Та,
Новото ми ателие – Ботев и Тодор Александров.На 330 метра от Шератън.
Втори етаж, но магазините са високи – значи, трети.Отгоре – склада.
Там освен шивашките анджаклами и колекциите, държа инструменти, машини, рез. части.Все едно влизаш в Практикер.
Купувам,като за световно.И всичко е дублирано.Половината – третирани.
/Това, което за жените са обувките – за мен са инструментите.И ги разбирам – имам 130 чифта/
Пренасям го година и половина – топче по топче.
Вече действа.Вътре – дизайнерки, шивачки, стажантки – шест броя.
Всъщност само се учат.Защото така им е по-лесно - няма отговорности.
Ключове за къщата държат двама човека и отвсякъде е затворено.
Не съм обиран в последните двайсет години.
Купил съм камери, кодови брави и доста други чарколяци, но не съм ги инсталирал.
Знам, че в следващите петилетки това ще бъде основна дейност на населението.
Нея пролет за две седмици, – три пъти ме обират!
Склада.Първо инструментите и машините – увивали ги в подготвени за проба дрехи на клиенти или платове.Купувани от Париж, Лондон, .....А там е така – излизаш от магазина с плата,хастара росера, копчета,джеблъка,циповете, сертификата, понякога и конците.Всичко в един тренд.
/още си спомням два плата за костюми„DORMEUIL „ - 420 юро метъра./
Подир подпочнаха и колекциите....
А аз вече се изявявам като герой от нов български филм.
Демек, действам като насън.Нещо като на автопилот.Нещо, като нищо на света...
Та третия път случайно се връщам и го набарвам в склада, ама ми избяга.
Българче.
Фърчим по булеварда, аз кудкудякам – Крадец!Дръжте крадеца!
А фасовете,пурите, тутуна ме теглат към канафката.
Почувствах се като цаца в зоологическата градина – аз съм в аквариума,отварям си устата, а хората сите си се разхождат и не ебават да ме забележат....
Замина си.
Необезпокояван.
Новото ми ателие – Ботев и Тодор Александров.На 330 метра от Шератън.
Втори етаж, но магазините са високи – значи, трети.Отгоре – склада.
Там освен шивашките анджаклами и колекциите, държа инструменти, машини, рез. части.Все едно влизаш в Практикер.
Купувам,като за световно.И всичко е дублирано.Половината – третирани.
/Това, което за жените са обувките – за мен са инструментите.И ги разбирам – имам 130 чифта/
Пренасям го година и половина – топче по топче.
Вече действа.Вътре – дизайнерки, шивачки, стажантки – шест броя.
Всъщност само се учат.Защото така им е по-лесно - няма отговорности.
Ключове за къщата държат двама човека и отвсякъде е затворено.
Не съм обиран в последните двайсет години.
Купил съм камери, кодови брави и доста други чарколяци, но не съм ги инсталирал.
Знам, че в следващите петилетки това ще бъде основна дейност на населението.
Нея пролет за две седмици, – три пъти ме обират!
Склада.Първо инструментите и машините – увивали ги в подготвени за проба дрехи на клиенти или платове.Купувани от Париж, Лондон, .....А там е така – излизаш от магазина с плата,хастара росера, копчета,джеблъка,циповете, сертификата, понякога и конците.Всичко в един тренд.
/още си спомням два плата за костюми„DORMEUIL „ - 420 юро метъра./
Подир подпочнаха и колекциите....
А аз вече се изявявам като герой от нов български филм.
Демек, действам като насън.Нещо като на автопилот.Нещо, като нищо на света...
Та третия път случайно се връщам и го набарвам в склада, ама ми избяга.
Българче.
Фърчим по булеварда, аз кудкудякам – Крадец!Дръжте крадеца!
А фасовете,пурите, тутуна ме теглат към канафката.
Почувствах се като цаца в зоологическата градина – аз съм в аквариума,отварям си устата, а хората сите си се разхождат и не ебават да ме забележат....
Замина си.
Необезпокояван.
Коментар