Кръчма "Виртуалната кръчма" (2)

[Lelq]

https://www.youtube.com/watch?v=vRekKagJKpU
Носят ме мамо, влачат ме !

Ъхъ ...наздраве , наздраве и сетне ...

И сетне - пак наздраве!

[majnata]

https://www.youtube.com/watch?v=vRekKagJKpU
Носят ме мамо, влачат ме !

Ъхъ ...наздраве , наздраве и сетне ...

[Lelq]

Според мен е котка

[Джон Бийст]

Каква порода е кучето на снимката?

[Trakatrak]

Да.
"Носят ме, мамо, влачат ме" - народна песен

По-добре да те носят, отколкото ти да носиш.

[Джон Бийст]

Кога си пил имаш право да държиш речи. Ако си трезвен, ще се пънеш щом си здраво хванал властта. Инак властта може да фане теб. Лични наблюдения.

Да.
"Носят ме, мамо, влачат ме" - народна песен

[Trakatrak]

А, случва се в кръчма некой да дръпне некоя реч и тя обикновено е (бого)вдъхновена.

Та и тук така, стига верно да се пие, а не: само по женски - на думи, вубръжение и мастурбация.

Кога си пил имаш право да държиш речи. Ако си трезвен, ще се пънеш щом си здраво хванал властта. Инак властта може да фане теб. Лични наблюдения.

[Джон Бийст]

логореята на Начко и Анонимко.

А, случва се в кръчма некой да дръпне некоя реч и тя обикновено е (бого)вдъхновена.

Та и тук така, стига верно да се пие, а не: само по женски - на думи, вубръжение и мастурбация.

[tnm]

Дрънкалката видимо почна се състарява. Фана я логореята на Начко и Анонимко.

Това временно. Скоро ще ми мине.
Наздраве!

[tnm]

Те, тези които пуснах, май не са толкоз стари на години, виждат ми се по-млади от Васко-кеца примерно,
При мен, като че ли ми допадат повече дуетите когато ги има на някои добри изпълнители, но Елвис си е майстор също.. Спомних си, като каза за гласа му, че някога имахме съученичка в курса, която по същия начин се впечатляваше от него, докато останалите слушахме "по-съвременни" неща

Преци, винаги са ми допадали мъжки гласове, подобни на този в песента. Идея си нямам защо.
Наздраве!

[Trakatrak]

Днес всички сте на вълна "Да се върнем години назад". Твоят клип го прегледах, щото не пишеш кой пее.
Сега и аз ще пусна нещо древно.
https://www.youtube.com/watch?v=vGJT...?v=I3VpSws5_rI
Тази песен ми напомня мълния на фона на нощно небе. Тъмнината подсилва ефекта от блясъка й. Така и тембърът на гласа на Елвис Пресли прави текста на песента впечатляващ.
Наздраве, Преци!

П.П. Мрънкалото видимо започна да са вдетенява. Голям зор докато отуча по-кльощавия да пише по този начин. Сега ще изживявам някво кофти дежа вю.

Дрънкалката видимо почна се състарява. Фана я логореята на Начко и Анонимко.

[Trakatrak]

Първо на отличниците цъфтят кайсиите ...

Знаем, знаем и после що отличниците са изоставачи в тарапаната. Ами, що гледат все отпред да са, а първите падат във кърви. Наздраве за предвидените жертви и тия, де ходят по труповете им!

[Lelq]

"Обещах да пиша отговор"...

Отговор!

Акъл море.

Друг отговор?

Няма.

Може би ще изсмуча нещо от...?...

Не е лесно.

"Искай и ще получиш /е казано/!" Някой го е казал. Дали е вярно? Май не е много вярно.

Защо?

Вчера получих, без да съм искал! Ето кое е смущаващо. Поискай и ще ти се даде! Заблуждават ни да искаме. Колкото повече искаме - толкова по-малко получаваме. Получамаме, когато не искаме..., когато най-малко се надяваме.

Какво получих вчера, все пак?

Удовлетвореност. Кой човек е удовлетворен /от което и да било в живота му/? Такъв няма! Кротваме се единствено, когато вече не можем да кажем, че сме доволни от себе си. Лаф да става.

Какво получих, все пак /точно вчера/? Поглъщаща. Обсебваща. Всепоглъщаща. Удовлетворяваща. Завладяваща. Проникваща. Чакаща ме, за да я работя /почна да става цинично/... Иска много внимание. Може би - нежност. Трябва да се пипа с финес и разбиране.

Не ми оставя никакво свободно време. Основната работа остава, след нея идва друга. Може би новата е още по-основна. Със сигурност е разположена във времето за хайлазуване. Това съм мечтал /може би/ цял живот. Да нямам време за нрекалено много мислене. Сбъдна се!

Получих, без да съм искал!

Всичко това - докато леля узряваше за идеята - да /си/ искам, за да /си/ получа. Определено - това не се случва с нас на всеки етап от живота ни.

Мъдростта на лелите е очевидна. Аз да му мисля - с философските ми тъпотии.

Наздраве! Кафето ми почва да стеле аромата си. Денят ме чака, за да изсипе камара суперлативи. Справял съм се бил. Редно е да нямам време, а дали /и колко време ще/ се справям - бъдещето ще покаже!

Наздраве! /обещавам да не ви притеснявам с дълги постове - със сигурност трудно ще намирам времето, за да се наспивам/...

Добро утро!

