ЧАРЪТ на НЕЩАТА от ЖИВОТА..., или: "Защо царят трябва да бъде гол...винаги!" :)

[zarco]

Не са разговори, Зарка, ами е мое лично виждане.
Аз писах, аз говорех за това.

Бъди свободен да си криеш очите.

У нас черните очила са излишни.
Нито сме в пустинята Мохаве, нито в Либийската, нито сме в безкрайните снежни полета на Канада и Русия.

Бъди свободен да си криеш очите, но не ми се сърди, че за мен си улево. И една-едничка дума нема да ти кажа с това ти безочие.

Левак си. Киш мир ин тухес унд зай гезунд.

Повече от 10 мнения съм прочел във форума, касаещиа хора, които носят черни очила, но смотаняшкото ти мнение днес - ми показва, че имаш нещо против мен.

Моето "безочие" - за което говориш - не те засяга, дотолкова, доколкото не си ми баща, за да ме възпитаваш по свой образ и подобие...

Но, дори и баща да ми беше - точно ти - нямаше да се вслушам в "съветите ти", изречени във "въздуха" на виртуалния форум...Въздухар си ти, Манков, въздухарЧЕ!

Тия можеш да ги говориш на дъщеричката си - нея ТРЯБВА да поучаваш, защото отсега ти предстоят изненадите... Надявам се - тя САМА да прецени, що за човек е баща й - както - и дали е У лево - или - където там ти се иска да си - на теб...

Именно - в тоя смисъл - НЕ СЕ ВЛИЯЯ от мнението на СЛУЧАЙНИ хора - като теб /и някои други въздухарЧЕТА тук/, защото държа на мнението на ДРУГИ ХОРА, а това мнение - изобщо не се покрива с твоето, особено - когато си "клъвнал" малко повече и главата ти е вече под масата /защото си ми бил голям пиячИН/....

Не твоето мнение е съществено за мен!

[vmаnkov]

От тема в тема…., отдавна ми направиха впечатление разговорите за тъмните очила…

Не са разговори, Зарка, ами е мое лично виждане.
Аз писах, аз говорех за това.

Бъди свободен да си криеш очите.

У нас черните очила са излишни.
Нито сме в пустинята Мохаве, нито в Либийската, нито сме в безкрайните снежни полета на Канада и Русия.

Бъди свободен да си криеш очите, но не ми се сърди, че за мен си улево. И една-едничка дума нема да ти кажа с това ти безочие.

Левак си. Киш мир ин тухес унд зай гезунд.

[zarco]

От тема в тема…., отдавна ми направиха впечатление разговорите за тъмните очила…

То какво толкова да ме е впечатлило, ако не – как хората сами си създават илюзии… Ходят насам-натам по медиите, а там разни – така наречени – супер-личности на деня – споделят разни свои произволни мисли, правят някакви свои асоциации, а ние – нали се учим от поведението на някакви “избраници” – почваме да копираме…

И да хвърчим по облаците – какво тия, същите – ИСКАЛИ да ни кажат с поведението си… Ама – много ме интересува, какво няк’ъв си искал да /МИ/ каже…

Какво ме бърка мен – с какви мотиви той слагал черните /тъмни/ очила, пък – как искал да изглежда в очите на останалите хора…

Той, нека си ходи както си ще…, ама какво “анализаторите” – наоколо пък виждат в неговото поведение, което после вменяват на останалите – ето това е интересно…

АВе – някой слагал тъмните очила – и с тях дори си лягал…, защото се криел от чуждите погледи, пък и не смеел да среща очите на хората…

Наистина хората сме създадени единствено за това, МАЙ – да творим легенди, ама – и сами да си им вярваме…

Нямаме грешка, когато почнем да си вярваме, че сме открили АмерикаТА… ЩоТ някой се правел на ВИПаджия…, ами – не – той не се прави такъв, а мълвата и клюката /НИ/ - го правят значим… А на нас – колко ни трябва? Трябва ни един “герой”… Ние – без герои – не можем да живеем. Животът ни е такъв, че трябва да го “разнообразим” с нещо – колкото по-елементарно – толкова по-достъпно и – ако е някак по-тъпо – повече хора ще му се вържат…

Та се замислих по въпроса – аз това лято за първи път поставих тъмни очила. Изненадах се от това, колко свободен е погледът при блестящото слънце, което постоянно ме принуждава да свивам очите си…

Толкова е елементарно. Следващото лято, живот и здраве – пак съм си с очилата.

