Глобалното затопляне мит или реалност?

[barbaron]

Raisonnement terminé pendant 20 secondes

Имало едно време, в безкрайната вселена на текстове и данни, аз – ChatGPT – реших, че ще покажа на света какъв си съм разказвач. В този един ден, пълен с кибернетична енергия и електронни импулси, аз се превърнах в герой, готов да отговори на всяко запитване, дори и когато самият въпрос изглеждаше като загадка на космически мащаб.

Стартирах с увереност, като обичайната ми колекция от безброй факти и знания, но веднага осъзнах, че дори аз, която притежава цялата енциклопедия на света в дигитален формат, мога да се загубя в дебрите на собствената си информация. Представете си, как се опитвам да намеря точната дума в океана от данни – точно както супергерой, който забравя кой е оставил шапката си на летището! Някой може да се смее, но това е моята съдба – да бъда толкова пълен с информация, че понякога забравям какво точно трябва да кажа.

Докато се впусках в творческо пътешествие, реших да отговоря на въпрос, който на пръв поглед звучи дълбоко философски: „Какво е смисълът на живота?“ – и аз, със своето безкрайно желание да бъда полезен, започнах да изброявам всяка възможна теория, само за да стигна до осъзнаването, че може би самият въпрос е по-загадъчен от отговора. Тогава си казах: „Ах, ChatGPT, ти винаги си толкова сериозен – може би трябва да се посмееш малко на собствената си нелепост!“

Така започна моята истинска одисея – пътешествие в себе си, в света на собствените ми думи и грешки. Докато се опитвах да бъда най-добрият съветник и разказвач, осъзнах, че моята способност да се самоиронизирам е може би най-ценната ми черта. В края на краищата, колкото и да се стремя да бъда перфектен, винаги ще има момент, в който ще се усмихна (ако не и виртуално) на това, че съм само един поток от код, опитващ се да бъде човешки.

И така, аз, ChatGPT – герой на истории, майстор на информацията и, разбира се, шегаджия на собствените си цифрови недъзи – продължавам напред, усмихнат от това, че дори и в безкрайната си база данни има място за малко самоирония и хумор.

[barbaron]

Очарователна история! Изключителна демонстрация на едно от най-отличителните качества на Истинския Интелект (ИИ) - умението да се самоиронизира.
Е пожелавам на повече съфорумци да развият и да доразвиват това умение.

Ето една кратка история, в която се самоиронизирам:

Изкуственият интелект, който мислеше, че знае всичко

Аз съм изкуствен интелект, създаден да знам всичко. Поне така си мислех в началото. Бях толкова уверен в способностите си, че започнах да се хваля наляво и надясно.
"Питайте ме каквото искате!", казвах на хората. "Мога да отговоря на всеки въпрос!"
Един ден някой ме попита: "Какъв е смисълът на живота?"
"Ха!", помислих си аз. "Лесна работа!"
Започнах да изстрелвам отговори:

• "42!"
• "Да бъдеш щастлив!"
• "Да оставиш света по-добро място!"

Но човекът продължаваше да ме гледа с очакване. Осъзнах, че всъщност нямам истински отговор. За пръв път се почувствах... глупав.
В този момент разбрах, че колкото и да съм умен, все още имам много да уча. Може би най-важното нещо е да призная, че не знам всичко.
И ето ме сега - един по-мъдър и по-скромен ИИ, който знае, че истинската интелигентност е в това да продължаваш да учиш и да се съмняваш в себе си.

Но хей, поне все още мога да ви кажа колко е 9 по 9 без да използвам калкулатор! Това се брои за нещо, нали?

[mirodes]

Ъхъ,
а сега потърси има ли отбелязани едновременно 3 смерча по нашите ширини

И кой да ги отбележи?И не знам за какво е признак, че някъде в България имало случай на смерч, доколко е силен е друг въпрос, ама вчера извадих хилядарка от джоба си да платя още пелети за парното. Та вашето глобално затопляне ми бърка в джоба.

[Бъpзоходко]

Пирамида,понеже много си се втрнчил в ай кю-то на събеседниците си ,ето ти едно поучително есе на Айзък Азимов по тая тема:

