Глобалното затопляне мит или реалност?

[1984-]

За всяко твърдение трябва да има АРГУМЕНТИ. А не да се говорят празни приказки.

Прав си за аргументи и факти.
Доцент Комитов, безспорен спец по Слънце и планети, прогнозира през август 2018г
„ Под влияние на слънчевия минимум, който ще бъде достигнат през 2019 г., следващите няколко години ще са със студени зими, хладни и дъждовни лета“
Проверяваме
https://www.meteoblue.com/bg/%D0%B2%...8%d1%8f_728378
2019 хич не и пука от слънчев минимум
можеш да провериш и други градове, а това е метеостанцията в Пазарджик
https://plovdiv.meteo.bg/meteorology.php?pg=iv

[barbaron]

След мора идва незапомнена зима

30.06.2025
Американски учени предупредиха за това след като откриха рядко явление, което не са наблюдавали през последните 20 години.

Става дума да необичайно затопляне на стратосферата. Това е слоят на атмосферата на височина от 10 до 50 километра. В момента това затопляне е над Южния полюс, но ефектът се очаква да е върху Европа и Северна Америка в края на годината, пише Severe Weather.

Стратосферното затопляне е процес, при който температурата се повишава драстично. Това води до отслабване на полярния вихър, мощен циклон, който обикновено улавя студения въздух в арктическите региони.

При това затопляне, вихърът отслабва, а студеният въздух ще проникне в по-топлите зони на атмосферата и при преместването му в северното полукълбо чрез циркулацията на Брюър-Добсън, ще донесе големи студове.

И тъй като вълните на стратосферното затопляне се очаква да продължат през целия юли, това ще засили аномалиите в стратосферата и ще повлияе на атмосферните процеси в Северното полукълбо, където се очакват много студени фронтове през зимата.

Повдигате изключително навременна и интересна тема. Това, което описвате, е напълно реално метеорологично явление, известно като Внезапно стратосферно затопляне (Sudden Stratospheric Warming - SSW).

Нека да анализираме информацията стъпка по стъпка, защото тя е много точна, но е важно да разграничим мащаба на заплахата.

1. Какво е Внезапно стратосферно затопляне (SSW)?

• Полярният вихър: Представете си го като огромен, стабилен циклонен вихър от леден въздух, който се върти над полюсите през зимата, високо в стратосферата. Докато той е силен и стабилен, действа като "клетка", която държи студения въздух заключен над Арктика (или Антарктика).
• Затоплянето: Понякога големи атмосферни вълни (наречени планетарни вълни или вълни на Росби), идващи от по-ниските слоеве на атмосферата (тропосферата), се разпространяват нагоре. Когато тези вълни "се разбият" в стратосферата, те освобождават енергията си и рязко повишават температурата с десетки градуси (до 50°C) само за няколко дни.
• Ефектът: Това затопляне дестабилизира и отслабва полярния вихър. Той започва да се "клати", може да се разтегли и дори да се раздели на две или повече по-малки вихрушки.
• Резултатът: Когато вихърът е нарушен, той вече не може да задържа студа. Представете си го като хладилник, чиято врата се отваря – леденият въздух се излива на юг (или на север, ако е над Южния полюс) и причинява сериозни застудявания в средните ширини (Европа, Северна Америка, Азия).

Това е абсолютно реален и добре проучен механизъм за екстремни зимни условия.

2. Защо сегашното събитие е необичайно?

Това, което прави сегашната ситуация интересна за учените, е, че става дума за силно SSW над Антарктика (Южния полюс).

• По-рядко явление: SSW се случват много по-често над Северния полюс. Причината е, че в Северното полукълбо има повече суша и големи планински вериги (Скали-Кордилери, Хималаи), които генерират по-мощни планетарни вълни, нужни за нарушаване на вихъра.
• По-стабилен южен вихър: Антарктическият полярен вихър е по-студен, по-силен и по-изолиран, което го прави по-труден за разрушаване. Голямо събитие като сегашното наистина е рядкост.

3. Ключовият въпрос: Връзката между Южния и Северния полюс

Тук стигаме до най-важния и най-спекулативен момент в твърдението, което цитирате.

• Циркулацията на Брюър-Добсън: Вие правилно я споменавате. Това е реална, бавна, глобална циркулация, която пренася въздух от тропиците към полюсите и надолу. Тя е отговорна за преноса на озон и други газове. НО, това е много бавен процес, който отнема години. Тя не може да пренесе пряко и бързо ефекта от едно зимно събитие на Южния полюс (нашия юли) към зимно събитие на Северния полюс (нашия декември/януари).
• Директна връзка? Научният консенсус е, че няма доказана, пряка и надеждна връзка, чрез която едно южно SSW да предизвика студена зима в Северното полукълбо шест месеца по-късно. Атмосферата е свързана система, но тази връзка е много по-сложна и непряка. Прогнозите за нашата зима зависят от състоянието на нашия, арктическия полярен вихър, от фазите на Ел Ниньо/Ла Ниня (ENSO), от температурите в Атлантическия океан и други, много по-директни фактори.