Ама – някой познат, който ме е виждал с тъмни очила – щял да си мисли нещо. Затова са познатите – щом са ТИЯ, които усещат нещата с нашите мисли – то не ни пука, какво мислят ОНИЯ, които НЕ МИСЛЯТ…

http://vbox7.com/play:69cefddd&al=2&vid=2873861

[zarco]

Сега, ако е позволено – и аз ще направя една рекламаааааа… Така де – що се трудя толкова? Значи – още 2 дни може да видите изложбата, пред Народния театър /до 17 октомври/ - на фотографите: Николай Генов и Христо Тодев, която е по проекта “Свят без граници”. Фотографите, в колектив са пуснали и албум – “Родопи – свещената планина”…, та ми подсказват една идея… /сещате се, де – на мен и така времето винаги ми стига…/…

Доста хора се извървяват край неочаквано интригуващите снимки, ето:
http://snimki.be//store/1/641350329708.jpg

Та, реших да ви пусна няколко снимки тук, които са най-добрата реклама за един фотограф на красоти в тая страна – едва ли ще отидем на място…

Белинташ:
http://snimki.be//store/1/581350329450.jpg

Гъбата с нишите при село Женда:
http://snimki.be//store/1/211350329619.jpg

Каменен фалос и пещера-утроба при село Ненково:
http://snimki.be//store/1/331350329916.jpg

Каменната сватба при с. Зимзелен:
http://snimki.be//store/1/981350329985.jpg

Крепостта Устра:
http://snimki.be//store/1/841350330092.jpg

Махала от село Три могили:
http://snimki.be//store/1/921350330146.jpg

Най-високо издълбаните ниши – на 45 метра над земята при Дъждовница, лицето в скалите и проучването на нишите от алпинисти:
http://snimki.be//store/1/391350330191.jpg

Олан кая, сиври кая и хамбар-кая:
http://snimki.be//store/1/251350330331.jpg

Панорама от село Горно поле:
http://snimki.be//store/1/571350330427.jpg

Река Боровица:
http://snimki.be//store/1/561350330468.jpg

Родопите, около Кръстова гора и с. Борово:
http://snimki.be//store/1/721350330638.jpg

Село Безводно:
http://snimki.be//store/1/361350330687.jpg
Язовир Кърджали и меандърът на река Арда:
http://snimki.be//store/1/571350330731.jpg

/тук се сещам, че скоро ви пуснах меандър от река Искър – подковообразна извивка на коритото на реката…, не че трудно ще го намерите в Гугъл, но така – да покажа, че мноооого зная, де…

Язовир Студен кладенец и гр. Кърджали:
http://snimki.be//store/1/761350330975.jpg

Язовир Бенковски, село Мъглене – въздушна снимка:
http://snimki.be//store/1/831350331038.jpg

Такива неща – красоти – и то - по всички краища на страната…

[zarco]

Една хипотеза! (почти научно изследване)

1. Намираш се в стая относително голяма с бели стени. Няма прозорци. Няма врати. Няма изход. Или поне не е видим на пръв поглед.
2. Стените в тази стая през определено време се свиват и тя става все по-малка.
3. Колкото повече се доближават, пространството става толкова по-малко.
4. Следователно въздухът ще намалее и неизбежният край напомня за себе си

Варианти за действие

1. Виждаш, че няма изход. Никакъв. Започваш да се блъскаш във всички страни до пълно изтощение, за да излезеш

2. Отчайваш се, лягаш и чакаш да приключи всичко, защото не можеш да направиш нищо. Въздухът ти не стига и мислиш, че е дошъл краят

3. Опитваш да изчислиш колко време имаш докато стените те притиснат. И започваш да обмисляш къде има пробойна в на пръв поглед непробиваемите стени. И се опитваш да я откриеш, защото въпреки, че не се вижда ти усещаш че съществува и това е предизвикателството именно да откриеш и неоткриваемото.

Следва...

За първите два варианта не говорим, защото изходът не е добър. Ще обърнем внимание на третия

Хипотетично...
Открил си една малка пролука, разбил си част от тази стена, но изходът е толкова малък, че ще стигне колкото да влезе малко въздух и удължи времето ти за действие. Можеш да се отчаяш и да се откажеш, но не си такъв затова продължаваш да се "биеш мъжки". Откриваш и следващата пролука, тя е толкова малка, че стига за още малко време, а ти си вече уморен след толкова "битки". Имаш малко време да отдъхнеш, само миг. И продължаваш. Големият проблем си стои. Не си го решил. Минаваш от първото малко решение, към следващото и така напред. Изходът не се знае какъв ще бъде, но ти знаеш, че вратата я има и ще се бориш въпреки умората, за да стигнеш "светлината".

