9-ти Май - Ден на Победата

[Макс]

Ало Амстердамката, тоя чаршаф дето го изср@ един НПОшник колко пъти ще се цитира!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Защо осставяте пиндо мекеретата да съсипват темата!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

[technotronic]

Изхождайки от това, че историята е разказана от дисидент избягал в Западна Европа, е възможно да е пропаганда. Но е възможно и да е истина, което не би било толкова странно, защото всички зверства по време на война са "оправдани". Все пак това не е компютърна игра. И не забравяйте, че за да се стигне до такива зверства си има причини. Преди тези варварства от страна на съветската армия срещу народа на хитлеристка Германия, руснаците са дали близо 12 милиона цивилни жертви. На практика почти всяко руско семейство е дало жертва. Тези войници са само хора, нищо човешко не им е чуждо. Злоба, ярост, желание за мъст и т.н.

Пак като не ги е трепал тоя неуравновесен тип, квото и да каже не важи, нацистите нямат стигане в престъпленията си в писаната човешка история

[Niki Gabrov]

Ама ти под два ника ли драскотиш ? Двойно ли дават ? Сигурно утре още по две ще умножат. Колко пари само се наливат да се фалшифицира историята на ВСВ.

"Драскотя" си под името. И кой какво дава ? Виждам, че не сте ме разбрали. Изрично написах, че не е правилно да се гледа на този ден през политическата прима. Лек ден Ви желая !

[rover]

Макс, утре от колко часа започва прямая трансляция на парада?

[Стамболов]

датата на капитулацията на престъпния национал-социалистически режим в Германия 8/9 май 1945 е дата-символ за началото на поробването на десетки милиони хора от Съветската империя.

Тя е знаков ден за лавината от неописуеми зверства, от развилняла се азиатщина, невиждана и нечувана и при хунските и татарски нашествия, с която Съветската армия заля земите, в които стъпи смрадливият й ботуш.

Точно в тези дни препрочитам публицистиката на Анатолий Кузнецов, забягнал на Запад през 1969 г., намерил убежище в Лондон и предавал от там, също както неговият български съвременник Георги Марков, своите прекрасни есета на вълните на Радио Свобода.

Сякаш по поръчка попадам на уникален пасаж в есето, посветено на човешката съвест и на мъките, на които тя рано или късно подлага всеки, погазил нравствения закон, заложен у нас свише.

Колкото и да се съмнявам, че днешната, ламтяща за всеевропейско господство кремълска клика ще се поддаде някога на подобни мъки на съвестта за масовите престъпления, които извърши и извършва, намирам редовете на Анатолий Кузнецов за толкова силни и те така пасват към спомените на някогашния офицер от Съветската армия Леонид Рабичев за зверствата на “освободителите” в Източна Прусия, че не мога да не ги приведа тук в чест на страшната 70-годишнина:

“…В една от миналите беседи вече разказвах за един пияница-журналист на строежа на Каховската ВЕЦ на име Буриба. Той се водеше за герой от войната, фронтовик, танкист, което се потвърждаваше от многобройните му страшни белези по тялото и цели гроздове медали и ордени, с които се кичеше по празниците.

Този безпросветен, страшен алкохолик имаше една идея фикс и винаги, когато се напиеше, от всички събития на войната постоянно, маниакално си спомняше и разказваше само за едно: как в Прусия щом танкистите от неговата “трийсет и четворка” навлизали в някое градче, веднага се втурвали по къщите в търсене на ценности и на жени.

Като развалена плоча отново и отново той описваше как с бойните си другари изнасилвали наред всяка германка, а после дръпвали танка на сто и петдесет метра и с право мерене превръщали на пух и прав къщето заедно с ограбените и изнасилени германки в него.

“Е-бах-ме им майката и – давай нататък, братя!” – така завършваше той неизменно разказа си, стоварваше пестник на масата и въртеше дивашки пияни очи.

Вечно обрасъл с четина, някак изкривено-прегърбен, с бляскащи по зверски очи и треперещи ръце на алкохолик този Буриба оставяше у всеки тягостно впечатление. Животът му завърши безславно, само на четирийсет и няколко години: легнал пиян напряко на пътя него го прегази булдозер, връщащ се късно от смяна без фарове…”

Може ли да не пожелаем подобна безславна съдба и на днешните продължители на делото на Буриба – от Кремъл чак до последното сепаратистко гнездо в Донбас – които са се проснали в безумно пиянство напряко на пътя на всички ни ?

Особено е важно подчертаното заключение

9 май - ден на "победата" или ден на вандалщината и десетилетния терор
Съмнявам, че днешната, ламтяща за всеевропейско господство кремълска клика ще се поддаде някога на съвестта за масовите престъпления

http://www.faktor.bg/na-vseki-kilome...iya-teror.html

Милен Радев, Де зората

[Niki Gabrov]

датата на капитулацията на престъпния национал-социалистически режим в Германия 8/9 май 1945 е дата-символ за началото на поробването на десетки милиони хора от Съветската империя.

