Политика

[meche_cveti93]

Споко, изборите минаха, а за оплюването
на властта не се напрягай, това е национален спорт!Ако количеството труд
който хвърляш за това го използваш за нещо
наистина добро, всички ще са доволни!

Хайърсъзов ,
Сегашната власт според мен изобщо вече не трябва да се оплюва , защото грешките който правят им идва някак си от вътре...
Само последните два дни ....
Решение на МС за дивидента в БТН ... това и дъщеря ми не би го сгрешила , въпреки ,че не е от стоте финансисти в света , коледна надбавка дискриминационна спрямо половината пенсионери и нейната подигравателна стойност от 25 лв. ...
Извинение на премиера към администрацията и силите за ситурност ,че не може да им даде бонуси , а на тия който може да ги връщат другия месец.... падналият рейтинг дали си заслужава напразните надежди .... за промяна.
П.П. Бонуси няма да има за службите който са под ръководството на премиера за съдебната , прокуратурата и общините .. ще има.

[Shemata]

Между другото МЕЙСИ е една от малкото тук, която си личи, че доста умен човек и е наясно със страшно много неща!!!

[мейси]

Да не би да наближават избори и да не съм разбрал??
Защо задавам този въпрос ли?
Заради необяснимо активното присъствие на
форумния участник агитатор "мейси"!
мейси, кога спиш, кога ходиш до тоалетната
кога ходиш да пиеш вода????
Сега ако отида да купя една консерва,
като я отворя и от там ли ще изкочиш??
Споко, изборите минаха, а за оплюването
на властта не се напрягай,
това е национален спорт!Ако количеството труд
който хвърляш за това го използваш за нещо
наистина добро, всички ще са доволни!
В момента не е така,просто поредния майор гугъл.....
Плитко, долно, жалко и подло...комунист!

Хайърсъзов"1 Не седя по цял ден на компа и това е очевадно от мненията ми в колко часа са писани
2 Не виждам защо смяташ ,че мненията са ми агитационни ?Същите показват действителността в страната ни и не смятам ,че това може да се нарече плюене ,а някой са в отговор на мнение на друг съфорумец.
Как ще коментираш това Хайърсъзов?Ето я реалността БНБ очаква близо 6 пъти по-ниска печалба догодина.Бюджетът на централната банка е с 34,6% по-малък спрямо 2009 г.

Близо 6 пъти по-малка печалба очаква Българската народна банка (БНБ) през следващата година. Това сочат данни от проектобюджета на централния трезор за 2010 г. Според разчетите БНБ планира печалба от 80,2 млн. лв. спрямо 456 млн. лв. за 2009 г. Данните за първото шестмесечие отбелязват положителен финансов резултат от 368,5 млн. лв. спрямо 341,3 млн. лв. за същия период на 2008 г.
http://www.class.bg/news/Read/articl...B8%D0%BD%D0%B0

и това?

Нито един сигнал не е подаден за министрите на ДПС към ВКП, единствено за Валери Цветанов, който е един нещастен човек. Къде отидоха разследванията за Лиани, Лабиринт, къде са тези разработки, риторично попита Янев.
http://www.class.bg/news/Read/articl...0%D0%B0%D0%BD+

[Хайърсъзов1]

Да не би да наближават избори и да не съм разбрал??
Защо задавам този въпрос ли?
Заради необяснимо активното присъствие на
форумния участник агитатор "мейси"!
мейси, кога спиш, кога ходиш до тоалетната
кога ходиш да пиеш вода????
Сега ако отида да купя една консерва,
като я отворя и от там ли ще изкочиш??
Споко, изборите минаха, а за оплюването
на властта не се напрягай,
това е национален спорт!Ако количеството труд
който хвърляш за това го използваш за нещо
наистина добро, всички ще са доволни!
В момента не е така,просто поредния майор гугъл.....
Плитко, долно, жалко и подло...комунист!

[мейси]

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/12/13/829757_samo_polovinata_pensioneri_shte_poluchat_do bavki_no_za/


Днешно време да си пенсионер и Б.Б. да те управлява....

Направо си е супер.Каква е тая подигравка с пенсионерите .Ще вземат по 25 лв и то тия с пенсия до 200лв?Нямало свободни пари в държавата за другите е мотиват на гуруто Бойко .Ами как ще има като управляващите направиха помощите на неработещите цигани ДОЖИВОТНИ !Браво на тях !А сега един виц
Питат радио “Ереван” – Свърши ли преходът?
Радиото отговаря: - Какъв преход след „Бойко”? Това е краят

[meche_cveti93]

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/...dobavki_no_za/


Днешно време да си пенсионер и Б.Б. да те управлява....

[мейси]

http://www.vsekiden.com/?p=62409
Опа кое от правителствата се хвалеше,че ни вкарало в ЕС,а Станишев вчера говори,че това правителство трябвало да ни вкара в Шенген и да довърши преговорите..за Членство... хахахах
Ето как предното правителство прост не е вършело нищо по въпроса и най вече о критериите...вместо това изпрати пенсионери на море.. хахахах пълен батак..

Хайде да сме малко по обективни Соколов .Цитирам от линка ти който си дал:

България и Румъния не бяха още готови за членство в Европейския съюз. Европейската комисия обаче нямаше право да налага вето върху срока за завършване на предприсъединителните преговори.

Естествено ,че не бяха готови за членството ни в ЕС ,но поради стратегически причини ни приеха в него, а не по икономически.Да си припомним ,че на 25 април 2005г дядо Симо подписа Договора за присъединяване на България към Европейския съюз в сградата на Ноймюнстерското абатство в Люксембург. От българска страна подписите си положиха и агент Гоце,министърът по европейска интеграция Меглена Пръмова и външният ни министър Соломон Паси

Ето защо с тогавашното холандско председателство на Европейския съюз предложихме механизъм за контрол, както и клауза, улесняваща отлагане на членството в случай на необходимост. Но новите правителства на България и Румъния се заеха сериозно с реформите, добавя той. Оли Рен не претендира, че около приемането на двете страни в Европейския съюз всичко е било наред, но изтъква, че “обстановката се подобри през 2007 г., когато те се присъединиха към Съюза”.

Соколов-как предното правителство прост не е вършело нищо по въпроса и най вече о критериите

Никъде не видях да се визира това от изказването на Оли Рен?Даже напротив същият е казал това

С тогавашното холандско председателство на ЕС предложихме механизъм за контрол, както и клауза, улесняваща отлагане на членството в случай на необходимост. Но новите правителства на България и Румъния се заеха сериозно с реформите", добавя той.
http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2636311

[/b]

[Мрънкалото]

За ползата от президента
Автор: Евгений Дайнов


Чета и не вярвам на очите си. „Народът избира президента, а той избира парламента, което е мястото, където работят министрите”, пише в есе начинаеща студентка, току-що изкласила от средното училище. Тя пише това два месеца, след като в България е имало парламентарни избори и всички би трябвало да са забелязали, че за избор на Народно събрание до урните се е разходил не само държавният глава, а – целокупното гражданство.

Объркването на студентката е плод на безобразното състояние на училищното образование. Но статутът на президента в българската държава е наистина достатъчно неясен, та да поражда заблудата, че той управлява държавата. А всъщност, макар да има повече правомощия от английската кралица, той няма кой-знае каква власт.

За разлика от кралицата, чиито политически речи се пишат от правителството, българският президент сам решава, какво и къде да каже.

Връчва мандата за съставяне на правителство, но като кралицата няма правото да заповядва на министрите. Може да налага вето върху закони, гласувани от парламента, но то лесно се преодолява със само още едно гласуване. Има правото да води външна политика – но не и такава, която да е противоположна на политиката, водена от правителството. Макар да е главнокомандващ на въоръжените сили, президентът не може да обяви война, ако правителството е против. И никакви международни съглашения, които той е подписал нямат никаква стойност, докато не ги подпише и правителството.

За какво ни е тогава президент? Преди 20 години бащите на българската Конституция не са били наясно с този въпрос, но практиката е дала отговора. Президентът има достатъчно власт, за да може да спасява положението тогава, когато страната се управлява лошо или изпада в криза. Има и достатъчно власт, за да може да създава сериозни изпитания за страната си.

