ЧАРЪТ на НЕЩАТА от ЖИВОТА..., или: "Защо царят трябва да бъде гол...винаги!" :)

[mikomikov]

Отдавна не съм писал за МОИТЕ работи... Те кръжат около чара на нещата, така, както си го разбирам аз... Заявявам, че недостатъци аз нямам. Не търсете напразно!

Без да визирам никого тук /добре вникнете в смисъла на въведението/ - ще ви спомена за един мой ГОЛЯМ проект. По-важни характеристики:

Подготвям го за чужбина. Големи приходи ЧАКАМ от него /малката и съвсем незначителна подробност: когато и АКО изобщо някога види бял свят/.

Риторичен въпрос: защо му е на проекта ми да вижда бял свят, ако облъчвам с «инфо» едни форумни ..., които ламтят за лесни пари – и колкото повече говоря в множествено число – какво правим «НИЕ» - толкова по-лесно ще ги вкарам в идеята /МИ/ - да «инвестират»..., защото си ги бройкам, както си искам... Ей на – едно капаро ми хвръкна, а колко разходи имам..., но НИКОЙ инвеститор НЕ УСЕЩА какви приходи ще потекат, КОГАТО...., т.е. – някога... и АКО...! Няма «ако», дами и господа: парите вече идват, само трябва да платя някои разходи... Изпращате ми 10-20 К /приемам и повече/ - и почваТЕ да жънете /още на следващия ден!!!/ Не си и помисляйте, че «следващ ден» няма да има: вижте колко много мнения имам в тоя форум /е, ще станат много, де, но тук спя, храня се и т.н.../ Заради кого? Вече сте разбрали. Заради ВАС!!!

Ще продължа да ги облъчвам и да ИМ правя проекти, защото нещата, които съм писал преди години – до едно се изпълняват. Мога и линкчета да ви дам! Всичко са прогнози, писани тогава. Не ми ли вярвате? Ще ви осъдя!

Ама аз работя за вас! Нощем мога и да се занимавам с форекс, но това е само за да намаля «творческото» напрежение. Не чувате петела вие – няма смисъл да ви обяснявам... Още ли не сте схванали ролята си – ако не финансирате вие – отивам в чужбина...

Ега ти инвеститорите, дето сте вие, ако не виждате огромният смисъл от проекта, който ще реализирам в чужбина. Проект се прави за там, защото вие стискате сухото. Затова няма да имате шанса В БЪДЕЩЕ да имате приходи ОТ МОЯ проект....

Изтрих незначителни неща, които съм писал в темата...Възприемам нова тактика: всеки ден ще пускам постове, с които ще говоря за проекта си, който наистина ще реализирам в чужбина, АКО не почнете периодично да ме финансирате. Това е ваш дълг! Добре ли разбирате какво ви казвам? РаботИМ за вас! Екип! Чакаме финансиране. Постоянно ни лъжат, зер ние не чуваме петела и когато ни кажат да плащаме – правим го като попове... Как ни лъжат само..., работим без договори, даваме пари на ръка, които нямаме, но НИЕ ще ги осъдим!!! Те не го знаят още, ама това няма да им го казваме, защото ТЕ – хем ни обират, хем трева пасАТ! Ще им покажем къде зимуват раците! Те още не го знаят, ама ни обират, защото НИЕ /екипът/ се правим на наивни... и си плащаме... Силен екип му се вика на това! Няма да ви говоря подробности сега, за да си губя времето... Скъсвам си гЪту, ама за кого работя: за вас!

Мисля, че обосновах нещата /за тая вечер/, утре – отново ще ви говоря по темата... И така – докога? Докато натрупам постовете, с които да спечеля вашето доверие... Ама – хич не чувате петела: инвестирайте с едни ПО 10 К – може и в евра – бълха ви ухапала... Ейййй, защо нямах вашите пари: всичко щях да вкарам във форек..., опааа – щях да сгреша – в ПРОЕКТА!

