If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
По мои наблюдения, повече се разпореждат. При жената носенето на униформа култивира едно особено качество или по скоро начин на поведение - по принцип се съгласява околните, а после си прави това, което тя си е наумила.
Наздраве, Събев!
По мои наблюдения, повече се разпореждат. При жената носенето на униформа култивира едно особено качество или по скоро начин на поведение - по принцип се съгласява околните, а после си прави това, което тя си е наумила.
Наздраве, Събев!
Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
Мечо
....
....Който не знае за Мрс. Робинсън, да не пита, н ему и трябва да знае.
Вехти работи.
Сега не знам как им се вика
Sega и аз не знам, как им се вика, може и да нямат име При нас беше "мис. ЕлИзабет Джейн" Ефирна, невероятно мила душа и много деликатни обноски, бяла като свещ,, призрачна, като чудо някакво за иконописта, хем леко непропорционално "грозновата", но пък многообичана .. но се появи некъв неин крив колега, неприятен ингилизин, завлече я из тъмните дебри на мъгливия и мрачен остров, мътните го взели не е препоръка разбира се. Дано е щастлива ))
Толкова много грозота е индикация за генетично изчерпване или сериозни хормонални проблеми. Не става дума само за естетика или за екзотика. Понякога си мисля, че малко свежа кръв няма да им дойде зле. Самите те явно интуитвно го усещат.
Ама и аз имам такова и генетично изчерпване и имам нужда от свежа кръв.
Ами, добре!
Като не щете вие да разкажете някоя шашавия, аз ще кажа. Пак на мен се пада да препера и просна чаршафа
После да няма възражения, че съм досадник!
Минорното настроение във форума и поредният ялов ден ме наведоха на някакви съзвучни мисли и спомени.
По едно време с няколко мои приятели решихме, че ще сме тъжни. Помня точно кога беше това. Не трая много дълго, но с и беше едно трудно решение, което се основаваше на драматични обстоятелства и причини.
А те се кореняха в следното:
Най-отворените и интригуващи връстнички не проявяваха особен интерес към нас, доколкото имаха далеч по-вълнуващи предложения,
По-малките мацки ни поглеждаха с нескрит интерес и очевидно бяха петимни за внимание, но на нас те ни изглеждаха като незаслужаващи внимание бебета. Има една такава проклета възраст - ни така, ни така!
За да съм изчерпателен и що-годе откровен, по горе-долу същото време съм усещал изпитателния и преценяващ поглед на мисиз Робинсън и посестрими, ама ... кой да ти каже, какво означава този поглед!
Баш по това време излезе прочутата тава Бърн на Дийп Пърпъл (някъде 1974), която беше вероятно най-попопулярната група за някакъв период от време. Добарахме я - още пареща и след като премина първоначалното вълнение решихме, че парчето Mistreated ще стане химн на нашата тъга.
I've been mistreated
I've been abused
I've been struck downhearted, baby
I've been confused
'Cause I know, yes, I know
I've been mistreated
Since my baby left me
I've been losing my mind
You know I have
I've been lonely
I've been cold
I've been looking for a woman to have and hold
'Cause I know, yes, I know
I've been mistreated
Since my baby left me
I've been losing, I've been losing
I've been losing my mind
Baby baby baby
Тъгата отмина, поради простата причина че имаше благоприятни перспективи.
Та викам аз, да не се поддаваме на тъгата, а да викнем по едно=
Който не знае за Мрс. Робинсън, да не пита, н ему и трябва да знае.
Вехти работи.
Сега не знам как им се вика
Хер Нечев, дет се вика, все още се възстановявам от празника. Но и аз да споделя.
Начи ..., от известно време ме налегнаха някви болежки. Нищо не ме боли, ама надвечер кога полегна кат древен римлянин с чаша вино у едната ръка и книга у другата и ми се появяват накъв горчив вкус в устата... Чета у нета, чета ханатомията, де я имам у къщи, физиологията - също. Не пишат убави неща.
Викам си, време е да внеса смут в натовареното ежедневие на личния си дофтур, де ми е дружка от моминските години. Ама там ходя с повишено фнимание, щот тя ме е заплашила, че ако отида при нея с диагноза, ще напусна кабинета й с травма
Вземам си един вестник с кръстословици и сядам пред кабинета. Там - фраш. Оцелих момента кога всите пенсионери, де са й подопечни са дошли да си вземат рецептите и по тази причина в коридора цари свежа суматоха.
Чакам час и половина и идва моя ред. Влизам като цар освободител и започвам с тирадата. Първоначално дофтур С мълчи, после ми дава едно направление за пълна кръвна картина. Аз протестирам по инерция, но се казва, че протеста съответно не подлежи въобще на обсъждане. Мъкаааа.
След около час засядам отново пред кабинета с резултати в ръка, от които е видно, че нищо ми няма. Ква приятна изненада. Нооо, не бива да отнема таз радост на медицинското лице - да си поблъска умната главица с невъзможност да ми сложи диагноза. Дет са вика, друго си е да й обявиш шах с пешката
Пак се започват разговори и аз отново се чувствам кат комунист на разпит. Пия ли лекарства - ми, не не пия. Освен оня боклук, де същото медицинско лице ми го изписа и ме излъга, че хемоглобина ми ще гони гранични стойности. Само де не спомена, че ще гони долните граници. УжасТ. Обърна ми крехката психика с хастаря навън, а резултат - никакъв. Че като взе да изрежда и на какви доктори специалисти, смята да ме изпраща ... Не се сдържах и високо викнах на чист български: Дур, яваш по серпентините!
След моя протест, справедлив и съвсем на място, доктор С започна да ми ровичка из досието. Начи, нямам заболявания, освен анемия, инцидентли световъртежи и наченки на глаукома. Кат прочете последното заболяване, сякаш я тресна гръм и мълния. Погледна ме с изучаваш поглед и ме запита дали си капя капки. Отговорих утвърдително - всяка Божа вечер, след 21 часа. Дори телефона ми звънка, че да не забравям.
Че като изригна таз жена кат вулкан на индонезиаски остроф. Малко остана да ме отнесе кат цунами. Няма да споделям какви черни думи ми рече и с какви епитети ме окичи. Изрита ме от кабинета и ме прати да чета учебника по анатомия в частта за слъзните канали и носоглътката.
Наздраве!
Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
Мечо
Абе , кво да ти кажа ... обичат си екзотиката ... познавах една дето имаше деца от всички раси освен бялата .
Толкова много грозота е индикация за генетично изчерпване или сериозни хормонални проблеми. Не става дума само за естетика или за екзотика. Понякога си мисля, че малко свежа кръв няма да им дойде зле. Самите те явно интуитвно го усещат.
Хер Начев, хер Начев ... Всяка уважаваща себе си дама харесва мъже в униформи. При тях в пъти е по-вероятно да умеят за изпълняват заповеди без много, много да разсъждават
Наздраве!
Кака пак в десетката.
Шапкарите се подчиняват пред авторитетите много по -лесно, просто трябва да ги припознаят.
А жените в униформа кво правят, изпълняват ли заповеди или само се разпореждат.
А видя ли новата кощрамба? Меркел си е направо мис мундо в сравнение с тоз птеродактил. Не че нещо, ама свършиха ли хубавите германки? То човек не вече да включи телевизора.
Наздраве!
Повечето са такива кранти ... "бежанците" са им единствения шанс да усетят мъж ...
А видя ли новата кощрамба? Меркел си е направо мис мундо в сравнение с тоз птеродактил. Не че нещо, ама свършиха ли хубавите германки? То човек не вече да включи телевизора.
Коментар