Първоначално изпратено от ssonyy
Но явно си от тия,които си пазят топлите политически места,или си от онези зарибените,че ще ти дадат такова.
И ето ти още един факт:
Казусът “Симеон Сакскобургготски”
Не става дума толкова за гражданството, колкото за “наследените имоти”
Красимир Иванджийски (Krassimir Ivandjiiski)
Казусът с гражданството на Симеон Сакскобургготски, на когото майка му била казала “да не става чужд гражданин”, има няколко много сериозни - юридически и международни аспекти, от които “хулиганството” на журналистите е най-незначителният.
Какво стана със служителя от испанското министерство на правосъдието Иного Корал, който на въпроса “има ли Симеон Сакскобургготски испански паспорт”, отговори “Да, има”.
След това се оказа, че това било дипломатически паспорт. Дипломатически паспорти обаче се издават само на лица, които изпълняват официална мисия на държавата, издаваща паспорта. По дефиниция това са официални отношения между държавите като субекти на международното право, което означава, че притежателят на паспорта е представител на страната, издала паспорта. Как е могъл Кобургготски да има такъв паспорт, ако не е бил испански гражданин. Това е нарушение на Виенската конвенция от 1961 г.
Ако Сакскобургготски не е имал испански паспорт, на каква юридическа основа е провеждал търговска или стопанска дейност със своята фирма в Испания. Дали испанското законодателство по онова време и търговският закон, позволява такава дейност на чужденци, временно пребиваващи в страната. Защо гостуващата в София испанска министърка на външните работи заяви, че Сакскобургготски е имал само паспорт за пътуване в чужбина? С какъв документ той все пак се е легитимирал в Испания? Нищо не е ясно.
В началото Сакскобургготски не представи документ, че не притежава друго гражданство и дали го е имал към момента на избирането му за премиер. След това се появи фамозна декларация, изпратена от президентството на Първанов, носеща дата 13 юли 2001 г., в която Сакскобургготски е подписал, че няма двойно гражданство. Декларацията била част от досието за съставянето на кабинета на Кобургготски. Но защо тя се появи толкова късно и защо документът, който все пак е изключително важен, няма изходящ номер на Министерски съвет или входящ - в канцеларията на президентството? И дали декларацията отговаря на истината в момента на подаването й.
След това последва заплахата, че всеки, който се съмнява в гражданството на премиера може да подаде сигнал до прокуратурата, но ако сигналите са неверни авторите ще бъдат подведени под наказателна отговорност. Най-напред тя беше за набедяване, след това - за “хулиганство”.
В прокуратурата сбъркаха правото на информиране с хулиганството. Нали именно журналистите поставиха въпросите за гражданството на Жорж Ганчев, Петър Бояджиев, Георги Пирински, и никой не се сети да ги подгони за хулиганство.
По аналогия, тъй като живеем в републиканска система, прокуратурата би трябвало веднага да почне проверка на вестници, които се обръщат към Сакскобургготски като към “цар” и “негово величество”, а към децата му - с някакви княгини, принцове и т.н. И няколко телевизии плачат за прокуратура, тъй като това е най-голямата обида за Конституцията на Република България. Защо прокуратурата не подгони онези, които оспорват тази конституция? Това е основната й задача.
Ще припомним още веднъж нотата за статута на Симеон от 1970 г., която е неделима част от установяването на дипломатически отношения между Испания и България. За нея споменахме още преди няколко години, като съдържанието й стана достояние едва напоследък. Тя е подписана от испанския посланик в Париж Педро Кортина и Маури и от българския посланик акад. Топенчаров. В нея се казва: “Имам честта да потвърдя получаването на вашето писмо от 4 юни 1970 г. по повод статута и дейността на Симеон - син на починалия цар Борис III, и в съответствие с инструкциите на моето правителство да заявя съгласието на правителството на Испания да задължи всички компетентни власти под негова юрисдикция да третират Симеон по време на неговото пребиваване в Испания като частно лице, на което не се признава никакво право да упражнява или да претендира за каквито и да е функции - предсталителни и други, в съответствие с публичното право” и т.н.
