ЧАРЪТ на НЕЩАТА от ЖИВОТА..., или: "Защо царят трябва да бъде гол...винаги!" :)

[val/she]

Вземи си позабърши стъклата на очилата, Манков.

[vmаnkov]

Са ше си правя телешко варено от 3 кила и 200 грама телешки кокаляци, с месо по тех.
Ше ги варя, докато месото се полусвари, след това ше го отделя от кокаляците и ше сложа кокаляците да се варят отделно още некое време.

Като си пуснат, което що требе, ше ги фърла, ше добавя полусвареното месо, лук там ше добавя, морковлье, и квото има още малко.

След това ше ми требе хрен. Ако не намеря, имам уасаби-прах, та ше га исползвам неги.

И така относно вашите съвършенства.

Май ми смърдят некак си.
Мен лично ми смърдят, Ваши Съвършенства! Моля за извинение, Ваши Съвършенства.

[val/she]

И нека отида по-далеч, Вал:
съвършенство няма и не е възможно да има въобще.

Е, нямаме сериозни противоречия в този случай.

[vmаnkov]

И нека отида по-далеч, Вал:
съвършенство няма и не е възможно да има въобще.

Понятието "съвършенство" съществува само в главите на хората.
Това понятие е лъжовно и си поддържа от комплексарчета, Вал.
От комплексари, Вал... Ти да си комплексар?

[vmаnkov]

Абсолютното съвършенство е илюзия, но стремежът към него поражда виртуозност в областта, в която е търсено.

Аз говорех за мое съвършенство, съвършенство на моето същество, в какъвто смисъл, струва ми се, беше употребен терминът в поста, на който отговорих.
Не го търся в тая смисъл.

[mechobikov]

Мечо - салют!

Здравей

[val/she]

Абсолютното съвършенство е илюзия, но стремежът към него поражда виртуозност в областта, в която е търсено.

[vmаnkov]

Мечо - салют!

[vmаnkov]

Манков, нарочно ли се драчиш?
Как го търсиш съвършенството? Ако не се "упражняваш" в него, няма как да ти се случи. Всяко по- сериозно умение (нов език, овладяване на музикален инструмент, спорт...) изисква усилия и повторение дотогава, докато ти стане навик, втора природа и започне да изглежда естествено за личността ти

Вал, мила – не търся съвършенство. Казах го и по-долу.

Не знам ква работа ще ми свърши съвършенството. Кво да праа с него, бе ки го получа некак си?

На теб/за теб съвършенството върши ли работа?

И вупще - какво е съвършенство и как се отнася то по света и у нас?

[annbet]

Минали-неминали едни 50 часа от ВЕЛИКОТО събитие, предлагам да почваме новата кампания за след 360 дни, през следващата година „Да изчистим България за ЕДИН ден`2015”... Eто – няма да се кичи само някаква телевизия с активи... Какъв е смисълът, освен, за да се случи т.нар. ВЕЗДЕСЪЩА реклама с кухите лозунги на нищо-правенето, безсмислено и ненужно?

Тук пускам снимки от днес, т.е. – часове, СЛЕД прословутата „инициатива”... То, има ли въобще нещо смислено, което да се прави, вън от собствените интереси, вкл. – на някаква телевизия, пълна с „журналисти”, които, имайки трибуната на медията си – както останалите – се надпреварват, колко били обективни и как постоянно ни поднасяли истината /СИ/ и бла, бла, бла....? А, като почнат да се превъзнасят, как били и някаква власт – нямат равни на себе си... Само дето не могат да очертаят приоритетите на множеството от хората и обслужват интереси на точно определени кръгове, способни да си плащат за рекламата...

Та – за какво са лозунгите за един ден, ако в останалите дни – без една казана думичка – можем да видим резултатите от „новото” мислене..., къде са татковците, майките, останалите роднини, силовите структури, които обслужват ВСЯКА държава, вкл. и „демократичните”, колкото нашата?

Хайде сега пък и аз – къде съм тръгнал: всеки – до децата в детската градина СМЕ научили, що е то демокрация и кои са нейните приоритети... Така де – на 2 места се спрях днес, след големите призиви на ония, които в новите условия манипулират мнението на хората с някакви неработещи лозунги, в опит да го отклонят от действителните проблеми... и го постигат.








