Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето...(архив до 13.08.2013 г.)

[Lelq]

Нещо се бъзикаш.....
Поливам с маркуч.....

Ми каза , че е мъка и това с лейката ми се видя най - тегаво

[Lelq]

Много ми е готино с вас , ама отивам да пробвам чорбата . Забавлявайте се , за да спите сладко , после
http://www.youtube.com/watch?v=lermqfhhJx4

[ravnovesie]

Добър вечер , в готварството ясно че сте добри , я дайте идея
за някоя билка - да действа успокояващо след тренировка и като цяло след
изморителен ден , от 6 месеца горе долу пия жълт кантарион и съм много доволен

Мента с маточина, жълтия кантарион всъщностт стимулира. Човек буквално може да се надруса с него ако прекали.

[marandi]

Ама как ме усети ... Тъкмо се чудех как точно да го правя и дали да не питам Мерси за преработката . После ще кажа стискай палци

Единствено ме притеснява свинското, понеже му трябва повечко време да омекне кат' мозък.

Или го свари предварително и запази бульона да го влееш ( като леко го задушиш с мазнина до бежово ) и го пресипи след гъбите като добавиш.

Или го замени с пилешко.

Може и въобще да не слагаш месо, пак ще стане

П.П. Времето и температурите са при лук, пипер, морков на кубчета около 0.5 см ( половин сантиметър размер ) и гъби пак на кубчета 1 сантиметър.

Внимавай как си правиш заготовките, защото нещо може да остане недобре сварено/запържено ( термообработено ). Така, че и 1 час да оставиш да къкри на слаб огън няма нищо притеснително.

Месото е на кубчета по 1.5-2.0 см.

Успех!

[4i40]

Поливаш с лейката ли ?

Нещо се бъзикаш.....
Поливам с маркуч.....

[ВУЙЧО]

Добър вечер , в готварството ясно че сте добри , я дайте идея
за някоя билка - да действа успокояващо след тренировка и като цяло след
изморителен ден , от 6 месеца горе долу пия жълт кантарион и съм много доволен

[Lelq]

Там ще бъда в събота и неделя и ще отделя 2-3 ч за да се разходя за гъби.....
Дано е валяло, че 2 месеца мъка....

Поливаш с лейката ли ?

[Наивник]

Абе я някой от северната голяма вода да каже ко става по морето с времето. То, че няма да изгоря на плажа - ясно, ама да нося ли шуба?

[ravnovesie]

Има голяма разлика от типичната американска диета и това което обикновено се яде в България. Основната причина да им препоръчват плодове и зеленчуци е защото те просто не ядат това. Бях гледал едни филмчета на Джейми Оливър - английски готвач който се опитва да разпространява здравословно хранене. Та това филмче бе снимано в някакво американско училище. Децата не знаеха какво е това домат - буквално - схванаха за какво става дума чак като им каза че от него се прави кетчуп.

Нормалния фастфууд толкова разпространен навсякъде е пълен с хидролизирани мазнини - от там му идва трайността. А тези мазнини са брутално вредни. Те буквално задръстват човешкото тяло. И когато цялата ти диета е само преработени полуготови храни задръстени с хидролизирани мазнини, безалкохолни напитки буквално задръстващи организма със захар или още по-лошо с глукозофруктозен сироп и месо съвсем нормално е да се препоръчват повече плодове и зеленчуци. Ето Макдоналдс например почнаха да продават салати - калориите в тях са повече от тези в бургерите им.

Реално ако човек се храни с нормално количество калории - т.е. около 2000 на ден. Не прекалява със сол, намалил е до максимум захарта, избягва пърженото и взима достатъчно преснси плодове, зеленчуци, варива. Хапва риба по веднъж на седмица поне - доста минерали и микроелементи се намират само в морски храни. И има балансирана диета от млечни, яйчни и месни протеини то той се храни оптимално.

Ако махне и едно нещо от това и вече има голяма вероятност нещо в организма му да не достига.

[4i40]

Защо от Борисовата , нали имаш вила ?

Там ще бъда в събота и неделя и ще отделя 2-3 ч за да се разходя за гъби.....
Дано е валяло, че 2 месеца мъка....

[Lelq]

Вдругиден ще хапнеш и ти налЕ

Жената е добра и ще раздели едната с него

[4i40]

Вдругиден ще хапнеш и ти налЕ

Не бе...надявам се утре да намеря още две, за да е по-сигурно.....

