Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето на ... (архив до 27.04.2013)

[mechobikov]

КОЙТО БЪРЗА
Един ученик отишъл при известен Учител по Чан и бойно изкуство с желанието да стане голям майстор.
— Учителю, — запитал гой. — Колко време ще ми трябва, за да стана майстор, ако остана при Вас като слуга и бъда с Вас всяка минута?
— Десет години — отговорил Учителят.
— А ако работя двойно по-усърдно, колко време ще ми е нужно?
— Тридесет години! — отговорил Учителят.
— Но, Учителю, как така? Нека Ви обясня: ще работя безспир и никакви трудности няма да ме спрат. Колко време ще ми е нужно тогава?
— Седемдесет години! — отсякъл Учителят. — Обикновено когато ученикът бърза толкова, той учи бавно



Тук ограничението на ученика е, че той вярва във възможността за точно планиране и контрол на ситуацията. Учителят атакува тази вяра.

[anon6706]

Един път и ти да си прав....

Няма как един НЕЩАСТНИК да не е прав.... поне един път.

[4i40]

ЩАСТЛИВЕЦ.

Един път и ти да си прав....

[anon6706]

Чета,чета, чета....до второто изречение, нищо интересно..

..Само тишината....

ЩАСТЛИВЕЦ.

[4i40]

Чета,чета, чета....до второто изречение, нищо интересно..

..Само тишината....

[mechobikov]

ДА ЧУЕШ ПЛЯСКАНЕ С ЕДНА РЪКА
Имало веднъж едно малко момче, което било послушник в един храм. То много искало Учителят да му зададе един гунан за размишление, като на по-големите ученици. Веднъж Учителят го повикал при себе си и му казал:
— Покажи ми звукът от пляскането с две ръце.
Ученикът плеснал с ръце и погледнал въпросително Учителя.
— Добре — рекъл той. — А сега ми покажи звукът от пляскането с една ръка.
Ученикът помълчал малко, поклонил се и се оттеглил за да обмисли всичко отново. Много пъти след това той ходил при Учителя и възпроизвеждал пред него различни звуци. Най;накрая го озарило Просветлението и отишъл при Учителя. Поклонил се почтително пред него и казал:
— Учителю, чух празнотата.


Това е коан, който обикновено се задава на начинаещи. Атакуват се следните ограничения.

1. Естествената склонност на неосъзнатият човек да мисли в рамка. Да си поставя жестоки ограничения и след това да се опитва да решава проблемите си логически, стремейки се да не нарушава ограниченията, които сам си е поставил. Учителя се стреми да подкопае вярата на ученика в ограниченото логическо мислене.
2. Възпитание в почитане на авторитетите, което обикновено е характерно за идващите отвън обучаеми. Учителя се стреми да подкопае вярата на ученика в авторитета на учителя и на Буда, като по този начин накара начинаещия да започне да се съмнява в авторитетите, което да го доведе до осъзнаване, че най добре е да мисли самостоятелно. Очакваните мисли на ученика след като получи заданието са да се разгневи вътрешно, което да го накара да не чака готови решения от учителя, а да мисли самостоятелно.

След като вече е задал коана, обикновено учителя връща отговорите на ученика като неправилни до тогава докато ученикът не предложи оригинално самостоятелно свободно решение. В конкретния случай не знам какво е правилно. Зависи от субективната преценка на учителя.

[marandi]

Ето как от кръчмарски виц се прави "притча" в стил Мечка ( демек долното със сменените думи )

-----------------
В един Тибетски манастир Учителят си стоял и се наслаждавал на вселенското познание, което притежавала школата му.

Млад духовник припряно дотичал при него и му казал:

- Май Мастър, баба ми ще има рожден ден и ще трябва да ми дадете книжката с готовите оценки по предметите на вашето учение, за да я зарадвам.
- Добре - казал Учителят - по кои предмети искаш да ти напиша отсега оценките, за да зарадваш бабока?
- Ами, по вашето учение май Мастър, как по кои?
- Ясно, ама по кои по-точно дисциплини - пак попитал Учителят?
- Ами, аз не ги знам, Учителю? - смотолевил младият монах.
- Аааа .... - мъдро казал Учителят - какво учение учиш синко, като не му знаеш дисциплините, които съдържа?
-----------------------------------------------
П.П. Мечка, няма се обиждаш, налЕ?

[mechobikov]

ЧУЖДАТА ГНЕВЛИВОСТ
Един ученик отишъл при своят Учител по Чан и го помолил:
— Учителю, помогни ми да се избавя от своята гневливост -казал той.
— Покажи ми тая твоя гневливост — отвърнал Учителят. -Сигурно е много интересна?
— В момента не е у мен, затова не мога да Ви я покажа -отговорил ученикът.
— Добре тогава — казал Учителят. — Донеси я, когато я имаш.
— Но аз не мога да я донеса точно когато я имам — възразил ученикът. — Сигурно ще изчезне, докато я нося.
— Тогава, тази гневливост не е част от истинското ти аз. Това означава, че тя идва от вън. Предлагам ти, всеки път когато влезе в тебе, да се биеш с пръчка, докато тя те напусне.


Ученика не е гневлив. Но си мисли, че е. Явно има ниско самочувствие и позволява на някой да определя вместо него какъв е самият той. С предлаганото физическо самонаказание учителят се надява, или ученикът да се замисли по сериозно самостоятелно, какъв е проблема или ако почне да се самонаказва, болката евентуално да го накара да се осъзнае.

[marandi]

Ще се казва "Психология на .........

