If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето на ... (архив до 27.04.2013)
Подозирам едно бебе, дето се превърна в черна котка.....
Дето се казва.." да не ти мине черна котка през пътя"....
Не за друго, но ще вземеш да го сгазиш с колата...
Шегичка !
Арти, утре да започнеш с нещо по-оптимистично, за да ни е весел деня.
....And even if you say
We're gonna die today
I'm still living for tomorrow
I'm living for today
Cause love will find a way my friend
Whatever it will take
I'm still living for tomorrow
I'm living for today
Why don't we try today my friend
To make this world a better place
Maнков,какви са тез черни мисли
в таз черна нощ
я се вземи в ръце
стегни се и отиди до някой плейбой бар
поръчай си един танц в скута
от някоя засукана кака
така хем ще ти се разсеят мислите,
кръвообращението ще се засили
/пък и ще помогнеш на родното образование
те момичетата да не мислиш,че са онакива
-не,не,не-просто събират пари да учат /
....................... Но се изложих, не му помогнах навреме.
==========================================
И така.
Мисля, че човек заслужава достойна смърт.
Не си се изложил - просто не си знаел или си нямал кураж за трудно решение! Като за сефте,е простено.....
За това под двете черти си напълно прав! ....
ПС: Един от начините е бил да се инжектира във вена спринцовка с (малко) въздух ...Абсолютно безболезнено е и действа веднага като отговорността за двете страни е никаква щото официалната диагноза е инфаркт (и тя наистина е такава.....)....Мой близък познат (лекар...) така свърши със себе си веднага когато разбра,че е болен от рак ....Спести доста грижи и средства на близките си,а за себе си агония която едва ли може да се нарече живот!
ПС2: "Казусът" ти с парабелума наистина оставя големи съмнения и не е издържан отникъде.....ако беше се случил!
Извинявам се за тона на откровение - но по тези въпроси заобикалки, няма!
Доказателство за доверие дава първо оня, който го търси!
Хихих, всички сме си го мислили. Това е страхът да си в тежест. Незнайно защо според мен, аз и на 120 ще карам кола. Избрал съм идеалното място. Отърване - нема
А така!
Чао, неска имах успешен ден - и на вас желая.
Свободен във виелицата.
http://www.youtube.com/watch?v=mzGk8cYJVjc
Ама пък не искам да се мъчим, ако стане най-лошото.
Тя вече не е малка.
Нема да бързам - ама знае ли човек?
Обаче нека сме подготвени
Прочее, беше само въпрос, а не твърдение
Хихих, всички сме си го мислили. Това е страхът да си в тежест. Незнайно защо според мен, аз и на 120 ще карам кола. Избрал съм идеалното място. Отърване - нема
То живот-смърт са силно свързана двойка - едното определя другото Кеф.
Та, напоследък, некакси почнаха да умират, да падат като презрели круши доста хора около мен.
И - е, велик съм... но не знам дали и аз нема да падна скоро. То кой ли знае?
Та.
Като гледам, по ми е насърце проблемът на/за тези, на които моята смърт ще повлияе - отколкото моят личен проблем с умирането.
А е останал само един човек, на когото това ще му е тежко - дъщеря ми. Иначе тате, майка - и те умряха.
Та съм се замислил вече да кажа на тоя човек ей това (щото не знам кък шъ умирам):
Доще, ако се случи да приклекна, да не мога сам да ходя до тоалетна, да не мога сам да ям, и да говоря, и да съм на себе си - обещай ми, доще, че ще ми помогнеш в тая ситуация да се махна.
Да, ще подготвя, дъще, неща да се махна сам, но ако не мога - ще ли ми помогнеш?„
---------------------------
Е, така беше и баща ми. Мъчейки се от рак, вече парализиран.
Аз знаех, и той знаеше, че знам, че има един зареден пистолет в дъното на гардероба - Парабелум 1936 година.
Попитал е негови приятели да му го дадат - не.
От мен искá не да му дам пистолета, иска да му търся отрова. Щото ако му дам пистолета, ставам и аз способник на неговата смърт-самоубийство.
Докато търсих тоя ми ти калиев цианид - месец, два - той зе, че издъхна в ръцете ми.
После намерихме едно писмено обяснение, оставено предварително от него, как и защо се е отровил, за да не ме преследват за убийство. Но се изложих, не му помогнах навреме.
