Първоначално изпратено от val/she
Разгледай мнение
Kev и мечо, в това състояние на пустота не е ли човек най-уязвим? Какво имам предвид? Точно тогава си смъкнал всички онези самозащитни механизми-естественото съмнение, което хем поражда въпросите и стремлението напред, хем е стражът правещ те автономен. Азът се е разтопил, а той е нещо като левкоцитите и ти си като бяло платно в/у, което всеки недобросъвестен гуру може да твори. 
"Сред основните идеи е идеята за единството на всичко. Не бива да се делим на „аз“ и „другите“, защото всичко във Вселената е взаимосвързано и всяка мъничка промяна в нас, води до промяна във всичко около нас.
Един от най-дълбоките символи в Дзен-будизма е този затворен кръг, символизиращ пустотата, която е в основата на всичко. Изразява състоянието на духа, освободил се от заблуди, означава докосване до Абсолютната Пустота и отразява безкрайната Вселена.
Пустотата не е липса на каквото и да е, а състояние, в което се съдържа всичко в непроявен вид. В нея се съдържат всички възможности, от нея се ражда всичко.
За да осъзнаем същинската си природа, трябва да преодолеем илюзорността на материалния свят и да се идентифицираме с единственото истинно съществуващо — Пустотата."
Горните 2 цитата са от статията в сайта посветена на Дзен.
Значи пустотата, това е границата до която се достига след изчистване на съзнанието от заблуди и пълното му подготвяне за адекватно възприемане.
Там точно Манджушри реже с острия си меч всички заблуди, на границата между съзнанието и реалността, единствено ако човек успее чрез съмнението да изчисти съзнанието си и да достигне до тази граница (пустотата).
Има една поговорка, че за начинаещия реките са реки, за напредналия реките не са реки, за майстора реките вече са отново реки.
Или с други думи, за майстора, който е изчистил съзнанието си и се е докоснал до пустотата реките са отново реки, но вече възприети след изчистването чрез съмнението, че реките не са реки, на съзнанието си.
Азът се е разтопил, както казваш ти но точно в този момент съзнанието е отворено единствено за възприемане на реалността и заблудите тук не могат да попречат. Просто съзнанието не е отворено за заблуди. То е затворено за заблуди, изчистено е от заблуди, и поради това е успяло да достигне до границата между вътре и вън, до пустотата.
Малко по западному казано. Пустотата е обективната реалност, или възможно най адекватното и възприемане. В Дзен няма определения, но понеже го казвам по западному - пустотата е освободена от заблуди по определение. До пустотата е достигнато чрез съмнение (реките не са реки) и прозрение (реките са наистина реки), чисто възприятие, но до него е достигнато след подлагане на унищожително съмнение (острия меч на Манджушри).
С Росица (авторката) дори станахме, смея да кажа, добри приятели макар и все още само виртуални - много готин човек и жена! Наскоро издаде и книга със заглавие "Ти си промяната".
Коментар