http://www.segabg.com/online/new/art...53100040000603
Интересни са коментарите към статията.
burning daylight
[Златен]
30.5.2011 г. 20:59:35 Добивът на шистов газ има редица особености и наистина е свързан със сериозни опасности. Главният въпрос е колко газ ще отдават пластовете, при съвременното равнище на технологиите и допустимата себестойност на добива? Отговорът може да бъде получен след най-малко 3-4 години пробна експлоатация. Работата е там, че този газ е в три състояния - много малко количество /под 1%/ е в пукнатини, откъдето се извлича сравнително лесно; малко повече е в микро-пори, откъдето се извлича трудно, но сравнително безопасно за околната среда; грамадният дял е свързан със самата скала, като излужването става с използването на крайно агресивни и токсични химикали.
Редактирано от - burning daylight на 30/5/2011 г/ 21:07:41
burning daylight
[Златен]
30.5.2011 г. 21:00:28 Именно тези химикали създават заплахата. За добива на един кубик свързан газ са необходими няколко кубични метра отровен разтвор. Вярно е, че разтворът се рециклира, но след първичната му преработка, т.е. на самото находище, повторно се използват около 60% от него, а след преработване в заводски условия - 90%. Къде ще бъдат складирани отпадъчните 10-40%, а това са милиарди тонове отрови? Обратно в земята. Затова страни като Франция и Полша, чиито теоретични запаси шистов газ са 20-25 пъти по-големи т нашите, се отказаха от добива му. Така или иначе, едва след 5-6 години ще знаем дали наистина в България има голямо "шистово богатство" или голям потенциален проблем
Редактирано от - burning daylight на 30/5/2011 г/ 21:09:18
и т.н.
Интересни са коментарите към статията.
burning daylight
[Златен]
30.5.2011 г. 20:59:35 Добивът на шистов газ има редица особености и наистина е свързан със сериозни опасности. Главният въпрос е колко газ ще отдават пластовете, при съвременното равнище на технологиите и допустимата себестойност на добива? Отговорът може да бъде получен след най-малко 3-4 години пробна експлоатация. Работата е там, че този газ е в три състояния - много малко количество /под 1%/ е в пукнатини, откъдето се извлича сравнително лесно; малко повече е в микро-пори, откъдето се извлича трудно, но сравнително безопасно за околната среда; грамадният дял е свързан със самата скала, като излужването става с използването на крайно агресивни и токсични химикали.
Редактирано от - burning daylight на 30/5/2011 г/ 21:07:41
burning daylight
[Златен]
30.5.2011 г. 21:00:28 Именно тези химикали създават заплахата. За добива на един кубик свързан газ са необходими няколко кубични метра отровен разтвор. Вярно е, че разтворът се рециклира, но след първичната му преработка, т.е. на самото находище, повторно се използват около 60% от него, а след преработване в заводски условия - 90%. Къде ще бъдат складирани отпадъчните 10-40%, а това са милиарди тонове отрови? Обратно в земята. Затова страни като Франция и Полша, чиито теоретични запаси шистов газ са 20-25 пъти по-големи т нашите, се отказаха от добива му. Така или иначе, едва след 5-6 години ще знаем дали наистина в България има голямо "шистово богатство" или голям потенциален проблем
Редактирано от - burning daylight на 30/5/2011 г/ 21:09:18
и т.н.
Коментар