Кръчма "Виртуалната кръчма" (2)

[Trakatrak]

Добро утро !
Като чета за болежките ви се сещам, че отдавна не се е маркирал Тарантул....
От ремонти и тапети явно му се е повредило крехкото телце.....
Въх, въх...язък....
На по-младите, красиви, умни и можещи да ( си ) честитя празника !!!

Наздраве !

Много дълго помниш все още. Мислех, че вече живуркаш ден за ден. Явно са открили лекарство за Алцхаймера. Наздраве за напредничавата фармацевтика!

[Trakatrak]

Арахната зает. Напасва шарките на тапетите.
Наздраве и честит ти празник! Тъкмо открехвах племенника, че оттук нататък на всеки 8 декември трябва да си честитим празника нищо, че вече не сме студенти.

Тапетните ивици ги привърших. Дега ме чака некъф син металик, за когото се чудя как съм могъл го избера. Но всичко в целофан изглежда по привлекателно. Или след целофан. Наздраве за магичните опаковки, де променят съдържимото!

[Грую Груев]

Ти май целия църковен календар откъм женската му част си го "прочел"
Наздраве!

Винаги може още
Иначе си падах по празнуващи на Цветница - Ралица, Росица и разните им производни. Обаче сърцето ми е останало по основните празници - Ивановден, Гергьовден и Коледа. Наздраве!

[Грую Груев]

Три дена уреждах подмяна на отоплителните уреди на дръва на вилата. Първо товари от Софето, после вади огромните стари печки (едната толку тежка, че я изоставихме под открито небе) и накрай разпалихме по-малката от новите. Междувременно почерпка. И като падна дъждец, а после и студ, та стълбите хванаха поледица. Позакъснял мераклия за черпавка падна, изкриви малък пръст, извозиха го до Пирогов, но накрая все пак се присъедини. Та до след 2 часа подир полунощ. Сега се чудя да ударя ли канчето или да се зъркеля на тв. Изрично реквам на Грую, че паля извън СОфия и не го одимявам.
А Кака предстоящата седмица да чака хабер. За да не е безхаберна. Наздраве за по-малките уреди с по-високо кпд!

А така, това е то купон - около Коледа може и аз да го направя. Извън София всичко може. Наздраве, Трак!

[tnm]

Наздраве за "целувката на Ана" - имах някога една, ама почти нямам спомен от нея

Ти май целия църковен календар откъм женската му част си го "прочел"
Наздраве!

[Trakatrak]

Наздраве за "целувката на Ана" - имах някога една, ама почти нямам спомен от нея

Пък аз таа песен я промених на:
“Не бих желал дори и щерка на султана
пред чучура на моята чешма засмяна.“

Пояснявам, от засмяната чешма би трябвало винце да тече.

[Trakatrak]

Всичко живо пак се умълча, води праведен живот за пример. Е, така е, като ги респектираш с цветист литературен изказ, сега не смеят дори да мъцнат. Дори и Траков никЪв го нема, май е бесен, че не може д а нагоди шарката на цветята от тапета.

Три дена уреждах подмяна на отоплителните уреди на дръва на вилата. Първо товари от Софето, после вади огромните стари печки (едната толку тежка, че я изоставихме под открито небе) и накрай разпалихме по-малката от новите. Междувременно почерпка. И като падна дъждец, а после и студ, та стълбите хванаха поледица. Позакъснял мераклия за черпавка падна, изкриви малък пръст, извозиха го до Пирогов, но накрая все пак се присъедини. Та до след 2 часа подир полунощ. Сега се чудя да ударя ли канчето или да се зъркеля на тв. Изрично реквам на Грую, че паля извън СОфия и не го одимявам.
А Кака предстоящата седмица да чака хабер. За да не е безхаберна. Наздраве за по-малките уреди с по-високо кпд!

[Грую Груев]

Наздраве за "целувката на Ана" - имах някога една, ама почти нямам спомен от нея

[Lelq]

Наздраве, tnm!

[tnm]

Е, колежке, от славните времена на Кръчмата. Нещата в това пивческо заведение да не отиват към хлопване на кепенците?!

Празникът отмина, налага се да се окопитваме.
Горчивият вкус понякога идва от капките за очи, но в неделя следобед може да с е появи от просмукващата се воня на прииждащия понеделник.
Радостно развитие при теб!, дано да не си прекалила с притесненията! Аз с и рекох, че си заслужава дори мааалко да прескоча границата и да прозвуча леко безвкусно, но задължително да те измъкна от тревожните помисли!

Всичко живо пак се умълча, води праведен живот за пример. Е, така е, като ги респектираш с цветист литературен изказ, сега не смеят дори да мъцнат. Дори и Траков никЪв го нема, май е бесен, че не може д а нагоди шарката на цветята от тапета.

