Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето...(архив до 13.08.2013 г.)

[Наивник]

Музата дойде ...и си отиде...
Сега съм натуралист....

Е те това е, стига с този силикон

[Lelq]

Музата дойде ...и си отиде...
Сега съм натуралист....

Жалко Беше хубаво ...Ама за постоянно ли ?

[4i40]

Не бе , намеквам , че си поетичен . Освен това все за залеза над Сръбско говориш

Музата дойде ...и си отиде...
Сега съм натуралист....

[Lelq]

ООО, намекваш, че съм дал фира ли..?

Не бе , намеквам , че си поетичен . Освен това все за залеза над Сръбско говориш

[4i40]

Илинден е ! ( по стар стил )
Честито на всички именници !
Да са живи и здрави !

[4i40]

Залезите са твой патент

ООО, намекваш, че съм дал фира ли..?

[Lelq]

Добро утро на всички !
Ей, този материализъм ще превземе и най-идейните ни форумци....
Корекоми, питиета, момета, шкембета, дупета.....
Няма залези, изгреви, вятър в косите.....

Залезите са твой патент

[sergo]

.................................................. ....................
Десет саато на другия ден. Сумрачен снобски етаж, четри стола и по средата - се климбурка галонче Джони. Оцелелите и вече гушнати войни похъркват по сичкото що е хоризонтално и меко.
Пеши и Пильо втренчено дзверат нивото на река Дунав. За поредно навеждат, наливат, гаврътват......и тоже.
Нивото не спада.
Е, като как да не пропуснат поредния влак за Дупница?
.....................
Продължаваме с често дъфкани и отдавна забравени стории. Кой, защо и поради как некой от нас е оноден от некое моме и следва ли поради това стечение на обстоятелствата, да се обръщаме по между си вместо по прякор – с думичката „баджанак“.
Бидончето свършва и по стар обичай преко сурите почва да се стича оня гръцки мръчкав взор, свързан по некакъв бламантен начин с некаква река, некакво къпане и убедеността на древните, че втори път същи кеф не мое си врътнеш.

Може!
Може-е-е-е!

Щот съм ного тъпо копиле.
- Вадя ново галонче, разпечатвам бандерола и го трескам на стола.
Средния.
Да си се мандахерца.

Е,
Като как да се приберат сущите тия юнаци у Дупница? Кой ще им поверва, че се връщат от сватба? Пък оставили пълни шишета?
Ми, като нищо ще им излезе име я на измамници, я на управници.
Пък в прованса, веднъж излезе ли ти име – пиши се бегал!

.............................
След четри зими същите се качват на Рилските езера.
Некакво събитие на съученици, дето пропуснах.
- Жените и децата, туршиите и суджуците, виното и домашнярката, направена от буркани компот от праскови с изтекъл срок на годност и куп други метилови нередности.
Рано сабалем, по стара традиция, тръгнали да правят преход.
За закуска джумрнали по две-три от на Пильо изобретението.
Некъде над Пионерска, на Любо-Китаеца нещо си почнало да му белее пред очите. После и на Пеши-Кофторо взора му избледнел.........
Тутакси и на Пильо............

Не носели нормален алкохол.
За връщане било късно.
А сите беха трето поколение планински спасители.
Не че другите не са ги влачили надолу....
Ма едвам оцеле сал Пильо.
И до сега се спиртосва.
Но вече от гузност.

Се си вервам, че некъде горе тия двамата, ще да ме споменуват с добро.

[4i40]

Добро утро на всички !
Ей, този материализъм ще превземе и най-идейните ни форумци....
Корекоми, питиета, момета, шкембета, дупета.....
Няма залези, изгреви, вятър в косите.....

[Lelq]

Нищо не знаеш ти за подземния живот на мравките!

Много обичам да те чета с кафенцето сутрин Уникален човек си - разказващ обикновенни неща . Е, понякога ми е трудно с превода на места , ама хващам смисъла .

[Lelq]

Добро утро на всички !

[mechobikov]

Добро утро tnm
Добро утро чета

Ся няма корекоми.

[sergo]

Не става въпрос за това. Нормално в Гърция беше 10-15. В България по корекомите по спомен 7-10. На моряшкия - по евтино

- Зависи в кои корекоми.

Аз, когато се женех в средата на осемдесетте, баща ми направи две свадби.
Една за роднини/сите селени/ и друга за приятели/ма, негови/.
А моите приятели?
- Вуци ги яли!

Ми, не става така!
Пък и си имах една голема мечта.
- Некога, като забогатея да врътна такъв купон на дружките, че колкото и да се гняват - сабалем пак да има неизпито у шишетата.
Е-ех мечти-и!
Беше време, дето йощ къмто десет го излоквахме целио алкохол, а мезетата и мометата - неначенати. И саде варкахме преко денонощния.
Пък те - само два
И след идинайсе - алкохол не се продава.

Та, зех тежкото решение и аз да си врътна една самосиндикална свадба.
Хем с добро да ме запомнат аверите, хем да е по-комфортен семейния хомот.
Може нищо друго да нема, но на градуси требе некак си да го докарам.
Да бе, да!
И тогаз и сега, една финикийка не смогваше да се лепне за дълго напреки мойто пръстите.

Добре, че се сетих, дето имам право на подаръци.
И като се почна една...............

Светльо ми подари най-модерната дискотека. Още неотворена. В Техническия.
С мраморни тонколони и разни други анджъклъми. После я нарекоха "Юлита".
Сега не ѝ знам името, но сущио образ още не могат да го изгонат от Кариерата. Та затуй лани го напраиха посланник. В ена голема и силна държава.
/Мен затуй ме е страх да ода на лекар, щото като........../

Пък Вражилов ми домъкна едно деветнайсет годишно красавче. Още му помня името - Янко. И това бе неговия подарък.
Не бе, не!
Имаше дипломатически паспорт.

Та,
Каква бе калимерата?

На Леге имаше начорчик два Корекома.
Единия - за дипломати, а в другия познавах перцонала.Те тия убави каки, подбирани като за световно, ние шестимата пръча смирено поканихме на купона.
И глейте са ко става!
- Паркираме се в дипломатическия със зетите назаем от майка ми 165 долара. Янко купува стъклария с кашони на цена "жми, че те лажем". Гепваме трежъра и на тъгъдък - отсреща, в нормалния Кореком. Тресваме ги на тезгяха и получаваме гущерчета, ма умножени по четри.
После, кат ущипани невести драпахме обратно.
И така неколко курца.
Шанже!
Кев ти кашута, кеф ти течни мармелади от Нутела/и то в бирени чаши/, кеф ти папироси/дългата кутия бел Кент дълго време си остана синоним за просперитет около Кристал, а пък Партагас струваше никъл-центове/, кеф ти тик-так/щото на мойте купони женките са кратно на пишлеметата и требеше да се грижиме поне за пе-ха-то на устните гънки/.

Тринайсет години след този случай все още изцеждахме в ателието остатъците от тоя погром - щом свърши пущинята по време на така наречените "шивалня-парти".

Е, верно това беха некви женски питиета - разни ликьори, виолетови коктейли, холандски мастики и секакви разни илачи против забременяване.
Ма кой изобще ебаваше текилата за питие през деветдесетте?

И да, за протокола - върнах на майце си заема.

[Наивник]

Добрутро! Добър да е петъка ви, който може да го слива със уЙкенда

[sergo]

Къде видя хора по Софето. Всичко живо е по морето и върти гюбеци.

Нищо не знаеш ти за подземния живот на мравките!