Забележка: всяка прилика с форумни герои е случайна и НЕПРЕДНАМЕРЕНА! Проектът си е мой и ЩЕ кърти миФки /някога/..., да го преведа все пак: ще прави ГОЛЕМИ пари в чужбина и без вас..., абе – по-добре е С вас..., я пак си помислете. Давам ви последен шанс... /до утре, де/!

/баси играчът, дето съм аз, а наоколо е пълно с..., никъде не съм казал «балъци»,.. ай сЯ – да не сме откровени до край моля..., аууу, колко съм учтив с това «моля»..., ми – аз съм си аз..., краката ми трябва да целувате ...това пък никъде не съм го казвал..., а защо, ако АЗ съм ПЪРВИЯТ Император../

Може така да се обръщате към мен – с Първият Император. Много ли искам? Ми – как да се отличавам от останалите, че нещо много почнахме да се роим напоследък? Имате ли предложения? Първи или НАЙ-Първи – хайде, давайте предложения – все пак имате избор – това е демократично!...

[tnm]

С кон на рамо

Два - на двете рамене. Балансът е важен, щото иначе мога да лепна някоя дископатия.

П.П. Ма ги затрих нейде по баирите и сега и да искат, по-едрата и по-дребна 1/3-та пълноправни членове не могат си спретнат домашен шахматен турнир.

[Наивник]

Къв кон, бре!? Пеша съм покорила тез надморски височини

С кон на рамо

[tnm]

Въххх...С кон ли са те качвали на Балкана..?

Къв кон, бре!? Пеша съм покорила тез надморски височини

[4i40]

Оправдаваш ми се нещо.
Кукурякът си е кукуряк, а направата на по-яката снимка зависи от снимащия.

П.П. Ето малко сивота и буреносни облаци над Балканя. Снимката е направена на 1250 м. надморска височина.

Въххх...С кон ли са те качвали на Балкана..?

[tnm]

...........

п.п. що се отнася до по-«якият» кукурЯК /преди години/... Мииии – то, навремето - какъв кукуряк имаше... Почти с височината на секвоя!!!... Това сега кукуряк ли е, изобщо?... Ама - това да ни е проблемът – кукуряка..., ботаниците да си му берат грижата и да си го селекционират. На нас – обикновените хора ни стига, другото /наоколо/ да ни е яко...

Оправдаваш ми се нещо.
Кукурякът си е кукуряк, а направата на по-яката снимка зависи от снимащия.

П.П. Ето малко сивота и буреносни облаци над Балканя. Снимката е направена на 1250 м. надморска височина.

[tnm]

Честита Цветница, дами и господа!

Кукурякът е навсякъде по Витоша, стига да сте под 1000 м.н.в., оттам – нагоре си е сняг, ама – сняг!..., а по върховете – остър, ледено-пронизващ вятър /но това е тема за друг разговор и изобщо не е в унисон с пролетното настроение по низините: Цветница, върбови клонки и т.н..../..., а Боянският водопад отново грабва с ледените си сталактити и сталагмити /потънал в сняг и все по-големите разливи от топенето, но мотивираните трудно биха се отказали за пореден път да усетят красотите НИ/

http://snimki.be/store/1/191428219971.jpg

http://snimki.be/store/1/251428220034.jpg

Мдъъ, доста е хладно за началото на април. Вятър, сняг - ще рече човек, че на Зимата не й се тръгва от територията.

П.П. Преди години беше направил по-хубава снимка на кукуряка. Дори си я бях сложила за тапет на компа.

[mikomikov]

Нека само да предположим...

ДА ПРЕДПОЛОЖИМ /казвам/!

Само нека предположим, че аз съм писател... /за неразбиращите: неколкократно намигване/

Не съм писател. Пиша във форум с икономическа насоченост /тук/. Тоя форум би трябвало да е непретенциозен от гледна точка – литературните заложби на участващите в него. И е така.

Дори не желая да съм писател.

Това, че хора, които държат на мен – искат от мен да пиша – не ме мотивира /все още/ да го правя. Пък и – хората, които пишат /писатели/ - не мисля, че пишат, защото някой ги е помолил да правят това, още повече – едва ли точно материален интерес ги мотивира да пишат...