Всичко е ясно. Но тази нота поставя и друг въпрос - на какво основание бяха “върнати” имотите на Сакскобургготски, на което ще се спрем по-долу.
Логично следва и въпросът за образованието му. Даже по времето на Тодор Живков хората питаха дали той има само средно образование и “копаеха” улиците да му търсят дипломата. Това даже през онези години не беше “хулиганство”. Хората питаха, а Живков по едно време отговори - имам средно образование, учил съм за печатар, опитах се да влезе в юридическия факултет, ама не стана. А за образованието на Сакскобургготски - нито дума. Цитираният по-горе испански посланик в Париж е споделил: “Какъв цар? Та той няма нито едно завършено образование? Започва от един факултет, изкарва един-два семестъра, преминава в друг факултет, даже военно училище в САЩ не успява да завърши.”
А самият Сакскобургготски в един формуляр под рубриката “Образование” бил написал “Инженер-икономист”, което може да е документна измама.
Така или иначе, казусът дали един необразован човек има ценз да управлява администрацията трябва да се реши от Конституционния съд.
С гражданството на Сакскобургготски са свързани и финансови въпроси като къде и какви данъци плаща. В началото на 2002 г. декларира къща в Мадрид за 3,1 млн. лева и 10 “необитаеми постройки” във Врана, както и 4,81 млн.лв. спестявания. Междувременно, с усърдието на адвоката Ошанов, който едно време водеше някаква трудовоправна рубрика при Янчо Таков, а след това внедряваше “Булгаргеомин” в Африка, Сакскобургготски получи имоти на Борис III с оценка от около 169 978 000 долара. Къде и какви данъци се плащат за тях?
Въпросът с “имотите” за чието “връщане” най-голяма заслуга имаха Лучников, Софиянски, Георги Марков (Николай) и споменатият Ошанов има и друг аспект.
Преди доста години първи публикувахме описа (виж факсимилето) на царските имоти. Ошанов ги е видял в “Строго секретно” и тогава в главата му се е появила идеята да се опита да ги “върне” на своя благодетел. Описът е подписан от интенданта на двореца и от него се вижда структурата на имотите и тяхната реална собственост. Описът е направен по нареждане на Георги Димитров, на когото е било дадено нареждане от съюзниците, в това число от САЩ и Англия, с категоричното указание тези имоти да бъдат конфискувани. В т. 6 от примирието със съюзниците от октомври 1944 г. е предвидено задължението България да съди военопрестъпниците и при присъда да се конфискува имуществото им. Най-големият военопрестъпник е бил Борис III и никой не се съмнява, че ако беше жив, щеше да е в Нюрнберг.
Да припомним накратко някои неща. Юнският преврат през 1923 г. бе извършен с указанието на Борис III, както и убийството на Александър Стамболийски. Цанков установи диктатура с благословията на “царът” и забрани БЗНС, който представляваше над 80 на сто от населението. След бунта бяха избити над 10 000 души без съд и присъда, а след атентата от 1925 г. - почти цялата интелигенция на България.
През 1940 г. беше приет фашисткият закон за защита на нацията. Според него 52 000 евреи бяха окрасени с жълтите звезди, а 12 500 от Беломорска Тракия и Западна Македония, с позволението на Борис III (за което Бекерле съобщи в Берлин) бяха изпратени в Германия за изтребване. На 1 март 1941 г. България се включи официално в Тристранния пакт, като Филов подписа договора с пълномощията на “царът”. На 13.12.1941 г. българският парламент, с благословията на “царът”, обяви война на САЩ и Великобритания. На 1 август 1943 г. български изтребители нападнаха американски бомбардировачи. Отговорът беше съкрушителен. Благодарение на обявената от Борис III война на САЩ американските бомбардировки унищожиха 14 000 сгради в София, 7000 софиянци бяха убити, ранени и осакатени. Ще припомним, че през тази война съюзници на коалицията бяха българските антифашисти, а не Борис. За три години, два месеца и 17 дни, по вина на монархофашистките правителства на “царът”, и в негово име бяха арестувани, бити и смазани 64 345 антифашисти, и други 31 520 бяха интернирани. По-жесток терор България не помни.