==========================================
И така.
Мисля, че човек заслужава достойна смърт.
Целуни щерката, кажи и че я обичаш. Не я натоварвай!!!! Направи си застраховка и това е
То живот-смърт са силно свързана двойка - едното определя другото Кеф.
Та, напоследък, некакси почнаха да умират, да падат като презрели круши доста хора около мен.
И - е, велик съм... но не знам дали и аз нема да падна скоро. То кой ли знае?
Та.
Като гледам, по ми е насърце проблемът на/за тези, на които моята смърт ще повлияе - отколкото моят личен проблем с умирането.
А е останал само един човек, на когото това ще му е тежко - дъщеря ми. Иначе тате, майка - и те умряха.
Та съм се замислил вече да кажа на тоя човек ей това (щото не знам кък шъ умирам):
Доще, ако се случи да приклекна, да не мога сам да ходя до тоалетна, да не мога сам да ям, и да говоря, и да съм на себе си - обещай ми, доще, че ще ми помогнеш в тая ситуация да се махна.
Да, ще подготвя, дъще, неща да се махна сам, но ако не мога - ще ли ми помогнеш?„
---------------------------
Е, така беше и баща ми. Мъчейки се от рак, вече парализиран.
Аз знаех, и той знаеше, че знам, че има един зареден пистолет в дъното на гардероба - Парабелум 1936 година.
Попитал е негови приятели да му го дадат - не.
От мен искá не да му дам пистолета, иска да му търся отрова. Щото ако му дам пистолета, ставам и аз способник на неговата смърт-самоубийство.
Докато търсих тоя ми ти калиев цианид - месец, два - той зе, че издъхна в ръцете ми.
После намерихме едно писмено обяснение, оставено предварително от него, как и защо се е отровил, за да не ме преследват за убийство. Но се изложих, не му помогнах навреме.
==========================================
Мечтите си-зачеркнах.
Пушенето-зачеркнах.
Дори цялото си минало-зачеркнах.
Измърсих се.
Погрознях.
Осиротях.
И светът заприлича на интернат.
Животът свърши изведнъж.
Перонът на пристанището
Се превърна в мое легло
Защото винаги тръгваш нанякъде
Полудявам
Безнадежно полудявам
Както преди години
Когато мама излезе в една нощ
И ме заряза в самота и отчаяние
Полудявам...
Безнадежно полудявам
После се връщаш...
Незнайно до кога
И отново...
Тръгваш...
Минаха две години
Без да те е грижа.
Опитах да се те задържа
Вкопчвайки се в теб като канара
Но се уморих...
Изтощих се...
Да се преструвам на щастлива...
Всяка самотна нощ пия...
Но всяко следващо уиски е с все по-слаб вкус
Вглеждам се в далечните флагове,
На пристигащите кораби
И всеки е твоя
И ти си навсякъде
Полудявам
Безнадежно полудявам
Връщаш се.
Обгръщаме телата си,
Вричаме се
После заспиваш.
А аз умирам след като съм летяла...
Полудявам.
Безнадежно полудявам.
Пеех песни...
Вече не мога...
Думите избледняха...
И загубих таланта си
В мига когато докоснах кожата ти...
Разбери-
Тази любов ме убива
И ако продължи,
Ще умра в детска самота
И ще чувам гласа ти,
Отдалеч
От корабното радио,
Тананикаш едва, едва...
Полудявам
Безнадежно полудявам
Вечер е
Тръгваш.
Оставяш ме сама и отчаяна
Полудявам
Безнадежно полудявам
Точно така.
Пеех песни
Вече не мога...
Думите избледняха...
И сърцето ми вие болно в самота,
Оградено от стени...
Чуваш ли ?!
Полудявам ...
От любов...
Де да знам какви хора сме...???
Една година след закриването на фирмата си мислех като Милом - "два дни лов, два риболов и три дни почивка....."
Обяд с приятели, виличка, доматки.....Писва.....
Ако ги няма магаретата да гърбят работата, атовете как ще лъскат гривата......
Жалко, родил съм се магаре........
Като пийна 50 грама ( са това си е 2 x 25) не знам какво пиша....
Живи и здрави ..!
дюбрутру
на целия млечен път
/на които са извън него- добър вечер/
хайде,да е хаирлия деня на всички
които стават толкова рано
/тия дето си поспиват им е такъв и без пожелания/
Коментар