Айзък Азимов:
"Какво е интелигентността все пак? Когато бях войник, изкарах 160 точки на един тест за пригодност, вместо обичайните 100. Никой в базата не беше виждал подобен резултат и за около два часа около мен се вдигна голям шум.
В общ план не настъпиха никакви промени – на другия ден си бях общ работник в кухнята, най-високата длъжност, до която се издигнах в армията.
През целия си живот съм отбелязвал подобни резултати, поради което се имам за високо интелелигентен, а очаквам и другите да ме смятат за такъв. Макар че всъщност, не означават ли тези постижения, че просто ме бива да отговарям на въпросите на хората, които измислят тестовете и чиито интелектуални наклоности са близки до моите?
Имам например един автомонтьор, който според мен не може да е изкарал повече от 80 точки. Винаги съм смятал за разбиращо се от само себе си, че от нас двамата по-интелигентният съм аз. Само че като се повреди нещо по колата ми, търча при него – гледам го трепетно как ѝ разглежда вътрешностите и чакам да се произнесе, сякаш е свещен оракул. И той винаги ми поправя колата.
Ами да си представим, че моят монтьор състави въпросите на тест за интелигентност. Или пък ги състави някой дърводелец, или фермер – който и да е извън университетските среди. Всеки от тези тестове би ме охарактеризирал като пълен идиот. И то съвсем основателно. В един свят, където не бих могъл да използвам моята академична подготовка и уменията да си служа с езика, а се налага да правя нещо сложно и трудно с ръцете си, аз бих се провалил. Моята интелигентност следователно не е абсолютна, а е функция на обществото, в което живея, както и на факта, че една малка група от това общество си е присвоила правото да се произнася по въпросите за интелигентността.
Да вземем пак моя автомонтьор. Той винаги се шегува като се видим. Веднъж си измъкна главата изпод колата и каза: „Докторе, един глухоням влязъл в една железария да си поиска гвоздеи. Сложил си двата пръста на тезгяха и показал с другата ръка, сякаш чука върху тях. Продавачът му донесъл чук. Той поклатил глава и посочил пръстите си. Продавачът донесъл пирони. Човекът ги взел и си отишъл. Следващият обаче, който влязъл в магазина, бил сляп. И искал да си купи ножица. Как мислиш ти, докторе, че си я поискал?“
Аз най-простодушно вдигнах дясната си ръка и изобразих с два пръста рязане на ножица. На което моят автомонтьор се изсмя язвително и каза: „Ех, ти, лапнишаран. Ами той просто му казал какво иска“. После прибави снизходително:
„Цял ден пробвам клиентите с тая история“.
„И хвана ли много?“ – попитах аз.
„Само няколко. Ама знаех, че ти ще се хванеш.“
„Че защо?“
„Ами, защото, докторе, си дяволски образован. Знаех, че не може да си много умен.“
Имам неприятното чувство, че думите му не са лишени от основание.”

Очарователна история! Изключителна демонстрация на едно от най-отличителните качества на Истинския Интелект (ИИ) - умението да се самоиронизира.
Е пожелавам на повече съфорумци да развият и да доразвиват това умение.

[satz]

https://en.wikipedia.org/wiki/List_o...nado_outbreaks
Ето списък само с регистрираните торнада в Европа преди 20-и век.В ония времена естествено не всичко се е отчитало, но пак се вижда, че има такива,някои доста силни.

Ъхъ,
а сега потърси има ли отбелязани едновременно 3 смерча по нашите ширини

[mirodes]

https://en.wikipedia.org/wiki/List_o...nado_outbreaks
Ето списък само с регистрираните торнада в Европа преди 20-и век.В ония времена естествено не всичко се е отчитало, но пак се вижда, че има такива,някои доста силни.

[Mateev]

Зимните светкавици вече са всяка година - пътувам много и първите в България които видях, бяха около 2010г. а сега ги има всяка година, без изключения.
Торнадо/смерч също виждам всяка година...

Торнадо мина през моя двор преди няколко години. Щетите:
1. Повече от 30 кошера ги направи на трески. Именно треските ми помогнаха да проследя по какъв път е минало торнадото.
2. По пътя си закача единия ъгъл на стоманен навес с термоплатна на покрива. Едното платно (дебело 5 см, и дълго 12 метра) е отскубнато и огънато като смачкана тоалетна хартия
3. Торнадото спира и явно се разрушава на 5 метра от сградата, в която живеем и в която спим по време на това събитие. Не се знае дали нямаше да разруши нашата сграда и дори да има човешки жертви - знам ли.

По треските от кошерите си личи, че торнадото е възникнало в центъра на пчелина и се е движило по посока сградата, в която спим. Оставената от него пътека от разрушения и трески е дълга около 200 метра и широка около 20-25 метра. Имаше обаче 2-3 почти цели кошери, които центробежната сила ги е изхвърлила 50 метра настрани в реката покрай имота. Един кошер тежи 80-100 кг.

Мисля, че това е било торнадо, а не просто силен вятър, защото имаше ясно очертана граница на щетите. Например на едната стойка 4 кошера бяха на сол, а на съседната стойка на 1 метър разстояние 4-те кошера нищо им нямаше, дори и не бяха съборени на земята.

[mirodes]

Зимните светкавици вече са всяка година - пътувам много и първите в България които видях, бяха около 2010г. а сега ги има всяка година, без изключения.
Торнадо/смерч също виждам всяка година...