[33 degree]

ха ето ги:
МАЛКИЯТ ЗДРАВ НАРОД ХУНЗА.
За хунзийците, обитаващи една от долините на Хималайските планини (сега щат на Пакистан), се заговори за първи път преди около 7-8 десетилетия, благодарение на английския лекар Робърт Мак Карисън.
Основният проблем, който той третира в медицинските си трудове, са болестите като последица от грешки в храненето както при отделния човек, така и при цели народи. И според възприетата или практикувана диета съответно се развива и определено заболяване. За да докаже своето становище, той напуска професорското си място в Англия и отива в Индия, където има възможността да проучва много племена и народи, които се хранят по различен начин. Цели седем години изучава техните диети и развилите се съответно заболявания. По силата на обстоятелствата достига и до здравия народ Хунза, който се оказва негов истински шанс.
Той е изненадан и поразен от факта, че на нашата земя има народ, сред който не съществуват болести, болници и болногледачи, народ - весел, жизнерадостен и щастлив. Твърде работливи и живеещи задружно, те са превърнали голите планински хребети в истински райски кът. По съвсем естествен и неусетен начин хората в Хунза доживяват до 100-120 и повече години, като столетниците не са грохнали хора с изродена физика и психика.
Наблюденията в проучванията си д-р Карисън описва в своя труд, издаден в Англия. Светът за пръв път чува и научава за чудния и здрав народ, живеещ в своята райска долина. Книгата му събужда голям интерес, но всичко описано в нея изглежда като красива приказка и звучи невероятно.
Но главният въпрос, който занимава д-р Мак Карисън, е на какво се дължи изключителното здраве на този народ? В съседство с хунзийците обитават още няколко народа, които живеят на същата височина, климатични условия, бит, но не притежават тяхното здраве. Оказва се, че единствената разлика между тях и Хунза е само в начина на хранене, в практикуваната диета. Д-р Карисън е доволен, защото теорията му е потвърдена: ЗДРАВЕТО ЗАВИСИ ОТ НАЧИНА НА ХРАНЕНЕ.
Към народа на Хунза впоследствие се отправиха много изследователи, лекари, учени, журналисти. Американската изследователка Рене Тейлър, натрупала особено изчерпателни сведения за Хунза, пише: „В Хунза народът живее над 100 години в отлично умствено и физическо здраве; голямата придобивка там е липсата на сърдечни заболявания, както високо и ниско кръвно налягане. Там ревматичните заболявания, диабетът, артритът и още много други болести въобще не са известни.
Детските заболявания като заушка, морбили, варицела и прочие са съвсем непознати. Няма и детска смъртност..."
Всичко казано от д-р Карисън, че Хунза е действително здрав и дълголетен народ, е напълно потвърдено от всички изследователи.
Тук съвсем естествено възниква въпросът: С КАКВО СЕ ХРАНИ ХУНЗИЙСКИЯТ НАРОД?
Основно място в неговото меню заемат растителните продукти - плодове, зеленчуци, житни храни -при това в сурово състояние. Въпреки височината на терена, на който живеят хунзийците (над 2000 метра), поради добрата грижа за земята и екологичната й чистота там добре виреят череши, ябълки, круши, праскови, черници, както и кайсии с изключителна сладост. И забележете - никой не прави от тях компоти за зимата. За зимата се сушат единствено кайсиите, които се отглеждат в големи количества заради маслото, което те приготвят от костилката и което ползват като мазнина при приготвянето на храната.
Отглежданите зеленчуци са моркови, зеле, салата, ряпа, тиква, спанак, както и различни варива. Спанакът присъства постоянно на трапезата в сурово състояние. Това, което не може да се приема в сурово състояние, се приготвя задушено на слаб огън.
Хлябът, който употребяват, е винаги черен -смляното зърно се ползва цялостно, без да се отделят нито триците, нито зародишът. Отглежданите зърнени храни са жито, ечемик, просо и елда, които често влизат в състава на хляба в различни комбинации. Смилането на зърната, омесването на хляба и опичането му обикновено става в един и същи ден, тъй като всеки дом разполага с ръчна мелничка. Хлябът присъства на масата при всяко хранене. Зърнените храни се ползват от хунзийците и в покълнало състояние.
Млякото и млечните продукти са нещо като лукс, деликатес. Причина за това са ограничените възможности за отглеждане на добитъка. Заобиколени с вечно снежните върхове на околните планини, пасищата са оскъдни. В по-ниските части на долината се отглеждат малко кози и крави, а в по-високите части - съвсем ограничено овце и якове. Млякото се използва обикновено като прясно в сурово състояние или като кисело, което се предпочита, защото се съхранява по-дълго, тъй като там хладилници няма. От него се приготвят още сметана и сирене.
Хунзийците не са пълни вегетарианци, но месото използват изключително рядко: само при празници и тържествени случаи. Месото на убитото животно никога не престоява - веднага се обработва и консумира. Качеството му е изключително високо, тъй като животните се хранят с прясна, а не със синтетична храна. На празници ползват и малко вино, приготвено от превъзходното им грозде, но любимо тяхно питие е билковият чай.