Президентите от 1990-те години нееднократно спасяваха положението, когато турбуленциите на прехода застрашаваха държавния кораб. Президентът Желев например отказа да подпише Конституцията от 1991-ва. Отне й достатъчно легитимност, та да може днес тя да бъде сравнително лесно променяна в съответствие с договорите за членство в НАТО и ЕС. В края на 1996 година Желев отказа да даде мандат на БСП да продължи управлението, докарало най-тежката криза в историята на страната. Наследилият го Петър Стоянов пък изпълни своето историческо предназначение, когато месец по-късно – когато в България протестите вече приличаха на въстание – връчи мандата за управление на БСП, но успя да я убеди да не формира правителство. Социалистическият лидер, съгласил се да не прави правителство насред всенародно въстание беше сегашният президент, Георги Първанов. С този си ход Стоянов – с помощта на Първанов – направи така, че вместо да тръгне по пътя на гражданската война, българското общество отиде на избори.

Желев, и Стоянов успяха да формулират националните цели достатъчно ясно, та зад тези цели да се подредят както обществото, така и неговите предводители. Желев упорито се бореше против идеята българското национално стопанство да е някакъв руски тип хибрид между частно и държавно. И успя да убеди българите, че икйономиката трябва да стъпва на ясно дефинирана частна собственост. На свой ред Петър Стоянов намери думите, с които да убеди българите да се подредят до своите западни съграждани в рамките на ЕС и НАТО. Именно той пръв заговори за „цивилизационния избор” на България – да стане западна страна.

И Желев, и Стоянов ползваха ограничената власт на президент, за да вършат полезни дела. Каква обаче е ползата от Георги Първанов – най-дълго управлявалият български президент след 1989 година?

Според проучванията на общественото мнение, българите могат да се сетят само за една полза от него – благотворителната инициатива „Българската Коледа”. И ако това бе единственият факт от неговото президентстване, можехме да заключим, както направих от ТВ-екрана в средата на първия му мандат: „сравнително безобиден”. Но днес сме след средата на втория му мандат и нещата са различни. „Българската Коледа” не може да се сравнява с лавината от критики, които трябва да бъдат оценени за да разберем, каква ни е ползата – или вредата – от него.

Критиците посочват, че под натиска на президентската институция Иво Инджев бе уволнен от бТВ, а Силвия Великова от БНР бе наказана и й бе сменен ресорът. Това е лошо. Президентите наказват своите критици само в Азия, Латинска Америка и Африка, не и в Европа. След уволнението на Инджев основните медии прекратиха критичните материали срещу президента и България се нареди след африканската държавица Того по степен на свобода на словото. А това, приятели, не е рокендрол.

Не е рокендрол и това, че Първанов се оказа „бащата” на катастрофалната за България тройна коалиция, управлявала от 2005 до 2009 година. Но пък не е само той виновен. Лидерите на БСП, НДСВ и ДПС са, както казва Иван Костов, пълнолетни и ваксинирани и сами си взимат решенията. Например, парламентарната група на Софиянски отказа да влезе в това правителство, макар президентът да я бе поканил.

Не е доказано и обвинението, че президентът пази гърба на олигарсите от ДПС. Доказано е, че послъгваше, докато отричаше, че е бил сътрудник на ДС с псевдонима „Гоце”. Което само по себе си не е ОК, но пък е ясно, че не е бил злостен доносник – не е съсипвал човешки съдби.

Значимите обвинения са две. Първото е, че с поведението си президентът има принос към развращаването на обществените нрави – дава лош пример. Още на 17.08.2003 г. Николай Слатински, съветникът му по националната сигурност, го предупреждава: „На стадиона в Бургас... президентът седя до ултрабогаташ с личен свръхкомфортен самолет и до изпечен хитрец, който от имидмейкър на политик, ярък русофоб, днес е шеф в проруска фирма.(1)” Години по-късно Слатински отново предупреждава своя работодател да спре да се идентифицира с българския псевдоелит, към онзи момент съставен наполовината от мутри: „...президентът трябва да ограничи общуването с лъскави хора от държавни и псевдодържавни структури и да влезе в пряк контакт с обществото.(2)”

Предупрежденията очевидно нямат ефект. След като уволнява Слатински в края на 2006 година, Първанов често е виждан в столични пиано-барове с недобра репутация, в компанията на лъскави хора, някои от които – с дебели вратове. А от 2008 г. на съд за пране на европари са двама негови спонсори и съратници.

Легитимирането на „лъскавите хора” създава специфичен образ на президента, който се допълва от необяснимата му страст към лова. Дълго време на интернет-страницата на президентската институция се мъдри снимка, на която върховният главнокомандващ позира до повален от него вълк с размерите на козле. В началото на 2008 година гръмва и първият ловен скандал, свързан с президента. През февруари 2008 година се запалва спален вагон на нощния влак София-Кардам. По особено мъчителен начин загиват много пътници. Обявява се национален траур. На 5 март обаче във вестник „Струма” излиза информация, че на 01.03., време на траур, президентът бил в околностите на Симитли на лов а вълци. Освен, че такива забавления по време на траур са безнравствени, става дума и за нарушаване на закона – за бракониерство. След упорито отричане, прес-службата на президента съобщава, че Първанов наистина е бил на мястото, но „не е имал прояви, които влизат в противоречие с трагичните събития, свързани с пожара във влака." Неприятният вкус на случката придобива международно измерение, когато в края на 2008 г. по време на посещение в Узбекистан Първанов отстрелва горски овен-архар. Архарът е строго защитен от всички възможни международни и национални закони, вкл. от узбекските, според които Първанов подлежи на глоба до 50 минимални работни заплати или две години поправителен труд.

С тези и други подобни случки президентът се нарежда сред онези държавници, чието поведение съобщава на гражданството: „Не ме гледай, какво правя, а слушай, какво ти приказвам”.

Второто значимо обвинение е по-тежко и е формулирано от непокорната социалистка Татяна Дончева на 5 юни 2007 г.: “Има наченки на тих процес на путинизация на българския политически живот... упорито навлизане на руския политически модел с централизираната президентска власт в българския политически живот.”. Без заобикалки тя обвинява президента в опит да превърне България от парламентарна държава от европейски тип в президентска държава от руски тип – и в основен съюзник на Русия в Европа.

От доказването – или не – на това обвинение зависи и крайният извод относно ползата от Първановото президентстване.

Самият Първанов от началото на своя мандат описва себе си като „социален президент”, който ще натиска правителството да се грижи за бедните и слабите. Това не се случва, но пък се случва друго. Докато президентите Желев и Стоянов полагат неимоверни усилия да вкарат България в семейството на европейските нации, Георги Първанов работи за отдалечаването на България от „Запада” и за сближаването й с Русия. Именно тази негова дългогодишна дейност накрая му докарва квалификацията на известния политолог Огнян Минчев (в „Труд” от 16 ноември 2009): „Първанов е олицетворение на цялата ориенталска изостаналост, безхаберност, болшевишко интригантство и византийски модел на политическо далавераджийство, който тегли България към дъното.”

Към момента, в който става лидер на БСП в началото на 1997 година, Георги Първанов е вече политик с богата и показателна биография. На младини, докато другите момчета ритат футбол или правят рок групи, той става член на БКП. По причини, които никога не обяснява, през 1990 г. се оказва депутат от Общонационалния комитет за защита на националните интереси, създаден от функционери на БКП и на Държавна сигурност в края на 1989 г. Идеологията на ОКЗНИ е всички – и най-вече българските турци – да носят български имена, да говорят български език, както и да се ориентират към Съветска Русия, а не – към западните демокрации.

БКП, ОКЗНИ и БСП – партиите, в които е членувал сегашният президент – са обединени от една и съща политическа традиция: враждебност към Запада и неговите ценности, привързаност към Русия и нейните ценности. И тъй като няма никакъв опит със западната демокрация, Първанов просто не я разбира. Поради тези причини естествената за него политическа позиция е да подкрепя Русия и да се държи далеч от Запада.

Това проличава още през 1998 г., когато ръководената от Първанов БСП се отмята от ангажимента си да подкрепя членството на България в НАТО. Година по-късно Първанов предвожда протестни шествия против намесата на НАТО в косовската криза. По същото време пише известното си писмо до сръбския диктатор Милошевич, което започва с „Уважаеми другарю Милошевич, бих искал да доведа до Ваше сведение позицията на БСП” и завършва с тезата, че „наивно и безотговорно е да се смята, че приобщаването към НАТО е гаранция за националната сигурност. Това би било авантюристично решение, което създава трайни предпоставки за застрашаване на националната сигурност на страната.(3)"

Така Георги Първанов се оказва единственият лидер на голяма партия в бивша социалистическа Европа, който повтаря руската позиция по въпроса за разширяването на НАТО: че членството в алианса застрашава, а не укрепва сигурността.

