Раната на Европа
Адът избухна в Украйна. ЕС и САЩ трябва да действат бързо и решително както с режима в Киев, така и с неговия голям брат в Москва
http://www.capital.bg/politika_i_iko...p=2#storystart
Горящи сгради и гуми, завеси от плътен черен пушек, хора с окървавени лица, мъртви тела по улиците, покрити с чаршафи и одеяла, свистящи куршуми от снайпери. Мястото е Киев, Украйна, Европа. Годината е 2014. Един самозабравил се режим разстрелва собствените си граждани. А светът гледа ужасено отварянето на вратите на ада, след като ЕС и САЩ имаха три месеца, за да опитат да го предотвратят.
Това е най-кошмарното насилие, което Украйна е преживявала от разпада на СССР и обявяването на независимостта си преди 22 години. И никой не може да предположи кога и как ще свърши то. Докато улиците й приличат на бойно поле, гражданската война наднича зад ъгъла, а аналогиите с разпада на Югославия, конфликта в Босна или площад "Тянънмън" се множат, непосредственият въпрос е как кървавата баня да бъде спряна и дали Украйна може да бъде спасена като държава в сегашния си вид. Чак после идва дилемата какво е нужно раната в сърцето на Европа да бъде излекувана. Пленена на границата между Изтока и Запада, разпъвана между тях, крехка и нестабилна от самото начало, Украйна не бива да бъде оставена да тиктака като бомба, която може да се взриви във всеки един момент. От това няма да има полза никой, включително руският президент Владимир Путин, чиято сянка се очертава зад изцапалия ръцете си с кръв Янукович.
Изходът от украинската криза, какъвто и да е той, ще повлияе в много посоки - на отношенията между Москва и Запада, на съдбата на държавите в постсъветското пространство, на политическите развития в самата Русия. Залогът е огромен и времето за колебания свърши - ЕС и САЩ трябва да действат бързо и решително както с режима в Киев, така и с неговия голям брат в Москва.
Фитилът на новата експлозия от насилие беше отсъствието на истински планове за намиране на компромис в парламента", казва пред "Капитал" политическият експерт Роман Рукомеда. "Изглежда, в момента управляващите се опитват да радикализират протестите и да ги вкарат в тази екстремистка обстановка, за да могат да обявят извънредно положение и да ги смажат с помощта на армията, защото очевидно не могат да го направят със силите за сигурност", казва пред "Капитал" Йевген Воробьов от Полския институт за международни отношения.олитическият експерт Валентин Гладких също няма съмнения, че Янукович е направил всичко възможно да провокира сблъсъци и те да му послужат за извинение за офанзива срещу протестиращите. "Някои анализатори са убедени, че насилственото прочистване на майдана е предварителното условие на Путин за отпускане на следващия транш от руския кредит", казва Гладких пред "Капитал". Какво точно означава това разясниха изявленията на съветника на Путин Сергей Глазьев, който открито призова Янукович да приложи сила срещу "терористите".
"Янукович със сила ще смаже въоръжения преврат. Във всички случаи, ако президентът тръгне по този напълно законен път, Западът ще го обяви за кървав владетел, престъпник, и ще наложи всички възможни санкции. Властта му няма да бъде призната от Запада", казва пред "Капитал" руският журналист и политолог Виталий Третяков, декан на Висшата школа по телевизия в Московския държавен университет. Според него Янукович, след като дълго време се опитваше да лавира, вече няма останали много опции и единственото, което хората на площада очакват от него, е да предаде властта. "Изтокът и Югът на Украйна обаче няма да се съгласят с това. Те няма да искат да живеят под властта на бандеровиците (фашистите - бел. ред.) и да ги хранят с труда си. Така че, ако отстъпи пред майдана, това ще означава много кърваво разпадане на Украйна и никакви лични перспективи пред Янукович", смята Третяков.
Това е и линията на Кремъл - вината за случващото се в Украйна е на опозицията (подкрепяна от външни сили), която иска да направи преврат и рискува да разпали гражданска война. Резкият контраст с позицията на ЕС и САЩ, за които няма съмнение, че отговорността за мъртвите тела с огнестрелни рани по улиците е на режима в Киев, само показва колко дълбока е пропастта между Русия и Запада.
За Запада и най-вече за Европа кървавата баня е стряскащо напомняне, че времето на беззъбите декларации и разфокусираните послания отдавна е изтекло. Ясно е, че Путин иска Украйна много по-отчаяно и в битката за нея силата на мотивацията е на негова страна. Страната заема централно място в неоимперския му проект за създаване на Евразийски съюз, който да откъсне републиките от бившия СССР от Европа, да ги върне под хегемонията на Кремъл и да му позволи да съперничи на ЕС, САЩ и Китай в геостратегическата надпревара. Има и още нещо - ако Украйна започне да се превръща в стабилна, развита и добре управлявана страна по европейски модел, това може да минира отвътре режима на Кремъл. Ето защо Путин е готов да използва всички средства да не изгуби Киев и страховете са, че в добавка към газовия и икономическия шантаж, може да разиграе и сепаратистката карта в Крим.
