Ще се освободи ли България от съветско - руската окупация?

[Trakatrak']

На мен Русия ми е по-виновна от СДС, което е нейно подпроизведение, но това е друга тема..

Съгласен съм. Целият преход бе дирижиран от Москва. Ама що да си пишем всеизвестни неща.

[Manyface God"]

Ще пусна и в тази тема уточнението, което направих в тема История към тази статия. Не знам какво е запазено в архивите, но свидетелствата на участниците в събитията също са важен извор за историята.

Аз пък знам от първа ръка друга версия за дотациите от 400 млн. пр. р. на допълнително заложената (свръхпроизведена) аграрна и хранителна продукция. До края на 70-те българската селскостопанска стока и производни от нея се изнасят предимно за СССР. Възможно е 1978 да са ни обещали дотации, но не са ги дали. Едва през 1980, когато СССР е в продоволствена криза, особено заради московската олимпиада, българска делегация спешно посещава Москва. От нея се иска да се предоставят допълнителни количества аграрни стоки над дотогава изнасяните. Българската страна изготвя предложение с три завишения на износа - с 30 %, с 40 % и с 50 %, срещу което свръхнапрежение на българския аграрен сектор СССР трябва да заплати допълнителни дотации. Съветската страна приема вариантът 40 %, в резултат на което 1981-1985 Бг получава 2 млрд. пр. р. в повече, което несъмнено закрепва режима, особено при не съвсем кадърното управление на тотавашния премиер Гриеша Филипов. 1986 г. Гроби отказва да плаща допълнително за огромната аграрна продукция, чието качество междувременно се влошава поради свръхнапрежението (през първата половина на 80-те има неблагоприятни климатични години - суша, киша и пр.) и се ориентира към маджарска продукция. България хлътва с двата крака в кризата. 1985 пък почва антиалкохолна кампания, СССР намалява вноса на боклучавите ни вина, а нашите бунаци на следващата година почват да изкореняват лозята, вместо да подобрят качеството и да намерят нови пазари.
През времето когато изнасяме в повече храни, вина и цигари у нас има недостиг и социалното напрежение се повишава. Тогава за борба с дефицита започва масово раздаване на земи за продоволствено самозадоволяване, но само с право на ползване, без собственост върху тях. Като дойде СДС на власт насра законодателството и хората от градовете, които си бяха изградили лични стопанства, ги напуснаха, наместо да уредят собствеността над тях. Много идиот... в тази страна. И продължава да е така.

На мен Русия ми е по-виновна от СДС, което е нейно подпроизведение, но това е друга тема..

[Trakatrak']

26 тона злато на България потъват в Москва


Както първият, така и вторият фалит на НРБ в края на 70-те години на миналия век неизменно е свързан с тоталната зависимост от пропукващата се вече Съветска империя. Основна роля в новото пропадане играят стопанският авантюризъм, гигантските разхищения и кражбите в изградената върху абсурди и дефицити „планова“ икономика. Главоломно нарастващите след 1974 г. отрицателно валутно салдо и външен дълг на страната са свързани с необходимостта постоянно да се запълват множащите се „дупки“ във всевъзможните баланси на централизираната стопанска система. По заповед на СИВ България е принудена да продава на огромна загуба селскостопанските си продукти и храни срещу неконвертируеми рубли и да се опитва да запълва дефицитите си в твърда валута с развитие на туризма, с изпращане на специалисти в Третия свят и с нелегален износ на оръжие, синтетични наркотици и други забранени от международни конвенции стоки.

Силен удар нанасят и солидната за размерите на страната „братска помощ“ за режими в Азия, Африка и Латинска Америка (главно Куба и Никарагуа), която върви в комплект с щедро раздаваните и несъбираеми впоследствие финансови и стокови кредити. Катализатор за рязкото влошаване на финансовото състояние на НРБ в средата на 70-те е големият скок в международните цени на горивата. Икономистът Красен Станчев посочва, че изградените мастодонти на социндустрията като Кремиковци, Нефтохим и Медет не подобряват изгледите за изход от кризата.

