Кръчма "Виртуалната кръчма" (2)

[tnm]

Я, да видим има ли завистливи, мразещи, пукащи се от яд чичета? И лелки? И каки? И други новобранки? Препичам се на слънце и огън даже се готвя си запаля. Да ми нагрей.... гърбината. Наздраве!

Малко ще ти е зор да си опечеш чушките за лютеницата на това огнище, ама инак добре изглежда.
Наздраве!

[Trakatrak']

За Грахчо едно ромче, че съм му длъжник.

[Trakatrak']

Браво! Добре изглежда! Дамите също ще кажат.

Все пак, мога да допълня, че си супер-спец, само ако от другите страни на огнището /невидимите на снимката/ - си предвидил отдолу проход /отвор/ за въздуха, необходим за горенето. То, не че няма откъде да дойде този въздух, но това ми е на мен критерият за качество..., пък и важи повече за затворени помещения - с проход, различен от помещението, в което е камината /огнището/...

Абе, моето реално огнище малко на това мяза, доста примитивно и леко разнебитено, но има някъв отвор, по скоро да се изтича водата, да вкарва свеж въздух също става. Сега е запълнено с листа, клони и гнили плодове, които ще дам на огъня кога позасъхнат. Пак ще одимявам махлата. Наздраве за пречистващия огън!

Хайде на купон!

[безимeн]

Я, да видим има ли завистливи, мразещи, пукащи се от яд чичета? И лелки? И каки? И други новобранки? Препичам се на слънце и огън даже се готвя си запаля. Да ми нагрей.... гърбината. Наздраве!

Браво! Добре изглежда! Дамите също ще кажат.

Все пак, мога да допълня, че си супер-спец, само ако от другите страни на огнището /невидимите на снимката/ - си предвидил отдолу проход /отвор/ за въздуха, необходим за горенето. То, не че няма откъде да дойде този въздух, но това ми е на мен критерият за качество..., пък и важи повече за затворени помещения - с проход, различен от помещението, в което е камината /огнището/...

[Trakatrak']

Я, да видим има ли завистливи, мразещи, пукащи се от яд чичета? И лелки? И каки? И други новобранки? Препичам се на слънце и огън даже се готвя си запаля. Да ми нагрей.... гърбината. Наздраве!

[безимeн]

Тук говориш за подрязване на леторастите, а пензирането е само премахване на връхчетата им.

Това е пензиране: подрязване наполовина на леторастите, които - ако се оставят цели - дърпат соковете и растат, без да дават плод.

Значи, обобщавам.

Леторастите се махат, за да не теглят соковете, които отиват към плодните пъпки и плодовете зреят.

Ако искаш да направиш пензиране - режеш на две всички леторасти, или пък махаш половината от тях и останалите ги режеш на половина.

Следващата година - плодните пъпки на отрязаните наполовина леторасти дават плод и повишаваш добива. Дадох пример с череша.

Май го обясних достатъчно точно подробно, за което чичата нещо се будалка, че щял да ми пусне някаква си Мара, която познавал само той...

Това зная аз и това съм правил. Ако ти правиш друго - не ти се меся. Успех!

[Trakatrak']

С няколко думи - вероятно си го знаеш, но не, за да те уча /опазил ме Господ - акъл не давам!/... Споделям опит, но не налагам такъв.

Пензирането е подрязване на леторастите /ти си го знаеш - примерно срязвяш на половина всеки или оставяш няколко от леторастите, на които правиш изрез на около 2 сантиметра, НАД ПЪПКА, под 30 градуса - да приемем, че плодното дърво е череша. За следващата година изрязаните наполовина леторасти се превръщат в плодни клони.

Отделно /от пензирането/ си подрязваш и останалата част от короната - пак на около 30 градуса е резнато всяко клонче... Прави се или късна есен, или пролетта, но според мен - по-добре е есента. Така съм го правил и то - с успех. ДюлиЧКИТЕ на онзи мой познат бяха отрупали дръвчето /с "пича"/ и бяха големи, колкото... джанки..., за нищо не ставаха. )) След подрязването дръвчето /изрязване на "пича"/ - то стана високо около 2 метра - с характерно окривените си клони, а другата година не можеше да си носи дюлите, та подпирахме клони, които отново подрязах, за да се налеят клоните и дръвчето да стане устойчиво.

Дядото ме е учил как се прави, ама не продължих след него - лека му пръст!

Тук говориш за подрязване на леторастите, а пензирането е само премахване на връхчетата им.

[Trakatrak']

Охооо - аз им говориМ за пензиране /серьОзни неща!!!/, а те - кВо са се разпищолили тук???

Абе - нЕма ли модератори в тоА форОм, бе! Спиииинкат си, а тук хората какви мЪрсоТИ гоОрАт... ))

В тая тема може що нещата са навързани. Навремето по Ботаника ли, по Селско стопанство се бъзикахме с калема, с неговите аналогии и припознавания.

