ЧАРЪТ на НЕЩАТА от ЖИВОТА..., или: "Защо царят трябва да бъде гол...винаги!" :)

[val/she]

В такъв случай, си е доста субективна като усет/възприятие/ разбиране, че е абсолютно недопустимо да бъдат задавани каквито и да е било критерии, включително такъв- като дали е чувство или нещо друго.

[mechobikov]

"Не мисли. Чувствай !!!"

Може и да греша, но това ми се струва по- характерно за народите, които приемаме за примитивни. Поради бедност в словесната си изразност се опират на по- първични маркери.

Аз си мисля, че съм осъзнат. Но като тръгна да обяснявам свободата, виждам, че няма как да се обясни, така както аз я разбирам де. И с обективната истина е същото. Единственото, което съм успявал да обясня е пълната несъвместимост между двете, дори и в различни моменти от време. Несъвместимостта между свободата и обективната истина е толкова пълна, че те не само едновременно не могат съвместно да съществуват, но ако едната е съществувала някога си, то тя съществува вечно, а другата никога не е съществувала.

[val/she]

"Не мисли. Чувствай !!!"

Може и да греша, но това ми се струва по- характерно за народите, които приемаме за примитивни. Поради бедност в словесната си изразност се опират на по- първични маркери.

[mechobikov]

Айде у лево! Грешенето е действие, а не чувство.

Ся как да не се заям с тебе. Не съм казал, че грешката е чувство. Казвам, че грешката е необяснима. Не може да се обясни, може само да се почувства.

[mechobikov]

А тя грешна ли е... или има талант... или просто следва вътрешния си глас...!?

http://www.youtube.com/watch?v=w2PwS8FCfxo

Толкова малка, а има усещане за свобода

[val/she]

А тя грешна ли е... или има талант... или просто следва вътрешния си глас...!?

http://www.youtube.com/watch?v=w2PwS8FCfxo

Най-вероятно има любим тати слушащ подобна музика.

[val/she]

Свободата е грешка. Не може по обикновения начин да се обясни, като приемеш нещо за истина. Щото това е ограничение. Налага се да обясняваш свободата чрез ограничения. Наистина е усещане за свобода. Както казва Брус Ли в един филм:

"Не мисли. Чувствай !!!"

Айде у лево! Грешенето е действие, а не чувство.

[kev]

А тя грешна ли е... или има талант... или просто следва вътрешния си глас...!?

http://www.youtube.com/watch?v=w2PwS8FCfxo

[mechobikov]

Свободата е грешка. Не може по обикновения начин да се обясни, като приемеш нещо за истина. Щото това е ограничение. Налага се да обясняваш свободата чрез ограничения. Наистина е усещане за свобода. Както казва Брус Ли в един филм:

"Не мисли. Чувствай !!!"

[vmаnkov]

Мечо, това сигурно ше ти хареса.

Свободата, Санчо, не е да си необвързан с хора, време и обстоятелства.

Свободата, Санчо, е умението да си свързан с хората, времето и обстоятелствата без да се опитваш да ги подчиниш и контролираш, а единствено поради радост и удоволствието от това взаимно вдъхновено удоволствие.

Свободата, Санчо е когато ти имаш един талант, по най-естествен начин да се свържеш с тези, които имат онези таланти, които да поощрят твоя, така че на всички да им е приятно да свършат своята част, сигурни, че цялото ги подкрепя.

Свободата, Санчо е когато ти имаш любов в себе си да я оставиш да се изрази такава, каквато е по природата си, за да може който я познае да огледа себе си в теб и да му стане благо и драго.

Ще свикнем. Лека-полека, но ултимативно

http://www.rings.bg/2013/07/31/freed...b_source=pubv1

Да.
Това е свободата на тези, които могат само да я разберат например логично, с изказвания и определения за свобода.

Прочее, определената свобода не е свобода.
Определената свобода е чикиджийство на слаби индивиди.

Свободата/несвободата не може да бъде определена.
Те, обаче, може да бъдат чувствани от некои. И - дотам.

Винаги, когато видя определение на свобода, се смея на тъпунгера, който го е направил, па бил той Сервантес (преводът на фамилието му е "слуга")
Свободата била на върха на копието, хе-хе!
Не че това определение, всред многото други, не е правилно - но не е на место Слугата (Сервантес), оживял сред ебалите го и плювали и ритали араби (сигурно, сигурно и свирки, и ебане в гъза) - да ми каже на мен, например, какво е свобода.
Неговата педерастическа свобода - на Сервантес - е борбата с въображаеми противници. Щото на реалните противници е правил фелацио и е давал гъз. Това е истината, деца, със вашия Сервантес, например.

Всекой може да ми каже какво е свобода - но отива улево, понеже свободата е чувство, а не - казване!

Прочее, бъдете свободни, навлизайки по-дълбоко в слугуването.

[val/she]

Зарата, не налагаш критерии, а търсиш сходства, съвпад на интереси, допирни точки, общи цели. Ако си търсиш събеседник за чашка, не е сред заклети трезвеници, нали?
Не се учудвам, че точно ти не си съгласен.

[зарата]

Мечо, това сигурно ше ти хареса.

Свободата, Санчо, не е да си необвързан с хора, време и обстоятелства.

Свободата, Санчо, е умението да си свързан с хората, времето и обстоятелствата без да се опитваш да ги подчиниш и контролираш, а единствено поради радост и удоволствието от това взаимно вдъхновено удоволствие.