„Ето защо на XI конгрес на БКП се решава страната рязко да свие капиталовите си разходи, без да намалява особено обема на планираното строителство. С други думи, строи се по-икономично и все по-некачествено. Пример за пораженията на това решение върху бъдещите поколения е започналото тогава строителство на магистрали, чийто експлоатационен срок е намален на 15 години заради влаганите по-малко и по-лоши материали. Неслучайно ремонтите по изградените през това време участъци оттогава не са спирали“, аргументира се Станчев.

Плачевното състояние на най-верния съюзник на СССР и горещите молби за помощ не трогват особено съветското ръководство, което нарежда да се създаде валутна комисия, начело с вожда Живков. Тя трябва да следи изкъсо валутните разходи на разхайтилия се съюзник. В крайна сметка сълзите пред Москва хващат вяра. Брежнев дава съгласието си СССР да дотира с 400 милиона рубли годишно производството на храни в България за нуждите на империята.

„Горещо благодарим, защото в противен случай България през 1978 г. щеше да изпадне в неплатежоспособност“, признава Живков на среща с господаря си в Крим през август 1978 г.

Материала препечатваме от Дойче веле.

Ще пусна и в тази тема уточнението, което направих в тема История към тази статия. Не знам какво е запазено в архивите, но свидетелствата на участниците в събитията също са важен извор за историята.

Аз пък знам от първа ръка друга версия за дотациите от 400 млн. пр. р. на допълнително заложената (свръхпроизведена) аграрна и хранителна продукция. До края на 70-те българската селскостопанска стока и производни от нея се изнасят предимно за СССР. Възможно е 1978 да са ни обещали дотации, но не са ги дали. Едва през 1980, когато СССР е в продоволствена криза, особено заради московската олимпиада, българска делегация спешно посещава Москва. От нея се иска да се предоставят допълнителни количества аграрни стоки над дотогава изнасяните. Българската страна изготвя предложение с три завишения на износа - с 30 %, с 40 % и с 50 %, срещу което свръхнапрежение на българския аграрен сектор СССР трябва да заплати допълнителни дотации. Съветската страна приема вариантът 40 %, в резултат на което 1981-1985 Бг получава 2 млрд. пр. р. в повече, което несъмнено закрепва режима, особено при не съвсем кадърното управление на тотавашния премиер Гриеша Филипов. 1986 г. Гроби отказва да плаща допълнително за огромната аграрна продукция, чието качество междувременно се влошава поради свръхнапрежението (през първата половина на 80-те има неблагоприятни климатични години - суша, киша и пр.) и се ориентира към маджарска продукция. България хлътва с двата крака в кризата. 1985 пък почва антиалкохолна кампания, СССР намалява вноса на боклучавите ни вина, а нашите бунаци на следващата година почват да изкореняват лозята, вместо да подобрят качеството и да намерят нови пазари.
През времето когато изнасяме в повече храни, вина и цигари у нас има недостиг и социалното напрежение се повишава. Тогава за борба с дефицита започва масово раздаване на земи за продоволствено самозадоволяване, но само с право на ползване, без собственост върху тях. Като дойде СДС на власт насра законодателството и хората от градовете, които си бяха изградили лични стопанства, ги напуснаха, наместо да уредят собствеността над тях. Много идиот... в тази страна. И продължава да е така.

[Trakatrak']

А бе, знаем "хисторито" на монголите - според тях въобще е нямало БГ екзерхия и не сме ги покръствали ние тях, а те нас.

Айде нема нужда с тъпите подмятания, че не били 220 хил. кв. км., а били 219.999

Ти не се обаждай, че ги бъркаш числата. Май си икономист по начукване в главата, ама като не се справяш с цифричките и си се преориентирал към хисторито. Ма то и тук има числа, дроби, сложна работа за теб Маранди.

[Trakatrak']

Не забравяй, че граф Игнатиев е служил на Романови, а не на България. Верно и той си е имал фикс-идеи. Трябва да се подхожда исторично и да не забравяме, че не сме центъра на мирозданието. Трябва със собствени сили да осъществим каквото искаме. За съжаление, Раковски, Каравелов и Левски не се оказват добри дипломати, та революционното движение е обречено. Но голямото постижение на българското надигане е възстановяването на българската църква. Схизмата падна преди 70 години при Сталин. Малко след смъртта му се възстанови Св. Българска Патриаршия. Засега това е най-представителния институт на българщината, щото държавата ни за нищо я няма. Ала и синодът прояден от агенти и то не само кадесарски. Руснаците са си осигурили присъствието в него.

