Кавги и ругатни

[difor]

Хер Флик е финасов гений, бе!
Колос!
Титан на Политикономията.

да го е...

[pavlin]

останали са обаче повечето са завряни в миша дупка , а на власт са некадърници и паталогични лъжци като Дянков и темп подобни.
докато това се търпи България няма как и не може да се оправи . докато се води съзнателен геноцид срещу българското население , а то търпи ...

Бравос! Пак намеси Дянков... и тем подобни

[all_trader]

Факт е, че в България са останали и свестни хора, което само по себе си е огромно предизвикателство....
И от мен евала на Rapana, животът е толкова кратък, а го пилеем с така широка ръка в глупости!
ЕВАЛА и от мен!

останали са обаче повечето са завряни в миша дупка , а на власт са некадърници и паталогични лъжци като Дянков и темп подобни.
докато това се търпи България няма как и не може да се оправи . докато се води съзнателен геноцид срещу българското население , а то търпи ...

[marinbg]

Браво мида,
твърде, твърде близо до моето възприятие за света и хората ... БРАВО. Браво, щото и аз така го усещам, ама не бих могъл да го изкажа толкова добре ...
...
иначе по темата ...
Пичка Ви клюн на комунистите !!!

Факт е, че в България са останали и свестни хора, което само по себе си е огромно предизвикателство....
И от мен евала на Rapana, животът е толкова кратък, а го пилеем с така широка ръка в глупости!
ЕВАЛА и от мен!

[luboil]

О да. Всичко е въпрос на гледна точка... Проблема по скоро е когато личността е поставена в житейска ситуация която не отговаря на нейната същност.... Примерно един космонавт да го сложиш касиер в Билла... Васил Левски да го направиш счетоводител в БТК... В тази ситуация той никога няма да оцени какво има защото за него са ценни други неща... Примерно мен, ме вълнуват много възвишени човешки ценности, феномени на природата итн. И скъпи вещи и играчки ги приемам за даденост и не могат да ме зарадват.... Дори и когато играя в казино или чукам скъпа курва в някой елитен курорт, това ми действие не предизвиква у мен типиното просташко удоволствие, а по скоро мисля върху ситуацията и я съпоставям с други ситуации... Абе нали знаеш - разни хора, разни идеали...

Нямах впредвид коли, имоти и др, а примерно деца, семейство. Този начин на живот удря точно по семейните ценности, а не по какви коли караш.

А за да поставиш космонавт пробавач в Била, тази личност трябва ПЪРВО да стане космонавт и след това да го сложиш касиер...

Ти така ли се чувстваш: Като космонавт сложен за касиер?Приятелю, никой никого не слага, всеки е това, каквото е и какъвто се направи.

Пак ти казвам, не се кахъри, сега ще дойде пролетта, зеленината, свежия въздух, ееее, докато дойдат жегите

[Колчо Слепеца]

Вчера ходих с едни клиенти и приятели на ресторант. Някава кръчма близо до градинката на Кристал, с екзотично високи цени и доста снобско дори за мен, поради което освен нас имаше само още една заета маса... И докато гледах часовника и чаках времето да напредне за да се извиня и да си тръгна (не обичам да прекарвам свободното си време точно с тази компания) от другата заета маса (бяха семейство с две деца) към мен тръгва един едър мъж, с тен по лицето и брада и ми вика по име... Загледах го и взе да ми просветва - това деше един мой състудент дето не сме се виждали от поне 15 години, но много се е променил (нямаше брада и цвета на кожата му беше съвсем нормален за българин)... Заприказвахме се... Оказа се че габотел по проекти на Нешънъл Джиографик - бил на Антарктида няколко пъти, по джунглите на амазонка, Камчатка, Сибир, Индонезия итн... Оженил се във Франция и там живее и работи. Бил си дошъл за няколко дни...Откарахме до 12 вечерта (моята компания си тръгна).. Такива истории ми разказа че се озовах в някаъв роман на Матю Райли... Благородно му завидях. После цяла нощ мислих върху живота... Не че сме зле - ядем, серем, караме скъпи коли, спим със скъпи жени, имаме някакви позиции, но каво сме видели от живота... Сигурно последните ми 5 години от живота не съм изживят и една емоция от рода да търся изчезнал вид пингвин например в някоя пещера или да се гмурна сред корали и рифове.... То вярно че за да има такива търсачи трябва и някой който да поддържа обществото по това време ама.... Някак се почувствах не на мястото си, някак като затворник, като окован във вериги, като поредното човече дето след 50 години ще е само един надгробен камък и никаква история.... Не ми се сди пред компьтъра.. Искам да гася реактори в Япония или да гоня лъвове в Африка.... Не спах цяла нощ... Днес в 10 ще чета лекция..... И си мисля, какво да кажа на тази лекция - то е асно какво - тъпотии... А ми се иска да им кажа на децата - ходете гонете лъвове а не ставайте наемни работници, защото живота е миг.... Ама като обичайно няма да ме разберат... Дори миналата седмица една мутреса се беше оплаквала че идвала на лекции "чак от Пловдив, за да ми слушала фантазиите и за една година нищо не била научила"... А не може да разбере, че не е научила защото не може да научи - не от всяко дърво става свирка.... Ама..... Време трябва за да се издигне мисълта над ежедневието, над каноните, над имотите и парите.... Айде стига че не съм спал и съм гладен....

