If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето... (архив до 20.09.2012 г.)
Миналия век. По това време на годината в Южния океан. Нов кораб, 50000 тонен дървовоз, изключително мореходен. Ползвахме го за бълкер. Натоварихме в Порт Кембла и тръгнахме да обикаляме Австралия от юг. Като минахме остров Тасмания вятърът започна да се усилва и да вдига вълна. Вълните ставаха все по големи. По едно време си дадох сметка, че толкова големи вълни не съм виждал през живота си. И продължаваха да се увеличават. Корабът почти спря. 0,5 до 1,5 възла. Само колкото да поддържаме курса за да не ни обърне на борд. Беше с пет хамбара. Когато вълната удряше отпред кораба се зариваше под водата чак до средата на 3ти хамбар. И чакахме да видим ще излезе ли пак носа или няма да излезе. И така на всяка вълна. Една част от екипажа, когато не бяха на вахта стояха в салета, за да са повече хора заедно и да си дават кураж. Шеф беше един откачен румънец киноман. Минат не минат 2 часа и току цъфне с една камера на мостика. Снима страхотията и се кефи:
– Гледай, гледай, ее*ааааах мама и и вълна. Ако нямах камера, кой ще ми повярва !!!
Викахме му:
– Шефе, я марш у машината, ще се удавим бря!!!
– Аа, те моите юнаци са печени, не им трябвам. Такава гледка не мога да изтърва.
Бурята вилня 10тина дена без да и намалее силата. От време на време тъпата мамалига слизаше в салета и пускаше на моряците, дето стояха там да се страхуват заедно, "Титаник" и други филми за страховити морски катастрофи. Как издържахме да не го пребием не знам.
Водата е голяма сила. Дебели стоманени проволки ги къса като конци. Всичко дето бяхме укрепили по палубата го отнесе в морето.
Като свърши бурята излязох на палубата да видя какви поражения има. Мъртвака уж вече беше нисък и вълните не заливаха. Обаче откъде излезе една (деветата от деветите ). Видях как носа се зарива и водата идва към мен. Откъде ми дойде тази сила и как успях набързо да се покатеря от терсене място върху хамбара и оттам върху крана не знам. После няколко пъти пробвах - не мога.
друго си е като чуеш истинска история
не чакай друга подкана,като ти е на сърце разкажи и други
сигурен съм ,че има
...холандски са, 3 ватови, 160 мм. дълги, с диаметър 15 мм...И аз имам такава - за зор-заман, ако влезе някой заблуден комар, но същата участ я сполетя и моята..., в София също ги няма тия крушки, нямат и стимул да ги внасят...Ами - на нашите "бизнесмени" - много повече им пасва, ако си купиш целият комплект за 20 лв., отколкото да ти внасят крушката за жълти стотинки..., която нашето ценообразуване дори няма да хване като цена... То не зная какво толкова й струва 20-те /или 19/ лв с тая пластмаса по нея....., но пък и ти си прибрано момиче - да си я има - може и да потрябва... Ако видиш голям зор, хващаш я откъм щепсела, завърташ я около кабела и удряш наред: гаранция - жив комар няма да остане... ...
Европейска ни работа...
Точно щото съм прибрана всичко де не ми е в употреба го слагам в килерът.И тъй като е натъпкан с неща които не мисля да ги ползвам ,е крайно време да поемът пътя към контейнерът .Моя все се кани да го разчисти ,но нещо се скатава и явно ази трябва да я свърша тая работа.Ама нещо и аз си правя оглушки ,че май май дълго още ще си стой на тоя хал.
Та животът е един миг и колкото понатрупвам години ,толкова повече ми ври кръвта. http://www.youtube.com/watch?v=4rgzB...d&noredirect=1
кеvКоки, не е тяхна тая песен, но си права че е разкошна
кеv знам на кого е .Даже мислех в предният си коментар да ти я постна песента с групата която оно време много я слушах, но се възпрях .Та ето ти я http://vbox7.com/play:44ea40e7
Всичко е много просто. Искаш ли нещо - бориш се...Не ти ли стиска - губиш го!