Тя е знаков ден за лавината от неописуеми зверства, от развилняла се азиатщина, невиждана и нечувана и при хунските и татарски нашествия, с която Съветската армия заля земите, в които стъпи смрадливият й ботуш.

Точно в тези дни препрочитам публицистиката на Анатолий Кузнецов, забягнал на Запад през 1969 г., намерил убежище в Лондон и предавал от там, също както неговият български съвременник Георги Марков, своите прекрасни есета на вълните на Радио Свобода.

Сякаш по поръчка попадам на уникален пасаж в есето, посветено на човешката съвест и на мъките, на които тя рано или късно подлага всеки, погазил нравствения закон, заложен у нас свише.

Колкото и да се съмнявам, че днешната, ламтяща за всеевропейско господство кремълска клика ще се поддаде някога на подобни мъки на съвестта за масовите престъпления, които извърши и извършва, намирам редовете на Анатолий Кузнецов за толкова силни и те така пасват към спомените на някогашния офицер от Съветската армия Леонид Рабичев за зверствата на “освободителите” в Източна Прусия, че не мога да не ги приведа тук в чест на страшната 70-годишнина:

“…В една от миналите беседи вече разказвах за един пияница-журналист на строежа на Каховската ВЕЦ на име Буриба. Той се водеше за герой от войната, фронтовик, танкист, което се потвърждаваше от многобройните му страшни белези по тялото и цели гроздове медали и ордени, с които се кичеше по празниците.

Този безпросветен, страшен алкохолик имаше една идея фикс и винаги, когато се напиеше, от всички събития на войната постоянно, маниакално си спомняше и разказваше само за едно: как в Прусия щом танкистите от неговата “трийсет и четворка” навлизали в някое градче, веднага се втурвали по къщите в търсене на ценности и на жени.

Като развалена плоча отново и отново той описваше как с бойните си другари изнасилвали наред всяка германка, а после дръпвали танка на сто и петдесет метра и с право мерене превръщали на пух и прав къщето заедно с ограбените и изнасилени германки в него.

“Е-бах-ме им майката и – давай нататък, братя!” – така завършваше той неизменно разказа си, стоварваше пестник на масата и въртеше дивашки пияни очи.

Вечно обрасъл с четина, някак изкривено-прегърбен, с бляскащи по зверски очи и треперещи ръце на алкохолик този Буриба оставяше у всеки тягостно впечатление. Животът му завърши безславно, само на четирийсет и няколко години: легнал пиян напряко на пътя него го прегази булдозер, връщащ се късно от смяна без фарове…”

Може ли да не пожелаем подобна безславна съдба и на днешните продължители на делото на Буриба – от Кремъл чак до последното сепаратистко гнездо в Донбас – които са се проснали в безумно пиянство напряко на пътя на всички ни ?

Изхождайки от това, че историята е разказана от дисидент избягал в Западна Европа, е възможно да е пропаганда. Но е възможно и да е истина, което не би било толкова странно, защото всички зверства по време на война са "оправдани". Все пак това не е компютърна игра. И не забравяйте, че за да се стигне до такива зверства си има причини. Преди тези варварства от страна на съветската армия срещу народа на хитлеристка Германия, руснаците са дали близо 12 милиона цивилни жертви. На практика почти всяко руско семейство е дало жертва. Тези войници са само хора, нищо човешко не им е чуждо. Злоба, ярост, желание за мъст и т.н.

[rover]

Погледнете тези щастливи хора от видеото. Бедни хамериканци за България има ли за какво да се радвате в този живот или щастието ви се състои в гадене? Дева долните проститутки!

Лев Лещенко - День победы ( Live ) ( HD )
https://www.youtube.com/watch?v=qijZwhmhNvo

В общем - читайте, наслаждайтесь.... Начин на изразяване на истински болшевик. Настоящий сталинец. Брань, мать...Молодец, надеюсь не зря стараешся...Денги в кармане есть?

[Макс]

Погледнете тези щастливи хора от видеото. Бедни хамериканци за България има ли за какво да се радвате в този живот или щастието ви се състои в гадене? Дева долните проститутки!

Лев Лещенко - День победы ( Live ) ( HD )
https://www.youtube.com/watch?v=qijZwhmhNvo

[technotronic]

Извинявам се за правописната грешка. Постът ми бе относно " ... деветомайската съветоболшевишка еякулация.", а не във връзка със "съветският народ".

Ама ти под два ника ли драскотиш ? Двойно ли дават ? Сигурно утре още по две ще умножат. Колко пари само се наливат да се фалшифицира историята на ВСВ.