СПОРЕД МЕН, първоначално, докато публиката ги признае - те пишат, защото имат вътрешната необходимост да го правят... Едва ли те очакват някакво признание, още повече – известност..., нито пък – пари. Това е важно /пак СПОРЕД МЕН/..., някак – предава особен чар на написаното /това се усеща интуитивно от истински увлечените в сюжета/...

Обаче..., обаче, де – на мен думата ми беше за друго...

АКО един писател /когото четат масово/ и, който е наистина писател, т.е. – отвсякъде си е утвърден като такъв, а публиката очаква с нетърпение всяка следваща негова книга..., та той – можещият да пише, заседнал /така да се каже/ - в моето съзнание, АКО ме познаваше лично, ТОЙ – Писателят – дали би се присмял на това, че аз – неговият читател – не СЪМ МОЖЕЛ ДА ПИША? Това е абсурдно твърдение!

Та, струва ли си, АКО един писател е истинският за много СВОИ читатели – да почне да им се «присмива», че те, читателите му – не можели да пишат??? /вие си отговорете на подобен въпрос/.

Е, те тВа, де – именно то – е загуба на време за тоя, самоопределящ се като писател: не да се концентрира върху ВЪТРЕШНАТА си НЕОБХОДИМОСТ да пише, а да се занимава с празни сплетни...

Та, тезата ми е такава: смята ли някой тук, че писателите трябва да се присмиват на читателите си, че не подреждат /писмено/ мислите си, както самите писатели?

Това би било доста абсурдно твърдение, мисля.

Друг е въпросът, че много «писатели» нямат читатели. Разбираемо е. Интересът /липса на интерес/ на читателите зависи от много фактори, като например: неправилен словоред, липса на ясен начин на изразяване, безинтересно предаден сюжет, допускане на елементарни грешки... Ами – това си е ПОДЦЕНЯВАНЕ интелекта на читателя, неуважение към читателя. Всъщност...., такова подценяване – би накарало всеки потенциален читател – да шкартира самозванеца-«писател».

Горното са разбираеми критерии, поне, що се отнася до това, когато някой драпа по всякакъв начин, за да заинтересува хората от определено общество със свои «качества» на «писател»... Толкова е елементарно: книгите на писателя сами говорят за него, колкото и често той да се самовъзхвалява, че пишел по-добре от останалите писатели. Логика.

П.п. Без връзка с горните ми разсъждения, какво ли стана с оня – самонабедил се за «писател», комуто бяха необходими едни 10 К /лева/, за да издаде «бестселъра» си, който все плачеше, че в чужбина щели да го издават /лошо няма, де - нека се реализира, където желае/? Защо не се сещате за него - самонабеденият и за качествата му? Защо не тръгнаха едни ХХХХ по 10 К от всички страни, за да си издаде книгата? Защо не му вярвате? В негова защита: моля, сещайте се тук-там в темите за него и казвайте, че ви липсва и че почти сте му приготвили необходимата му сума! Той очаква вниманието ви... и съвсем скоро ще се намерят инвеститори, още повече в тоя инвеститорски форум...

Снимки ще пускам по-натам във времето. Без да е необходимо да съм писател, планирам още по-интересни /ЗА МЕН, като НЕписател/ неща.

[коки]

Нация на чалгата, водката и евтините мечти



автор Иван Куцаров

Имаме проблем. Не е нито ситуационен, нито ценностен. Проблемът ни е цивилизационен – създаваме нация и поколение, чиито предели на желания достигат до евтини мечти за хубава кола, посещение на чалга клуб, което включва консумация на бутилка водка и нов смартфон. Дори си имаме цял студентски квартал, където това е върха на гъзарията. Но това е друга история.

Обществото ни има сериозен проблем

Той се дефинира с липсата на бъдеще за красивите и умните, които се стараят да променят нещата в тази държава. Да, проблемът ни е цивилизационен – всеки, който има акъла и силата да се справи сам, е стъпкван от системата. Система, чиито сенки деформират всичко нормално. Това не е от днес, вчера или 25 години. Това е период от 70 години, през които на преден план изкарват лакеите и мързеливите, за сметка на работливите и кадърните.