На фона на апокалиптичните сцени в Киев на 20 февруари външните министри на ЕС най-после се договориха за налагане на санкции под формата на забрана за издаване на визи и замразяване на финансови активи на отговорните за насилието фигури от режима в Украйна. "Доста вероятно е санкциите да повлияят предвид близките отношения между бизнеса и политиката в Украйна", казва пред "Капитал" Орисия Луцевич от лондонския аналитичен център Chatham House. Важното в случая е към кого ще бъдат насочени те, което ще стане ясно до дни, тъй като ЕС още не е обявил списък на хората, които ще бъдат обхванати. "Санкциите може да имат смисъл, ако в тях бъде вложено послание към олигарсите, които подкрепят властта", смята Йевген Воробьов.
Според Роман Рукомеда наказателните мерки могат да бъдат директен удар по портфейлите на големите бизнесмени, които поддържат Янукович и неговите приближени. "За тях това е най-чувствителната зона. По редица причини ЕС се колебаеше да прибегне до санкции в продължение на два месеца. И сега част от отговорността за пролятата кръв в Украйна пада върху ЕС. Този кошмар можеше да бъде избегнат с помощта на Брюксел, но за съжаление това не се случи навреме", казва политическият експерт.
Но така или иначе, това е само първата стъпка. Нужен е и смислен финансов пакет от Международния валутен фонд, който да помогне на евентуално ново правителство в Киев да закрепи колабиралата икономика. А след това идва и големият въпрос какво може да предложи в дългосрочен план Брюксел на Украйна и останалите страни от Източното партньорство, като например Грузия и Молдова, които би трябвало по-късно тази година да подпишат споразумения за асоцииране на свободна търговия с ЕС. Предвид начина на действие на Путин, не е трудно да се предположи, че той ще направи всичко възможно да предотврати това. Особено ако ЕС не е научил урока си от грешките, които допусна в Украйна, продължава да подценява Путин и да действа мудно и нерешително.
Наскоро Полша и Швеция представиха два документа, които анализират провалите в Източното партньорство и предлагат как ЕС да мине в офанзива с комбинация от активна публична дипломация, повече и по-бързо достъпни средства и конкретни проекти, насочени към гражданското общество в тези държави, за да противодейства на руското влияние. И най-важното - ясно да заяви дали в сделката влиза членство. Само така ЕС има шанс да не загуби източната периферия на Европа, оставяйки я в орбитата на Кремъл. Тъжното е, че всичко това не можа да се случи няколко десетки погубени живота по-рано.
Адът избухна в Украйна. ЕС и САЩ трябва да действат бързо и решително както с режима в Киев, така и с неговия голям брат в Москва
http://www.capital.bg/politika_i_iko...p=2#storystart
Горящи сгради и гуми, завеси от плътен черен пушек, хора с окървавени лица, мъртви тела по улиците, покрити с чаршафи и одеяла, свистящи куршуми от снайпери. Мястото е Киев, Украйна, Европа. Годината е 2014. Един самозабравил се режим разстрелва собствените си граждани. А светът гледа ужасено отварянето на вратите на ада, след като ЕС и САЩ имаха три месеца, за да опитат да го предотвратят.
Това е най-кошмарното насилие, което Украйна е преживявала от разпада на СССР и обявяването на независимостта си преди 22 години. И никой не може да предположи кога и как ще свърши то. Докато улиците й приличат на бойно поле, гражданската война наднича зад ъгъла, а аналогиите с разпада на Югославия, конфликта в Босна или площад "Тянънмън" се множат, непосредственият въпрос е как кървавата баня да бъде спряна и дали Украйна може да бъде спасена като държава в сегашния си вид. Чак после идва дилемата какво е нужно раната в сърцето на Европа да бъде излекувана. Пленена на границата между Изтока и Запада, разпъвана между тях, крехка и нестабилна от самото начало, Украйна не бива да бъде оставена да тиктака като бомба, която може да се взриви във всеки един момент. От това няма да има полза никой, включително руският президент Владимир Путин, чиято сянка се очертава зад изцапалия ръцете си с кръв Янукович.
Изходът от украинската криза, какъвто и да е той, ще повлияе в много посоки - на отношенията между Москва и Запада, на съдбата на държавите в постсъветското пространство, на политическите развития в самата Русия. Залогът е огромен и времето за колебания свърши - ЕС и САЩ трябва да действат бързо и решително както с режима в Киев, така и с неговия голям брат в Москва.
Фитилът на новата експлозия от насилие беше отсъствието на истински планове за намиране на компромис в парламента", казва пред "Капитал" политическият експерт Роман Рукомеда. "Изглежда, в момента управляващите се опитват да радикализират протестите и да ги вкарат в тази екстремистка обстановка, за да могат да обявят извънредно положение и да ги смажат с помощта на армията, защото очевидно не могат да го направят със силите за сигурност", казва пред "Капитал" Йевген Воробьов от Полския институт за международни отношения.олитическият експерт Валентин Гладких също няма съмнения, че Янукович е направил всичко възможно да провокира сблъсъци и те да му послужат за извинение за офанзива срещу протестиращите. "Някои анализатори са убедени, че насилственото прочистване на майдана е предварителното условие на Путин за отпускане на следващия транш от руския кредит", казва Гладких пред "Капитал". Какво точно означава това разясниха изявленията на съветника на Путин Сергей Глазьев, който открито призова Янукович да приложи сила срещу "терористите".