Когато Първанов става президент през 2001 година, в Русия властта е вече в ръцете на Владимир Путин – решителен опонент на западните сили. Новата власт в Кремъл очевидно привлича вниманието на Първанов, който в първите 18 месеца от своя мандат се среща цели шест пъти с президента на Русия (на фона на общо шестте му срещи с лидери на страни-членки на НАТО). За какво са си говорили двамата президенти подразбираме от изобилните интервюта на Първанов пред руски медии. Той успокоява руснаците, в интервю за „Новости” от май 2005, че задаващото се членство на България в ЕС всъщност ще е от интерес за Русия („несъмнено ще разкрие нови перспективи и пред българо-руското сътрудничество след присъединяването на България към ЕС”). В други изяви Първанов посочва сферата, в която иска да види сближаване между Русия и България – енергетиката. В следващите години усилията в тази посока доминират неговото президентство.

През 2005 година про-руската БСП се връща на власт и Първанов използва тази ситуация, за да форсира сближаването с Русия на полето на енергетиката. Серията от негови действия в тази посока започва със спешното му излитане за Атина през септември 2006 година, където е привикан от Путин за да парафира проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис”, пренасящ руска нефт през България. Първанов е отново в Кремъл през юни 2007, когато гарантира на Путин, че България ще подкрепи още един руски проект – газопреносната система „Южен поток”, транситираща руска газ към Южна Европа.

Несъмнено звездният миг на Първанов е на 17-18 януари 2008 г., когато Владимир Путин, придружен от огромна свита енергийни директори и експерти, пристига в заснежена София за подписването на руските енергийни проекти на българска територия „Южен поток”, „Бургас-Александруполис” и „АЕЦ-Белене”. Първанов гордо заявява, че е постигнал „голям шлем” за България.

Начинът, по който Путин е приет от своя страна има за цел да демонстрира близостта на България с Русия. София е потопена в руски флагове и проруски плакати, докато плакатите против Путин са своевременно премахнати от полицията. Медиите изпадат в транс от възторг, а последвалото дни по-късно посещение на президента на Унгария (партньор на България в НАТО и ЕС) е организирано така, че никой да не го забележи. В началото на 2008 година Русия е „Number One” в България и заслугата е изцяло на Първанов.

Когато година по-късно Путин заповядва прекратяването на доставките на руска газ за България, правителството на БСП трескаво търси начини да оневини Москва за газовата криза. Докато Станишев търси правилните думи, Георги Първанов се оказва този, който намира формулата, оневиняваща Москва. В интервю за ИТАР-ТАСС от 4 февруари 2009 г. президентът казва така:

„Правомерно е да анализираме проблема, предизвикан от преустановяване доставките на природен газ от Русия за Европа, включително и за България, от всичките му страни - политически, икономически, технологически, както и в контекста на глобалната финансова криза и рецесията в повечето от водещите икономики... Ипотечната криза, сътресенията на финансовите пазари, на фондовите и стокови борси, резките колебания в ценовите равнища на храните, на металите, на енергоносителите и в следствие - нарушаване на ритмичността на потреблението и доставките в глобален мащаб, са взаимосвързани процеси... темповете на глобализация изпревариха възможностите на международната общност да стигне до съгласие и приеме нормативна рамка, която ефективно да регулира и контролира динамиката на световните пазари... Преустановяването на част от доставките на природен газ от Русия за Европа е само една от проявите на този общ процес.”

Едва ли има човек, способен отведнъж да дочете до края този абзац, издържан в класическите традиции на „дървения език” на комунизма. А който успее да направи това ще разбере, че става дума за смайваща с мащабите си ПР-операция. Макар целият свят да е видял, в пряко ТВ-предаване, как Путин лично заповядва спирането на газ за България и Европа, тезата на Първанов е съвсем различна. В зависимост от това, дали човек придава повече тежест на началото, средата или края на цитирания абзац, виновници за спирането на руския газ според него са: водещите западни страни; американците; или може би ООН. В никакъв случай не виновна нито Русия, нито Газпром, нито пък Путин.

Докато Първанов сближава България с Русия, Владимир Путин влиза във все по-остра конфронтация със западните страни. Отдалечаването на Русия от Европа повлича и България, която руската дипломация обявява през 2006 г. за „нашия троянски кон в Европа”. Посветил се на сближаването с Русия, българският президент е принуден да запази хладна дистанция спрямо западните страни, което пък означава, че той не може да се утвърди като член на европейското семейство на държавните глави.

Че няма да полага усилия в тази посока личи още от първото му изказване пред Европейския парламент след приемането на България в ЕС. България е приета на доверие, тъй като нито нейната икономика, нито правосъдната й система са в достатъчно „европейско” състояние. Речта на държавния глава на новоприетата страна е идеалният повод България да благодари за доверието и да поеме ангажименти бързо да навакса изоставането. Вместо да направи това, Първанов започва речта си с онова национално самохвалство, което е характерно за централноазиатските пожизнени президенти: „Нашата култура е във фундамента на европейската цивилизация и затова исторически оправдано е днес, чрез българското членство в Европейския съюз, да звучи езикът на светите братя Кирил и Методий”. Излиза, че България не благодари, а благоволява да приеме членството.

По-нататък в речта си Първанов се сдърпва с Европейската комисия: „бях провокиран от изказването на комисаря по енергийната политика за това, че трети и четвърти блок били спрени поради съмнения в тяхната безопасност... Многобройните проверки на Световната асоциация на ядрените оператори, на Асоциацията на западноевропейските органи за ядрено регулиране, на Групата по атомните въпроси на Съвета на Европейския съюз, на Международната агенция по атомна енергия доказаха, че не съществуват никакви технически причини, възпрепятстващи нормалната експлоатация и доказаха високото ниво на безопасност съгласно международните стандарти.”

Посланието на държавния глава е ясно: след като всички световни институции приемат блоковете на АЕЦ-Козлодуй за безопасни, значи ЕС действа безпринципно и със зла умисъл. Това е началото на онова провокативно спрямо ЕС българско поведение, което след март 2008 г. довежда до спирането на европейските фондове за България, както и до различни санкции и наказателни процедури.

Четири месеца след брюкселската си реч Първанов полива със студен душ и САЩ. В изказването си по време на посещение в София, американският президент Джордж Буш внимателно намеква, че пред Европа и България стои въпросът за „разнообразяването на енергийните доставки” – т.е. за откачане от руския монопол в снабдяването с енергоносители. Тъй като това е точно обратното на политиката на Георги Първанов, той незабавно контраатакува: „Българите не приемат да избират между приятелството си със САЩ и приятелството си с Русия... Затова България поддържа активни отношения с Русия, когато става дума за крупните инфраструктурни проекти, енергийните проекти.” Ще рече: не само няма да се откачаме от Русия, а ще се сближаваме с нея още повече.

И става така, че през 2007 година Първанов постига наглед невъзможното: скарва се едновременно с ЕС и със САЩ. „Западът” му обръща гръб, поканите за сериозни срещи секват и оттук насетне президентът се снима със своите западни колеги само при протоколни събирания, както правят лидерите на страни от Третия свят като Муамар Кадафи, например. Отпадането на ангажименти по посоката на Запада освобождава президента да се съсредоточи върху интегрирането с Русия в енергетиката – да работи за превръщането на България в „енергиен център на Балканите”.

През годините никой не му задава въпроса: Защо точно енергиен център? Защо не – център на високи технологии, на екологично производство, на енергийна ефективност? Отговорът е лесен: който успее да си изгради собствена властова база в енергетиката, той ще има и власт върху българското общество. След 2006 година обаче президентът не е сам на този терен. На енергийното поле за вниманието на Кремъл се подвизават както министър Румен Овчаров, така и премиерът Станишев. Съревнованието обяснява периодично избликващите на повърхността търкания между президента и правителството. Огнян Минчев го обяснява най-добре: „Без съмнение Първанов води сериозна битка за отстраняване на всички възможни конкуренти за ролята на посредник между българската енергетика и руския капитал и руския президент... Първанов иска да монополизира представителството на България в Русия и да се превърне в единствения властелин на българо-руските отношения.(4)”

Докато през първия си мандат Първанов работи за сближаването на България с Русия, през втория си мандат той работи за превръщането на това сближаване в собствена власт. Именно за това алармира социалистката Дончева, когато обвинява президента, че „путинизира” България. Първанов е достатъчно опитен политик, обаче, за да знае, че само „енергийна” власт не е достатъчна, за да му гарантира оставане на видно място в политиката след края на последния му (втори) мандат. Затова полага видими усилия да намери собствена политическа основа.