О да. Всичко е въпрос на гледна точка... Проблема по скоро е когато личността е поставена в житейска ситуация която не отговаря на нейната същност.... Примерно един космонавт да го сложиш касиер в Билла... Васил Левски да го направиш счетоводител в БТК... В тази ситуация той никога няма да оцени какво има защото за него са ценни други неща... Примерно мен, ме вълнуват много възвишени човешки ценности, феномени на природата итн. И скъпи вещи и играчки ги приемам за даденост и не могат да ме зарадват.... Дори и когато играя в казино или чукам скъпа курва в някой елитен курорт, това ми действие не предизвиква у мен типиното просташко удоволствие, а по скоро мисля върху ситуацията и я съпоставям с други ситуации... Абе нали знаеш - разни хора, разни идеали...

Браво мида,
твърде, твърде близо до моето възприятие за света и хората ... БРАВО. Браво, щото и аз така го усещам, ама не бих могъл да го изкажа толкова добре ...
...
иначе по темата ...
Пичка Ви клюн на комунистите !!!

[difor]

Причука ми се скъпа курва в елитен курорт.


ама........

[Rapana]

Не се кахъри Рапане!

Ти виждаш в него това, което ти нямаш или ти липсва. Нали знаеш максимата: Не оценяваш това, което имаш, оценяваш го чак когато го загубиш. Бъди сигурен, че твоя приятел е видял неща в теб, за които е завидял. И това пътуване цял живот не е никакъв живот. Да се храниш в снобски ресторанти, където единствената заета маса е твоята?
Искаш да ходиш да гасиш реактори в Япония? Бъди сигурен, че това е едно залитане от твоя страна. Тука не става въпрос за еднократно чесане на крастата. Не е да отидеш веднъж някъде и като ти омръзне се връщаш. Не, това е за цял живот. Та замисли се това, което печелиш и което губиш от такъв живот . Ще завърша с това с което почнах - човек не цени нещо докато не го загуби.

О да. Всичко е въпрос на гледна точка... Проблема по скоро е когато личността е поставена в житейска ситуация която не отговаря на нейната същност.... Примерно един космонавт да го сложиш касиер в Билла... Васил Левски да го направиш счетоводител в БТК... В тази ситуация той никога няма да оцени какво има защото за него са ценни други неща... Примерно мен, ме вълнуват много възвишени човешки ценности, феномени на природата итн. И скъпи вещи и играчки ги приемам за даденост и не могат да ме зарадват.... Дори и когато играя в казино или чукам скъпа курва в някой елитен курорт, това ми действие не предизвиква у мен типиното просташко удоволствие, а по скоро мисля върху ситуацията и я съпоставям с други ситуации... Абе нали знаеш - разни хора, разни идеали...

[luboil]

Вчера ходих с едни клиенти и приятели на ресторант. Някава кръчма близо до градинката на Кристал, с екзотично високи цени и доста снобско дори за мен, поради което освен нас имаше само още една заета маса... И докато гледах часовника и чаках времето да напредне за да се извиня и да си тръгна (не обичам да прекарвам свободното си време точно с тази компания) от другата заета маса (бяха семейство с две деца) към мен тръгва един едър мъж, с тен по лицето и брада и ми вика по име... Загледах го и взе да ми просветва - това деше един мой състудент дето не сме се виждали от поне 15 години, но много се е променил (нямаше брада и цвета на кожата му беше съвсем нормален за българин)... Заприказвахме се... Оказа се че габотел по проекти на Нешънъл Джиографик - бил на Антарктида няколко пъти, по джунглите на амазонка, Камчатка, Сибир, Индонезия итн... Оженил се във Франция и там живее и работи. Бил си дошъл за няколко дни...Откарахме до 12 вечерта (моята компания си тръгна).. Такива истории ми разказа че се озовах в някаъв роман на Матю Райли... Благородно му завидях. После цяла нощ мислих върху живота... Не че сме зле - ядем, серем, караме скъпи коли, спим със скъпи жени, имаме някакви позиции, но каво сме видели от живота... Сигурно последните ми 5 години от живота не съм изживят и една емоция от рода да търся изчезнал вид пингвин например в някоя пещера или да се гмурна сред корали и рифове.... То вярно че за да има такива търсачи трябва и някой който да поддържа обществото по това време ама.... Някак се почувствах не на мястото си, някак като затворник, като окован във вериги, като поредното човече дето след 50 години ще е само един надгробен камък и никаква история.... Не ми се сди пред компьтъра.. Искам да гася реактори в Япония или да гоня лъвове в Африка.... Не спах цяла нощ... Днес в 10 ще чета лекция..... И си мисля, какво да кажа на тази лекция - то е асно какво - тъпотии... А ми се иска да им кажа на децата - ходете гонете лъвове а не ставайте наемни работници, защото живота е миг.... Ама като обичайно няма да ме разберат... Дори миналата седмица една мутреса се беше оплаквала че идвала на лекции "чак от Пловдив, за да ми слушала фантазиите и за една година нищо не била научила"... А не може да разбере, че не е научила защото не може да научи - не от всяко дърво става свирка.... Ама..... Време трябва за да се издигне мисълта над ежедневието, над каноните, над имотите и парите.... Айде стига че не съм спал и съм гладен....