Нищо чудно, че създаваме в училищата и университетите нация на евтината слава. Ама то каква нация да създаваш с учителки като Ана Баракова. А това не е най-страшното – представете си, както каза един приятел, ако Магдалена Ташева преподаваше физика на децата ви, вместо да е в парламента?

Няма да заема ролята на морален стожер, който ви казва от висотата на своята катедрала, как да гледате децата си. Ще ви препоръчам само едно –

всяка вечер си лягайте и всяка сутрин се събуждайте с мисълта какво бъдеще искате за тях

Ако желаете бъдещето на децата ви да стига до продавач на сергия в Илиянци – моля, продължавайте да ги възпитавате по този начин. Ако случайно имате останал някакъв инстинкт за самосъхрание ви моля да помислите в какво сгрешихте. Защото не ви е виновно само училището или Бараковките. Вината е и ваша – никога не ги научихте да ценят красивото, различното, чуждото.

Не, вие научихте децата си, че няма проблем да направят някоя далавера. Научихте децата си, че няма смисъл да работят усърдно, защото така или иначе ще им платят недостатъчно. Научихте децата си, че няма нужда да се трудят – и без това са прецакани.

Вие, скъпи родители, създадохте поколението на чалгата, водката и евтините мечти.

А какво трябваше да направите? Много просто – да ги заведете на театър. Или на изложба. Или на концерт. Да им подарите книга. Да им обърнете внимание. Толкова. Нищо повече.

Спрете да обвинявате другите за вашите беди. А се вземете в ръце и се опитайте да промените нещо. Нещо малко. Залесете градинката пред блока ви. Боядисайте спирката до вас. Дарете старите си дрехи. Упътете неориeнтиран турист. Гласувайте по съвест и с разум. Дайте пример на децата си, че живота е нещо повече от заветната диплома за висше и апартамент в краен столичен квартал. Че трябва да имат мечти. И да се борят за тях.

Non scholae sed vitae discimus.

Ние се учим не заради училището, а заради живота. Тази латинска сентенция стоеше на входа на гимназията ми. Думи, чиито дълбок смисъл беше избърсан от пода на някоя кръчма в Студентски град, заедно със салфетките от партито предната вечер.

Моля ви, не позволявайте това да се случи и тази вечер.

[mikomikov]

ТолкоЗ стотин снимки и няколко клипове направих тия дни..., но забравих, че тук на внушения не вярват... Затова ще пиша впечатления, а вие бъдете предупредени: не ги приемайте като внушения..., на тоя гадняр – zarco, гаден до мозъка на костите МУ... Аманнн, откъде накъде ще опитва да ме манинулира! ШЪ почна да му бия чембери, щом е толкова своеволен! Та: пътепис, с тук-там снимки /според мен, има и нецензурни, да видим тоя път дали ще минат.../

Църквата „Свети Спас” в Скопие, където – освен другите неща /не пиша за тях, за да ви е интересно, когато отидете там сами.../, където се намира саркофагът /на снимката/ с костите на „македонскиот револуционер – Гоце Делчев”... Авееее – продажна пАсмина сме били – българЕте – още от ония времена: за какво са ни някакви кости на един наш революционер – Айде да им ги даваме на ония – макетата..., а те знаят, как „се прави” история...
http://snimki.be/store/1/761425847938.jpg


... щом ние не знаем да си съхраняваме историята, но я унищожаваме и постоянно /с всяко ново правителство/ - си я пишем отново, за да сме угодни на следващият управляващ..., то те, макетата – ще си я направят тая история, точно така – както я нямат – ще си я създадат..., а след 20-30 години тая, новосъздадена история – вече ще бъде „утвърдена” и никой нищо няма да може да им каже...

Значи: ние не си искаме героите, нито пък историята им /СИ/, значи – те пък ще си я присвоят... Абсолютно логично!