Тази заявка е дадена още в първата му пресконференция от втория мандат, в която президентът обвинява политиците, че дебатират периферни въпроси и така оставят обществото в „дефицит на идеи”. За да се преодолее този дефицит президентът заявява, че ще организира форуми и инициативи по места с широкото участие гражданското общество. Защото, посочва Първанов, „ще спечели този, който успее да приобщи реално гражданските структури”. И прави недвусмислена заявка, че този печеливш ще се казва „Първанов”: „в това виждам своята роля като държавен глава и сега, и тогава, когато напусна президентската институция.(5)”

В началото на лятото става ясно, че това не са празни приказки. Медиите надушват, че група видни интелектуалци, доскоро групирани в инициативния комитет за преизбирането на Първанов, са се обединили в нова организация – комитет „Съзидание”. Заявената им цел е да привлекат успешните според тях политици, независимо от партийнате им принадлежност, към инициативите на президента. Според поета Иван Гранитски, водеща фигура в „Съзидание”, една от задачите на организацията е да убеди БСП и СДС да се съюзят в едно ляво-дясно мегаправителство.

Точно това разярява Татяна Дончева, тъй като е похват, типичен за „путинизма” – да бъдат отслабени класическите партии, за да бъдат заместени от някаква обединяваща всички „партия на президента”. При това положение към Първанов, инициатора на подобно правителство, наистина би преляла огромна власт. Но цялата работа е прекалено очевидна, натъква се на съпротивата на големите партии и не постига успех.

По-късно като политическа база на президента се заявяват партията ЛИДЕР и коалицията „Напред”, създадени от енергийния олигарх Христо Ковачки. Те обаче също прекалено рано се демаскират, като организират анти-европейско шествие из улиците на София на 18 януари 2008 г. Идеята е да се демонстрира подкрепа за искането на Първанов ЕС да позволи на България да пусне отново затворените (по силата на договора за членство в ЕС) блокове на АЕЦ „Козлодуй”, за да се компенсира липсата на газ по време на газовата криза. По време на демонстрацията интервюирани от медиите демонстранти простодушно си признават, че всъщност са работници в предприятията на Ковачки и са докарани в София с негов транспорт, което ликвидира възможността ЛИДЕР и „Напред” да се превърнат в сериозни политически играчи в полза на президента. Брюксел, от своя страна, също делегитимира президента като му напомня, че България страда от липсата на газ, а не – на ток.

Първанов не успява да си изгради собствена политическа база вътре в България, а през 2009 година губи и подкрепата на Русия. През пролетта се опитва да дублира голяма международна енергийна среща в Прага, като обявява подобна конференция в София дни по-рано. Зле организирана, срещата се проваля, а държавните глави все пак отиват в Прага, а не в София. В българската столица не пристига дори Владимир Путин, с което показва, че българският президент не е достатъчно авторитетен на международната арена.

А през лятото става ясно, че Първанов няма да постигне и любимата си мечта – „големия шлем” с Русия. Правителството на ГЕРБ, поело властта след изборите от юли, е съставено от проевропейски хора, чиято амбиция (по думите на министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев) е „България повече да не бъде руският троянски кон в Европа”. Правителството поетапно изоставя работата както по газовата и петролната тръби, така и по АЕЦ-Белене.

Големите проекти на Първанов рухват. България възстановява намерението си да бъде пълноценна западна страна и замества амбицията да бъде „енергиен център на Балканите” с проекти за енергийна ефективност и за развитие на възстановяеми енергийни източници като начин за изплъзване от контрола на Москва. Проруският български президент Първанов изобщо не се вписва в тази нова конфигурация и се превръща в онова, за което го е предупреждавал бившият му съветник Слатински – в „неизбежна досада”.

Каква ни е ползата от всичко това? Има полза. Натискът, който Първанов оказа, за да върне България в орбитата на Русия се оказа изключително полезен за българското общество, защото провери издържливостта на българския „цивилизационен избор”. Първанов провери и стабилността на българската демокрация, като се опита да формира „путинска” политическа база, която да замести традиционните за либералната демокрация политически партии. Обществото издържа на тези проверки. Отказа да се отклони от пътя си към Европа и не се хвърли в обятията на „Съзидание”, ЛИДЕР и „Напред”. И при първа възможност избра дясна партия, която излъчи силно проевропейско правителство.

Оказва се, че приносът на президента не е задължително да бъде само в разплитането на кризисни ситуации, с което се занимаваха президентите на прехода. Приносът на Първанов е, че използва властта си – и повече от властта си – за да създава проблеми там, където преди него не ги е имало. И макар да има хора, които твърдят, че в отношенията си с Русия той се е занимавал с държавна измяна, истината е друга.

Част от процеса на израстване на обществата е и това, те да се научат да се справят с лоши президенти. След Буш, американците решиха да влезат в 21-ви век и избраха Обама. Предстои да видим, дали българското общество ще може да направи нещо подобно, когато му дойде времето да излъчи държавния глава, който да наследи Първанов.

г-н Стамболов Вие се изказвате винаги на място с най-точните слова.
добре е да има повече хора като Вас във всички български форуми!
Българите сме винаги недоволни - ето сега ни дойде на крака един от най-великите съвременни икономисти-банкери и ние едва ли не не искаме да го приемаме? Убеден съм че той ще се справи с десетките миларди дългове.
Всяка държава от Европейския съюз би била горда с министър на финансиите като
господин Симеон Дянков.

[мейси]

Стамбо не ти ли омръзна да правиш PR на човек де от задният му джоб се подава череният му билет?Спри се малко !Интересно ще ми бъде да видя резултатите ако се пусне една анкета , какво е одобрението за същият , но да се да публикуват реалните резултати .Да считам ли ,че с постът за агент Гоце де си го сложил , пребоядисаният комунист така наричащият се син шаман Евгений Дайнов , на гуруто ви подготвят почвата от сега ,че след време да заеме мястото на Гоце?

За ползата от президента
Автор: Евгений Дайнов .......Предстои да видим, дали българското общество ще може да направи нещо подобно, когато му дойде времето да излъчи държавния глава, който да наследи Първанов.

[Стамболов]

За ползата от президента
Автор: Евгений Дайнов


Чета и не вярвам на очите си. „Народът избира президента, а той избира парламента, което е мястото, където работят министрите”, пише в есе начинаеща студентка, току-що изкласила от средното училище. Тя пише това два месеца, след като в България е имало парламентарни избори и всички би трябвало да са забелязали, че за избор на Народно събрание до урните се е разходил не само държавният глава, а – целокупното гражданство.

Объркването на студентката е плод на безобразното състояние на училищното образование. Но статутът на президента в българската държава е наистина достатъчно неясен, та да поражда заблудата, че той управлява държавата. А всъщност, макар да има повече правомощия от английската кралица, той няма кой-знае каква власт.

За разлика от кралицата, чиито политически речи се пишат от правителството, българският президент сам решава, какво и къде да каже.

Връчва мандата за съставяне на правителство, но като кралицата няма правото да заповядва на министрите. Може да налага вето върху закони, гласувани от парламента, но то лесно се преодолява със само още едно гласуване. Има правото да води външна политика – но не и такава, която да е противоположна на политиката, водена от правителството. Макар да е главнокомандващ на въоръжените сили, президентът не може да обяви война, ако правителството е против. И никакви международни съглашения, които той е подписал нямат никаква стойност, докато не ги подпише и правителството.

За какво ни е тогава президент? Преди 20 години бащите на българската Конституция не са били наясно с този въпрос, но практиката е дала отговора. Президентът има достатъчно власт, за да може да спасява положението тогава, когато страната се управлява лошо или изпада в криза. Има и достатъчно власт, за да може да създава сериозни изпитания за страната си.

Президентите от 1990-те години нееднократно спасяваха положението, когато турбуленциите на прехода застрашаваха държавния кораб. Президентът Желев например отказа да подпише Конституцията от 1991-ва. Отне й достатъчно легитимност, та да може днес тя да бъде сравнително лесно променяна в съответствие с договорите за членство в НАТО и ЕС. В края на 1996 година Желев отказа да даде мандат на БСП да продължи управлението, докарало най-тежката криза в историята на страната. Наследилият го Петър Стоянов пък изпълни своето историческо предназначение, когато месец по-късно – когато в България протестите вече приличаха на въстание – връчи мандата за управление на БСП, но успя да я убеди да не формира правителство. Социалистическият лидер, съгласил се да не прави правителство насред всенародно въстание беше сегашният президент, Георги Първанов. С този си ход Стоянов – с помощта на Първанов – направи така, че вместо да тръгне по пътя на гражданската война, българското общество отиде на избори.