Не се кахъри Рапане!

Ти виждаш в него това, което ти нямаш или ти липсва. Нали знаеш максимата: Не оценяваш това, което имаш, оценяваш го чак когато го загубиш. Бъди сигурен, че твоя приятел е видял неща в теб, за които е завидял. И това пътуване цял живот не е никакъв живот. Да се храниш в снобски ресторанти, където единствената заета маса е твоята?
Искаш да ходиш да гасиш реактори в Япония? Бъди сигурен, че това е едно залитане от твоя страна. Тука не става въпрос за еднократно чесане на крастата. Не е да отидеш веднъж някъде и като ти омръзне се връщаш. Не, това е за цял живот. Та замисли се това, което печелиш и което губиш от такъв живот . Ще завърша с това с което почнах - човек не цени нещо докато не го загуби.

[difor]

Има и щастливи хора...

[Rapana]

Вчера ходих с едни клиенти и приятели на ресторант. Някава кръчма близо до градинката на Кристал, с екзотично високи цени и доста снобско дори за мен, поради което освен нас имаше само още една заета маса... И докато гледах часовника и чаках времето да напредне за да се извиня и да си тръгна (не обичам да прекарвам свободното си време точно с тази компания) от другата заета маса (бяха семейство с две деца) към мен тръгва един едър мъж, с тен по лицето и брада и ми вика по име... Загледах го и взе да ми просветва - това деше един мой състудент дето не сме се виждали от поне 15 години, но много се е променил (нямаше брада и цвета на кожата му беше съвсем нормален за българин)... Заприказвахме се... Оказа се че габотел по проекти на Нешънъл Джиографик - бил на Антарктида няколко пъти, по джунглите на амазонка, Камчатка, Сибир, Индонезия итн... Оженил се във Франция и там живее и работи. Бил си дошъл за няколко дни...Откарахме до 12 вечерта (моята компания си тръгна).. Такива истории ми разказа че се озовах в някаъв роман на Матю Райли... Благородно му завидях. После цяла нощ мислих върху живота... Не че сме зле - ядем, серем, караме скъпи коли, спим със скъпи жени, имаме някакви позиции, но каво сме видели от живота... Сигурно последните ми 5 години от живота не съм изживят и една емоция от рода да търся изчезнал вид пингвин например в някоя пещера или да се гмурна сред корали и рифове.... То вярно че за да има такива търсачи трябва и някой който да поддържа обществото по това време ама.... Някак се почувствах не на мястото си, някак като затворник, като окован във вериги, като поредното човече дето след 50 години ще е само един надгробен камък и никаква история.... Не ми се сди пред компьтъра.. Искам да гася реактори в Япония или да гоня лъвове в Африка.... Не спах цяла нощ... Днес в 10 ще чета лекция..... И си мисля, какво да кажа на тази лекция - то е асно какво - тъпотии... А ми се иска да им кажа на децата - ходете гонете лъвове а не ставайте наемни работници, защото живота е миг.... Ама като обичайно няма да ме разберат... Дори миналата седмица една мутреса се беше оплаквала че идвала на лекции "чак от Пловдив, за да ми слушала фантазиите и за една година нищо не била научила"... А не може да разбере, че не е научила защото не може да научи - не от всяко дърво става свирка.... Ама..... Време трябва за да се издигне мисълта над ежедневието, над каноните, над имотите и парите.... Айде стига че не съм спал и съм гладен....

[Софиянец80]

Браво, модераторе! Супер беше тази вечер! Аре лека нощ! Да сънуваш гиговчета!

[Софиянец80]

Ей, модераторе! Защо още не си ме изтрил? Нещо се разсейваш и Гиговчо ще ти се разсърди! Внимавай!

[Софиянец80]

Модераторе, след като ме банна, виж какво получих от Гиговчо на лични - " хахахахахааа Хахахахаааа! " Демек ми се подиграва, Гиговчото!
Сега доволен ли си, че банваш нормални, а оставяш обратните на нормалните!

ПП Ако обещаеш да не ме банваш повече, аз ще се сприятеля с Гиговчо. Ще станем двама Гиговци! Ако пожелая, мога да ругая по-добре от него. Искаш ли!

[polki]

Абе не само те. Изглежда модераторът тази вечер също толерира речника на Гиговчо. И го е срам да се каже. Само трие и се крие. Ако бях на неговото място щях да напиша открито защо ме трие, или поне на лични.

ако има диалог и се изясняват позициите ще много по-малко триене на постовете

но те действат от позицията на силата и нещата се задълбават и накрая става грозна картинка