[marandi]

Доста си преувеличил територията на Екзархията. Тя постепенно нараства, но през годините се върти около 2/3 от споменатите от теб 220 х. кв. км.

А бе, знаем "хисторито" на монголите - според тях въобще е нямало БГ екзерхия и не сме ги покръствали ние тях, а те нас.

Айде нема нужда с тъпите подмятания, че не били 220 хил. кв. км., а били 219.999

[Trakatrak']

Доста си преувеличил територията на Екзархията. Тя постепенно нараства, но през годините се върти около 2/3 от споменатите от теб 220 х. кв. км.

[Manyface God"]

Васил Левски е убит с одобрението на Русия, а Граф Игнатиев е определял съдебния състав

Коварството на руската дипломация в Цариград нанася жестоки щети върху българската национална кауза

Георги Георгиев, специално за Faktor.bg

През 1870 г., след като повече от 10 години българският народ се бори за църковна независимост, султанът издава ферман за независима Българска екзархия.

Територията на екзархията обхваща всички земи, населени с преобладаващо българско население – около 220 000 кв. км. с около 4 милиона българи – много повече от всеки друг етнос на Балканите.

Това никак не допада на имперската руска дипломация, която още от времето на Екатерина залага на гръцката Мегали идея в опит да осъществи своя мегаломански план – завземане на Балканите и проливите и възраждане на империя, подобна на Византия, начело с Романови.

Граф Игнатиев, консул на Русия в Цариград, наричан „вицеимператор” заради огромното си влияние в Османската империя, лично настоява българските владици да бъдат заточени, за

да се спре процесът на единение на българската нация и църква

Османските власти отстъпват пред граф Игнатиев и на 21 януари 1872 г. българските владици са заточени в Измир, но българите в Цариград се вдигат на протестно шествие срещу Високата порта. Над 3000 българи се събират на този протест. Великият везир Махмуд Недим паша приема Славейков и Икономов като представители на шествието, изслушва ги и обещава владиците да бъдат освободени.

Махмуд Недим паша удържа дадената дума: на 30 януари владиците са върнати в Цариград.

Нещо повече! През 1872 г. Руската църква, пак под натиска на граф Игнатиев и Вселенската патриаршия обявяват схизма против Българската църква. Махмуд Недим паша дава ултиматум на Патриаршията да признае Българската църква и вследствие нейният отказ изпраща заповед до привременния български съвет в Ортакьой да избере екзарх на основание на фермана.

Само месец по-късно граф Игнатиев след лична визита до султана


успява да отстрани Махмуд Недим паша

Трябва да отбележим, че още през 1861 г. предишният руски консул в Цариград – княз Лобанов успява да издейства заточение на българските владици в Диарбекир. Тогава владиците ни са заточени за три години. Поводът е, че за първи път през 1860 г. българските църковни дейци провъзгласяват Българската църква за независима и спират да споменават в молитвите руският император.

В същата 1861 г. Георги Раковски издава брошурата си „РУСКАТА УБИЙСТВЕНА ПОЛИТИКА ЗА БЪЛГАРИТЕ”. Русия изисква от Сърбия и Влашко брошурата да бъде иззета и унищожена, а Първа българска легия на Раковски в Белград да бъде разтурена. Отново след намеса на злокобния руски консул в Белгард.

Паралелно с църковните борби се развива и революционното ни движение, възприело изцяло линията на Георги Раковски за освобождение със собствени сили и средства. Начело на БРЦК са негови ученици, а ръководителят Васил Левски неслучайно предупреждава, че „Тоз който ни освободи, той ще да ни и пороби.”

След залавянето на Васил Левски лично граф Игнатиев настоява пред османските власти Апостолът да бъде съден от специален съд.

По настояване на графа в състава на съда са включени и българите:

хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович член на държавния съвет към империята.

Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община

Хаджи Мануил(Мано) Стоянов – член на софийският меджлис

Петър(Пешо) Тодоров – Желявеца, член на Софийският меджлис.

Целта е ясна – обезглавяване на националното ни освободително движение и подчиняването му на целите на имперската дипломация. Граф Игнатиев е искал да бъде сигурен, че Апостолът ще бъде осъден на смърт.

След години хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович ще заяви: „ Каква стана тя?! На нас графа ни каза, че съдим обикновен крадец, пък то какво било?!…”

Най-зловещата си роля,

обаче граф Игнатиев изиграва по време на Цариградската конференция на Великите сили, на която трябва да се реши и въпросът за територията на новата българска държава. Конференцията е свикана заради Априлското въстание и последвалите зверства и насилия срещу българското население, когато цяла Европа се надига в защита на българската кауза.

Конференцията започва през декември 1876 г., само че никой не подозира, че двете властващи в Европа империи – Русия и Австро-Унгария са се договорили тайно още на 8 юли със секретното Райхщадско споразумение.

Паралелно с конференцията в Цариград, Русия и Австро-Унгария провеждат среща на най-високо ниво в Будапеща, където подписват секретната Будапещенска конвенция. Клаузите са: Русия не възпрепятства Австро-Унгария при анексиране на Хърватска и Босна и Херцеговина, Австро-Унгария не възпрепятства Русия при евентуална инвазия на Балканите. Двете империи се задължават да не допуснат образуване на голяма и сплотена българска държава, а в случай на уреждане на въпроса на международна конференция, да си оказват взаимна дипломатическа подкрепа, което се и случва на Берлинския конгрес.

В същото време на конференцията в Цариград е постигнато съгласие за територия на новата българска държава, която почти напълно съвпада с границите на Българската екзархия, одобрена от всички Велики сили.

На 15 януари 1877 г. Русия и Австро-Унгария подписват Будапещенската конвенция и руският консул в Цариград граф Игнатиев е уведомен телеграфически. Веднага започва совалка по саботиране на Цариградската конференция. Още на следващия ден е приет от султана, и му гарантира, че Русия ще се застъпи за запазване на значителни територии на Османска империя на Балканите.

Русия ще спази това свое обещание и така голяма част от Македония, Родопите, Тракия и Беломорието действително остават в пределите на Османската империя чак до 1912 г.

Планът на имперската руска дипломация по

разкъсването на българската нация и българските земи,

стартиран още на 8 юли 1876 г. и целящ недопускане на образуването на голяма и сплотена българска държава е в своя апогей. След два дни – на 18 януари Митхат паша заявява, че Османската империя се отказва от договореното на Цариградската конференция.

Едва ли руските дипломати са предполагали, че след години архивът на Османската империя ще бъде предаден от Ататюрк за претопяване в германска фабрика и, че българското военно разузнаване ще откачи целия вагон с архивата на империята, касаещ България, а личната кореспонденция на граф Игнатиев с османските власти ще попадне в ръцете на българското военно разузнаване.

Неслучайно само след 7 години, когато България обявява Съединението на част от разкъсаните ни земи, Руската империя е единствената държава, която се противопоставя и след неуспешни опити да провокира султана като суверен на Източна Румелия да въведе армията и да прекрати Съединението или най-малкото – да възрази официално, за да има повод Русия отново да вкара своите войски в България под претекст, че България нарушава Берлинския договор, Русия принуждава верния си слуга Сърбия да ни нападне в гръб. След това Русия ще скъса дипломатически отношения с България за 10 години.

Предстои да публикувам и секретните грами на руските дипломатически мисии в София, Пловдив, Букурещ и Цариград, в които ще видите още подлост и коварство – организиране на преврати, метежи, подкупване на български политици, организиране на убийства, въоръжаване на шайки, които да нахлуват в Източна Румелия с цел дестабилизация…

Русия ще получи заслуженото си! Когато през 1916 г. напада България заедно с Румъния през Добруджа и в гръб – през Макдония със специално създадения за целта Руски експедиционен корпус, командван от ген. Дихтерис, руските войски ще бъдат разбити на пух и прах от храбрата българска войска, а на 3 март 1918 г.

