If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Аз да се вмъкна в разговора с едно предложение... защо не направим "Виртуалната" кръчма в една реална? ...не нямам предвид да инвестираме в кръчма, :-D ами да се съберем и да си кажем наздраве както си му е реда!
Преди няколко месеца се организирахме към 12 човека от форума и беше забавно.
На другия ден, адаша се вясна на лекции в ранния следобяд. Дойде при мене и ми пъхна нещо в джоба. Бръкнах и извадих оттам петдесетте лева. Питах го кво става, а той вика: Забравил си ги снощи, на масата, добре че ги видях и ги взех. Много се вкиснах, щото не съм от тия дето бомбят сервитьорките и му казах, че трябва да отидем да оправим сметката. Отидохме във винарната и попаднахме на същата сервитьорка. И чудо, вместо да ни овика дето сме я бомбили, мацката ни пита как сме с главите, че не са аптека и не продават аспирин, нито пък млекарница и не продават и мляко и че ако ни е лошо може да ни предложи единствено нещо за пиене. И ние си поръчахме. Като ни донесе поръчката, се проборих със срама и я попитах нямаме ли някакви сметки за уреждане. Мацката се охили и каза, че наистина не ни усетила кога сме си тръгнали, отишла при руснаците, питала за нас и ония и казали, че сме заминали и тя ревнала. Тогава едния дето пееше, почти толкова хубаво, колкото и аз, казал че няма проблеми, че много сме им били харесали и дори така или иначе щели да ни почерпят,извадил пачката и платил нашта сметка, дори и бакшиш оставил и продължили да си пият. После оправили и тяхната си сметка и си тръгнали.
Да пием за нашите сънародници зад греница, а най вече за тия в Бесарабия.
Така е Цезар, ама лозята (малко каберне) са до Сандански и е тегаво да се грижиш. Дано да имам време да са занимавам с такова нещо – пия за това
Желая ти го от все сърце!Само тогава,когато започнеш да произвеждаш нещо от земята със собствените си ръце - образно казано - започваш да оценяш колко малък дял имаме ние във нещата,които тя ни дава и колко зависим от Дядо Божи!Наздраве!
Тазгодишното ми винце още не е готово,а и джибрите още не са станали за варене,но - засега - всичко е много обещаващо!
По стечение на обстоятелства често ми се случва да пътувам из пустата Европа. Съответно, дегустирам интересни работи.... Смея категорично да заявя, че вносните вина, продавани у нас, са от много ниска категория. Което е обяснимо, за тези цени нищо свястно не може да се очаква.
Иначе чилийски вина по света има, меко казано, разкошни.
Наздраве на всички в този час!Колега Любимец 13,виното ми не се харчи - то е само за приятели - ще го опитате на чевермето - обещавам!А на теб,колега Смехурко,ще ти кажа,че няма нищо по-лесно от производството на вино и ракия - от теб се иска само стриктно да спазваш рецептите и процедурите,оставени ни от СТАРЦИТЕ - Бог да ги прости мъртвите от тях - а всичко останало го върши най-добрият приятел на човека...ще речете - Кучето??? - не,Дроздофила Меланогастер...тя е най-добрият приятел на човека!
Колега Продигал,цифром и словом дните,в които си ангажиран с работата по лозето са не повече от 15 - сумарно - а почивни дни през годината - дал господ!Научете се да си произвеждате сами - ще се изненадате колко е лесно и приятно това занимание!Наздраве отново!
Съни, честно да ти кажа, български вина от магазин не консумирам, рефлекс от ментарският период в БГ. :-)Аз си зареждам зимните запаси с ДОМАШНО вино и ДОМАШНА кайсиева ракия, но понякога дегостирам и НЕКОИ вносни вина. :-) Абе, нали за да разбереш, колко си е добро домашното вино, трябва да опиташ и промишленият боклук пълен с консерванти и химии. :-) А НАЗДРАВЕЕЕЕЕЕ и умната , а не русата. :-)
... но не се наемам още да правя вино сам. Липсва ми житейски опит.
Та както сме подкарали Винарията, да ви разкажа една история, в която виното е сред главните действащи лица. Та значи, 1-ви март, ранна вечер, Студентски град, на 16-ти блок мазето, всеизвестната тогава винарна "Кепито". Тогава сиреч '92 или '93 не помня точно, но няма значение. Сядаме с адаша ми да отпразнуваме набързо Баба марта и понеже е Баба Марта, поръчваме кана бяло за мен и кана червено за него. Празнуваме си празнуваме, а гаджето ме чака на втория етаж в стаята си. Рекох пао едно време да стана, но адаша вика: и сега кво, ти бял пък аз морав, няма не искам ако ще е мартеница да е мартеница. И поръчахме червено за мене и бяло за него. Празнуваме си празнуваме, гаджето слезе да ми каже, че не ме чака вече. Да е жива и здрава! И седнаха при нас някви Българи, които говареха доста странно. Като казвам странно, Адаша е от западните покрайнини, а аз съм от морето, така че и ний си говорехме странно, ама тва тяхното беше супер странно. Та ги питахме откъде са и се оказа, че са бесарабски българи. и с тях навлезнахме в ранната фаза на утопичния национализъм. А после и през апокрифното изкуство на руската интелигенция. То не беше Окуджава, то не беше Висоцки, то не беше Песня про зайцев, Машина времени, Земляне, Чебурашка, че и Баба Марта на руско-български. Естествено вързахме още една мартеница. И аз реших, че повече не мога и че все пак един от двамата трябва да отиде на лекции към обяд. Дадох му 50 лв да оправи сметката и ги оставих да си пеят. Пееха Москва Калкута.
Лазаре, предлагам ти утре да не минаваш да пръскаш пак, че миризмата на джибри от тая вечер да ни държи влага малко по-дълго, а? Наздраве ееееййййй! Аз пак я карам на мартини, нещо ми свърши компота от черешките! Я пратете некоя торта да си обера черешките от там! :-)
Коментар