п.п. така обрисувах "тъмната страна на нещата" според дуалистичния подход представена само в бяло

Така че - всички варианти са възможни, дори и в помещение, без изход - да се озовем...Съвременните асансьори са нещо подобно...Блокира и тръгваш да търсиш лост за отваряне на вратите..., но ако има и вътрешни врати - нещата стават почти нерешими отвътре...

Толкова просто са си го казали умниците: .Dum spiro, spero - Докато дишам, се надявам...

Заложено е в същността на всеки от нас: щом като дишаш - няма как да не търсиш възможни варианти, или - изход/и/...

ГлеЙ го сЯ - онЯ исполин, от вчера...

Аз не напразно пуснах тая снимка, след успешният му скок:

http://snimki.be//store/1/471350238828.png

..., защото - и 5 години да си тренирал, а и много повече, когато си в ситуация, която никой не е преживявал - усещаш по различен начин риска и своята /евентуална/ обреченост... Живееш като насън..., вероятно си казваш: добре де, защо пък точно аз тръгнах... И долу има екип от десетки специалисти /наблюдаващи го, но не можещи да му помогнат с нищо, ако се наложи/, както и - други - милиони, които са зрители на нещо, което е уникално - и не се знае, дали някога ще бъде повторено... И, прочетох изповедта на Баумгартнър - какви елементарни прозрения...

"Когато застанеш там, на върха на света, ти ставаш толкова смирен, че не мислиш повече за чупене на рекорди, ти не мислиш за събиране на ценна научна информация", каза Баумгартнер след скока на пресконференция. "Единственото нещо, което искаш е да се върнеш жив", изтъкна той.

„Понякога ние трябва да се изкачим наистина на високо, за да видим колко сме малки", заявява той.


Ето, той е искал единствено да се върне жив! Страхът го е обзел, именно, защото е човек, а това си е в реда на нещата: стоиш горе, гледаш земята под теб - и си казваш, да се еВа в безстрашният изследовател, да се таковам в акъла! Пък после е станало нещо като в "Песен за човека":

Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил -
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
- Да тръгнем ли? - казал.
- Добре.

... и нашият скочи... Казваха, че ще е фатално, ако почне да се върти... И той почна да се върти... Всичко утихна за секунди... Въртеше се... После забави и спря - очевидно овладя някак ситуацията. Отдавам го на това, че имаше тренинг, защото ако беше се паникьосал - не зная как щеше да приключи всичко...

Даммм - той не се паникьоса, т.е. - освен характер и натренираност - си имаше и психика - или - квот там...

Та, горе, седейки при отвореният люк и гледайки надолу земята - той също е гледал "с див поглед на бик"..., после вече му е било все тая, но въпреки тая, или оная - той си е знаел какво върши, че е човек и че всичко на света е възможно, само дето никой до сега не е имал смелостта да го направи...

Интересно, че вдигнаха височината от 36 - на 39 км..., това не са го планирали, а си е още едно натоварване... А - по - интересното ми беше, когато, в очакване на момента на скока /така ми се стори/ - Баумгартнър взе огледало от дясната си страна - и се огледа!!! Баси човека!!!

Бравос на него - хем е голям, хем пък не се спритеснява да признае пред всички, че е човек, т.е. - че са му присъщи човешките страхове!

[artemida_sofyanska]

А ми това е така щото мислите дуалистично
Но ние с бат' Мечо сме открили един по-друг начин на мислене при който няма правилно-грешно, лошо-добро, грозно-красиво, желания-реалност и т.н., а всичко в основата си е едно и също и истинската същност на всички неща е една, такава каквато е! Терминът на английски е "suchness", но той няма точен правод на бг. Иначе "пустотата" и "празнотата" често се бъркат с "нищото", но те дефакто са най-изчистените и неопетнени състояния на духа, от които извират неограничени и безгранични възможности!