Желев, и Стоянов успяха да формулират националните цели достатъчно ясно, та зад тези цели да се подредят както обществото, така и неговите предводители. Желев упорито се бореше против идеята българското национално стопанство да е някакъв руски тип хибрид между частно и държавно. И успя да убеди българите, че икйономиката трябва да стъпва на ясно дефинирана частна собственост. На свой ред Петър Стоянов намери думите, с които да убеди българите да се подредят до своите западни съграждани в рамките на ЕС и НАТО. Именно той пръв заговори за „цивилизационния избор” на България – да стане западна страна.

И Желев, и Стоянов ползваха ограничената власт на президент, за да вършат полезни дела. Каква обаче е ползата от Георги Първанов – най-дълго управлявалият български президент след 1989 година?

Според проучванията на общественото мнение, българите могат да се сетят само за една полза от него – благотворителната инициатива „Българската Коледа”. И ако това бе единственият факт от неговото президентстване, можехме да заключим, както направих от ТВ-екрана в средата на първия му мандат: „сравнително безобиден”. Но днес сме след средата на втория му мандат и нещата са различни. „Българската Коледа” не може да се сравнява с лавината от критики, които трябва да бъдат оценени за да разберем, каква ни е ползата – или вредата – от него.

Критиците посочват, че под натиска на президентската институция Иво Инджев бе уволнен от бТВ, а Силвия Великова от БНР бе наказана и й бе сменен ресорът. Това е лошо. Президентите наказват своите критици само в Азия, Латинска Америка и Африка, не и в Европа. След уволнението на Инджев основните медии прекратиха критичните материали срещу президента и България се нареди след африканската държавица Того по степен на свобода на словото. А това, приятели, не е рокендрол.

Не е рокендрол и това, че Първанов се оказа „бащата” на катастрофалната за България тройна коалиция, управлявала от 2005 до 2009 година. Но пък не е само той виновен. Лидерите на БСП, НДСВ и ДПС са, както казва Иван Костов, пълнолетни и ваксинирани и сами си взимат решенията. Например, парламентарната група на Софиянски отказа да влезе в това правителство, макар президентът да я бе поканил.

Не е доказано и обвинението, че президентът пази гърба на олигарсите от ДПС. Доказано е, че послъгваше, докато отричаше, че е бил сътрудник на ДС с псевдонима „Гоце”. Което само по себе си не е ОК, но пък е ясно, че не е бил злостен доносник – не е съсипвал човешки съдби.

Значимите обвинения са две. Първото е, че с поведението си президентът има принос към развращаването на обществените нрави – дава лош пример. Още на 17.08.2003 г. Николай Слатински, съветникът му по националната сигурност, го предупреждава: „На стадиона в Бургас... президентът седя до ултрабогаташ с личен свръхкомфортен самолет и до изпечен хитрец, който от имидмейкър на политик, ярък русофоб, днес е шеф в проруска фирма.(1)” Години по-късно Слатински отново предупреждава своя работодател да спре да се идентифицира с българския псевдоелит, към онзи момент съставен наполовината от мутри: „...президентът трябва да ограничи общуването с лъскави хора от държавни и псевдодържавни структури и да влезе в пряк контакт с обществото.(2)”

Предупрежденията очевидно нямат ефект. След като уволнява Слатински в края на 2006 година, Първанов често е виждан в столични пиано-барове с недобра репутация, в компанията на лъскави хора, някои от които – с дебели вратове. А от 2008 г. на съд за пране на европари са двама негови спонсори и съратници.

Легитимирането на „лъскавите хора” създава специфичен образ на президента, който се допълва от необяснимата му страст към лова. Дълго време на интернет-страницата на президентската институция се мъдри снимка, на която върховният главнокомандващ позира до повален от него вълк с размерите на козле. В началото на 2008 година гръмва и първият ловен скандал, свързан с президента. През февруари 2008 година се запалва спален вагон на нощния влак София-Кардам. По особено мъчителен начин загиват много пътници. Обявява се национален траур. На 5 март обаче във вестник „Струма” излиза информация, че на 01.03., време на траур, президентът бил в околностите на Симитли на лов а вълци. Освен, че такива забавления по време на траур са безнравствени, става дума и за нарушаване на закона – за бракониерство. След упорито отричане, прес-службата на президента съобщава, че Първанов наистина е бил на мястото, но „не е имал прояви, които влизат в противоречие с трагичните събития, свързани с пожара във влака." Неприятният вкус на случката придобива международно измерение, когато в края на 2008 г. по време на посещение в Узбекистан Първанов отстрелва горски овен-архар. Архарът е строго защитен от всички възможни международни и национални закони, вкл. от узбекските, според които Първанов подлежи на глоба до 50 минимални работни заплати или две години поправителен труд.

С тези и други подобни случки президентът се нарежда сред онези държавници, чието поведение съобщава на гражданството: „Не ме гледай, какво правя, а слушай, какво ти приказвам”.

Второто значимо обвинение е по-тежко и е формулирано от непокорната социалистка Татяна Дончева на 5 юни 2007 г.: “Има наченки на тих процес на путинизация на българския политически живот... упорито навлизане на руския политически модел с централизираната президентска власт в българския политически живот.”. Без заобикалки тя обвинява президента в опит да превърне България от парламентарна държава от европейски тип в президентска държава от руски тип – и в основен съюзник на Русия в Европа.

От доказването – или не – на това обвинение зависи и крайният извод относно ползата от Първановото президентстване.

Самият Първанов от началото на своя мандат описва себе си като „социален президент”, който ще натиска правителството да се грижи за бедните и слабите. Това не се случва, но пък се случва друго. Докато президентите Желев и Стоянов полагат неимоверни усилия да вкарат България в семейството на европейските нации, Георги Първанов работи за отдалечаването на България от „Запада” и за сближаването й с Русия. Именно тази негова дългогодишна дейност накрая му докарва квалификацията на известния политолог Огнян Минчев (в „Труд” от 16 ноември 2009): „Първанов е олицетворение на цялата ориенталска изостаналост, безхаберност, болшевишко интригантство и византийски модел на политическо далавераджийство, който тегли България към дъното.”

Към момента, в който става лидер на БСП в началото на 1997 година, Георги Първанов е вече политик с богата и показателна биография. На младини, докато другите момчета ритат футбол или правят рок групи, той става член на БКП. По причини, които никога не обяснява, през 1990 г. се оказва депутат от Общонационалния комитет за защита на националните интереси, създаден от функционери на БКП и на Държавна сигурност в края на 1989 г. Идеологията на ОКЗНИ е всички – и най-вече българските турци – да носят български имена, да говорят български език, както и да се ориентират към Съветска Русия, а не – към западните демокрации.

БКП, ОКЗНИ и БСП – партиите, в които е членувал сегашният президент – са обединени от една и съща политическа традиция: враждебност към Запада и неговите ценности, привързаност към Русия и нейните ценности. И тъй като няма никакъв опит със западната демокрация, Първанов просто не я разбира. Поради тези причини естествената за него политическа позиция е да подкрепя Русия и да се държи далеч от Запада.

Това проличава още през 1998 г., когато ръководената от Първанов БСП се отмята от ангажимента си да подкрепя членството на България в НАТО. Година по-късно Първанов предвожда протестни шествия против намесата на НАТО в косовската криза. По същото време пише известното си писмо до сръбския диктатор Милошевич, което започва с „Уважаеми другарю Милошевич, бих искал да доведа до Ваше сведение позицията на БСП” и завършва с тезата, че „наивно и безотговорно е да се смята, че приобщаването към НАТО е гаранция за националната сигурност. Това би било авантюристично решение, което създава трайни предпоставки за застрашаване на националната сигурност на страната.(3)"

Така Георги Първанов се оказва единственият лидер на голяма партия в бивша социалистическа Европа, който повтаря руската позиция по въпроса за разширяването на НАТО: че членството в алианса застрашава, а не укрепва сигурността.

Когато Първанов става президент през 2001 година, в Русия властта е вече в ръцете на Владимир Путин – решителен опонент на западните сили. Новата власт в Кремъл очевидно привлича вниманието на Първанов, който в първите 18 месеца от своя мандат се среща цели шест пъти с президента на Русия (на фона на общо шестте му срещи с лидери на страни-членки на НАТО). За какво са си говорили двамата президенти подразбираме от изобилните интервюта на Първанов пред руски медии. Той успокоява руснаците, в интервю за „Новости” от май 2005, че задаващото се членство на България в ЕС всъщност ще е от интерес за Русия („несъмнено ще разкрие нови перспективи и пред българо-руското сътрудничество след присъединяването на България към ЕС”). В други изяви Първанов посочва сферата, в която иска да види сближаване между Русия и България – енергетиката. В следващите години усилията в тази посока доминират неговото президентство.