След като се разбра, че дори и тайното ми укриване при „Вицовете“ е било разконспирирано, няма вече никаква причина да прикривам склонността си към волнодумство. Че кво пък му е толкова на волнодумството сред приятели – малко солчица, пиперец и мерудийка на постната житейска манджица!

Следва вицът, който тематично ме наведе на благопомислие чрез сквернословие!

Забележка: Текстът е неподходящ за лица, които не са навършили 12 години и три месеца! В противен случай – само с бележка и от двамата родители. За съблюдаване на горното, отговаря модерацията.

Историята ухае на нафталин и паяджини, няма никакво отношение към модерните времена. Как стоят нещата сега, хабер си нямам . Събитията са се случили в предджендърската епоха, която е имала друг изказ, друг понятиен апарат. Да не споменаваме въобще, че в онези времена наблягането на различността на жените и бурният възторг по повод констатиране на факти, обстоятелства и атрибути около и по тях, не са били повод за осъждане и обществено низвергване. Ентусиазираното задяване, доколкото се е реализирало дори в леко грубоват вид, е радвало неподправено и двете страни, давало е един друг аромат и перспектива на живота.
Та така, да се наблегне на историческото и информационното значение, обобщенията не важат, приликите са случайни.


Говори се, че се е случило през 80-те години. Младата ромка Айше тръгва на работа. Хигиенистка в предприятие. Видимо има желание, но е все уморена, разконцентрирана, невнимателна. Профкомитетът е разтревожен, праща я на доктор. Прегледът и изследванията са „топ“. Лекарят е объркан, мълчи и не знае какво да предприеме. По едно време все пак казва: - Айше, моля те да ми разкажеш как преминава един твой обикновен ден, ама в най-големи подробности!

Айшето отначало мълчи притеснено, но доколкото е чувала, че на доктор всичко се казва, започва смутено да реди: - В три-четири сутринта моят Манго е вече „на голéм зор“, дърпа ма, събужда ма и ... удря един сефер. Придремваме и в шест и половина, преди да се събудят децата, ... пак удряме един сефер. После – ставане, закуска, училище, бързане за работа. По обедно време иде Манго от цеха и пак е „на зор“. Затваряме се в килера с метлите и ... един малък сефер. След работа пазарувам и много бързам за дóма, че Манго вече е на „голéм зор“ и ... удряме голЕм сефер. После, вечеря, телевизия малко и кога децата заспят, докъде 1 часá сефер и пак сефер! Те така, докторе!

Лекарят веднага отвърнал: Е, Айше, ами тя работата е съвсем ясна. Много сефер, бе! Трябва рязко да го намалите! Ти очевидно не си отспиваш, не можеш да си починеш, затова не ти върви в работата.

Айшето притеснено отвърнала: Сакън, докторе! Ндей така! Той сеферът хич дори не и много, той сънят малко!

Наздраве, Кръчма!
Big time sensuality

Хер Начев, май пиенето у реална кръчма взе да ни идва нагорно. Времето за възстановяване се увеличава
Наздраве!

П.П. Истинска случка.
Колега на по-едрата 1/3-та пълноправен член на домочадието, турчин, голям зевзек. Пътуват някъде из Делиормана двамата и спират да заредят колата. Бензинджийката много красива кадъна и явно разпознава турчина и пита:
- Ne kadar /колко, в смисъл да налее/?
По-едрата 1/3-та, да се барне на голямата работа пита колегата си какво да й отговори. Оня му прошепва
- Кажи й "bir sefer" /Един път/.
И нашият, нали е голям умник, си изпява рецитацията. Кадъната започва да мига на парцали, колегата започва да се хили ... По-едрата 1/3-та се усеща, че нещо не е наред, но вече е твърде късно. Срам, срам, голям срам

[tnm]

Извинявам се , че се меся в чужд разговор , ама сигурно сеферът е много. Наздраве, nachev!

Изпращах кльощавия в Голямо село и контролирах подредбата на багажа. Горкият, душата още търси пътя към тялото му.
Наздраве, Lelq!

[Lelq]

Нещата в това пивческо заведение да не отиват към хлопване на кепенците?!

Извинявам се , че се меся в чужд разговор , ама сигурно сеферът е много. Наздраве, nachev!

[nachev]

Хер Начев, това при вас е постоянно, а при мен е "когато гръм удари".
Наздраве и честит 8 декември!

П.П. Рядко боледувам, ама го правя изискано, с финес. Горчивият вкус се оказа от капките за очи.

Е, колежке, от славните времена на Кръчмата. Нещата в това пивческо заведение да не отиват към хлопване на кепенците?!