Чек ти вкарам една "притча" и аз в стил Мечката - хихи

Отишъл един на ресторант и си поръчал супа. Донесли му супата и той извикал сервитьора.
- Келнер, опитайте супата.
- Защо? Да не би нещо да не е наред?
- Опитайте супата - повторил клиентът.
- Ама, какво й има, ако трябва ще я сменим?
- Келнер, просто опитайте супата - потретил чилякът.
- Добре, дайте лъжицата да видя какво не й харесвате?
- Аааааа ....... къде е лъжицата наистина? - повторил клиентът.

---------------
Тук мятаме 5-6 лафчета за дедуктивния метод, логиката, метода на изключването и анализата и де що изкилиферчена дума се сетим.

Заместваме ресторант с манастир в Тибет, Клиентът с Учителя, а Келнерът с Ученик. Супата заместваме с учениеТО ( познаниеТО ), а лъжицата с Пътят и липсващата Су(тра) и сме готови.

Току-що се пръкна поредната Мечкова притча

Такива мога ги измислям по 200-300 на час ( смигам )

[marandi]

А бре маранди къде се загуби бре!
Вчера имах така да се каже кулинарен експириънс и бех готов да споделям, и ако трябва да се сбия дори с несъгласните.

Ама нямах късмет...

Давай, тъкмо ще научим нещо ново

Русото обожава да се учи.

[anon6706]

За тия неща ще има друга Мечова "притча" след малко.

В нея ще ни светне да си сваляме гащите кат' пишкаме и акаме

Ще се казва "Психология на акането" - ЗА и Против акането със спътник.

[Факушкa]

А бре маранди къде се загуби бре!
Вчера имах така да се каже кулинарен експириънс и бех готов да споделям, и ако трябва да се сбия дори с несъгласните.

Ама нямах късмет...

[marandi]

Направо ми се допика от тоя ти пост.
Не се ли споменава нещо за дебелото черво в тази притча?

За тия неща ще има друга Мечова "притча" след малко.

В нея ще ни светне да си сваляме гащите кат' пишкаме и акаме

[anon6706]

ДОКАТО ВЪРВЯТ
Заръчали на един ученик да отиде до един далечен манастир. Той реши, че това ще забави обучените му с няколко месеца и много се разстроил. По тази причина той помолил своя приятел и по-напреднал ученик:
— Моля те, ела с мен. Има толкова много неща, които още не знам и трябва да уча. Ако сме заедно ще можем да говорим за тях и да се уча докато вървим.
— Добре, — отвърнал по-напредналият ученик. — Нямам нищо против, но нека те попитам нещо: ако ти си гладен, а аз ям ориз, ще те засити ли това? Ако си сакат в краката, ще бъде ли утеха за теб това, че аз крача с бърза крачка? Ако мехурът ти е пълен, ще ти олекне ли, когато аз се облекча?


Ученикът на който са заръчали да отиде до далечен манастир е много неосъзнат. Ежедневието в манастира не му е помогнало да осъзнае, че ограниченията се осъзнават и преодоляват в ежедневието, а не чрез учене на сутри. Сутрите той навярно ги е препрочел много пъти, но не ги е разбрал, тъй като истината (ограничението) не може да се обясни, или заучи, а може само да се осъзнае. Вероятно учителят го изпраща до далечния манастир, до който се пътува дълго и самотно, за да промени ежедневието му, като по този начин увеличи вероятността ученика да осъзнае някои от ограниченията си. Другото, което ученикът не е осъзнал е че самостоятелното мислене се развива най добре в самота. Той си търси компания за пътя, но не трябва да търси, а трябва да е сам. Вторият ученик е напреднал, той знае, че осъзнаването на ограниченията не е въпрос на разговори и обяснения, а е въпрос на самостоятелно мислене, което се тренира най добре в самота и правилно отказва да придружи приятеля си.

Направо ми се допика от тоя ти пост.
Не се ли споменава нещо за дебелото черво в тази притча?

[mechobikov]

ДОКАТО ВЪРВЯТ
Заръчали на един ученик да отиде до един далечен манастир. Той реши, че това ще забави обучените му с няколко месеца и много се разстроил. По тази причина той помолил своя приятел и по-напреднал ученик:
— Моля те, ела с мен. Има толкова много неща, които още не знам и трябва да уча. Ако сме заедно ще можем да говорим за тях и да се уча докато вървим.
— Добре, — отвърнал по-напредналият ученик. — Нямам нищо против, но нека те попитам нещо: ако ти си гладен, а аз ям ориз, ще те засити ли това? Ако си сакат в краката, ще бъде ли утеха за теб това, че аз крача с бърза крачка? Ако мехурът ти е пълен, ще ти олекне ли, когато аз се облекча?


Ученикът на който са заръчали да отиде до далечен манастир е много неосъзнат. Ежедневието в манастира не му е помогнало да осъзнае, че ограниченията се осъзнават и преодоляват в ежедневието, а не чрез учене на сутри. Сутрите той навярно ги е препрочел много пъти, но не ги е разбрал, тъй като истината (ограничението) не може да се обясни, или заучи, а може само да се осъзнае. Вероятно учителят го изпраща до далечния манастир, до който се пътува дълго и самотно, за да промени ежедневието му, като по този начин увеличи вероятността ученика да осъзнае някои от ограниченията си. Другото, което ученикът не е осъзнал е че самостоятелното мислене се развива най добре в самота. Той си търси компания за пътя, но не трябва да търси, а трябва да е сам. Вторият ученик е напреднал, той знае, че осъзнаването на ограниченията не е въпрос на разговори и обяснения, а е въпрос на самостоятелно мислене, което се тренира най добре в самота и правилно отказва да придружи приятеля си.