и още съвсем малко:

ТУБУ - МУРГАВИТЕ ОБИТАТЕЛИ НА ПУСТИНЯТА,
които живеят в Сахара при изключително тежки климатични условия, голяма горещина, пустош, напомняща лунен пейзаж.
Поради уникалността на това племе и големия интерес, събуден у учените за проучването му, четири белгийски университета формират международна експедиция.
Хората от племето Тубу изненадват своите изследователи с невероятната си и изключителна жизненост, издръжливост и здравина. Тяхното главно занимание е търговията със сол, която те сами добиват, товарят на камили и разнасят по околните племена, като я разменят за фурми, просо и необходими за бита предмети. По нагорещените пясъци и. под палещите слънчеви лъчи при температура 40-50°С те могат да изминат за един ден 50-60 до 80 километра. Изключително издръжливи; те не познават умората.
Описан е следният случай. Една заран, когато камилите са натоварени със сол и хората на Тубу са готови за път, изследователите тръгват успоредно с тях. Хората на Тубу вървят пеш, водейки своите камили, а изследователите се движат в специално оборудвани джипове с охладителни инсталации.
След 30-40 километра се дава сигнал за почивка и престой. Изследователският екип в джиповете е толкова изтощен, че едва диша от задухата и горещината. Още със спирането лекарите бързат да проверят състоянието на хората от Тубу. За тяхно учудване се оказва, че пулсът на тубузците е съвсем нормален и липсват каквито и да е признаци на умора. Състоянието им е точно такова, каквото е било при тръгването - без капчица промяна.
Но изненадите не спират дотук: лекарите предприемат обедно хранене, състоящо се от телешки бульон и обикновени консервирани храни. Поканват и хората от Тубу да споделят обяда им. Тубузците гледат с недоверие и подозрение предлаганите неща, но все пак се съгласяват да опитат. Но още с първата хапка започват с отвращение да плюят поетото и отказват предложената храна. Те предпочитали своя обяд, състоящ се само от 3-4 фурми.
Учените изследователи са особено впечатлени от техния начин на хранене - действително имало над какво да се замислят. За разлика от хунзийците, тубузците са пълни вегетарианци - не приемат абсолютно никаква храна от животински произход. Сутрешната им храна се състои само от питие, приготвено от растящи там треви - то наподобява нашия билков чай, но в по-концентриран вид, без каквото и да е подслаждане или посоляване. Обядът - както вече стана ясно - няколко фурми. Главното и основно хранене за тях е вечерята, която винаги се състои от каша от просо - всеки ден, без промяна. Разнообразието, което си позволяват спрямо кашата от просо, е нейното подправяне - тя се залива или със сос от подправки, или с кокосово масло.
Това, което провокира нашия коментар, е, че според нашите разбирания храната им е недостатъчна както по количество, така и по калорийно съдържание. Но пред учените стоят здрави, стройни и гъвкави хора, чиито нозе са изопнати като струни. И те, подобно на хунзийците, не знаят какво е зъбобол и не се нуждаят от зъболекарски услуги. При възрастните хора зъбите са си на мястото и в естествения си запазен вид, а те до последните си дни са на крак и със запазени сили. По нрав, както и хунзийците, те са с психиката на здрави хора - обичащи песните и движението.
Наскоро бе открито още едно отдалечено от цивилизацията кътче със здрави обитатели и голям процент столетници, към което отново се насочиха геронтолозите.
ВИЛКАБАМБА - ТАМ, КЪДЕТО ДЕЦАТА НЕ ЯДАТ ПОДСЛАДЕНИ КРЕМЧЕТА
Те живеят сред изолирана долина в Андите (Еквадор), на 1500 метра височина. И тук хората спокойно и без неприятности на болестните състояния доживяват своя век (100-те си години).
Селището добива известност през 1971 година при едно преброяване на населението. Освен големия брой на столетниците там най-старият обитател на страната бил на 132 години.
И тук, както при народа на Хунза и Тубу, не е отбелязан нито един случай на рак или инфаркт, докато в съседните на Андите обитавани планини процентът на заболяванията е в обичайния си размер. Столетниците са в добра форма и с всички зъби.
Ежедневната храна, която ползват, е еднообразна и ниско калорична - 1200-1300 калории .-половината от препоръчваните от диетолозите в нашия цивилизован свят. При това, както и при хунзийците, те са подложени на голямо физическо натоварване поради примитивността на земеделския труд - начинът им на живот е активен и в пряк контакт с природата.
Продуктите, които влизат в дневния им рацион, са ориз, царевица, картофи, фасул, черен хляб, сирене, яйца, плодове. Основното им ядене - късно следобед -се състои от гъста супа с основни съставки фасул, ориз, царевица, банани. Те са пълни вегетарианци. Месото, мазнините и захарта там, са изобщо непознати. Консумацията на сол при тях не е ограничена, но въпреки това не предизвиква сърдечно-съдови смущения.

[Наивник]

Днес като минавах през Борисовата градина откъснах 2 печурки.........
Утре ще ги сготвя на жената....

Вдругиден ще хапнеш и ти налЕ

[Lelq]

Днес като минавах през Борисовата градина откъснах 2 печурки.........
Утре ще ги сготвя на жената....

Защо от Борисовата , нали имаш вила ?