If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
И аз така, дочух да викаш "Палаш, дай!" И дадох пъпеш. А ти си била викала на дебелия зъл пес ти донесе джапанките. Моите асми ги бера към 7-8 октомври, що и без това не са много захарни. Някои съседи чакат след 20-и, но миналата година много дъжд тогава и нищо не изкараха. Айде, че има да черпа майсторите, де ми лустросаха парадното стълбище. Сега ще му търся червено килимче.
Около Евксиноград има лозови масиви, които се берат когато започнат да падат първите слани или сняг. Не знам какви са сортовете, ама тогава захарността им ставала най-голяма.
Обаче, това е нож с две остриета. Щото, ако температурите не паднат, пък есенните дъждове са много, реколтата отива по дяволите.
Наздраве!
Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
Мечо
Свекърът ми беше агроном. Дано не забравя следващия път кога отскоча до Чужденеция да снимам с телефона сборниците му със сортовете.
А пък близкият до сърцето ми Държавен фонд Земеделие е особено прецизен, когато дава субсидии за местни сортове. Списъците им са обявени в Брюксел, още преди подписването на ПРСР за период 2014 - 2020 година и всичко е придружено със съответната документация по създаването и изпитването на сорта.
Вервам ти тогава Между другото в Италия съм пил много яко пъпешончело - от всичките им ликьори и аперитиви, това най прилегна на тъмното ми балканско небце
Чиче, аз телешкото със сини сливи го мразя от деЦката градина, че в гадните времена на комунизЪма с такова ни гощаваха редовно, пък сега леП и пастет от кости, кожи, хръщяли и пера...
Never argue with idiots, they will bring you down to their level and then beat you with experience
Aбе не успя особено да ме убедиш, но не споря, защото съм с много ниски познания в тази област, пък ти си експертинка. Та наздраве - апропо, едно от най-гадните яденета, след безспорния ми "фаворит" телешко със сини сливи, е пъшеш с прошуто - уникална съсипия на два иначе прекрасни продукта
Свекърът ми беше агроном. Дано не забравя следващия път кога отскоча до Чужденеция да снимам с телефона сборниците му със сортовете.
А пък близкият до сърцето ми Държавен фонд Земеделие е особено прецизен, когато дава субсидии за местни сортове. Списъците им са обявени в Брюксел, още преди подписването на ПРСР за период 2014 - 2020 година и всичко е придружено със съответната документация по създаването и изпитването на сорта.
Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
Мечо
Aбе не успя особено да ме убедиш, но не споря, защото съм с много ниски познания в тази област, пък ти си експертинка. Та наздраве - апропо, едно от най-гадните яденета, след безспорния ми "фаворит" телешко със сини сливи, е пъшеш с прошуто - уникална съсипия на два иначе прекрасни продукта
Aбе не успя особено да ме убедиш, но не споря, защото съм с много ниски познания в тази област, пък ти си експертинка. Та наздраве - апропо, едно от най-гадните яденета, след безспорния ми "фаворит" телешко със сини сливи, е пъшеш с прошуто - уникална съсипия на два иначе прекрасни продукта
Never argue with idiots, they will bring you down to their level and then beat you with experience
Хм, сигурна ли си? Че бая често съм го срещал на Запад, та чак до сашианско, дето му викат Хъни дю? Тая подробност със стоенето в мазата и хапването след началото на есента не я знаех, иначе веднъж сестрата на баба ми (Бог да я прости и нея, и мъжът ѝ - златни хора) ни беше запазила диня във восък и ни я разряза за събора на селото им в края на Ноември - не беше нищо особено като вкус, дори беше леко престояла, но съм я запомнил за цял живот, защото жената го беше направила с толкова любов за нас (те бяха бездетни и ние им бяхме една от малкото утехи). Ехххх, спомени, сега излизам на една среща с приятелка (бивша) - пу, пу, да не чуе жената, и ако има дини в заведението, ще си поръчам, че така и не съм ял тази година. Иначе пиенето е ясно - Джеймисънче Наздраве
Като бебе по-кльощавата 1/3-та пълноправен член на домочадието беше бая ящен. Тъкмо беше проговорил и се наложи да го оставя за няколко часа на една колежка. Като отидох да го прибера, гледам нарязани няколко пъпеша и сложени в чиния / те имаха бостан и бяха обрали доста дини и пъпеши/
По-кльощавата 1/3-та като мен - не обича пъпеши, а дини. Ама още малък и ич не му се разбира какви ги говори. Той казвал "папаш", колежката чувала "пъпеш" и реже ли, реже ..., а детето не близва
Наздраве!
И аз така, дочух да викаш "Палаш, дай!" И дадох пъпеш. А ти си била викала на дебелия зъл пес ти донесе джапанките.