Русия ще капитулира пред България

и ще подпише най-унизителния мирен договор в историята си – Брест –Литовския мирен договор. Над 1 милион кв. км. от територията на империята ще бъдат откъснати, а от грозните нокти на руския империализъэм ще се откачат Финландия, Литва, Латвия, Естония , Полша, Украйна, Беларус, Грузия, Армения…

Част от тях ще бъдат анексирани отново, но процесите, започнали с този договор продължават и днес.

На 3 март 1918 г. Датата не е случайна. Избрана е от победителя! България!!!

По ирония на съдбата днес на името на злодея, граф Игнатиев, работил усърдно срещу свободата на България и пратил на бесилото Апостола е кръстена една от най-важните улици в София. А в учебниците по история, които трябва да възпитават бъдещите българчета, руският сътрап е представен като герой. Едва ли има друга държава, която може да си причини сама подобен позор.

[Mario Teran]

26 тона злато на България потъват в Москва

Комунистическата утопия отрича парите и банките. Тя поставя като крайна цел в борбата на пролетариата срещу капитала унищожаването на „враждебните“ класи и построяването на „безкласово“ общество. В него паричните отношения щели да се превърнат в "буржоазна отживелица", твърдят проповедниците на „научния“ комунизъм. Въпреки догмите, установилата се с помощта на щиковете на Червената армия диктатура на БКП превръща националната банка на страната в груб инструмент при изграждаждането на една друга утопия – „плановата“ икономика и финанси.

„До средата на 50-те години БНБ дословно следва сталинския модел, без ни най-малко да оспорва съветското лидерство. Превърната в послушен изпълнител, тя се включва в контролираните експерименти на стопанското „размразяване“. През 60-те години с активи на НРБ е закупена бейрутската Литексбанк, чиято дейност и досега не е изцяло изяснена. (Има подозрения, че през банката са минавали сделките с българско оръжие и синтетични наркотици с арабски режими и терористични формирования.) През 70-те години банката е важен елемент от хаотичната икономическа безпътица на „зрелия социализъм“, докато през втората половина на 80-те в нея се фокусират редица от най-острите неравновесия на системата. Създадените в края на комунистическия режим „социалистически“ търговски банки изиграват ролята на фермент, който окончателно разлага системата и в същото време захранва новата“, констатира екипът от изследователи от Държавния архив и БНБ, който наскоро обнародва документи за дейността на банковата система от 1947 г. до 1990 г.

Къде потъна българското злато

Принудена да финансира цели губещи отрасли, БНБ се превръща в мълчалив хроникьор на провала на централизираната икономика от съветски тип.

„Най-големи са загубите в кооперативния сектор, където под натиска на мощно лоби се изливат огромни средства, покриващи безстопанственост, документни измами (например фалшиви фактури) и откровени кражби“, твърдят анализаторите на архива на БНБ от онези години. Дупките се запълват с „братската помощ“.

Резултатите не закъсняват – първият фалит на НРБ заради огромната задлъжнялост към СССР настъпва още в края на 50-те години. Дружбата си е дружба, ама сиренето е с рубли, обявяват наследниците на Сталин. Оправянето на кривите сметки за безвъзмездната съветска помощ започва с пладнешки обир, в който участват и задгранични банки със съветски капитали.

През 1959 г. натрупаните по време на Царство България 26 тона златни резерви тайно са преместени в Москва под предлог, че сградата на БНБ нямало да издържи на атомна бомбардировка.

„До 1962 г. две партиди от златния резерв на България са продадени, за да бъдат покрити падежите по дълга към съветските банки в Лондон и Париж. В самия край на 1962 г. около 21 тона злато си купува срещу рубли и Централната банка на СССР – Госбанк, макар две години по-рано да е било обсъждано друго решение, а именно златото да бъде продадено срещу капиталистическа валута и с осигурения ресурс да бъдат погасени българските задължения. През 1964 г. са продадени още 4 тона, надлежно депозирани предварително като златен залог в Лондон. Операциите са проведени в пълна секретност, като дори счетоводните процедури се извършват с устни нареждания и не се документират по изрична заповед на Тодор Живков“, отбелязва екипът от изследователи на архивите на БНБ.