През 2005 година про-руската БСП се връща на власт и Първанов използва тази ситуация, за да форсира сближаването с Русия на полето на енергетиката. Серията от негови действия в тази посока започва със спешното му излитане за Атина през септември 2006 година, където е привикан от Путин за да парафира проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис”, пренасящ руска нефт през България. Първанов е отново в Кремъл през юни 2007, когато гарантира на Путин, че България ще подкрепи още един руски проект – газопреносната система „Южен поток”, транситираща руска газ към Южна Европа.

Несъмнено звездният миг на Първанов е на 17-18 януари 2008 г., когато Владимир Путин, придружен от огромна свита енергийни директори и експерти, пристига в заснежена София за подписването на руските енергийни проекти на българска територия „Южен поток”, „Бургас-Александруполис” и „АЕЦ-Белене”. Първанов гордо заявява, че е постигнал „голям шлем” за България.

Начинът, по който Путин е приет от своя страна има за цел да демонстрира близостта на България с Русия. София е потопена в руски флагове и проруски плакати, докато плакатите против Путин са своевременно премахнати от полицията. Медиите изпадат в транс от възторг, а последвалото дни по-късно посещение на президента на Унгария (партньор на България в НАТО и ЕС) е организирано така, че никой да не го забележи. В началото на 2008 година Русия е „Number One” в България и заслугата е изцяло на Първанов.

Когато година по-късно Путин заповядва прекратяването на доставките на руска газ за България, правителството на БСП трескаво търси начини да оневини Москва за газовата криза. Докато Станишев търси правилните думи, Георги Първанов се оказва този, който намира формулата, оневиняваща Москва. В интервю за ИТАР-ТАСС от 4 февруари 2009 г. президентът казва така:

„Правомерно е да анализираме проблема, предизвикан от преустановяване доставките на природен газ от Русия за Европа, включително и за България, от всичките му страни - политически, икономически, технологически, както и в контекста на глобалната финансова криза и рецесията в повечето от водещите икономики... Ипотечната криза, сътресенията на финансовите пазари, на фондовите и стокови борси, резките колебания в ценовите равнища на храните, на металите, на енергоносителите и в следствие - нарушаване на ритмичността на потреблението и доставките в глобален мащаб, са взаимосвързани процеси... темповете на глобализация изпревариха възможностите на международната общност да стигне до съгласие и приеме нормативна рамка, която ефективно да регулира и контролира динамиката на световните пазари... Преустановяването на част от доставките на природен газ от Русия за Европа е само една от проявите на този общ процес.”

Едва ли има човек, способен отведнъж да дочете до края този абзац, издържан в класическите традиции на „дървения език” на комунизма. А който успее да направи това ще разбере, че става дума за смайваща с мащабите си ПР-операция. Макар целият свят да е видял, в пряко ТВ-предаване, как Путин лично заповядва спирането на газ за България и Европа, тезата на Първанов е съвсем различна. В зависимост от това, дали човек придава повече тежест на началото, средата или края на цитирания абзац, виновници за спирането на руския газ според него са: водещите западни страни; американците; или може би ООН. В никакъв случай не виновна нито Русия, нито Газпром, нито пък Путин.

Докато Първанов сближава България с Русия, Владимир Путин влиза във все по-остра конфронтация със западните страни. Отдалечаването на Русия от Европа повлича и България, която руската дипломация обявява през 2006 г. за „нашия троянски кон в Европа”. Посветил се на сближаването с Русия, българският президент е принуден да запази хладна дистанция спрямо западните страни, което пък означава, че той не може да се утвърди като член на европейското семейство на държавните глави.

Че няма да полага усилия в тази посока личи още от първото му изказване пред Европейския парламент след приемането на България в ЕС. България е приета на доверие, тъй като нито нейната икономика, нито правосъдната й система са в достатъчно „европейско” състояние. Речта на държавния глава на новоприетата страна е идеалният повод България да благодари за доверието и да поеме ангажименти бързо да навакса изоставането. Вместо да направи това, Първанов започва речта си с онова национално самохвалство, което е характерно за централноазиатските пожизнени президенти: „Нашата култура е във фундамента на европейската цивилизация и затова исторически оправдано е днес, чрез българското членство в Европейския съюз, да звучи езикът на светите братя Кирил и Методий”. Излиза, че България не благодари, а благоволява да приеме членството.

По-нататък в речта си Първанов се сдърпва с Европейската комисия: „бях провокиран от изказването на комисаря по енергийната политика за това, че трети и четвърти блок били спрени поради съмнения в тяхната безопасност... Многобройните проверки на Световната асоциация на ядрените оператори, на Асоциацията на западноевропейските органи за ядрено регулиране, на Групата по атомните въпроси на Съвета на Европейския съюз, на Международната агенция по атомна енергия доказаха, че не съществуват никакви технически причини, възпрепятстващи нормалната експлоатация и доказаха високото ниво на безопасност съгласно международните стандарти.”

Посланието на държавния глава е ясно: след като всички световни институции приемат блоковете на АЕЦ-Козлодуй за безопасни, значи ЕС действа безпринципно и със зла умисъл. Това е началото на онова провокативно спрямо ЕС българско поведение, което след март 2008 г. довежда до спирането на европейските фондове за България, както и до различни санкции и наказателни процедури.

Четири месеца след брюкселската си реч Първанов полива със студен душ и САЩ. В изказването си по време на посещение в София, американският президент Джордж Буш внимателно намеква, че пред Европа и България стои въпросът за „разнообразяването на енергийните доставки” – т.е. за откачане от руския монопол в снабдяването с енергоносители. Тъй като това е точно обратното на политиката на Георги Първанов, той незабавно контраатакува: „Българите не приемат да избират между приятелството си със САЩ и приятелството си с Русия... Затова България поддържа активни отношения с Русия, когато става дума за крупните инфраструктурни проекти, енергийните проекти.” Ще рече: не само няма да се откачаме от Русия, а ще се сближаваме с нея още повече.

И става така, че през 2007 година Първанов постига наглед невъзможното: скарва се едновременно с ЕС и със САЩ. „Западът” му обръща гръб, поканите за сериозни срещи секват и оттук насетне президентът се снима със своите западни колеги само при протоколни събирания, както правят лидерите на страни от Третия свят като Муамар Кадафи, например. Отпадането на ангажименти по посоката на Запада освобождава президента да се съсредоточи върху интегрирането с Русия в енергетиката – да работи за превръщането на България в „енергиен център на Балканите”.

През годините никой не му задава въпроса: Защо точно енергиен център? Защо не – център на високи технологии, на екологично производство, на енергийна ефективност? Отговорът е лесен: който успее да си изгради собствена властова база в енергетиката, той ще има и власт върху българското общество. След 2006 година обаче президентът не е сам на този терен. На енергийното поле за вниманието на Кремъл се подвизават както министър Румен Овчаров, така и премиерът Станишев. Съревнованието обяснява периодично избликващите на повърхността търкания между президента и правителството. Огнян Минчев го обяснява най-добре: „Без съмнение Първанов води сериозна битка за отстраняване на всички възможни конкуренти за ролята на посредник между българската енергетика и руския капитал и руския президент... Първанов иска да монополизира представителството на България в Русия и да се превърне в единствения властелин на българо-руските отношения.(4)”

Докато през първия си мандат Първанов работи за сближаването на България с Русия, през втория си мандат той работи за превръщането на това сближаване в собствена власт. Именно за това алармира социалистката Дончева, когато обвинява президента, че „путинизира” България. Първанов е достатъчно опитен политик, обаче, за да знае, че само „енергийна” власт не е достатъчна, за да му гарантира оставане на видно място в политиката след края на последния му (втори) мандат. Затова полага видими усилия да намери собствена политическа основа.

Тази заявка е дадена още в първата му пресконференция от втория мандат, в която президентът обвинява политиците, че дебатират периферни въпроси и така оставят обществото в „дефицит на идеи”. За да се преодолее този дефицит президентът заявява, че ще организира форуми и инициативи по места с широкото участие гражданското общество. Защото, посочва Първанов, „ще спечели този, който успее да приобщи реално гражданските структури”. И прави недвусмислена заявка, че този печеливш ще се казва „Първанов”: „в това виждам своята роля като държавен глава и сега, и тогава, когато напусна президентската институция.(5)”

В началото на лятото става ясно, че това не са празни приказки. Медиите надушват, че група видни интелектуалци, доскоро групирани в инициативния комитет за преизбирането на Първанов, са се обединили в нова организация – комитет „Съзидание”. Заявената им цел е да привлекат успешните според тях политици, независимо от партийнате им принадлежност, към инициативите на президента. Според поета Иван Гранитски, водеща фигура в „Съзидание”, една от задачите на организацията е да убеди БСП и СДС да се съюзят в едно ляво-дясно мегаправителство.