Моите асми ги бера към 7-8 октомври, що и без това не са много захарни. Някои съседи чакат след 20-и, но миналата година много дъжд тогава и нищо не изкараха. Айде, че има да черпа майсторите, де ми лустросаха парадното стълбище. Сега ще му търся червено килимче.
Сортът "Медна роса" не е нов. Той е българска селекция и преди години беше доста разпространен. При него има една малка особеност - бере се във восъчна зрялост и се оставя да "узрее" поне месец след откъсването. Това са пъпешите, които се съхраняват в мазата и се ядат в края на септември и началото на октомври.
За съжаление много нови сортове налазиха територията, а хубавите български не се поддържат. И това важи не са само за пъпешите, разбира се.
Хм, сигурна ли си? Че бая често съм го срещал на Запад, та чак до сашианско, дето му викат Хъни дю? Тая подробност със стоенето в мазата и хапването след началото на есента не я знаех, иначе веднъж сестрата на баба ми (Бог да я прости и нея, и мъжът ѝ - златни хора) ни беше запазила диня във восък и ни я разряза за събора на селото им в края на Ноември - не беше нищо особено като вкус, дори беше леко престояла, но съм я запомнил за цял живот, защото жената го беше направила с толкова любов за нас (те бяха бездетни и ние им бяхме една от малкото утехи). Ехххх, спомени, сега излизам на една среща с приятелка (бивша) - пу, пу, да не чуе жената, и ако има дини в заведението, ще си поръчам, че така и не съм ял тази година. Иначе пиенето е ясно - Джеймисънче Наздраве
Never argue with idiots, they will bring you down to their level and then beat you with experience
Пъпешът си е супер, не съм ги ял тези Казахстански пъпеши, но си мязат на нашите, а не на този боклук Медна роса, дето се появи в последните години, та ми се драйфа от него. Пъпешът наистина може да стане много сладък, но за тази цел трябва да не се полива много, за да събере сладост. Горе-долу същата работа като с гроздето - ако го береш директно след дъжд, уйде захарността с 2-3 градуса надоле. Едно време си спомням, че дядо ни викаше на гроздобер в началото на октомври, а най-късното грозде си стоеше до към края на ноември, ако не завали, а сега се бере през началото или средата на септември и огромната част е с недостатъчна захарност, но пък иначе рискуваш и нищо да не вземеш, щото тъмнозелените, а често и светлозелените пияници са ти го обрали, щото как беше лафът: Ахмак лозе копа, юнак вино пие
Наздраве за истинските неща, които все по-рядко се срещат в ежедневието ни...
Сортът "Медна роса" не е нов. Той е българска селекция и преди години беше доста разпространен. При него има една малка особеност - бере се във восъчна зрялост и се оставя да "узрее" поне месец след откъсването. Това са пъпешите, които се съхраняват в мазата и се ядат в края на септември и началото на октомври.
За съжаление много нови сортове налазиха територията, а хубавите български не се поддържат. И това важи не са само за пъпешите, разбира се.
Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
Мечо
Пъпешът си е супер, не съм ги ял тези Казахстански пъпеши, но си мязат на нашите, а не на този боклук Медна роса, дето се появи в последните години, та ми се драйфа от него. Пъпешът наистина може да стане много сладък, но за тази цел трябва да не се полива много, за да събере сладост. Горе-долу същата работа като с гроздето - ако го береш директно след дъжд, уйде захарността с 2-3 градуса надоле. Едно време си спомням, че дядо ни викаше на гроздобер в началото на октомври, а най-късното грозде си стоеше до към края на ноември, ако не завали, а сега се бере през началото или средата на септември и огромната част е с недостатъчна захарност, но пък иначе рискуваш и нищо да не вземеш, щото тъмнозелените, а често и светлозелените пияници са ти го обрали, щото как беше лафът: Ахмак лозе копа, юнак вино пие
Наздраве за истинските неща, които все по-рядко се срещат в ежедневието ни...
Never argue with idiots, they will bring you down to their level and then beat you with experience
Получаваш, да, що не обичаш пъпеш. У Росията му викат диня. Та тва специалната диня за деня "Сладка кака из Самарканда".
Като бебе по-кльощавата 1/3-та пълноправен член на домочадието беше бая ящен. Тъкмо беше проговорил и се наложи да го оставя за няколко часа на една колежка. Като отидох да го прибера, гледам нарязани няколко пъпеша и сложени в чиния / те имаха бостан и бяха обрали доста дини и пъпеши/
По-кльощавата 1/3-та като мен - не обича пъпеши, а дини. Ама още малък и ич не му се разбира какви ги говори. Той казвал "папаш", колежката чувала "пъпеш" и реже ли, реже ..., а детето не близва
Наздраве!
Коментар