С тия мисли основно бях решил да видя всичко с очите си... То пък избрах едно време!!! Честит празник на дамския състав! Ама – горе, на нищо и никаквата Осоговска планина – вееше като през декември: и на отиване, и на връщане...

Та, освен че си пишат история „на наш гръб” – големи грандомани си падат: кич и чудо! На 200 кв.метра са разположени над 30 паметника – повярвах го, когато го видОх с Очите си... Що фундаменти, що бронз..., що знамена... „кон до коня – мила моя майно льо...”... Щеше ми се, за двата дни да преброя някоя и друга десетица /коне/, ама, след 30-я вече им обърках бройката: почти няма площад, без кон, а на някои от тях – има и по 4 броя по ъглите... Тия хора – верно се приемат сериозно... Стотици тонове цветни метали..., стотици фигури..., македонските братя – Кирил и Методий също са овековечени с паметник, между Ал.Македонски и татко му – Филип II – от двете страни на каменния мост, над река Вардар...

http://snimki.be/store/1/951425847989.jpg
http://snimki.be/store/1/631425848028.jpg


Майка Тереза – също е чистокръвна македонка... Къщата й е малко встрани /някакви 500 метра/ от „автентичната”, а на мястото на последната има паметна плоча, с цитат от нейни думи: „Светот не е гладен само за леб, туку уште повеке за льубов”... Как да не повярва човек на такива „факти”, гледайки къщата, Терезина?!
http://snimki.be/store/1/441425848118.jpg

Над 20 статуи „красят” двете страни на моста пред АрхеолоШкия музей. Подредени са така: всяка статуя – между стълбове с по 3 фенера... ОТ всеки стълб, към всяка статуя, от двете й страни са насочени 2 камери... Без коментар. Богата нация! Ама...
http://snimki.be/store/1/661425848215.jpg

Като мине между паметниците и Югоизточният /един от многото/ университети, човек попада на чаршията от началото на миналия век и изведнъж се изгубва „величието” на помпозните бронзови фигури... Автентичното е размесено с мизерното и така...
http://snimki.be/store/1/571425848262.jpg
http://snimki.be/store/1/921425848304.jpg


Грандоманщината може да регистрирате също и с Триумфалната арка, с червените, двуетажни лондонски автобуси..., дори Лъвов мост си имат..., съвсем не се досещам, откъде са взели идеята за него...
http://snimki.be/store/1/441425848076.jpg
http://snimki.be/store/1/251425848168.jpg
http://snimki.be/store/1/761425848463.jpg


Както е тръгнало, решил съм да направя едно предложение пред държавните мъже, в следния дух: Държавни мъже на Република България! Предлагам да постигнете единодушие в парламента по един много важен за България въпрос, а именно: от фиксирана от вас дата в Парламента /примерно от утре!/ – да анулираме цялата си история, като /символично/ я предадем на макетата. Едновременно с това, от следващият ден – да започнем отначало, така да се каже – „на чисто”. Толкова ще ни е хубаво: няма да спорим и губим ценно време за въпроси от миналото..., няма да се срамуваме от миналото си..., ще се концентрираме върху съзидателен труд за настоящето..., дори ще печелим от това, че няма постоянно да преиздаваме нови учебници по история, например..., ще се прегърнем, ще забравим дразгите от миналото – и ще осеем площадите на градовете с цветни метали и камери... Нали е далновидно? А братята – маке – нека се мъчат с нашата история – да ги видим, няма ли накрая да се самоизтребят, разполагайки с толкова исторически факти...

Нямаше ли нищо хубаво, все пак? Имаше! И то какво! Много са чували за тия природни красоти, барнати от човешката ръка чрез изкуственото езеро, разположено на 15-на км. от Скопие – в каньона „Матка”... Това наистина трябва да се види, по-добре, разбира се – през лятото...

http://snimki.be/store/1/141425848505.jpg
http://snimki.be/store/1/441425848548.jpg
http://snimki.be/store/1/951425848590.jpg

Даммм..., ама аз се опитвам да ви внушавам как да живеете! Не се поддавайте на такива евтини опити да ви промиват съзнанието и на тъпи внушения! Сигурен съм, че имате добре изпипан стил на живот. Внушенията, заркови оставете без внимание, игнорирайте ги и дори ги заклеймете. По-кофти, манипулиращи клипове от неговите - няма! Не се поддавайте на жалките му опити за заблуда...