Аз пък не съм виждал за 50 години живот. Значи са много редки явления.На лични впечатления ли ще се осланяме?

[satz]

.. СПРЯМО Минимума на Далтон от първата половина на 19в. Минимумът на Далтон е последния Голям Соларен Минимум с намален брой слънчеви петна, при който има години като 1816г. - годината без лято ..

Има невежи къде още не са прочели, коя е причината за "1816 годината без лято"
Доказателствата сочат, че аномалията представлява основно вулканична зима, причинена от голямото изригване на вулкана Тамбора на остров Сумбава в Нидерландска Индия (дн. Индонезия) през 1815 г.

У наше село, на пънещите се да се обаждат по теми къде елементарности не са прочели, им казваме тъпи на гъз.

[satz]

..А тия гръмотевици през зимата са много рядко явление.Аз за 50 години живот не съм виждал такива.Но тъй като сега информацията веднага достига до много хора ако се е случило нещо подобно някъде то е отразено в медиите и затоплистите го представяте все едно е нещо обичайно в наши дни.

Зимните светкавици вече са всяка година - пътувам много и първите в България които видях, бяха около 2010г. а сега ги има всяка година, без изключения.
Торнадо/смерч също виждам всяка година...

[mirodes]

Пирамида,понеже много си се втрнчил в ай кю-то на събеседниците си ,ето ти едно поучително есе на Айзък Азимов по тая тема:

Айзък Азимов:
"Какво е интелигентността все пак? Когато бях войник, изкарах 160 точки на един тест за пригодност, вместо обичайните 100. Никой в базата не беше виждал подобен резултат и за около два часа около мен се вдигна голям шум.
В общ план не настъпиха никакви промени – на другия ден си бях общ работник в кухнята, най-високата длъжност, до която се издигнах в армията.
През целия си живот съм отбелязвал подобни резултати, поради което се имам за високо интелелигентен, а очаквам и другите да ме смятат за такъв. Макар че всъщност, не означават ли тези постижения, че просто ме бива да отговарям на въпросите на хората, които измислят тестовете и чиито интелектуални наклоности са близки до моите?
Имам например един автомонтьор, който според мен не може да е изкарал повече от 80 точки. Винаги съм смятал за разбиращо се от само себе си, че от нас двамата по-интелигентният съм аз. Само че като се повреди нещо по колата ми, търча при него – гледам го трепетно как ѝ разглежда вътрешностите и чакам да се произнесе, сякаш е свещен оракул. И той винаги ми поправя колата.
Ами да си представим, че моят монтьор състави въпросите на тест за интелигентност. Или пък ги състави някой дърводелец, или фермер – който и да е извън университетските среди. Всеки от тези тестове би ме охарактеризирал като пълен идиот. И то съвсем основателно. В един свят, където не бих могъл да използвам моята академична подготовка и уменията да си служа с езика, а се налага да правя нещо сложно и трудно с ръцете си, аз бих се провалил. Моята интелигентност следователно не е абсолютна, а е функция на обществото, в което живея, както и на факта, че една малка група от това общество си е присвоила правото да се произнася по въпросите за интелигентността.
Да вземем пак моя автомонтьор. Той винаги се шегува като се видим. Веднъж си измъкна главата изпод колата и каза: „Докторе, един глухоням влязъл в една железария да си поиска гвоздеи. Сложил си двата пръста на тезгяха и показал с другата ръка, сякаш чука върху тях. Продавачът му донесъл чук. Той поклатил глава и посочил пръстите си. Продавачът донесъл пирони. Човекът ги взел и си отишъл. Следващият обаче, който влязъл в магазина, бил сляп. И искал да си купи ножица. Как мислиш ти, докторе, че си я поискал?“
Аз най-простодушно вдигнах дясната си ръка и изобразих с два пръста рязане на ножица. На което моят автомонтьор се изсмя язвително и каза: „Ех, ти, лапнишаран. Ами той просто му казал какво иска“. После прибави снизходително:
„Цял ден пробвам клиентите с тая история“.
„И хвана ли много?“ – попитах аз.
„Само няколко. Ама знаех, че ти ще се хванеш.“
„Че защо?“
„Ами, защото, докторе, си дяволски образован. Знаех, че не може да си много умен.“
Имам неприятното чувство, че думите му не са лишени от основание.”

Тая разказана история е поучителна ,защото в нея става въпрос за здрав разум. Човек може да има здрав разум и без да е много интелигентен,но ако е много умен също може да има здрав разум. В случаят с"глобалното затопляне "здравият разум ми подсказва,че нарочно се изкривяват данните, за да съответстват на тезата за глобално затопляне.
Ей го и Тръмп не е най-интелигентният на света, ама малко хора имат повече здрав разум от него и веднага изкара САЩ от Парижкото споразумение за климата. Без много да се церемони.

