Първоначално изпратено от tnm
Разгледай мнение
Веднъж, че дваж!
Не ми се влиза в подробности, но в резултат на една привидно невинна и битова грешка при едно завръщане, изживях нещо като културен шок. Може някога да съм в настроение и ще разкажа. Аз въобще съм пълен с истории. Целият номер се състои в това, да представяш историите по по-интересен и увлекателен начин от обикновената житейска слу(ка.
Да, ама това преля ръбчето на чашата. Отдолу вече бълбукаха мощно и изригваха миязми компрометираните политически и финансови обстоятелства на делника. Накратко - това ме доведе до такова емоционално и ментално състояние, че си отстъпих мястото в тъмното сепаре и се приютих в склада, при пиячката.
Аз всъщност не съм се завърнал, още не съм като "за пред Кръчма". Пък и лято иде, подходящо е виртуалността да отстъпи на място на по-главоболни, но и по-интересни занимания и контакти.
При споменаването на планината, не мога да не разкажа случка от неделя. Настигаме малка групичка, видимо семейство с детенце на 8-9 години. Лицето на таткото издава благост и някаква особена колебливост!? Странно е, че го казвам! Майката, за сметка на това, е сложила на лицето си една непоколебима физиономия, която безпогрешно издава, кой кара влака на групата. Още отдалеч се чуват едни характерни звуци. Не долавях още точните думи, но ясно се усещаше фелдфебелската интонация.
Не харесвам такива персонажи и комбинации, ма кой ли ме пита!?
Иначе кроткото детенце в един миг реши - ей-така напълно по детски, да си организира нещо като игра. Беше относително равно, а в единия края на пътеката любопитно стърчаха на равни отстояния заоблените глави на три камъка. И детето набързо реши да си поиграе на скок-подскок. Засили се изненадващо, отскочи от първия камък и се приземи на средния. В мига на втория отскок - към третия камък, буквално във въздуха го застигна командата на фелдфебела: Спри! Без риск и само на сигурно в планината! Горкото дете, имах усещането, че увисна във въздуха и се бореше неистово да накара гравитацията да спре, поне за малко.
Имаше назидателна тирада, малкият герой отпусна нещастно рамене и се отдалечи посрамен напред. Примерно на две, е ... може и да бяха три крачки.
Ускорих. Не исках повеч(е да съм наблизо.
Интересни неща разказваш за интуицията и инстинктите!
Наздраве,
U2 - Iris
) мецана. Западащо място сред дивотията е.
Сигурно е тръгнал за оная прословута кръчма , ама и забравих името.
Коментар