Искай и ще получиш, няма нищо общо с мъдростта на лелите ! И е вярно! Оплака се , че те изтрили в политика и аз реших, че не си наясно с въведеният от скоро ВЕЧЕРЕН ЧАС там и го споменах. Ти помоли /иска/ да изтрия и аз уважих желанието ти / получи/

Та не си получил, без да искаш! Както твърдиш

Вчера получих, без да съм искал!

Успешен ден! Наздраве!

[безимeн]

Е, що е тая мнителност? Искай и ще получиш е казано
Аз повярвах в приказката

Хубава нощ! Наздраве!

"Обещах да пиша отговор"...

Отговор!

Акъл море.

Друг отговор?

Няма.

Може би ще изсмуча нещо от...?...

Не е лесно.

"Искай и ще получиш /е казано/!" Някой го е казал. Дали е вярно? Май не е много вярно.

Защо?

Вчера получих, без да съм искал! Ето кое е смущаващо. Поискай и ще ти се даде! Заблуждават ни да искаме. Колкото повече искаме - толкова по-малко получаваме. Получамаме, когато не искаме..., когато най-малко се надяваме.

Какво получих вчера, все пак?

Удовлетвореност. Кой човек е удовлетворен /от което и да било в живота му/? Такъв няма! Кротваме се единствено, когато вече не можем да кажем, че сме доволни от себе си. Лаф да става.

Какво получих, все пак /точно вчера/? Поглъщаща. Обсебваща. Всепоглъщаща. Удовлетворяваща. Завладяваща. Проникваща. Чакаща ме, за да я работя /почна да става цинично/... Иска много внимание. Може би - нежност. Трябва да се пипа с финес и разбиране.

Не ми оставя никакво свободно време. Основната работа остава, след нея идва друга. Може би новата е още по-основна. Със сигурност е разположена във времето за хайлазуване. Това съм мечтал /може би/ цял живот. Да нямам време за нрекалено много мислене. Сбъдна се!

Получих, без да съм искал!

Всичко това - докато леля узряваше за идеята - да /си/ искам, за да /си/ получа. Определено - това не се случва с нас на всеки етап от живота ни.

Мъдростта на лелите е очевидна. Аз да му мисля - с философските ми тъпотии.

Наздраве! Кафето ми почва да стеле аромата си. Денят ме чака, за да изсипе камара суперлативи. Справял съм се бил. Редно е да нямам време, а дали /и колко време ще/ се справям - бъдещето ще покаже!

Наздраве! /обещавам да не ви притеснявам с дълги постове - със сигурност трудно ще намирам времето, за да се наспивам/...

[безимeн]

Каквото и да казва Недялко /Йорданов/ - това са изстрадани истини. Негови.

Всеки има свободата - да ги приеме или не.

Умишлено не се обръщам към никого тук. Може да се отчете като вид обида. Обидите се преживяват. Може би се "преглъщат". Остава една неудовлетвореност. От околните... Може би неудовлетвореността ни е и от самите себе си... Понякога си губим времето. За мен стиховете не са изгубено време. На голям ли се правя?

Прииска ми се /в малките часове се присетих - стават несъзнателно някои неща с нас в съня ни, но когато се освестим - почваме да мислим по "правилния" начин.../ Сложни неща са това. Трябва да съм мръднал, ако се събуждам и имам такива идеи /преди или пък - след събуждането/.

Мръднал, или не - всеки има право на мнение.

Част от стихотворението на Недялко, писано преди 30-на години... /сетих се, но не правя аналогии и сравнения с лица и събития от последните дни /обидно е!/ Защо пък да е обидно? Животът не е спирал да тече. Търсим, надяваме се, живеем, времето лети. Спираме да се надяваме. Времето лети все по-бързо.

Недялко също използва метафоричните си изрази. Силни внушения. Не го вдигам на пиедестал. Думи, думи. Някои ги свързват смислово. Какво от това? Други не разбират написаното. Лошо няма. Животът е този, пъстрият.

Стига съм лафил, защото мисля да пиша И отговор /закъснял, точно колкото е закъснял и въпроса/. Последното не беше сериозно. Нищо не е сериозно. Нищо не заслужава вниманието, което сме му отделяли в годините.

По същество - Недялко - както в повече от времето - пише до /за/ своята жена. Има такива поети /и хора/. Това общо-взето - не е типично...

Все тая! Та, ето една част /тъпотии или символи - всеки решава за себе си..., но това не влияе по никакъв начин на мислите на околните/:


...Дoйдe вpeмe дa вдигнeм koтвa.
Aз cъм oщe здpaвo мoмчe –
kepeмидитe cъм ги пpигoтвил
зa пokpивa, koйтo тeчe.

Пpибepи cи бpeтoнa c фибa.
Aз щe пycнa дългa бpaдa.
Bъв pekaтa имa pибa.
B плaнинaтa – cвoбoдa.

Bъздyx. Дeвcтвeнa ekoлoгия.
Moжe лeшници дa бepeм.
He ни тpябвa тoлkoвa мнoгo –
нямa глaдни c тeб дa yмpeм.

Tpи нeщa ca ми нyжни.
Toвa ca: eдин пopив – иckpeн и чиcт,
eднa пpocтa дъpвeнa мaca
и eдин нeпokътнaт бял лиcт.

He, нe kaзвaй: тoвa ca пpиkaзkи,
cлyшaм ги вcekи дeн.
Tи пoвяpвaй във тaзи пpиkaзka –
пpиkaзkaтa зa тeб и мeн...

Аз НЕ повярвах в тая приказка! Много време се проточи!