Точно това разярява Татяна Дончева, тъй като е похват, типичен за „путинизма” – да бъдат отслабени класическите партии, за да бъдат заместени от някаква обединяваща всички „партия на президента”. При това положение към Първанов, инициатора на подобно правителство, наистина би преляла огромна власт. Но цялата работа е прекалено очевидна, натъква се на съпротивата на големите партии и не постига успех.

По-късно като политическа база на президента се заявяват партията ЛИДЕР и коалицията „Напред”, създадени от енергийния олигарх Христо Ковачки. Те обаче също прекалено рано се демаскират, като организират анти-европейско шествие из улиците на София на 18 януари 2008 г. Идеята е да се демонстрира подкрепа за искането на Първанов ЕС да позволи на България да пусне отново затворените (по силата на договора за членство в ЕС) блокове на АЕЦ „Козлодуй”, за да се компенсира липсата на газ по време на газовата криза. По време на демонстрацията интервюирани от медиите демонстранти простодушно си признават, че всъщност са работници в предприятията на Ковачки и са докарани в София с негов транспорт, което ликвидира възможността ЛИДЕР и „Напред” да се превърнат в сериозни политически играчи в полза на президента. Брюксел, от своя страна, също делегитимира президента като му напомня, че България страда от липсата на газ, а не – на ток.

Първанов не успява да си изгради собствена политическа база вътре в България, а през 2009 година губи и подкрепата на Русия. През пролетта се опитва да дублира голяма международна енергийна среща в Прага, като обявява подобна конференция в София дни по-рано. Зле организирана, срещата се проваля, а държавните глави все пак отиват в Прага, а не в София. В българската столица не пристига дори Владимир Путин, с което показва, че българският президент не е достатъчно авторитетен на международната арена.

А през лятото става ясно, че Първанов няма да постигне и любимата си мечта – „големия шлем” с Русия. Правителството на ГЕРБ, поело властта след изборите от юли, е съставено от проевропейски хора, чиято амбиция (по думите на министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев) е „България повече да не бъде руският троянски кон в Европа”. Правителството поетапно изоставя работата както по газовата и петролната тръби, така и по АЕЦ-Белене.

Големите проекти на Първанов рухват. България възстановява намерението си да бъде пълноценна западна страна и замества амбицията да бъде „енергиен център на Балканите” с проекти за енергийна ефективност и за развитие на възстановяеми енергийни източници като начин за изплъзване от контрола на Москва. Проруският български президент Първанов изобщо не се вписва в тази нова конфигурация и се превръща в онова, за което го е предупреждавал бившият му съветник Слатински – в „неизбежна досада”.

Каква ни е ползата от всичко това? Има полза. Натискът, който Първанов оказа, за да върне България в орбитата на Русия се оказа изключително полезен за българското общество, защото провери издържливостта на българския „цивилизационен избор”. Първанов провери и стабилността на българската демокрация, като се опита да формира „путинска” политическа база, която да замести традиционните за либералната демокрация политически партии. Обществото издържа на тези проверки. Отказа да се отклони от пътя си към Европа и не се хвърли в обятията на „Съзидание”, ЛИДЕР и „Напред”. И при първа възможност избра дясна партия, която излъчи силно проевропейско правителство.

Оказва се, че приносът на президента не е задължително да бъде само в разплитането на кризисни ситуации, с което се занимаваха президентите на прехода. Приносът на Първанов е, че използва властта си – и повече от властта си – за да създава проблеми там, където преди него не ги е имало. И макар да има хора, които твърдят, че в отношенията си с Русия той се е занимавал с държавна измяна, истината е друга.

Част от процеса на израстване на обществата е и това, те да се научат да се справят с лоши президенти. След Буш, американците решиха да влезат в 21-ви век и избраха Обама. Предстои да видим, дали българското общество ще може да направи нещо подобно, когато му дойде времето да излъчи държавния глава, който да наследи Първанов.

[мейси]

Новата власт хвали старата.Бойко: От 24 млрд. евро инвестиции за последните четири години, 75% са в строителството и в София
http://www.government.bg/cgi-bin/e-c...=0213&n=146&g=
още факти от линка:

Министър-председателят Бойко Борисов връчи наградата „Инвеститор на 2009 г. в сектор „Добивна промишленост” на „Елаците-Мед” АД. За четвърта поредна година Българската агенция за инвестиции организира конкурса, на който се номинират и отличават проектите с принос в различните сфери от икономиката. През т. г. са присъдени 7 награди в секторите: добивна и преработваща промишленост, енергетика и строителство.....

Победителят в сектор „Добивна промишленост” - „Елаците-Мед” АД е инвестирал близо 86 млн. лв. в модернизация на производствените мощности, разширение на хвастохранилище „Бенковски-2”, пречиствателна станция за производствените отпадни води, нов склад за концентрати и др. В предприятието работят 1780 души.
„Енел Марица-Изток 3” АД е смесено дружество между италианската Енел – 73% от капитала, и Националната електрическа компания – 27%. Модернизацията на топлоелектрическата централа е за над 700 млн. евро.
270 млн. евро е инвестицията на „AES енерджи” във ветроенергиен парк „Св. Никола” край Каварна. Разкритите работни места са 250.
95 млн. лв. е капиталовложението на „Техногипс” в завода за гипсокартонени плоскости и сухи гипсови смеси по немска технология в с. Ковачево, община Реднево.
В българския завод край Раковски се произвежда хидравлична техника за лидерите в автомобилостроенето Ауди, БМВ, Порше, Рено, Тойота, Фолксваген и Волво. Инвестицията е за 34 млн. лв., а разкритите работни места са около 60.
Отличието в сектор „Преработваща промишленост” – производство на електрически съоръжения, взе „АББ Аутомейшън” ЕООД. Дружеството инвестира 30 млн. лв. „на зелено” в завод за високотехнологични електрокомпоненти в индустриална зона „Раковски”.
„Ролпласт” ЕООД е отличен за инвестиция в преработващата промишленост – производство на дограма и други изделия за строителството. Капиталовложението е за 20 млн. лв. Предприятието дава работа на 80 човека.

Какво разбираме от тези факти?
1. Че за четири години правителството на Станишев е докарало в страната 24 млр.евро инвестиции?
2. Че Бойко все още не иска да си признае, че част от тези пари са инвестирани в строителство, но по-голямата част от тях е не в София, а по черноморския бряг и планинските курорти?
3. Че всички награди са за инвестиции, започнали по време на предишния кабинет, а резултатите от действията на "премиера" Борисов ще са ясни догодина?

[badboy333]

челен удар в насрещното, колкото и да крият медиите. Вината е ясна !

Нагъл , недосегам убиец.

Така си е и в повечето новини не написаха истината.Тоя бивш депутат се е движил с висока скорост , предприел неправилно изпреварване и се е ударил челно в Москвича.Ето ги и последствията видни от снимката ти SStoilov".Крайно време е в тая държава, такива де се правят на големи шофьори,нарушават правилата за движение и предизвикват катастрофи със смъртни случаи ,да бъдат съдени ефективно ,без право на споразумения и да плащат обезщетение в огромен размер
Не е зле по ТВ да се пуска до втръсване от труда на това клипче ,,Speeding. No one thinks big of you - Stof til eftertanke (bedre kvalitet)
http://www.youtube.com/watch?v=pgYA2c5iyzs

Направил съм тема :

Да спрем войната по пътищата!!Стана страшно!!!До кога така??

http://forum.investor.bg/viewtopic.php?t=13531

защо модератора не те е прехвърлил там!

[SoKoLoV]

http://www.vsekiden.com/?p=62409
Опа кое от правителствата се хвалеше,че ни вкарало в ЕС,а Станишев вчера говори,че това правителство трябвало да ни вкара в Шенген и да довърши преговорите..за Членство... хахахах
Ето как предното правителство прост не е вършело нищо по въпроса и най вече о критериите...вместо това изпрати пенсионери на море.. хахахах пълен батак..

