Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето на ... (архив до 27.04.2013)

[SPART]

Извинете ме, мисис Съдба.
Много рядко към Вас се обръщам............

Добро е стихотворенийцето - за пръв път ми попада ....

http://www.youtube.com/watch?v=LWxQB...ayer_embedded#!

Като сте се заговорили за поезия,Смирненски е Номер Едно - останалите са за фон - въпреки,че беше набеден за пролетарски,дефакто освен заглавията им и някои повърхностни тълкувания,друго соц.при него няма ...

ПС: Чиче,с Петър заедно ли зъзнахте по гари и чакални в таз пуста чужбина ....Той нали обяви,че мести бизнеса натам и не знам доколко се е устроил

[marandi]

Ааа .... от старци-разбойници - шъ ви прекръстя на бебета-чревоугодници.

П.П. И да внимавате за подагра

---------------------------------------------------------------

Ето за пезевенка с пезевенк едно кафе кат' се събуди по нощите, да види Русото какво е добричко:

[vmаnkov]

И-и-и-и!!

Сега ще си правя, tnm, оная саламура. Пораснала ми е на пъпа от две-три годин, а особено като ти я разказвах одеве...

Та оня ден опекох много чушки и патладжани; направих кьопоолу.
Но останаха 15-ина печени чушки.

А вчера правих на дъщеря ми шопска салата, та за това опекох полвин кило люти чушки, макар и за салатата да трябваха около шест - осем от тях.

И, сега..., останал съм с тези основни продукти за саламурата, немаше само пилето, та го купих.
Ма мийнуайл видох, че хлеб е останал една гърбинка...
Та отворих тая ми ти дромадерска крачка да стигна до моята фурна, понеже не знам дали затваря в седем или осем вечерта.
Стигнах в седем и половина - и те пуснали кепенците... Ама големите порти още отворени, щъкат насам-натам разни девойки - та им се примолих и те ми продадоха един хляб от моята хлебарница.

Сега, на връщане, пак отворих дромадерската крачка (около 90 см, понеже съм дълъг), но този път не от зор да стигна на време, а от кеф, че вече ще си правя саламура!

Начи, tnm, нема да права истинска жар, ами ще запека пилешкото на сух тиган (един такъв дебел и тежък, с грайфери, май е чугунен) до вид и мирис на овъгляване на места.

Отивам!

П.П. Прочее, студена тая саламура е по-вкусна. Требе да я ям чак утре по тоя критерий.
Ама ше я ям и току-що сготвена гореща, а наутре вече и студена

[tnm]

Мии, да.......
Ако се срещнем и ти си представяш Аполон а аз съм само Елен Делон... знаеш ли какво разочарование ще предизвикам в душата ти......?

Хммм, оправдания

[4i40]

Виждам в туй ти действие умисъл

Мии, да.......
Ако се срещнем и ти си представяш Аполон а аз съм само Елен Делон... знаеш ли какво разочарование ще предизвикам в душата ти......?

[marandi]

Ха, здравейте, "дъртофелници"!

Духовна храна - не е лошо .... ( смигам )

Обаче мен Ламята ще ми умори - вчера му спретнах 5л тенджера зелен бобец и омахал всичко за 1 ден ( има за 2 порции останало ).

И сега нЕкви патладжани иска да си ги пържи с брашно. Викам му имамбалдъ, кьопалу - да ти направя нещо с тоя патладжан готвено? Той шъ си ги пържел - чак ме разсмя.

И грабнах 2 гювечета и вече сиренето по шопски се пече - след 20 мин. му го вадя и сервирам, а па той да си пържи там патладжаните

П.П. 'ноу ми е забавен кат' вземе се прави, че може сам да си готви - хихи

Чиърс-а дан' забракам!

[MILOM]

за любителите на Вапцаров -препоръчвам книгата на Мария Радонова-
"Жажда за светлина"-обещавам няма да е загубено време
а който иска може и на живо да се срещне с нея в Банско
-много е сладкодумна,може да я слушаш с часове

[tnm]

Здравейте сладурани и техните каки ....
В БГ честните, достойните и стойностните хора ги смятат за луди и глупаци....
На мода са арогантните простаци и самодоволните нарциси....
Ако си и педалоподобен гей си направо на гребена на вълната....
Затова саможертвата се забравя бързо, залята от гнусната ни реалност.
Нещастен народ сме.....
Добре, че са проблясъците на надежда, във форума...
Връщам се от държава където хората са доволни, управлението незабележимо, институциите приветливи, обстановката чудесна, улиците чисти и подредени, движението е на 50 % с колела !!!!, жените всичките са красиви блондинки... ....оххххх.....