[Niki Gabrov]

Абе вие като че ли не можете да вденете, че съветски народ не е съществувал никога. Не искам да обиждам никого, но трябва да си много неук, за да използваш подобно словосъчетание. Някога се използваше "съветските народи".
И се пише "нИхилизъм".

Извинявам се за правописната грешка. Постът ми бе относно " ... деветомайската съветоболшевишка еякулация.", а не във връзка със "съветският народ".

[rover]

Мнението Ви звучи неблагодарно и нехилистично. Този народ е дал над 20 милиона жертви, за да стигне до тази дата. Смешно е да се гледа през политическата призма на този ден и да се отрича победа над една от най-големите злини в световен мащаб. Победа която едва ли би била възможна без волята и твърдостта на този народ и неговият водач тогава.

Абе вие като че ли не можете да вденете, че съветски народ не е съществувал никога. Не искам да обиждам никого, но трябва да си много неук, за да използваш подобно словосъчетание. Някога се използваше "съветските народи".
И се пише "нИхилизъм".

[4ervenasgan]

датата на капитулацията на престъпния национал-социалистически режим в Германия 8/9 май 1945 е дата-символ за началото на поробването на десетки милиони хора от Съветската империя.

Тя е знаков ден за лавината от неописуеми зверства, от развилняла се азиатщина, невиждана и нечувана и при хунските и татарски нашествия, с която Съветската армия заля земите, в които стъпи смрадливият й ботуш.

Точно в тези дни препрочитам публицистиката на Анатолий Кузнецов, забягнал на Запад през 1969 г., намерил убежище в Лондон и предавал от там, също както неговият български съвременник Георги Марков, своите прекрасни есета на вълните на Радио Свобода.

Сякаш по поръчка попадам на уникален пасаж в есето, посветено на човешката съвест и на мъките, на които тя рано или късно подлага всеки, погазил нравствения закон, заложен у нас свише.

Колкото и да се съмнявам, че днешната, ламтяща за всеевропейско господство кремълска клика ще се поддаде някога на подобни мъки на съвестта за масовите престъпления, които извърши и извършва, намирам редовете на Анатолий Кузнецов за толкова силни и те така пасват към спомените на някогашния офицер от Съветската армия Леонид Рабичев за зверствата на “освободителите” в Източна Прусия, че не мога да не ги приведа тук в чест на страшната 70-годишнина:

“…В една от миналите беседи вече разказвах за един пияница-журналист на строежа на Каховската ВЕЦ на име Буриба. Той се водеше за герой от войната, фронтовик, танкист, което се потвърждаваше от многобройните му страшни белези по тялото и цели гроздове медали и ордени, с които се кичеше по празниците.

Този безпросветен, страшен алкохолик имаше една идея фикс и винаги, когато се напиеше, от всички събития на войната постоянно, маниакално си спомняше и разказваше само за едно: как в Прусия щом танкистите от неговата “трийсет и четворка” навлизали в някое градче, веднага се втурвали по къщите в търсене на ценности и на жени.

Като развалена плоча отново и отново той описваше как с бойните си другари изнасилвали наред всяка германка, а после дръпвали танка на сто и петдесет метра и с право мерене превръщали на пух и прав къщето заедно с ограбените и изнасилени германки в него.

“Е-бах-ме им майката и – давай нататък, братя!” – така завършваше той неизменно разказа си, стоварваше пестник на масата и въртеше дивашки пияни очи.

Вечно обрасъл с четина, някак изкривено-прегърбен, с бляскащи по зверски очи и треперещи ръце на алкохолик този Буриба оставяше у всеки тягостно впечатление. Животът му завърши безславно, само на четирийсет и няколко години: легнал пиян напряко на пътя него го прегази булдозер, връщащ се късно от смяна без фарове…”

Може ли да не пожелаем подобна безславна съдба и на днешните продължители на делото на Буриба – от Кремъл чак до последното сепаратистко гнездо в Донбас – които са се проснали в безумно пиянство напряко на пътя на всички ни ?

[Niki Gabrov]

Е чак пък " съветски народ"!
Леко,че ще скъсаш наколенките точно преди деветомайската съветоболшевишка еякулация.

Мнението Ви звучи неблагодарно и нехилистично. Този народ е дал над 20 милиона жертви, за да стигне до тази дата. Смешно е да се гледа през политическата призма на този ден и да се отрича победа над една от най-големите злини в световен мащаб. Победа която едва ли би била възможна без волята и твърдостта на този народ и неговият водач тогава.

[rover]

Поклон пред Великия Съветски Народ!

Лев Лещенко "День победы" Песня года - 1975
https://www.youtube.com/watch?v=cHo2skHHi_g

Е чак пък " съветски народ"!
Леко,че ще скъсаш наколенките точно преди деветомайската съветоболшевишка еякулация.

[Макс]

Поклон пред Великия Съветски Народ!

Лев Лещенко "День победы" Песня года - 1975
https://www.youtube.com/watch?v=cHo2skHHi_g