[barbaron]

http://www.vsekiden.com/?p=54952

ВИКТОР 20 юли 2009
Сега в България има олигархно-мафиотско управление на комунистическата номенклатура от времето на научният,реалният и др.вид социализми. Преди тези комунисти ни учиха,че капитализма е най-големият враг на прогресивното човечество,а бъдещето на света е светлото комунистическо бъдеще под мъдрото ръководство на другарите,Ленин,Сталин,Беров,Адропов,Хрушчов,Мален ков,Брежнев,Димитров,Коларов,Червенков,Югов,Живков и т.н.Същите другари врагове на капитализма станаха най-големите капиталисти,но не в добрият смисъл на думата,богатства спечелени с много ум и труд,а с ограбване на собственият си народ,като бързо забравиха какво говориха преди,като са готови да приемат всякакви идеологии стига само те пак да са на власт! Неприемам един възрастен човек,който може разумно да прецени собствените си действия,който е бил номенклатурен кадър на БКП,и управляващ в НРБ,и е защитавал предишната идеология на марксизма ленинизма,сега да иска пак да е управляващ,като плюе върху вчерашните си убеждения,и да”забравя” какво е говорил преди. Един честен човек,който отстоява дадени убеждения,и когато констатира,че политическата система която е защитавал се е провалила,моралът и достойството му налага да се оттегли от политиката с чест и достойство!Имат ли чест и морал,сега управляващите мафиоти,които са били преди партийни номенклатурни кадри на БКП?

Ясно е,че БСП е партия от мафиотски тип,която иска винаги в България да има бедни и социални слаби българи,и пенсионери с малки пенсии,за да може да се показва пред тях,като загрижени,мислящи за бедните и социално слабите хора.Така БСП иска да има постоянен беден и социално зависим електорат,който винаги пред избори да мами с обещания за повишение на заплатите,пенсиите,загрижена за тях,като иска да им помага в нужда. Ако има едно заможно българско общество,и съвсем малко на брой зависими изпаднали в нужда хора,и при избори няма да има значение за кого ще гласуват,и при това за държавата няма да е проблем да им помага,то тогава БСП ше остане без електорат,и ще бъде обречена на изчезване от политиката! Това от БСП го разбират много добре,поради което не се стремят да има в България богато и проспериращо общество,а винаги да има големи групи бедни българи зависими от тях!

Вслушайте се внимателно в политическата реторика на днешните управляващи от БСП. Загледайте се внимателно в тяхната управленска практика във вътрешната и външна политика. Сравнете видяното и чутото от тях с тяхните действия,които нямат нищо общо с това което говорят.Лявото на БСП винаги е мъгляво. Защото лявото няма настояще. Лявото на БСП може да опише винаги като обещание за по-добре бъдещето,както го правеше и преди като БКП,която се стреми да постигне на думи,отколкото с програмата си за действия в днешния ден. Това важи както за отделните неща от живота,така и за цялостното устройство на обществото.
Лявото може да ви разкаже приказка за това как всички ще имат високи пенсии и достоен живот на старини,но не може да предложи мерки за бързо натрупване на средства в пенсионния фонд.
Лявото може да ви нарисува идеалния образ на едно всеобщо достъпно,качествено и безплатно здравеопазване,или образование,но то винаги ще остава в програмата им до следващите избори за нови обещания!

Кабинетът “Станишев” съзнателно постави България в енергийна зависимост от Русия и трябва да отговаря за загубите от газовата криза.Газовата криза донесе загуби за българската икономика, които вероятно се измерват в милиони евро. Вината за това не е на Украйна или на Тимошенко,а на “Газпром” и на Путин,защото България има договори сключени с Русия. Най-голямата вина е на нашето собствено правителство. Докато се опияняваше от “специалните” си отношения с Русия и кроеше велики планове да превърне България в “регионален център за транзит и разпределение на ресурси” (по Станишев),кабинетът пропусна възможности да защити фирмите и гражданите от ситуации като сегашната. Нещо повече,това най-вероятно е съзнателен избор - така както тройката Станишев - Първанов - Овчаров съзнателно заложи на обвързаност с Русия и договори пакета от енергийни проекти като превърнаха България в доброволни заложници.

Крайно време е БСП да се разпусне като партия,защото тя все още носи своето тоталитарно комунистическо минало.На мястото в лявото политическо пространство да се очереди една европейска социалдемократичеса партия в която да няма място в ръководните и кадри бивши политици от БКП и кадри на ДС-КГБ! Ако БСП остане в този си вид,тя е обречена на изчезване,заедно с възрастният си електорат!

Кого представлява в момента БСП?

Нека тръгнем отдолу нагоре в бесепарската пирамида. Какъв обществен слой стои в базата? Всичко друго, но не и трудещи се. Стоят пенсионери и неуспели в живота. Това е слой от обществото, който старее с носталгия по съветския тип комунизъм. Не по очовечения донякъде еврокомунизъм, а по комунизма от времето на Джугашвили, Маленков, Хрушчов, Брежнев и компания в Москва и на Георги Димитров, Червенков, Югов, Тодор Живков, Милко Балев и компания в София. Това е базата на БСП. Тя си е закърмена с преклонение към “моята партия”, тя и сега вярва, че “Партията (с главно “П”) е права, даже и да греши”, у нея омразата към врага е далеч над реалистичната оценка, тя и днес развява червени знаменца и скандира “победа” не защото отъждествява интересите си с облечените елегантно и говорящи западни езици джентълмени и дами на “Позитано” 20, а защото дълбоко в себе си продължава да храни абсурдната надежда, че онова “хубаво старо време” може въпреки всичко да се върне. Излизаме от този пласт и влизаме в по-горния, който на места се слива и с върха. Какво има там? Има удивителен парадокс. Усърдно прикриван, усърдно държан далеч от общественото внимание, защото наистина е притеснителен, ала е факт. Не е измислица. Става дума за това, че над основата на пирамидата стои

пласт от капиталисти

От милионери. Истински. От собственици не на фирми дребосъци, а на крупни компании. От бивши членове на БКП, които са заемали отговорни постове в комунистическата държава и са се клели в пролетарския интернационализъм, а сега вече са се изпраскали в света на холдингите, акциите, акредитивите, финансите и търговията. Хора с лични шофьори, със секретарки и бодигардове.Вярно, те почти всички са се излюпили от яйцата на Андрей-Лукановия полог, колелото на бизнеса им се е завъртяло за пръв път с парите от външните заеми от частни западни банки в края на 80-те години, както и с кредити от фалиралите у нас в началото на 90-те години, учредени именно за да фалират, банки… Но какво значение за днешната българска реалност има какви са били в миналото и как са започнали. Комунизмът е мъртъв и трупът му е дълбоко заровен в земята, той никога вече няма да възкръсне нелогично е да си обясняваме присъствието на олигарсите в БСП с презастраховка за бъдещето. Тогава що щат олигарсите в “соц”-партията?!Ами ясно е,че освен пари,искат и пряка власт в управление на държавата,така по-лесно ще имат достъп до”кацата с мед”,тоест до парите на държавата и ЕС!

След съботния пленум на НС на БСП остава с по-голяма сила искането за оставка на Станишев.С вота който Станишев поиска фактически това бе вот за ИБ,което се скри зад председателя.С този акт Сергей Станишев пое цялата отговорност върху себе си и въпроса с неговата оставка придоби нова актуалност.Защото,докато Станишев е председател на партията в ИБ ще бъдат Кутев,Манолова,Добрев,Узунов,Дъбов,а това не вещае нищо добро за БСП.Доверието което БСП загуби катастрофално,нито един от сегашното ръководство не може да върне,включително вече и Сергей Станишев.Затова въпросът с оставката на председатела и ИБ стои отворен и докато този въпрос веднъж завинаги не се реши с оставка той няма да губи своята актуалност.

[/quote][/url]

[мейси]

Сдружението между СИБанк и ВИП Секюрити е избрано да разпространява винетките, съобщиха от Агенция Пътна инфраструктура (АПИ), която е взела окончателно решение в петък, когато изтече крайният срок за обявяване на победител в конкурса.
В него участваха още Български пощи ЕАД и Консорциум Лукойл - Холдинг Пътища. Консорциумът е отстранен, защото не отговаря на изискването за положителен финансов резултат през 2008 г. , посочват от АПИ.
СИБанк, където мажоритарен собственик е белгийската KBC, а малко над 18% има Цветелина Бориславова, която живее на семейни начала с премиера Борисов и е шеф на надзора, заедно с фирмата за охрана и инкасови операции на Атанас Симеонов ВИП Секюрити, поискаха комисионна в размер на 4.75% от приходите от продажба на винетки.

© Plovdiv24.bg | Източник:
http://news.plovdiv24.com/124808.html#ixzz0ZVLBj4NO
Има ли някой изненадан?