се подчиниш, действително трябва ако си сгрешила, да имаш метод за проверка, чрез който можеш да си провериш евентуалните грешки и да ги поправиш, защото чрез грешките излизаш от подчинението, а не това е твоето желание.

Държа да се подчиня?!
Как ти хрумна тази глупост?

Очевидно е, че усещането за свобода идва от отношението ни към дадената ситуация, което си е чисто субективно и пак може да бъде извън контекста- греша/не греша. Грешиш, но не си свободен- поради някакви вътрешни твои фрустрации или неосъзнатости и обратното.

Кев, ти какво мислиш?

[mechobikov]

A ako грешиш, а не осъзнаваш това и обратното- не грешиш, но отчиташ поведението си като грешка, как стои въпросът със свободата?

Продължавам. Доколкото разбирам ти имаш предвид случай в който държиш да се подчиниш. В този случай е по добре да използваме думата грешка, тъй като има негативен оттенък, за разлика от думата свобода. Когато държиш да се подчиниш, действително трябва ако си сгрешила, да имаш метод за проверка, чрез който можеш да си провериш евентуалните грешки и да ги поправиш, защото чрез грешките излизаш от подчинението, а не това е твоето желание.

[mechobikov]

A ako грешиш, а не осъзнаваш това и обратното- не грешиш, но отчиташ поведението си като грешка, как стои въпросът със свободата?

Тези разсъждения са също интересни, но аз имам предвид друго.

Свобода и грешка ги разглеждам като синоними в този смисъл, че ако имаме причинноследствена верига породена от някаква система от правила, тогава нарушението на тези правила можем равносилно да наречем както свобода, така и грешка. Свобода, защото не се подчиняваме на правилата. Грешка, защото не ги спазваме, грешим по отношение на системата от правила. В този смисъл имам предвид, че свобода и грешка са синоними.

По въпроса с осъзнаването, свободата е грешка независимо от осъзнаването, в смисъла, който обясних по горе.

Имам още какво да кажа, но след малко

[val/she]

Шукран, шукран хабиби!

Тъй, тъй. Борбено, да.
Много добре за теб.

Но все пак (сега го слушам) ти казвам лека нощ.

Чей да измисла нещо за последно неска за поздрав...

Не, не можаф тая вечер.
Нищо, може би друг път, живи и здрави.

Е, "Седи Донка"?
http://www.youtube.com/watch?v=ok6wkHl8h8c

Благодаря! Хареса ми.

Нямаше как да не забележа употребата на Борбено (революционно). Езиков фундаменталист.

[val/she]

Начини за промяна има, Вал, само ако има желание за промяна.

Да, има, но не е и този- до 28-30 годишна възраст да се шматкаш из учебните заведения чудейки се каква нова магистратура да подхванеш, за да "стартираш" директно като шеф. Изчезна истинското менторство- това- да попаднеш на знаещи, можещи, опитни хора. Да има някаква приемственост и надграждане.

[mia11]

Начини за промяна има, Вал, само ако има желание за промяна.

[val/she]

От "Душевно здравото общество" на Ерих Фром съм си направила някои извадки, които са ми направили по-голямо впечатление. В една от тях пише, че за процеса на душевното оздравяване на обществото без никакво съмнение трябва да премине през културни преобразувания.