пп Само обърках посоката и [B]не можах да "изгоря на потник"...:[/B]D
СТУУД и ВЯТЪР.....Два дни си размразявах пръстите за да чукна два клавиша.....
В нашата кочинка си ми е най - добре.....

Виждам в туй ти действие умисъл

[4i40]

Защото сме техничари, което значи малко дървари....
И се възхищаваме на твореца- техничар....
Ритъма и римите му са като на машина !!!

[Бате Пешо]

...Кой би понасял гаврите и бича
на времето, неправдата на силния,
на гордия презрението, мъките
горчиви на отвъргната любов,
потъпкването на законите,
безочието на властта, онуй
презрение, което получава
смиреното достойнство във награда
от недостойнството — кой би търпял
това, щом може да намери мир
с едно замахване! Кой би желал
да носи това бреме и да страда,
да стене в тоз мъчителен живот?
....................

Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? –
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? –
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право –
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

Чичата Вапцаров е гениален поет.Много харесвам творчеството му.
Завод. Над него облаци от дим.

Народът прост,

животът – тежък, скучен. –

Живот без маска и без грим –

озъбено, свирепо куче.



И трябва да се бориш неуморно,

и трябва да си страшно упорит,

за да изтръгнеш от зъбите

на туй настръхнало,

вбесено псе

парченце хлеб.



Във залите плющят каиши,

трансмисии скриптят

от всеки кът.

И става толкоз душно,

че да дишаш

не би могъл спокойно,

с пълна гръд.



А недалече пролетния вятър

люлее ниви, слънцето блести...

Дърветата опират

във небето,

а сенките –

в заводските стени.

Но как е чуждо

и ненужно тука,

съвсем забравено

това поле!

Една ръка изхвърли на боклука

идилиите с синьото небе.

Защото миг на некаква заблуда,

защото миг с размекнато сърце,

би значело напразно да загубиш

работните си

жилави

ръце.



И този шум

и трясък на машини

ще трябва непременно да крещиш,

да могат думите

разбрано да преминат

пространството, което те дели.

И аз крещях години –

цяла вечност...

Долавях, че и другите крещят –

машините,

завода

и човека

от най-затуления

тъмен кът.



И този крясък стана сплав,

с която

бронирахме живота си така,

че сложиш ли му

прът във колелата –

ще счупиш своята ръка...



И ти, завод, се мъчиш

пак отгоре

да трупаш дим и сажди

пласт след пласт.

Напразно! Ти ни учи да се борим –

ще снемем ние

слънцето при нас.



Завод, притиснал с мъка

толкоз хора

с осаждени от черен труд

лица,

едно сърце във тебе неуморно

пулсира с хиляди сърца.

[4i40]

говорим за извисения дух
ще наблюдавам развитието
днес стихове-утре

Поеми....

[MILOM]

Ще те наказвам тогава ..!!!

пп Миломе, който чете стихове, зло не мисли.....
На мен ми харесва този диалог а не простащината и кавгаджийството....

пп С тази ми нежна душа , да не обръщам палачинката.....

говорим за извисения дух
ще наблюдавам развитието
днес стихове-утре

[4i40]

Не аз съм виновна подстрекателка такава, лошава

Ще те наказвам тогава ..!!!

пп Миломе, който чете стихове, зло не мисли.....
На мен ми харесва този диалог а не простащината и кавгаджийството....

пп С тази ми нежна душа , да не обръщам палачинката.....

[artemida_sofyanska]

Леле,аз като се върна също ли
пускам стихове

Не аз съм виновна подстрекателка такава, лошава

[artemida_sofyanska]

...
З[B]а него – Живота –
направил бих всичко. –

Извинете ме, мисис Съдба.
Много рядко към Вас се обръщам.
Днес обаче, пристигам с молба,
стъпвам тихо и леко... на пръсти.
И от страх да не Ви огорча
с неуместна шега или дума,
аз неловко в момента мълча...
и си мисля - дали е разумно
да Ви моля точно сега
за неща, за които не бива...
Дъх поемам да се престраша,
а препуска във вените диво
моята кръв.

Може би ще сгреша,
може би ще звучи некрасиво,
но Ви моля днес, мисис Съдба,
разрешете да бъда щастлива,
искам глътчица жива вода -
за да ръся по утрото сиво,
за да светне отново денят
и развявайки огнена грива
слънчев кон да поеме на път...
Всъщност искам,
мисис, Съдба,
да съм жива...