If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето на ... (архив до 27.04.2013)
кво е туй
имаше едни от тоя род, дет ги позатвориха, ама бяха вид райът
Арти, преди няколко години бях за около месец в Мюнхен и един ден, след дъжда, едно таралежче вървеше устремено по пътя си, без да обръща внимание на крачещите около него гиганти, спря за малко да завре само нослето си в една изпречила му се ръчичка и леко си завъртя дупето да я заобиколи и да продължи за където крачеше...
Имахме неблагоразумието от радост и умиление пред това мило бодливо създание да го спрем и да го вземем с нас. Пуснахме го да се разхожда из апартамента, в който бяхме на гости, но решихме, че няма да открием някои негови разтоварвания и ок - за нощите и когато сме навън - във ваната...Разучихме набързо какво обича да хапва и пълнехме ваната, а то я пълнеше с ако, в което от скука се зариваше и то самото, и така 2-3 дни, докато ни дойде акъла, че отредените му квадрати се равняваха на една нашенска килия, от тия с решетките и както беше нощ, измихме го, нацелувахме го и го оставихме в един парк наблизо
Следващата ми среща е с един таралеж, който съжителства с една приятелка, но на моравата в двора й )
Да, имаш право ама ме запали една колежка, която подари на детенцето си таралеж албинос, разкавайки как спи по цял ден и обича да прави обиколки нощем. Казах си тъкмо за мен - нощна птица...аз докато пиша мотивите или друго, той ще обикаля наоколо да не ми е скучно. Щото за момента двукраките не ги признавам за домашни любимци нещо са ми писнали
Абе вие не можете ли да си вземете нещо нормално ами птичка, катеричка.... Няма ли пусенца???
кво е туй
имаше едни от тоя род, дет ги позатвориха, ама бяха вид райът
Арти, преди няколко години бях за около месец в Мюнхен и един ден, след дъжда, едно таралежче вървеше устремено по пътя си, без да обръща внимание на крачещите около него гиганти, спря за малко да завре само нослето си в една изпречила му се ръчичка и леко си завъртя дупето да я заобиколи и да продължи за където крачеше...
Имахме неблагоразумието от радост и умиление пред това мило бодливо създание да го спрем и да го вземем с нас. Пуснахме го да се разхожда из апартамента, в който бяхме на гости, но решихме, че няма да открием някои негови разтоварвания и ок - за нощите и когато сме навън - във ваната...Разучихме набързо какво обича да хапва и пълнехме ваната, а то я пълнеше с ако, в което от скука се зариваше и то самото, и така 2-3 дни, докато ни дойде акъла, че отредените му квадрати се равняваха на една нашенска килия, от тия с решетките и както беше нощ, измихме го, нацелувахме го и го оставихме в един парк наблизо
Следващата ми среща е с един таралеж, който съжителства с едни приятели, но на моравата в двора им и изобщо не се съобразява кой иска да го наблюдава, понякога зачезва за дни )
Пред вратата на офиса намерихме едно птиче милото беше толкова малко, с жълто около устата, трепери като лист, шаренко и много сладко Как да не си го прибере човек ))))
Пред вратата на офиса намерихме едно птиче милото беше толкова малко, с жълто около устата, трепери като лист, шаренко и много сладко Как да не си го прибере човек ))))
"...и понякога звездите угасват за миг... но не защото овцата е изяла твоята роза, а защото твоята роза се оказва овца..."
Понякога наивно си позволявам да повярвам,че съм разбрала много неща за съществуването, за себе си, за останалите, за всичко отвъд нас. След това, разбира се, осъзнавам колко наивно съм постъпила да позволя на тази заблуда да се прокрадва в съзнанието ми.
Коментар