Свободата, Санчо е когато ти имаш един талант, по най-естествен начин да се свържеш с тези, които имат онези таланти, които да поощрят твоя, така че на всички да им е приятно да свършат своята част, сигурни, че цялото ги подкрепя.

Свободата, Санчо е когато ти имаш любов в себе си да я оставиш да се изрази такава, каквато е по природата си, за да може който я познае да огледа себе си в теб и да му стане благо и драго.

Ще свикнем. Лека-полека, но ултимативно

http://www.rings.bg/2013/07/31/freed...b_source=pubv1

На пръв поглед - мисълта се лее логично. Красиво и изчистено..., от всяка реалност в живота..., т.е. - човек може да се замисли, ако му остава време за това, но в края на мислите си - да установи, че нещата са неприложими в живота...

Какво означава, нещо да е неприложимо в живота, ли?

В конкретният случай /цитатът описва мислите на трети човек, вън от дискусията/ - третото лице още в началото показва позицията си: налагайки на хората желанието си - да ги обвърже, да ги вижда - именно обвързани към други /да приемем/ - личности...

Обаче...., третото лице пропуска много важните дадености, когато - именно тая обвързаност /даваща толкова много щастие!/ - най-често изисква приемане на нови приятелства, които са създавани на различни основания: емоционални, материални, сбор от тия - реално съществуващи, но и... виртуални...

И, дали само щастие дава такава многостранна обвързаност?

Конкретното /трето лице/ - опитва да налага своите критерии за свободата /не казвам, че опитва да учи лирическият герой - Санчо/, т.е. - поставя се в ролята на поредният Дон Кихот...

Вероятно е добре, ако имаме устрема и романтичните нагласи на Дон Кихот..., но - от написаното се вижда, че нещо, точно на тоя Дон Кихот - третото лице - нещо не му се случва.... Ако нещата му се получаваха, нямаше да опитва да налага СВОИТЕ виждания за свободата - на човек, който не може /по условие/ - да ги разбере...

Така, де - третото лице - индиректно показва, че е имала: "любов в себе си" и я е оставила "да се изрази такава, каквато е по природата си", но ВЕРОЯТНО някой се е опитал да "я познае да огледа себе" - и не му е станало "благо и драго"...

Очевидно е, че доста други качества трябва да има човек /освен назидателно да размахва пръст към някой си, произволен Санчо/, както и да е достатъчно самокритичен, за да си даде сметка за реално съществуващи човешки взаимоотношения, когато третото лице - "спуска" своите критерии някому, защото - рано, или късно - точно това се случва в живота..., ако сме така честни пред себе си, за да си дадем сметка за това...

Та, по-добре рано, отколкото - след като заорат в конфликтите...

Извод: третото лице може дълго да тъъъърси свързването си с хората /"умението да си свързан с хората"/ - именно по СВОИТЕ критерии, без да отчита, че по тоя начин установява диктат за промяна на нечии други критерии..., но се намират хора, които дават вид, че искат да се променят.../в началото/..., но това е друга тема...

Поздрави на всички!

[mechobikov]

Мечо, това сигурно ше ти хареса.

Свободата, Санчо, не е да си необвързан с хора, време и обстоятелства.

Свободата, Санчо, е умението да си свързан с хората, времето и обстоятелствата без да се опитваш да ги подчиниш и контролираш, а единствено поради радост и удоволствието от това взаимно вдъхновено удоволствие.

Свободата, Санчо е когато ти имаш един талант, по най-естествен начин да се свържеш с тези, които имат онези таланти, които да поощрят твоя, така че на всички да им е приятно да свършат своята част, сигурни, че цялото ги подкрепя.

Свободата, Санчо е когато ти имаш любов в себе си да я оставиш да се изрази такава, каквато е по природата си, за да може който я познае да огледа себе си в теб и да му стане благо и драго.

Ще свикнем. Лека-полека, но ултимативно

http://www.rings.bg/2013/07/31/freed...b_source=pubv1

Хубаво е да

И хубаво написано. Харесвам размисли за свободата. Всеки човек я има в себе си. Някои хора интуитивно я осъзнават, други умозрително, трети не се осъзнават, но така или иначе всички я имат.

http://www.youtube.com/watch?v=ZUpxniZBb5s

[val/she]

Мечо, това сигурно ше ти хареса.

Свободата, Санчо, не е да си необвързан с хора, време и обстоятелства.

Свободата, Санчо, е умението да си свързан с хората, времето и обстоятелствата без да се опитваш да ги подчиниш и контролираш, а единствено поради радост и удоволствието от това взаимно вдъхновено удоволствие.

Свободата, Санчо е когато ти имаш един талант, по най-естествен начин да се свържеш с тези, които имат онези таланти, които да поощрят твоя, така че на всички да им е приятно да свършат своята част, сигурни, че цялото ги подкрепя.

Свободата, Санчо е когато ти имаш любов в себе си да я оставиш да се изрази такава, каквато е по природата си, за да може който я познае да огледа себе си в теб и да му стане благо и драго.

Ще свикнем. Лека-полека, но ултимативно

http://www.rings.bg/2013/07/31/freed...b_source=pubv1

[vmаnkov]

С добро качество :

http://www.youtube.com/watch?v=qkMbKSMeH0Y

А!
Шукран, хабиби!

Ето ти награда
http://www.youtube.com/watch?v=aEj9QZakbxU