Не дължа непременно обяснения на форумните участници, но държа да съм коректен - точно в духа на коректността и на други участници тук. Леля е един от коректните. Помолих я нещо - и тя го изпълни. Може и да е било на инат, но пък това не ми пречи да си мисля, че е от нейната коректност. Не стана ясно - хваля, или пък дамгосвам, но дори и последното да е - не подхождам с неразбиране към хората край мен /или поне така си мисля.../
Значи, искам, обяснявайки поведението си /не само пред леля/ - да разкажа една приказка. Може да повярвате в това, че нещата са се случили именно така, но може да кажете и, че си измислям /и ще бъдете прави, каквото и да е решението ви/.
Преди много години /много са за един живот!/, преди т.нар. от някого си "демократични промени" - имаЛО едно - нека го наречем - безимеНО момче /с едно "н" се пише по някакви правила, които не е необходимо да обяснявам/. ТО /безименото момче/ много се увличало от спорт. Някакъв си спорт. Сутрин ТО ставало точно в 04:30 и хуквало. Ежедневен крос /15-на километра/, като си въобразявало, че това е част от физическата му подготовка за деня. Редовните му тренировки /по другия спорт/ - започвали в късния след обед /още 2-3 часа/...
До тук - нищо интересно. И сега има много такива момчета и момичета. Да де, но веднъж - по някакви причини тренировките му се изместили в късен час и момчето се прибирало, със сака си - през рамо - след 22 часа. Нека е било около 22:20... Централна, осветена градска улица.
В този момент ТО усеща, че към него приближават двама души. Момчето тръгва встрани, с цел леко да заобиколи хората срещу себе си, но - както се казва - уви! Те му препречват пътя и веднага му искат - представете си - лична карта. Питат строго, защо няма отличителни знаци и най-вече - защо се движи... СЛЕД ВЕЧЕРНИЯ ЧАС...
Момчето мънка. Опитва да се оправдае с тренировките си. Така го оплитат с въпроси, че този не може да си каже малкото име! Сърцето му блъска в гръдния кош, аха - да изхвръкне! Вечерният час, че вечерният час!
Не бях чувал за вечерен час до снощи. Очевидно - това може да се разшифрова и като вид фобия...
И - какво толкова? Е, нищо, де! Вероятно е същото, като клаустрофобията: звярът, който обикаля тясната клетка, в която е принуден да стои...
......................................
Епилог: после мислих за нещата. Първо пиша, после мисля! Разбира се, че това е според мен правилното подреждане на събитията и моята реакция. Да премълча нещо, да затая в себе си истината - не би било коректно към участниците тук, а също - и към самият мен.
Сигурен съм, че нещата се случват винаги точно такива, каквито е трябвало да бъдат! Съмнение в това /поне за мен/ няма.
Хубава вечер на всички! Наздраве!
Значи, искам, обяснявайки поведението си /не само пред леля/ - да разкажа една приказка. Може да повярвате в това, че нещата са се случили именно така, но може да кажете и, че си измислям /и ще бъдете прави, каквото и да е решението ви/.
Преди много години /много са за един живот!/, преди т.нар. от някого си "демократични промени" - имаЛО едно - нека го наречем - безимеНО момче /с едно "н" се пише по някакви правила, които не е необходимо да обяснявам/. ТО /безименото момче/ много се увличало от спорт. Някакъв си спорт. Сутрин ТО ставало точно в 04:30 и хуквало. Ежедневен крос /15-на километра/, като си въобразявало, че това е част от физическата му подготовка за деня. Редовните му тренировки /по другия спорт/ - започвали в късния след обед /още 2-3 часа/...
До тук - нищо интересно. И сега има много такива момчета и момичета. Да де, но веднъж - по някакви причини тренировките му се изместили в късен час и момчето се прибирало, със сака си - през рамо - след 22 часа. Нека е било около 22:20... Централна, осветена градска улица.
В този момент ТО усеща, че към него приближават двама души. Момчето тръгва встрани, с цел леко да заобиколи хората срещу себе си, но - както се казва - уви! Те му препречват пътя и веднага му искат - представете си - лична карта. Питат строго, защо няма отличителни знаци и най-вече - защо се движи... СЛЕД ВЕЧЕРНИЯ ЧАС...
Момчето мънка. Опитва да се оправдае с тренировките си. Така го оплитат с въпроси, че този не може да си каже малкото име! Сърцето му блъска в гръдния кош, аха - да изхвръкне! Вечерният час, че вечерният час!
Не бях чувал за вечерен час до снощи. Очевидно - това може да се разшифрова и като вид фобия...
И - какво толкова? Е, нищо, де! Вероятно е същото, като клаустрофобията: звярът, който обикаля тясната клетка, в която е принуден да стои...
......................................
Епилог: после мислих за нещата. Първо пиша, после мисля! Разбира се, че това е според мен правилното подреждане на събитията и моята реакция. Да премълча нещо, да затая в себе си истината - не би било коректно към участниците тук, а също - и към самият мен.
Сигурен съм, че нещата се случват винаги точно такива, каквито е трябвало да бъдат! Съмнение в това /поне за мен/ няма.
Хубава вечер на всички! Наздраве!
Падре рече веднъж, ако пробват да ме гепят "запас" - в ниакъв случай в тутракан
Коментар