"РЕВОЛЮЦИЯТА НА НАШИТЕ СЪРЦА НЕ ИЗИСКВАТ НОВА МЪДРОСТ, А НОВА СЕРИОЗНОСТ И САМООТВЕРЖЕНОСТ(аз бих добавила- И ДЪЛБОКА ЛИЧНА ОТГОВОРНОСТ).
Задачата да се внушат на хората водещите идеали и норми на нашата цивилизация е преди всичко задачата на образованието.
Едва ли има нужда да се спираме по- подробно на този проблем и да повтаряме критиката, която толкова добре е изказана от Робърт Хътчинз((1899-1987)- американски педагог, критикуващ прекомерната специализация в процеса на обучение.) и други. Има само един проблем, на който да обърна по-голямо внимание тук: това е необходимостта да се премахне пагубното разделение между теоритическото и практическото знание. Това разделение е част от отчуждението на труда и мисленето. То има за цел да откъсне теорията от практиката и да направи по-трудно, а не по-лесно смисленото участие на индивида в труда, който извършва.
Фактът, че ние преди всичко се стремим да направим нашите граждани полезни за целите на социалната машина, а не за собственото им човешко развитие, се потвръждава от това, че ние разглеждаме образованието задължително само да 14-18- или най- много да 20- годишна възраст. На практика, както Алвин Джонсън показа толкова убедително, възрастта между 6 и 18 години в никакъв случай не е най- подходяща за учене, както е общоприето да се мисли.
Тя е, разбира се, най-добрата възраст да се обучава в четенето, писането, смятането и езиците, но без съмнение разбирането на историята, философията , религията, литературата, психологията и т.н. е ограничено в тази ранна възраст и всъщност даже възрастта около 20 години, когато тези предмети се преподават в колежи, не са идеални за тази цел. В много случаи, за да се разберат наистина проблемите в тези области, човек трябва да е имал доста по -голям жизнен опит, отколкото всъщност има на колежанска възраст. За много хора възрастта от 30 или 40 гогини е много по- погходяща за учене- в смисъл на разбиране, а не на запомняне, отколкото училищната или колежанската възраст, и в много случаи общият интерес е също по- голям на по-късна възраст, отколкото в бурния период на младостта."

"Сред основните господстващи представи в наше време е и тази, според която просветата има едно сигурно постижение — прави хората по-добри и дори равни. Поради самото му повтаряне това твърдение се превърна в една от най-непоклатимите догми на демокрацията. Да се посегне на тях днес, би било толкова трудно, колкото да се посегнело едно време на църковните догми. Но и в това отношение, както и в много други демократичните идеи се оказват в дълбок разрез с данните на психологията и на опита. Редица видни философи, включително Хърбърт Спенсър, са доказали без затруднение, че просветата не прави човека нито по-морален, нито по-щастлив, че не променя наследствените му нагони и увлечения и че може, ако е зле ръководена, да стане много по-опасна, отколкото полезна. Статистиците идват на помощ на тези разбирания, съобщавайки ни, че колкото повече образованието става всеобщо, или поне някакво образование, толкова повече нараства престъпността; че най-страшните врагове на обществото, анархистите, често излизат от редиците на отличните ученици. Един изтъкнат правист, г-н Адолф Гийо, отбелязваше, че понастоящем на 3000 образовани престъпници отговарят 1000 необразовани и че за петдесет години престъпността е нараснала от 227 на 100 хиляди жители на 552, или увеличение от 143 процента. Той и колегите му отбелязват също, че престъпността расте предимно при младежите, сменили патроната с държавно училище."

[val/she]

A ako грешиш, а не осъзнаваш това и обратното- не грешиш, но отчиташ поведението си като грешка, как стои въпросът със свободата?

[tnm]

Ако щеше да ме фалиш, това е лошо. Ако щеше да ме кориш, това е добро.

А ..., аз започвам да те хваля като се качиш на кораба

[mechobikov]

Бих могла ..., ама ме мързи

Ако щеше да ме фалиш, това е лошо. Ако щеше да ме кориш, това е добро.

[mechobikov]

А роб, който греши е свободен, което противоречи на поставеното условие.

Това, което казваш не следва пряко от казаното от мен. Обаче пак е до голяма степен вярно. Робът изпълнява заповеди. Когато греши, той не изпълнява заповедта, не е съвсем роб.

Моето прозрение обаче е друго. Човек който не греши и свободен да е, пак е роб, тъй като свобода и грешка са синоними.

[tnm]

"Най-вредно е желанието да се предпазваш от грешки."
Георг Хегел

"Свободата е грешка, който не греши е роб."
Мечо Биков

А сега кажете нещо де

Бих могла ..., ама ме мързи

[mechobikov]

Копче

Пък аз си мислех, че съм толкоз велик, че никой няма да може да каже копче.

[Наивник]

"Най-вредно е желанието да се предпазваш от грешки."
Георг Хегел

"Свободата е грешка, който не греши е роб."
Мечо Биков

А сега кажете нещо де

А роб, който греши е свободен, което противоречи на поставеното условие.