Дали този грабеж, след който България е принудена отново да събира златен резерв, всъщност не е първата стъпка към обявения от Живков при закрити врати през декември 1963 г. курс на присъединяване на НРБ към СССР като 16-та република?

Провал след провал

Както първият, така и вторият фалит на НРБ в края на 70-те години на миналия век неизменно е свързан с тоталната зависимост от пропукващата се вече Съветска империя. Основна роля в новото пропадане играят стопанският авантюризъм, гигантските разхищения и кражбите в изградената върху абсурди и дефицити „планова“ икономика. Главоломно нарастващите след 1974 г. отрицателно валутно салдо и външен дълг на страната са свързани с необходимостта постоянно да се запълват множащите се „дупки“ във всевъзможните баланси на централизираната стопанска система. По заповед на СИВ България е принудена да продава на огромна загуба селскостопанските си продукти и храни срещу неконвертируеми рубли и да се опитва да запълва дефицитите си в твърда валута с развитие на туризма, с изпращане на специалисти в Третия свят и с нелегален износ на оръжие, синтетични наркотици и други забранени от международни конвенции стоки.

Силен удар нанасят и солидната за размерите на страната „братска помощ“ за режими в Азия, Африка и Латинска Америка (главно Куба и Никарагуа), която върви в комплект с щедро раздаваните и несъбираеми впоследствие финансови и стокови кредити. Катализатор за рязкото влошаване на финансовото състояние на НРБ в средата на 70-те е големият скок в международните цени на горивата. Икономистът Красен Станчев посочва, че изградените мастодонти на социндустрията като Кремиковци, Нефтохим и Медет не подобряват изгледите за изход от кризата.

„Ето защо на XI конгрес на БКП се решава страната рязко да свие капиталовите си разходи, без да намалява особено обема на планираното строителство. С други думи, строи се по-икономично и все по-некачествено. Пример за пораженията на това решение върху бъдещите поколения е започналото тогава строителство на магистрали, чийто експлоатационен срок е намален на 15 години заради влаганите по-малко и по-лоши материали. Неслучайно ремонтите по изградените през това време участъци оттогава не са спирали“, аргументира се Станчев.

Плачевното състояние на най-верния съюзник на СССР и горещите молби за помощ не трогват особено съветското ръководство, което нарежда да се създаде валутна комисия, начело с вожда Живков. Тя трябва да следи изкъсо валутните разходи на разхайтилия се съюзник. В крайна сметка сълзите пред Москва хващат вяра. Брежнев дава съгласието си СССР да дотира с 400 милиона рубли годишно производството на храни в България за нуждите на империята.

„Горещо благодарим, защото в противен случай България през 1978 г. щеше да изпадне в неплатежоспособност“, признава Живков на среща с господаря си в Крим през август 1978 г. Три месеца пред това диктаторът е дал разрешение на западногермански барети да арестуват много опасни леви терористи в Слънчев бряг, надявайки се жестът да смекчи твърдата линия, която Западът провежда по отношение на отпускането на кредити за НРБ, обвинявана в нарушаване на човешките права и подкрепа за терористични режими и движения.

Същевременно обаче „Големият брат“ отрязва 2 милиона тона нефт и нефтопродукти от износа си за НРБ защото „братската страна“ печелела от реекспорта им срещу конвертируема валута за сметка на Москва.

„Трябва да запълваме полските дупки след бунта на „Солидарност” и вече нямаме пари, за да си затваряме очите“ – така може да се резюмира безпардонният коментар на Брежнев по повод на решението на Госплан (Държавния планов комитет на СССР) да спре „авантата“ за верния балкански съюзник.

Вечният мит за добруването на НРБ

Разследващият журналист Антон Тодоров с ирония сравнява приказките за всенародното добруване на НРБ под крилото на СССР с ефектен, но скалъпен от сапунени мехури виц.