Празникът отмина, налага се да се окопитваме.
Горчивият вкус понякога идва от капките за очи, но в неделя следобед може да с е появи от просмукващата се воня на прииждащия понеделник.
Радостно развитие при теб!, дано да не си прекалила с притесненията! Аз с и рекох, че си заслужава дори мааалко да прескоча границата и да прозвуча леко безвкусно, но задължително да те измъкна от тревожните помисли!

Всичко живо пак се умълча, води праведен живот за пример. Е, така е, като ги респектираш с цветист литературен изказ, сега не смеят дори да мъцнат. Дори и Траков никЪв го нема, май е бесен, че не може д а нагоди шарката на цветята от тапета.

След като се разбра, че дори и тайното ми укриване при „Вицовете“ е било разконспирирано, няма вече никаква причина да прикривам склонността си към волнодумство. Че кво пък му е толкова на волнодумството сред приятели – малко солчица, пиперец и мерудийка на постната житейска манджица!

Следва вицът, който тематично ме наведе на благопомислие чрез сквернословие!

Забележка: Текстът е неподходящ за лица, които не са навършили 12 години и три месеца! В противен случай – само с бележка и от двамата родители. За съблюдаване на горното, отговаря модерацията.

Историята ухае на нафталин и паяджини, няма никакво отношение към модерните времена. Как стоят нещата сега, хабер си нямам . Събитията са се случили в предджендърската епоха, която е имала друг изказ, друг понятиен апарат. Да не споменаваме въобще, че в онези времена наблягането на различността на жените и бурният възторг по повод констатиране на факти, обстоятелства и атрибути около и по тях, не са били повод за осъждане и обществено низвергване. Ентусиазираното задяване, доколкото се е реализирало дори в леко грубоват вид, е радвало неподправено и двете страни, давало е един друг аромат и перспектива на живота.
Та така, да се наблегне на историческото и информационното значение, обобщенията не важат, приликите са случайни.


Говори се, че се е случило през 80-те години. Младата ромка Айше тръгва на работа. Хигиенистка в предприятие. Видимо има желание, но е все уморена, разконцентрирана, невнимателна. Профкомитетът е разтревожен, праща я на доктор. Прегледът и изследванията са „топ“. Лекарят е объркан, мълчи и не знае какво да предприеме. По едно време все пак казва: - Айше, моля те да ми разкажеш как преминава един твой обикновен ден, ама в най-големи подробности!

Айшето отначало мълчи притеснено, но доколкото е чувала, че на доктор всичко се казва, започва смутено да реди: - В три-четири сутринта моят Манго е вече „на голéм зор“, дърпа ма, събужда ма и ... удря един сефер. Придремваме и в шест и половина, преди да се събудят децата, ... пак удряме един сефер. После – ставане, закуска, училище, бързане за работа. По обедно време иде Манго от цеха и пак е „на зор“. Затваряме се в килера с метлите и ... един малък сефер. След работа пазарувам и много бързам за дóма, че Манго вече е на „голéм зор“ и ... удряме голЕм сефер. После, вечеря, телевизия малко и кога децата заспят, докъде 1 часá сефер и пак сефер! Те така, докторе!

Лекарят веднага отвърнал: Е, Айше, ами тя работата е съвсем ясна. Много сефер, бе! Трябва рязко да го намалите! Ти очевидно не си отспиваш, не можеш да си починеш, затова не ти върви в работата.

Айшето притеснено отвърнала: Сакън, докторе! Ндей така! Той сеферът хич дори не и много, той сънят малко!

Наздраве, Кръчма!
Big time sensuality

[Selena]

Наздраве и от мен! За добрите спомени .

https://youtu.be/VGJGd4yZUO4

[tnm]

Хехе, вижда се колко си запознат с Лима-та - това долу е Сара Сампайо Иначе Лима-та ми беше любимка до момента, до който каза, че не свирела - та я отсвирих и аз А като се ожени за оня разноглед сърбеж, дето на всичкото отгоре ѝ изневери мега тъпо, ама така е, като не обича да свири, съвсем я задрасках с големия флумастер.
Виж Сара си е звезда!
Наздраве - като си спомня какво беше преди, а сега къпя децата, щото майка им замина на концерт на Виенската филхармония или нещо от сорта - ебати! Направо си наливам от по-силното и си спомням га бях на 29...

Не мой да се оплакваш! Принцесите още малки. Щот аз например без време си тръгнах от култовата квартална кръчма "Чевермето", след като по-кльощавия и колегите му решили ей тъй, изневиделица и нея да посетят, преди да се позицонират в дискотеката.
Наздраве!