[tnm]

За мен Толкин е най-големият, ама наистина най-големият. Властелинът съм го чел поне 4 пъти, а Билбо... - не знам, много са, пък принципно аз не завтарям нищо Уникален е, а и според мълвата, тъй като се е познавал със сър Стивън Рънсиман (най-големият познавач на България на Запад), се счита, че е описал обсадата на Константинопол през 717-718 като обсадата на Белия град, спасен от рохиримите (българите) с конна атака
Абе голяма работа е фентъзито -сега съм фен на Мартин, но той е мнооооого далеч от Толкин. Много.
Наздраве!

Един от членовете на комитета по връчването на нобеловите награди написва, че творчеството на Толкин в никакъв случай не може да се приеме за висококачествено и дава гласа си оня шумадиец, де по произход е хърватин - Иво Андрич. И чието творчество сега е познато на малък кръг ценители, за разлика от творбите на автора на Властелинът.
Наздраве!

[Грую Груев]

А бе, може и така да се тълкуват думите ми, макар че таблета сам си избира някои думички, та трябва да го контролирам какво изписва. Изпущила съм го преди малко.
Между другото "Хобит" или по-скоро "Билбо Бегинс или до там и обратно" беше една от любимите ми детски книжки. По-кльощавата 1/3-та пълноправен член на домочадието също много се забавляваше с имената на джуджетата, като му я четох. Беше ги научил наизуст. Сега като се замисля, трябва да благодаря на Бога, че не ме накара да му чета Властелинът, че голям фен беше на филмите. Това хиляда страници да прочетеш, сигур ще е голяма мъка.
Наздраве!

За мен Толкин е най-големият, ама наистина най-големият. Властелинът съм го чел поне 4 пъти, а Билбо... - не знам, много са, пък принципно аз не завтарям нищо Уникален е, а и според мълвата, тъй като се е познавал със сър Стивън Рънсиман (най-големият познавач на България на Запад), се счита, че е описал обсадата на Константинопол през 717-718 като обсадата на Белия град, спасен от рохиримите (българите) с конна атака
Абе голяма работа е фентъзито -сега съм фен на Мартин, но той е мнооооого далеч от Толкин. Много.
Наздраве!

[безимeн]

Хаааааа, то и така смятах, че имаш основателни забележки към мъжко достойнство и потентност. Дай Боже всекиму, ммм, от мъжки пол.

Охооо - аз им говориМ за пензиране /серьОзни неща!!!/, а те - кВо са се разпищолили тук???

Абе - нЕма ли модератори в тоА форОм, бе! Спиииинкат си, а тук хората какви мЪрсоТИ гоОрАт... ))

[maverik]

С няколко думи - ....
Дядото ме е учил как се прави, ама не продължих след него - лека му пръст!

Де да можеха повече да помнят от дядо си... (Y)

[tnm]

Хаааааа, то и така смятах, че имаш основателни забележки към мъжко достойнство и потентност. Дай Боже всекиму, ммм, от мъжки пол.

Кой!? Аз да имам забележки!? Нивгаш!
Наздраве!

[безимeн]

Под пензиране разбирам прищипването на връхните пъпки по клончетата. На пролет редовно ги пощипвам. Това за дюлата не го знаех, но имам една и на третия етаж се оформя чашовидна. Само че и тая година заслани и имам едва три дюли. Нема да пия дюлева. Що и Чиче сам си я изпи. Стиска!

С няколко думи - вероятно си го знаеш, но не, за да те уча /опазил ме Господ - акъл не давам!/... Споделям опит, но не налагам такъв.

Пензирането е подрязване на леторастите /ти си го знаеш - примерно срязвяш на половина всеки или оставяш няколко от леторастите, на които правиш изрез на около 2 сантиметра, НАД ПЪПКА, под 30 градуса - да приемем, че плодното дърво е череша. За следващата година изрязаните наполовина леторасти се превръщат в плодни клони.

Отделно /от пензирането/ си подрязваш и останалата част от короната - пак на около 30 градуса е резнато всяко клонче... Прави се или късна есен, или пролетта, но според мен - по-добре е есента. Така съм го правил и то - с успех. ДюлиЧКИТЕ на онзи мой познат бяха отрупали дръвчето /с "пича"/ и бяха големи, колкото... джанки..., за нищо не ставаха. )) След подрязването дръвчето /изрязване на "пича"/ - то стана високо около 2 метра - с характерно окривените си клони, а другата година не можеше да си носи дюлите, та подпирахме клони, които отново подрязах, за да се налеят клоните и дръвчето да стане устойчиво.

Дядото ме е учил как се прави, ама не продължих след него - лека му пръст!

[tnm]

Под смог имащ предвид дракона Смог по Толкин, нали, всеизвестна стипца? Че на чиче много му отива да е Билбо на стари години - да прави смешки и да весели децата с разкази за славните млади години

А бе, може и така да се тълкуват думите ми, макар че таблета сам си избира някои думички, та трябва да го контролирам какво изписва. Изпущила съм го преди малко.
Между другото "Хобит" или по-скоро "Билбо Бегинс или до там и обратно" беше една от любимите ми детски книжки. По-кльощавата 1/3-та пълноправен член на домочадието също много се забавляваше с имената на джуджетата, като му я четох. Беше ги научил наизуст. Сега като се замисля, трябва да благодаря на Бога, че не ме накара да му чета Властелинът, че голям фен беше на филмите. Това хиляда страници да прочетеш, сигур ще е голяма мъка.
Наздраве!