If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Възможно ли е демокрациите да бъдат деспотични?[1]
(Глава VI „От какъв вид деспотизъм имат основание да се страхуват демократичните страни?. Откъс от „Демокрацията в Америка")
„Целта ми е да проследя новите отличителни белези, с които деспотизмът може да се появи в света. Първото нещо, което поразява наблюдаващия, е безбройното множество хора, всички равни с останалите, които непрекъснато се опитват да си осигурят дребните и жалки удоволствия, с които изпълват живота си. Всеки един като самостоятелна единица не познава съдбата на останалите - децата му и приятелите му олицитворяват за него цялото човечество. Що се отнася до останалата част от съгражданите му, той се намира в непосредствена близост до тях, но не ги забелязва; докосва ги, но не ги усеща; той съществува само в самия себе си и за самия себе си; и ако близките му са край него, за него може да се твърди, че е загубил страната си.
Високо над тази човешка раса се намира мощна и настойническа сила, която се е нагърбила да осигурява удоволствията им и да следи съдбите им. Тази сила е абсолютна, незабележима, навременна и умерена."
„Такова правителство на драго сърце работи за тяхното щастие, но се налага като единствения му проводник и арбитър. Правителството се грижи за тяхната сигурност, предвижда и предоставя всичко необходимо, улеснява удоволствията им, управлява основните им грижи, насочва усилията им, регулира предаването на собствеността и разделя наследството им - какво друго остава освен да им се спестят неудобствата, свързани със самото мислене и тегобата на съществуването?
По този начин се доказва всекидневно, че упражняването на свободната воля на човека е все по-безполезно и по-рядко срещано явление. Така все повече се ограничава волята и постепенно човекът бива ограбен от всичко, което е в състояние да упражнява самостоятелно."
„След като по този начин всеки член на общността е сграбчен в мощна хватка и оформен по съответния начин, върховната сила разперва крилата си над цялата общност. Тя разстила по повърхността на обществото мрежа от незабележими и еднакви за всички сложни правила, които дори най-оригиналните умове и най-енергичните характери не могат да преодолеят, за да се издигнат над тълпата. Човешката воля не е унищожена, а сломена, огъната и поробена; хората рядко и се подчиняват, като все по-често действията им са осуетявани. Подобна сила не разрушава, а предотвратява съществуването; тя не е тиранична, но потиска, отслабва, потушава и принизява един народ, докато нацията не се сведе до стадо плахи и усърдни животни, в което правителството поема ролята на овчаря."
„Съвременниците ни са непрестанно вдъхновявани от две противоречиви страсти - те искат да бъдат управлявани, но искат и да запазят свободата си. Тъй като не могат да изкоренят едната или другата от тези противоположни склонности, те се стремят да ги задоволяват едновременно. Така създават една единствена, настойническа и всемогъща форма на управление, която обаче е избираема от хората. Те съчетават принципа на централизацията и принципа на общодостъпния суверенитет и си отдъхват - успокояват се, че са под опека, с мисълта, че сами са избрали собствените си тъмничари. Всеки човек би позволил да бъде окован, щом вижда, че другият край на веригата му се държи не от един човек или една класа, а от цял един народ.
Чрез тази система народът излиза от състоянието си на зависимост за достатъчно дълго време, за да избере господаря си, и след това да изпадне отново в него."
„Да се създаде народно представителство в една централизирана страна е следователно начин да се намали злото, което крайната централизация може да създаде, но не и да бъде изкоренено."
„Зависимостта в незначителните въпроси се появява ежедневно и се усеща в еднаква степен от цялата общност. Тя не подтиква хората към съпротива, а ги спъва на всяка крачка, докато се откажат да упражняват собствената си воля. По този начин духът им постепенно се пречупва, а характерът им се изтощава, докато онова покорство, което се изисква в някои важни, но редки случаи, още повече откроява робията на определени интервали и хвърля нейното бреме върху ограничен брой хора. Напразно се призовава народ, който е толкова зависим от централизираната власт, да избира от време на време представителите на тази власт. Това рядко и краткотрайно упражняване на свободния избор, колкото и да е важно, не бе им попречило постепенно да губят способността си да мислят, чувстват и действат за себе си, като по този начин постепенно пропадат на все по-ниско ниво като хора."
Черкезов
„Наистина е трудно да се разбере как хора, изцяло отказали се от навика си да се самоуправляват, биха успели правилно да изберат тези, които да ги управляват. И никой никога не ще повярва, че в следствие на правото на глас на такива роболепни хора е възможно да се появи едно либерално, мъдро и енергично управление.
Едно държавно устройство, републиканско по горните етажи и ултрамонархично в останалите си части, винаги ми е приличало на чудовище, което не ще просъществува. Покварата на управляващите и народната неспособност бързо биха причинили смъртта му, а нацията, уморена от представителите си и от самата себе си, би създала по-свободни институции или би се проснала скоропостижно в краката на един единствен господар."
[1] Откъс от книгата „Либерализмът - Идеи да свободно общество. Антология", Съставител: Калин Манолов, Издателство на Нов български университет, 2007
Да се поучим от п-р Петров, да прегърнем дори и враговете си за да живеем в мир и разбирателство.
а сега по темата има една книжка на Тръмп .. пътя към успеха където е накарал всичките си приятели да споделят най-добрия бизнес ъсвет които някога са получавали...
Коментар