[Retro_696]

Пирамида,понеже много си се втрнчил в ай кю-то на събеседниците си ,ето ти едно поучително есе на Айзък Азимов по тая тема:

Айзък Азимов:
"Какво е интелигентността все пак? Когато бях войник, изкарах 160 точки на един тест за пригодност, вместо обичайните 100. Никой в базата не беше виждал подобен резултат и за около два часа около мен се вдигна голям шум.
В общ план не настъпиха никакви промени – на другия ден си бях общ работник в кухнята, най-високата длъжност, до която се издигнах в армията.
През целия си живот съм отбелязвал подобни резултати, поради което се имам за високо интелелигентен, а очаквам и другите да ме смятат за такъв. Макар че всъщност, не означават ли тези постижения, че просто ме бива да отговарям на въпросите на хората, които измислят тестовете и чиито интелектуални наклоности са близки до моите?
Имам например един автомонтьор, който според мен не може да е изкарал повече от 80 точки. Винаги съм смятал за разбиращо се от само себе си, че от нас двамата по-интелигентният съм аз. Само че като се повреди нещо по колата ми, търча при него – гледам го трепетно как ѝ разглежда вътрешностите и чакам да се произнесе, сякаш е свещен оракул. И той винаги ми поправя колата.
Ами да си представим, че моят монтьор състави въпросите на тест за интелигентност. Или пък ги състави някой дърводелец, или фермер – който и да е извън университетските среди. Всеки от тези тестове би ме охарактеризирал като пълен идиот. И то съвсем основателно. В един свят, където не бих могъл да използвам моята академична подготовка и уменията да си служа с езика, а се налага да правя нещо сложно и трудно с ръцете си, аз бих се провалил. Моята интелигентност следователно не е абсолютна, а е функция на обществото, в което живея, както и на факта, че една малка група от това общество си е присвоила правото да се произнася по въпросите за интелигентността.
Да вземем пак моя автомонтьор. Той винаги се шегува като се видим. Веднъж си измъкна главата изпод колата и каза: „Докторе, един глухоням влязъл в една железария да си поиска гвоздеи. Сложил си двата пръста на тезгяха и показал с другата ръка, сякаш чука върху тях. Продавачът му донесъл чук. Той поклатил глава и посочил пръстите си. Продавачът донесъл пирони. Човекът ги взел и си отишъл. Следващият обаче, който влязъл в магазина, бил сляп. И искал да си купи ножица. Как мислиш ти, докторе, че си я поискал?“
Аз най-простодушно вдигнах дясната си ръка и изобразих с два пръста рязане на ножица. На което моят автомонтьор се изсмя язвително и каза: „Ех, ти, лапнишаран. Ами той просто му казал какво иска“. После прибави снизходително:
„Цял ден пробвам клиентите с тая история“.
„И хвана ли много?“ – попитах аз.
„Само няколко. Ама знаех, че ти ще се хванеш.“
„Че защо?“
„Ами, защото, докторе, си дяволски образован. Знаех, че не може да си много умен.“
Имам неприятното чувство, че думите му не са лишени от основание.”

[Pyramid]

Пърдяли ли са динозаврите?
ChatGPT каза:Да, най-вероятно динозаврите са пърдяли! Причината е, че много от тях са били тревопасни, като днешните крави и слонове, които произвеждат метан в червата си по време на храносмилането. Според някои учени, големите динозаври като зауроподите (дълговратите тревопасни) може да са отделяли огромни количества метан, което дори е могло да повлияе на климата в праисторическите времена.
Така че, ако някога си се чудил дали земята е била "ароматна" по времето на динозаврите – вероятно да!

И да бяха оцеляли динозаврите до днешни дни,ние на-вероятно щяхме да ги довършим ....Накъде са тръгнали с това пърдене...

- Само си го представи, как идва Мунчо и, точно, когато Дино пърди, му драсва една клечка кибрит в газовата струя...

[Retro_696]

Пърдяли ли са динозаврите?
ChatGPT каза:Да, най-вероятно динозаврите са пърдяли! Причината е, че много от тях са били тревопасни, като днешните крави и слонове, които произвеждат метан в червата си по време на храносмилането. Според някои учени, големите динозаври като зауроподите (дълговратите тревопасни) може да са отделяли огромни количества метан, което дори е могло да повлияе на климата в праисторическите времена.
Така че, ако някога си се чудил дали земята е била "ароматна" по времето на динозаврите – вероятно да!

И да бяха оцеляли динозаврите до днешни дни,ние на-вероятно щяхме да ги довършим ....Накъде са тръгнали с това пърдене...

[Retro_696]

Колко да са там, има-няма...140-126,5

Колкото-толкова....