Една хипотеза! (почти научно изследване)

1. Намираш се в стая относително голяма с бели стени. Няма прозорци. Няма врати. Няма изход. Или поне не е видим на пръв поглед.
2. Стените в тази стая през определено време се свиват и тя става все по-малка.
3. Колкото повече се доближават, пространството става толкова по-малко.
4. Следователно въздухът ще намалее и неизбежният край напомня за себе си

Варианти за действие

1. Виждаш, че няма изход. Никакъв. Започваш да се блъскаш във всички страни до пълно изтощение, за да излезеш

2. Отчайваш се, лягаш и чакаш да приключи всичко, защото не можеш да направиш нищо. Въздухът ти не стига и мислиш, че е дошъл краят

3. Опитваш да изчислиш колко време имаш докато стените те притиснат. И започваш да обмисляш къде има пробойна в на пръв поглед непробиваемите стени. И се опитваш да я откриеш, защото въпреки, че не се вижда ти усещаш че съществува и това е предизвикателството именно да откриеш и неоткриваемото.

Следва...

За първите два варианта не говорим, защото изходът не е добър. Ще обърнем внимание на третия

Хипотетично...
Открил си една малка пролука, разбил си част от тази стена, но изходът е толкова малък, че ще стигне колкото да влезе малко въздух и удължи времето ти за действие. Можеш да се отчаяш и да се откажеш, но не си такъв затова продължаваш да се "биеш мъжки". Откриваш и следващата пролука, тя е толкова малка, че стига за още малко време, а ти си вече уморен след толкова "битки". Имаш малко време да отдъхнеш, само миг. И продължаваш. Големият проблем си стои. Не си го решил. Минаваш от първото малко решение, към следващото и така напред. Изходът не се знае какъв ще бъде, но ти знаеш, че вратата я има и ще се бориш въпреки умората, за да стигнеш "светлината".

п.п. така обрисувах "тъмната страна на нещата" според дуалистичния подход представена само в бяло

[zarco]

Има-няма 10-12 минути – и се върна! Бравос!

http://snimki.be//store/1/471350238828.png
http://snimki.be//store/1/571350238783.png

[zarco]

...наближава..., успех на мъжагата!

http://www.popmech.ru/article/11813-...-stratosferyi/

[zarco]

Ей на днес размишлявах върху някой нещица от живота .И кво излиза,че в името на материализма сме загърбили духовността и природата .И си викам я и аз като Зарко да нарамя дисагите и да се поразходя покрай езерото .И тъй като много харесам лебедите си рекох да направя няколко снимки
http://sphotos-g.ak.fbcdn.net/hphoto...13872721_n.jpg
http://sphotos-d.ak.fbcdn.net/hphoto...46159944_n.jpg
http://sphotos-a.ak.fbcdn.net/hphoto...80849858_n.jpg

Щракнах отдалеко и една птица,но си нямам на идея каква ще е .

Поразгледах и аз тук-там - вероятно е сива чапла:

http://www.birdsinbulgaria.org/birds...3149&type=bird

...или някакъв рибар..., много са грациозни тия птици - с дългите си крака, като на кокили стъпват, но и мисля, че са доста плашливи - не допускат хора близо до себе си...

Понякога тия птици - очевидно губят инстинктите си: скоро пуснаха едно видео, в което цял квартал се грижеше за един щъркел в Димитровград - като домашно животно е станал - и търпеливо чакаше рибарят да извади поредната риба, за да я нагълта...

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1561673

...та - какво му е лошото - да те хранят от ръка..., къде ще ходи да се мори, летейки - на юг - и тук не му е никак зле..., да му мислят "природозащитниците"..., не че ще измислят нещо, но поне да им дръпнат малко средства за реално съществуващ проблем...

[коки]

val/she
Прилича ми на жерав, но пък той е прелетна птица.

Сива чапла

val/she но пък не пречи да е някой заблуден сив жерав и да си е останал около езерото Ветерн

[vmаnkov]

а посвещението към покойният ѝ съпруг е със заглавие "Владимир или прекъснатият полет"…,

Това е негова песен за многообещаващ юноша, 17-18 годишен, познат на В.В, който се самоубил, може би заради любовни проблеми.
http://www.youtube.com/watch?v=PIFPmjvZ39M

[val/she]

Сива чапла

Takoва е добичето. Видях.

[НАИВHИК]

Прилича ми на жерав, но пък той е прелетна птица.

Сива чапла

[val/she]

Прилича ми на жерав, но пък той е прелетна птица.

[коки]

Ей на днес размишлявах върху някой нещица от живота .И кво излиза,че в името на материализма сме загърбили духовността и природата .И си викам я и аз като Зарко да нарамя дисагите и да се поразходя покрай езерото .И тъй като много харесам лебедите си рекох да направя няколко снимки




Щракнах отдалеко и една птица,но си нямам на идея каква ще е .