Коки, не е тяхна тая песен, но си права че е разкошна
Арти, най-важно е вътрешното състояние! Когато се чувстваш добре всичко друго или ще се нарежда без проблеми, или ако нещо не се нарежда то няма да е толкова важно, че да се тревожим за него Хубав ден момиче, където и да си и каквото и да правиш!
.....
Като свърши бурята излязох на палубата да видя какви поражения има. Мъртвака уж вече беше нисък и вълните не заливаха. Обаче откъде излезе една (деветата от деветите ). Видях как носа се зарива и водата идва към мен. Откъде ми дойде тази сила и как успях набързо да се покатеря от терсене място върху хамбара и оттам върху крана не знам. После няколко пъти пробвах - не мога.
п.п.Арти, не влагам никаква ирония и искрено ти съчувствам.
Вал и останалите искрено ви благодаря за съветите, естествено, че има някакъв сантимент в цялата тази работа, и ми е трудно да го преглътна, че тъкмо съумях да си го направя както искам в общи линии и трябва да го продавам...но това е, нямам избор Естествено, че ми е криво и докато ми е криво гледам да се разсея и с някакви странични неща, защото само работата не помага да не мисля колко ми е криво
По отношение на вниманието кев, не то е причината, защото има хиляди други места където да се разтоварами го правя, но предпочитам тук с оглед на това, че не се познаваме кой знае колко и човек по-свободно може да си говори нещата, които не му харесват така мисля сега, пък може и да си променя мнението...
А за банята наистина бях се отчаяла колко много неща имам да свърша предните дни - уикенда реших да довършвам, но ми писна твърде бързо и започнах да стягам багажа И за съжаление не съм вече толкова малка...че да се оправдавам, трябваше вече отдавна да знам как стават нещата, за което малко ме е срам, но това е положението, както съм казвала и друг път уча се в движение
п.п. Вал благодаря за заинтересоваността и предполагам доброто желание да помогнеш, но понякога човек не може да седне и да си сподели всичките неща, които го мъчат ей тъй затова и не съм го направила, а по-скоро щипвам оттук оттам по малко, и то когато вече много ама много ме е стегнала шапката.
Сега мисля да се оттегля докато не си свърша работата и може би когато съм по-добре ще ви пиша отново!
Добро утро и от мен на всички които са на линия.kevблагодаря за разкошната песен на,, Бойзоун '' , която като я слушам ме зарежда с позитивизъм.И си прав ,че класиката си е класика и си остава вечна.В момента слушам това http://www.youtube.com/watch?v=2-btzC_VqBI и си рекох ,що да не ви я пусна и на вас .Дано да ви хареса.
Всичко е много просто. Искаш ли нещо - бориш се...Не ти ли стиска - губиш го!
Мечо, интересна история, но най-вече положителна! Това са според мен моменти, в които човек осъзнава и изпитва неща, които може с години да не му се случи - важни и ключови моменти! А що се отнася до свръхспособностите, които се проявяват тогава, това вече не е нещо ново и непознато - у всеки човек ги има, но се отключват тогава, когато е най-необходимо.
И един поздрав за всички, с един от хитовете на една страхотна група, чийто пореден member си отиде на скоро от тоя свят
Пускам я в едно по-ново, но не по-слабо изпълнение от оригинала, което само показва че доброто изкуство си остава вечно и непреходно:
Meчо,сега гледах Перфектна буря
я разкажи за някоя твоя буря от морето
Миналия век. По това време на годината в Южния океан. Нов кораб, 50000 тонен дървовоз, изключително мореходен. Ползвахме го за бълкер. Натоварихме в Порт Кембла и тръгнахме да обикаляме Австралия от юг. Като минахме остров Тасмания вятърът започна да се усилва и да вдига вълна. Вълните ставаха все по големи. По едно време си дадох сметка, че толкова големи вълни не съм виждал през живота си. И продължаваха да се увеличават. Корабът почти спря. 0,5 до 1,5 възла. Само колкото да поддържаме курса за да не ни обърне на борд. Беше с пет хамбара. Когато вълната удряше отпред кораба се зариваше под водата чак до средата на 3ти хамбар. И чакахме да видим ще излезе ли пак носа или няма да излезе. И така на всяка вълна. Една част от екипажа, когато не бяха на вахта стояха в салета, за да са повече хора заедно и да си дават кураж. Шеф беше един откачен румънец киноман. Минат не минат 2 часа и току цъфне с една камера на мостика. Снима страхотията и се кефи:
– Гледай, гледай, ее*ааааах мама и и вълна. Ако нямах камера, кой ще ми повярва !!!