„Няма по-упорит мит в пропитото от сълзливи лъжи и полуистини за „хубавия“ живот в НРБ публично пространство от легендата как селският хитрец Живков водел за носа съветските лидери, за да осигури небивало в соцлагера благоденствие за българите. Няма и грам истина в притчата как към България течали реки от долари, спечелени от препродажбата на съветски нефт. Тези приказки не са подкрепени с каквито и да било документи и свидетелства. Напротив, хардлайнери на БКП и комунизма описват канските мъки при просенето на всеки по-значим кредит или доставки на съветски стратегически продукти за България. През най-добрите години от „подаръците на Брежнев“ НРБ годишно е експортирала не повече от 200 хил. тона преработен в Бургас съветски нефт – главно мазут. В същото време по-голямата част от производството на търсени на международните пазари български суровини като цинк, олово и мед, с които НРБ е можела да си осигурява част от необходимата ѝ твърда валута, е била прибирана от СССР срещу рубли“, изтъква Тодоров.

Според него, продължаващото и през 80-те години дългово затъване и стопанско пропадане на НРБ, довело в крайна сметка до третия, този път окончателен фалит на НРБ, се дължи отново на стопанската политика на Кремъл спрямо сателитите на СССР. Тодоров цитира протокол от заседание на Валутната комисия към ЦК на БКП в средата на 80-те. На него се разисква въпросът как България да облекчи дълговото си бреме, като се възползва от рязко падналите цени на нефтопродуктите на международните пазари, вместо да купува много по-скъпия съветски нефт. Това обаче се оказва мисия невъзможна, защото НРБ отдавна се е задължила да изкупува продукцията на СССР с петгодишни договори на твърди цени, установени далеч преди падането на световните котировки за течните горива в началото на 80-те.

Материала препечатваме от Дойче веле.

[Mario Teran]

Е все някъде трябва да може да се казва истината за една северна варварска държава.

Държала ни в робство над половин век...

[Имхотеп]

Моди,
А тая тема, що още не си я заключил ???
Или тая, е ПРАВИЛНАТА и тук не се пишат глупости ???

Е все някъде трябва да може да се казва истината за една северна варварска държава.

[Колчо Слепеца]

Моди,
А тая тема, що още не си я заключил ???
Или тая, е ПРАВИЛНАТА и тук не се пишат глупости ???

[Manyface God"]

Путин води антибългарска политика





Докато българските министри се надпреварват да обслужват интересите на руските олигарси и имперските напъни на президента Путин, т.нар.”братушки” без никакви задръжки работят по всички фронтове срещу България. А във външната си политика през последните месеци Русия се държи подчертано враждебно към страната ни.

В навечерието на влизането ни в Европейския съюз например, Русия не само спря доставките си на месо и млечни произведения от България, но и настоя всички държави членки на ЕС да затворят пазара си за българските стоки. Тогава специалисти коментираха, че внезапната им придирчивост към качествата на продукцията и условията на производство са не само неоснователни, но и откровено недоброжелателни и враждебни.

В края на миналата година Русия гласува срещу България и по въпроса за регистрацията на ОМО”Илинден”-Пирин, поставен пред Комитета на министрите в Съвета на Европа. Антибългарският натиск на руските дипломати тогава не се ограничи само с вот. Те настояха България не само да плати глоба заради отказа да регистрира ОМО”Илинден”-Пирин, но и да легализира съществуването на промакедонската организация у нас.

Жертва на масирана антибългарска кампания стана и най-добрият в света шахматист Веселин Топалов. В медиите се появиха съобщения, че зад сценария разиграван срещу българина стоял лично руският президент Путин.

С пълното съзнание, че ще навреди на отношенията ни с европейските страни и ще накърни суверенитета ни, беше направено и изявлението на руския представител в Брюксел, че страната ни ще е “Троянският кон” на Русия в ЕС.

Като капак, в двустранните ни отношения Русия се държи като диктатор, който не зачита и не се съобразява нито със суверенитета на страната ни, нито с правото ни да отстояваме национални интереси. Правителството ни грубо и в нарушение на всякакви правни и международни норми беше принудено да се откаже от изгоден за икономиката ни договор с Газпром и да приеме нови условия и цени, в български ущърб.