Изобщо не говоря за примитивната организация на приемане на декларациите за доходите ни днес - няма такава страна, с толкова некомпетентни служители..., ама – как ПАК интернета им е все виновен, как все другите институции не си свършвали работата – и като се мотаят 6-10 служителки – едва не се сблъскват на някакви 80-тина квадрата при нищоправенето, но при онова безцелно лутане между шкафовете, което са превърнали в своя същност и цел на работното място..., защото точно това безцелно лутане /няма дори къде да се скрият на толкова малко място, т.е. – време е да помислят за по-широки офиси, но тогава пък същите няма да са достатъчно пълни, така че..., ще назначаваме нови..., за да стоят повече, защото нета им бил бавен..., причина!/ - точно това шляене – храни семейства от нашите данъци, а ние какво – чакаме, за да си дадем парите на хрантутниците – пощи и структури на НАП... Та, ДЪРЖАВНИТЕ служители сами не знаят интересите си, както и интересите на своят работодател – в случая – държавата /НИ/... Пука им!

Та, къде са „журналистите”? Мислят над новите си /умопомрачителни/ проекти... Мислят!...

Има такава страна, населена с царе на абсурдите, които не знаят приоритетите си... и вярват, че представителите на кухи медии са вездесъщите водачи, за които сами се представят...

[mechobikov]

Ааа, обърках се
Винаги съм знаела, че нямам изградени навици. Сега излиза, че тъй като имам ненавици, твърде е възможно по някакви неведоми пътища, да съм се сдобила и с навици.

Чета Хегел. За да определяме нещо като такова, неминуемо го отличаваме от нещо друго. Казваме, че нещото е нещо, а не друго и така го определяме. Нещото и не нещото могат да съществуват само взаимосвързано. Нещото и не нещото в този смисъл са едно и също. Обаче от друга страна, те наистина си съществуват като отделни едно от друго. Или, никакво нещо не може да съществува без своето не нещо. Оттам и извода му, че отрицанието и противоречието са всъщност носители на творческото начало. И другият извод, че нещата са в постоянно движение, от нещо към не нещо и обратно. Постоянно се преобразуват в своите отрицания и пак се възвръщат към себе си.

[tnm]

Навиците не са това, което са. Но и са. Навиците предполагат и ненавици, от които да бъдат различавани. Но имат и свое собствено съществуване на навици. Хем са навици, хем не са навици. Защото ако не са хем навици, хем не навици, как биха могли да се променят. Навиците са навици защото са постоянни. Постоянни са ама се променят.

Да.

Ааа, обърках се
Винаги съм знаела, че нямам изградени навици. Сега излиза, че тъй като имам ненавици, твърде е възможно по някакви неведоми пътища, да съм се сдобила и с навици.

[mechobikov]

Навиците не са това, което са. Но и са. Навиците предполагат и ненавици, от които да бъдат различавани. Но имат и свое собствено съществуване на навици. Хем са навици, хем не са навици. Защото ако не са хем навици, хем не навици, как биха могли да се променят. Навиците са навици защото са постоянни. Постоянни са ама се променят.

Да.

[val/she]

Манков, нарочно ли се драчиш?
Как го търсиш съвършенството? Ако не се "упражняваш" в него, няма как да ти се случи. Всяко по- сериозно умение (нов език, овладяване на музикален инструмент, спорт...) изисква усилия и повторение дотогава, докато ти стане навик, втора природа и започне да изглежда естествено за личността ти

[vmankov]

Въздухарска ама друг път, и няма значение на кого е, важното е че е истина! Аз нямаше да я цитирам, ако не се бях убедил в горното! И въобще не е свински източника, даже напротив източник може да бъде всеки един човек - аз например вече 8-ма седмица правя упражнения - коремни преси, лицеви опори, ходя да бягам на стадиона, набирам се на висилка, и не на последно място - промених си хранителния режим (няма да изпадам в подробности около него без нужда), т.е. замених свинския начин на живот с един по-различен и започнах да се чувствам много по-добре, по-доволен и във форма. За визията няма да говоря, там най-реално ефектът го виждам в очите и думите на другите. Но това освен за мен за другите е може би без особено значение, а това което исках да кажа е че Аристотел или който е да е там е бил уникално прав в твърдението си, че сме това което правим постоянно, и нашето лично (било то голямо или малко) съвършенство не е плод на някакво еднократно наше действие, а е най вече ефект и следствие от нашите навици!

А, kev.

Навици... Това ли е пътят към съвършенството? Чрез навици?

Прочее, kev, не търся път към съвършенството.
Но ако бих решил да го търся, нямаше да е през навици.

Свинята е доволна, че живее в своите навици.
Човекът не би трябвало да е доволен, че живее през навици, вменени му от... от... кого?. Защото, kev, какво е да живееш по навик? Това е да си свиня, немислеща, навикнала на лесното, та да не се критикува сама себе си - свинята. Навик, и с това се гордее свинята.

Не мога да повярвам, kev, че живееш по навик.