"Янукович със сила ще смаже въоръжения преврат. Във всички случаи, ако президентът тръгне по този напълно законен път, Западът ще го обяви за кървав владетел, престъпник, и ще наложи всички възможни санкции. Властта му няма да бъде призната от Запада", казва пред "Капитал" руският журналист и политолог Виталий Третяков, декан на Висшата школа по телевизия в Московския държавен университет. Според него Янукович, след като дълго време се опитваше да лавира, вече няма останали много опции и единственото, което хората на площада очакват от него, е да предаде властта. "Изтокът и Югът на Украйна обаче няма да се съгласят с това. Те няма да искат да живеят под властта на бандеровиците (фашистите - бел. ред.) и да ги хранят с труда си. Така че, ако отстъпи пред майдана, това ще означава много кърваво разпадане на Украйна и никакви лични перспективи пред Янукович", смята Третяков.
Това е и линията на Кремъл - вината за случващото се в Украйна е на опозицията (подкрепяна от външни сили), която иска да направи преврат и рискува да разпали гражданска война. Резкият контраст с позицията на ЕС и САЩ, за които няма съмнение, че отговорността за мъртвите тела с огнестрелни рани по улиците е на режима в Киев, само показва колко дълбока е пропастта между Русия и Запада.
За Запада и най-вече за Европа кървавата баня е стряскащо напомняне, че времето на беззъбите декларации и разфокусираните послания отдавна е изтекло. Ясно е, че Путин иска Украйна много по-отчаяно и в битката за нея силата на мотивацията е на негова страна. Страната заема централно място в неоимперския му проект за създаване на Евразийски съюз, който да откъсне републиките от бившия СССР от Европа, да ги върне под хегемонията на Кремъл и да му позволи да съперничи на ЕС, САЩ и Китай в геостратегическата надпревара. Има и още нещо - ако Украйна започне да се превръща в стабилна, развита и добре управлявана страна по европейски модел, това може да минира отвътре режима на Кремъл. Ето защо Путин е готов да използва всички средства да не изгуби Киев и страховете са, че в добавка към газовия и икономическия шантаж, може да разиграе и сепаратистката карта в Крим.
На фона на апокалиптичните сцени в Киев на 20 февруари външните министри на ЕС най-после се договориха за налагане на санкции под формата на забрана за издаване на визи и замразяване на финансови активи на отговорните за насилието фигури от режима в Украйна. "Доста вероятно е санкциите да повлияят предвид близките отношения между бизнеса и политиката в Украйна", казва пред "Капитал" Орисия Луцевич от лондонския аналитичен център Chatham House. Важното в случая е към кого ще бъдат насочени те, което ще стане ясно до дни, тъй като ЕС още не е обявил списък на хората, които ще бъдат обхванати. "Санкциите може да имат смисъл, ако в тях бъде вложено послание към олигарсите, които подкрепят властта", смята Йевген Воробьов.
Според Роман Рукомеда наказателните мерки могат да бъдат директен удар по портфейлите на големите бизнесмени, които поддържат Янукович и неговите приближени. "За тях това е най-чувствителната зона. По редица причини ЕС се колебаеше да прибегне до санкции в продължение на два месеца. И сега част от отговорността за пролятата кръв в Украйна пада върху ЕС. Този кошмар можеше да бъде избегнат с помощта на Брюксел, но за съжаление това не се случи навреме", казва политическият експерт.
Но така или иначе, това е само първата стъпка. Нужен е и смислен финансов пакет от Международния валутен фонд, който да помогне на евентуално ново правителство в Киев да закрепи колабиралата икономика. А след това идва и големият въпрос какво може да предложи в дългосрочен план Брюксел на Украйна и останалите страни от Източното партньорство, като например Грузия и Молдова, които би трябвало по-късно тази година да подпишат споразумения за асоцииране на свободна търговия с ЕС. Предвид начина на действие на Путин, не е трудно да се предположи, че той ще направи всичко възможно да предотврати това. Особено ако ЕС не е научил урока си от грешките, които допусна в Украйна, продължава да подценява Путин и да действа мудно и нерешително.
Наскоро Полша и Швеция представиха два документа, които анализират провалите в Източното партньорство и предлагат как ЕС да мине в офанзива с комбинация от активна публична дипломация, повече и по-бързо достъпни средства и конкретни проекти, насочени към гражданското общество в тези държави, за да противодейства на руското влияние. И най-важното - ясно да заяви дали в сделката влиза членство. Само така ЕС има шанс да не загуби източната периферия на Европа, оставяйки я в орбитата на Кремъл. Тъжното е, че всичко това не можа да се случи няколко десетки погубени живота по-рано.
Коментар