Монархията на Борис III уби 29 480 българи. По силата на параграф 36 на тогавашния бюджет, одобряван от Борис III за глава на убит антифашист се плащаха по 50 000 лева. След смъртта на Борис присъдите, в т.ч. и смъртните, бяха издавани в името на Симеон, нищо, че беше невръстен.
За такива престъпления никъде по света няма давност. Но не и в България, където имотите на Борис III бяха “върнати” на Симеон Сакскобургготски. Отгоре на всичко Атанас Буров твърди, че тези “имоти” Борис III е ипотекирал срещу 30 милиона швейцарски франка, които никога не е върнал.
Агонията за деградираща България продължава. И Европа мълчи. Мълчат и САЩ, Англия и в Москва. Докога?
Тъй като “връщането” на имотите в момента е “факт”, се появява друг въпрос, който никой не може да оспори.
Въпросът е крещящ от морална, юридическа и международна гледна точка. По света отдавна е узаконено обезвъзмездяването на жертвите на фашизма и нацизма.
В България жертви на холокоста не бяха само евреи, но и десетки хиляди българи. От юридическа гледна точка, те имат правото, както и техните наследници, засегнати от монархията на Борис, на обезщетение. Онези, които останаха без бащи и майки, без покрив и хляб, без детство и помощна ръка имат неотменимо право да искат финансово обезвъзмездяване от онези, които наследиха Борис III - Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок, чиито имоти сега се изчисляват на около 170 млн. долара.
Всеки един съд по света знае това. При наследството се наследяват плюсовете и минусите. Наследниците са налице и разполагат с достатъчно финансови средства да поемат искове срещу тях. Съобщено беше, че такива искове вече са предявени в Гърция и Македония.
Въпроси за легитимността на това наследство и за възможността за иск срещу наследниците на Борис са отправени и към известния световен юрист специалист в тази област Едуард Фаган, който неотдавна представи мултимилионен иск към три швейцарски банки, в това число Credit Suissе, от името на жертвите на апартейда в ЮАР. А “наследството” на Борис е много по-шокиращо.
Опитите на някои прокурорски среди да поставят правото на информиране под параграфа “хулиганство” хвърлиха ново петно върху оценките за свободата на словото в България. Според последното изследване “Свобода на печата - 2003” на международната организация Freedom House, положението със свободата на словото в България се е влошило през последните две години при правителството на Симеон Сакскобургготски. Равнището на свободата се оценява с три главни критерии - законодателната среда, в която действат средствата за масово информиране, равнището на влиянието на пресата в обществото, и равнището на икономическото давление върху пресата. Всеки показател получава определени балове. Колкото е по-малка сумата, толкова по-свободна е пресата в една или друга държава, като например за Швеция е 8, за Германия - 13 и т.н. България е с оценки 10, 8 и 12 - общо 30, и е на ръба на четвъртата категория - “частично свободна”, в която са и Буркина Фасо, Салвадор, Мадагаскар, Монголия, Никарагуа, Румъния, Сенегал, Югославия, Тонга и т.н. В анализа се сочи, че “свободата на печата в България за втора поредна година продължава да намалява, заради опитите на правителството да влияе върху държавните и частни медии. След 2001 г. правителството на Симеон Сакскобургготски продължи практиката на предишните правителства на официална намеса в работата на печатните и електронни медии, като Съветът на Европа е изразил своята загриженост.”
Докога ще се занимаваме с този човек? И няма ли България други проблеми?
Извинявам се на редактора на вестник"Строго секретно" Красимир Иванджийски,че не съм искал разрешение за материала който поствам.Все пак трябва да се цени труда на другия.
!
Коментар