Викахме му:
– Шефе, я марш у машината, ще се удавим бря!!!
– Аа, те моите юнаци са печени, не им трябвам. Такава гледка не мога да изтърва.
Бурята вилня 10тина дена без да и намалее силата. От време на време тъпата мамалига слизаше в салета и пускаше на моряците, дето стояха там да се страхуват заедно, "Титаник" и други филми за страховити морски катастрофи. Как издържахме да не го пребием не знам.
Водата е голяма сила. Дебели стоманени проволки ги къса като конци. Всичко дето бяхме укрепили по палубата го отнесе в морето.
Като свърши бурята излязох на палубата да видя какви поражения има. Мъртвака уж вече беше нисък и вълните не заливаха. Обаче откъде излезе една (деветата от деветите ). Видях как носа се зарива и водата идва към мен. Откъде ми дойде тази сила и как успях набързо да се покатеря от терсене място върху хамбара и оттам върху крана не знам. После няколко пъти пробвах - не мога.
....Бяхме си купили и някаква лампа и има ефект ,но за съжаление няма на пазара такива крушки и същата съм я прибрала .
...холандски са, 3 ватови, 160 мм. дълги, с диаметър 15 мм...И аз имам такава - за зор-заман, ако влезе някой заблуден комар, но същата участ я сполетя и моята..., в София също ги няма тия крушки, нямат и стимул да ги внасят...Ами - на нашите "бизнесмени" - много повече им пасва, ако си купиш целият комплект за 20 лв., отколкото да ти внасят крушката за жълти стотинки..., която нашето ценообразуване дори няма да хване като цена... То не зная какво толкова й струва 20-те /или 19/ лв с тая пластмаса по нея....., но пък и ти си прибрано момиче - да си я има - може и да потрябва... Ако видиш голям зор, хващаш я откъм щепсела, завърташ я около кабела и удряш наред: гаранция - жив комар няма да остане... ...
Европейска ни работа...
"Погледната със страстно око, действителността се превръща в приказка!" П.Пикасо
...че то, кой ще седне при 38-40 градуса край Дунава през деня?..., а за комарите в Русе, моля да не се препираме - и Коки ще се съгласи с това, че са най-кръвожадните насекоми, които виреят само там...
Аз лично не бих седнала в тая жега.Що се касае до комарите ,прав си за тях zarco.Страшна напас са .И кметю казва ,че пръскали,но нямам такова усещане.Добре ,че имам мрежи сложени ,че ако няма ,току виж някой и друг комар се е намъкнал у нази.Бяхме си купили и някаква лампа и има ефект ,но за съжаление няма на пазара такива крушки и същата съм я прибрала .
Всичко е много просто. Искаш ли нещо - бориш се...Не ти ли стиска - губиш го!
... ми - разбира се, че морето си е море..., но и то омръзва...На 3-4 ден вече ми е скучно... Най-добрият вариант - всеки месец, за по 3-4 дни..., но по възможност - по-далеч от нашето черноморие - с постоянните проблеми на поддържане чистотата, лошото и нездравословно хранене /за мен е достатъчно многократното използване на маслото за изпържване на рибата, но също и престояли продукти, над срока на годност...
А, например - в Гърция ти приготвят всичко прясно, доставено за деня, като предварително избираш желаната рибка...
Голям дъжд чака София, май..., откъм Витоша идва..., ще се разхлади, поне...
Напълно съгласен. И аз вече съм решил да правя почивки 5-7 дни. И най-важното - ползотворно използване на уикендите. Хубавото на Софето е, че е на макс стотина километра от куп хубави места за уикенда. Неприятно е западането на базите на Витоша. Днес ходих към Ветровала. Спомних си как с баща ми навремето ходихме на Военно-почивния дом. Той не работи повече от 10-15 години За Греческо, Не съм фен на рибата, но се олях с октоподи и калмари
Коментар