Не по-малко брутално се отнесоха хората на Путин с националните ни интереси и в проекта Бургас – Александруполис. Руснаците са напълно наясно, че за страната ни този проект е неизгоден. И причината е финансова – той вдига цената на нефта. В момента България купува черноморски петрол, който заради невъзможността да излезе на световните пазари е чувствително по-евтин. Ставайки част от извеждането на нефта в средиземноморския басейн България на практика е принудена да работи срещу себе си. Сериозен риск за сигурността на страната ни е и самият пренос на тези огромни количества нефт през територията ни. И най-дребната авария в универсалния терминал в Бургас ще представлява заплаха за туристическия бизнес по цялото ни Черноморие. И всичко това, за да може Русия да продава по-скъпо нефта си. За това удоволствие страната ни е принудена безропотно да предостави територията си за опасно съоръжение, което ще е чуждо, ще носи печалби на други страни, а за България ще представлява само екологична заплаха и финансово бреме.

Администрацията на Путин се отнесе с България като с Задунайска губерния и в проекта АЕЦ “Белене”. Държавата ни ще плати на олигарсите на Путин над 4 млрд. , за да ги отърве от нов модел реактори със съмнително качество, които са били категорично отказани дори от Китай и още 2 млрд. за да се превърнем в ядрено бунище на Русия, която отгоре на всичко вече отказва да приема ядрените си отпадъци. Да не забравяме и факта, че аварията в Чернобил все още е най-сериозната ядрена катастрофа досега и доверието към руското производство е доста ниско.

На този фон последните заплахи на Путин отправени към България и Румъния заради влизането им в НАТО и намеренията им да приемат американски бази на териториите си придобиват още по-злокобен характер в очите на българите, които си дават сметка за истината в българо-руските отношения и за последствията от огромното национално предателство, което в момента извършват българският президент и правителството.

[Mario Teran]

Един такъв т.н. българин обяви двора си за руска територия, развя руското знаме, обеща да си даде земята за руски ракети и веднага попадна в полезрението на флагмана на днешния руски жълто-червен печат “Комсомолская газета”.

За този съм почти сигурен кой е тук във форума, а долния е ясен отвсякъде...

Faktor.bg цитира изстъплението на друг българоподобен екземпляр, също гордо демонстриращ своя снимка, който заплашва в интернет да стреля срещу всеки българин, тръгнал срещу Русия.

[Pavlik Morozov]

След Кримнаш, Камчияваш, вече и Китен е техен

Няма нужда Путин да праща “зелени” човечета да превземат анклави в България, както в Крим. Тук си има за тази цел постоянно пребиваващи т.н. българи, готови да му свършат работата по окопаване- вчера в пясъците край Камчия, днес в пясъците на Китен, а утре..?

Един такъв т.н. българин обяви двора си за руска територия, развя руското знаме, обеща да си даде земята за руски ракети и веднага попадна в полезрението на флагмана на днешния руски жълто-червен печат “Комсомолская газета”.

Faktor.bg цитира изстъплението на друг българоподобен екземпляр, също гордо демонстриращ своя снимка, който заплашва в интернет да стреля срещу всеки българин, тръгнал срещу Русия.

Какво да се учудваме, че столетницата, чието ръководство посвети последната си конференция на подмазвачески поклони към Путин и гласуващите в полза на неговите слуги местни избиратели, днес дефилира на връх Бузлуджа с клетви на вярност към Москва. Това е не просто връх Бузлуджа, а връх на предателството към корените на тази партия, която е учредена от Димитър Благоев и други тогавашни социалисти, за които най-големият враг на България е била именно Русия- чак до 1919 г., когато партията се болшевизира. Но дори и след това, поради болшевишката мания руската монархия да бъде демонизирана от болшевиките повече и от техния идеологически националсоциалистически братовчед Хитлер, българските болшевики, като Васил Коларов, продължават да поддържат линията на откровена русофобия поне до 1935-та, когато Сталин им нарежда да публикуват в книгата “Авантюрите на руския царизъм в България” документи от руските дипломатически архиви за злодеянията на Русия спрямо България и българите, разкривайки подробности за продажността на алчни българоподобни политици.