На дамите: приятно доизкарване на празника, ако все още не са го прекарали /хубаво/. Да го прекарат – има време!... /усетихте ли, че и последното се и чист опит за заблуда и внушение!/

[mikomikov]

...Чух ли някого да използва личното местоимение /дори и да си мисли, че то е безлично/: ТОЙ! /втори път– почти имаме спечелилИ в търга!!!/...

Чух ли някого да каже разколебано, т.е. – да измънка в именителен падеж, с женският род: КОЯ!?!

Умни хора са политиците. Разместват пешките /и най-вече – гласовете на пешките/, както е изгодно за самите тях /политиците, или – политиканите – все тая.../.

Сега се колебая за мъжкия или женския род на качественото относително местоимение „КАКЪВТО” - „КАКВАТО”... и ми се набива показателното местоимение „ТАКЪВ” - „ТАКАВА”... „КАКЪВТО-ТАКЪВ”, или „КАКВАТО-ТАКАВА”...

Обачеееее......Няма да е съвсем в унисон с правилата на доброто поведение в обществото, ако някой подхване притежателните местоимения, защото тогава би могъл да стигне от женският род, ед.ч. - на „моята”, до множественото число на „ТЯХНАТА”...

Правя се и аз по вечерно време на лингвист...

п.п. ...а zarco да не забрави да почерпи...

[mikomikov]

Това, българЕте, разбиращи от политика – СМЕ почти навсякъде... Казват, че целта оправдавала средствата... Не разбирам толкова голословни сентенции...

По горната причина, ето ви няколко, така наречени наскоро - „ОПОРНИ” точки /във вид на въпроси за индивидуален отговор, но изразени чрез местоимения, като започнем с въпросителното, м.р., в именителен падеж - „КОЙ”?/...

1. КОЙ управлява европейските парични потоци?
2. КОЙ има винаги подкрепата на мнозинството /независимо какви средства използва, за да привлече гласовете на „опозицията”/ и може да ратифицира в Парламента всеки правителствен акт и да превърне в закон – всеки проекто-закон?
3. КОЙ напоследък го играе обединител на народа и сериозно призовава всички за единение, комуто не са необходими митинги и демонстрации по какъвто и да е повод?
4. КОЙ има най-голям принос в съграждането на всичко, което може да бъде съградено тук /най-вече – като пътища и магистрали с европейски пари/?
5. КОЙ най-много мрази да го изнудват и ги праща да го хващат за... шлифера - разни министри /т.е. – пак го играе обединител, а от това се печелят гласове на „заклети” опоненти на избори/...
6. КОЙ... /между другото – някой тук беше казал, че политиката не била лъжица за всякакви уста..., хмммм – двоумя се за качествата, които трябва да има един силен на деня политик..., ама да привлечеш в една компилация на кабинета си най-различни отцепници, които минават за автентични представители на припознати партийки.../
7. КОЙ....

Чух ли някого да използва личното местоимение /дори и да си мисли, че то е безлично/: ТОЙ! /първи път/...
.................................................. .................................................. .................................................Т ОЙ! /втори път – почти имаме спечелилИ в търга!!!/...

Чух ли някого да каже разколебано, т.е. – да измънка в именителен падеж, с женският род: КОЯ!?!

Умни хора са политиците. Разместват пешките /и най-вече – гласовете на пешките/, както е изгодно за самите тях /политиците, или – политиканите – все тая.../.

Сега се колебая за мъжкия или женския род на качественото относително местоимение „КАКЪВТО” - „КАКВАТО”... и ми се набива показателното местоимение „ТАКЪВ” - „ТАКАВА”... „КАКЪВТО-ТАКЪВ”, или „КАКВАТО-ТАКАВА”...

Обачеееее......Няма да е съвсем в унисон с правилата на доброто поведение в обществото, ако някой подхване притежателните местоимения, защото тогава би могъл да стигне от женският род, ед.ч. - на „моята”, до множественото число на „ТЯХНАТА”...

Правя се и аз по вечерно време на лингвист...

п.п. ...а zarco да не забрави да почерпи...

[bate Goiko]

Днес времето на Витоша е било хубаво за туризъм ! Аз вчера ходих от Железница до Черни връх беше голяма мъгла, по едно време дъжд, направо чудо.....

[mikomikov]

На Камен дел /1862/ днес си беше бръснеща красота /компилация между бръснещ вятър и специфична красота/. Изгледът към София от „птичи поглед” на север беше традиционният /с много слънце и малко сняг - почти пролетен ден/: на хоризонта, под облаците – се виждат заснежените върхове на Стара планина:
http://snimki.be/store/1/391425319952.jpg
http://snimki.be/store/1/791425320058.jpg

Погледът от Камен дел на юг – югоизток – ни показва на първата снимка, отдясно наляво върховете: Ушите, Черни връх, Голям и Малък резени, а втората снимка, освен Черни връх и Резньовете, под дългата верига от облаци в средата на снимката – ни открива и заснежените върхове на Рило-Родопският масив:
http://snimki.be/store/1/321425320213.jpg
http://snimki.be/store/1/741425320122.jpg

В късният следобяд нямах шанс за „щурм” на Черни връх. Щях да замръкна. Много е важно при подобни /около 7-часови/ преходи човек да прецени точно времето, с което разполага, знаейки откъде - накъде е тръгнал. Казвам това, защото на връщане срещнах семейство с малки деца, без никаква екипировка и с пързалящи се обувки, които са решили да отидат до Боянският водопад, но, слизайки от хижа Момина скала /до която вероятно са стигнали с автомобил/... Е, лятно време това може да се получи, ама сега??? Участъкът не е никак лесен: сняг, човек постоянно губи равновесие по стръмната и доста тясна на места - пътека..., а таткото трябваше и да носи малкият си син /около 4-5 год./... И това – при движение надолу, а обратният път до хижата?
След време си даваме сметка за рисковете, които преодоляваме в тоя живот...

Вероятно и те бяха решили да отбележат датата от „краят на Османското присъствие” у нас... Ей това не го разбирам: как едни набедени и самоопределящи се като „историци” - промениха историята НИ в последните няколко години...., а си знаехме, че сме били под турско робство!!! И в Батак сме били!!! А там, ОПРЕДЕЛЕНО - НЕ Е за хора със слаби нерви!!! Ама – тия /НАШИ/ политици постоянно „жънат” победи с едно по-различно „присъствие” – в парламента на страната ни. Да видим, какво /милиардно, а не вековно/ робство ще ни измъдрят умниците накрая...

[mikomikov]

За да приключа за тая вечер... /все пак - имам си своите свои ангажименти/..., ама - кое би било най-интересТно...

...ми - днес видях телешки джолан...

Когато видя нещо, това означава, че то ми е хванало окото...

Изненадах се, че телешкият джолан е без кост... /за други това е очевАдно, не и за мен - до днес.../

Взех, та... Добре ми се видя парчагата...Нарязвам и поставям - да се свари...

По някое време добавих гъби /ама за гъбите трябва да пиша друг пост - някой ден.../..., след около час и нещо - добавих зеленчуците: моркови, червена чушка, целина , пащърнак, кромид лук, праз, броколи - и забравих още кВо..., аха - пасирани домати - каквото ви дойде още наум..., черрррррното пиперрррче и така нататъкА..., мммммммм - върви с оная, СРПската дУлина...

ГъПката - познавам я вече - една от най-вкусните - манатарка /бере се, нарязва се - и във фризера...., а как пък става панирана - чудна е - де-ли-ка-тес!... - и как не - ако килото й е над 100 от зелените гущери.../... , както и да е, де - хубаво е човек да познава 2-3 вида гъбки......., а не те да гният по поляните и да минавате край тях, като бързият влак...