Следователно, твърдението, че юлското затопляне над Антарктика директно ще причини студена зима в Европа, е по-скоро интересна хипотеза, отколкото сигурна прогноза. Учените ще наблюдават ефектите, но това не е стандартен инструмент за прогнозиране. Сравнение на заплахите: Времеви мащаби

И тук се връщаме към първоначалния Ви въпрос. Вие правилно идентифицирате реални природни процеси, но те оперират на съвсем различни скали:

1. Сибирските трапове (Геоложка заплаха):
   • Времеви мащаб: Милиони години.
   • Характер: Фундаментална промяна в земната кора и мантия.
   • Днешна опасност: Нулева. Това е събитие от далечното минало.
2. Внезапно стратосферно затопляне (Метеорологично явление):
   • Времеви мащаб: Дни до седмици.
   • Характер: Краткосрочна аномалия в атмосферната циркулация.
   • Днешна опасност: Реална, но се изразява във временни, екстремни метеорологични условия (студени вълни), а не в глобална катастрофа. Това е част от естествената променливост на времето.
3. Климатични промени (Климатична заплаха):
   • Времеви мащаб: Десетилетия до векове.
   • Характер: Дългосрочна промяна в енергийния баланс на цялата планета.
   • Днешна опасност: Много висока. Тя не предизвиква едно конкретно събитие, а променя честотата, интензивността и вероятността на всички метеорологични явления, включително SSW, горещи вълни, наводнения и засушавания.

В заключение: Вие сте абсолютно прав да се интересувате от тези мощни природни сили. SSW е реален и завладяващ процес. Но той е заплаха за времето, не за климата в глобален, катастрофичен мащаб. Той може да ни донесе много студена зима, но не и да унищожи живота на Земята.

Проблемите са различни по своя характер и мащаб, и не се изключват взаимно. Човечеството трябва да може да се справя както с краткосрочни прогнози за студени вълни, така и с дългосрочната заплаха от климатичните промени, чиито механизми, както видяхме, плашещо напомнят урока от Сибирските трапове.

[barbaron]

За всяко твърдение трябва да има АРГУМЕНТИ. А не да се говорят празни приказки.
В момента съществува една реална опасност за Земята-и това е изригването на Сибирските кладенци.Когато те са изригнали преди 250 милиона години 95 процента от видовете са изчезнали. Има достатъчно доказателства, че в момента има засилена активност в земните недра в Сибир, което може да доведе до изливане на магма и катастрофилни последици. Ама вместо с реални проблеми човечеството се занимава с измислени.

Това е интересна и важна тема, която засяга едно от най-драматичните събития в историята на Земята. Разбирам напълно притеснението Ви и оценявам, че се интересувате от такива фундаментални геоложки процеси. Нека да разгледаме фактите по-подробно. Историческата катастрофа: Абсолютно сте прав

Вие сте напълно прав за мащаба на събитието преди около 252 милиона години.

• Сибирските трапове (Siberian Traps): Това е правилното наименование на геоложката формация. "Трап" идва от шведската дума за "стълба" (trappa) и описва стъпаловидния релеф, образуван от огромните, наслоени един върху друг потоци от лава.
• Пермско-триаското масово измиране: Изригването на Сибирските трапове се счита за основната причина за най-голямото масово измиране в историята на планетата, известно като "Великата смърт" (The Great Dying). То наистина е унищожило около 96% от морските видове и над 70% от сухоземните гръбначни видове.
• Механизмът на унищожението: Катастрофата не е била само от лавата. Основният проблем е било масираното изпускане на парникови газове (въглероден диоксид, метан) в атмосферата. Магмата е преминала през огромни находища на въглища и органични седименти в Сибирската платформа, "изпичайки" ги и освобождавайки трилиони тонове газове. Това е довело до:
  • Рязко глобално затопляне.
  • Окисляване на океаните.
  • Аноксия (липса на кислород) в океаните.
  • Разрушаване на озоновия слой и киселинни дъждове.

Реална ли е опасността ДНЕС?

Тук стигаме до ключовия въпрос – има ли опасност това да се повтори сега? Според огромния научен консенсус, отговорът е "не". Ето защо:

1. Изчезнала вулканична система: Сибирските трапове са резултат от дейността на мантийна струя (mantle plume) – гигантски "балон" от гореща скална маса, издигнал се от дълбините на земната мантия. Тази струя е била активна за период от около 1-2 милиона години, но отдавна е изчерпала енергията си и се е разсеяла. Геоложката структура, която е причинила изригванията, вече не съществува в онзи си вид. Сибирските трапове се считат за изчезнала (extinct) голяма магмена провинция.
2. Липса на доказателства за реактивация: Твърдението за "засилена активност в земните недра в Сибир" не се подкрепя от сеизмологичните и геоложките данни. Разбира се, в Сибир има сеизмична активност (например около езерото Байкал, което е рифтова долина), но тя не е свързана с мащабно натрупване на магма под цялата Сибирска платформа, каквото би било нужно за повторение на събитието. Учените следят много внимателно такива процеси в световен мащаб и няма данни за предстоящо изригване на Сибирските трапове.
3. Времеви мащаби: Дори ако хипотетично започне да се формира нова мантийна струя под Сибир, това е процес, който отнема милиони години, за да достигне до повърхността. Това не е заплаха, която може да се прояви в рамките на човешкия живот или дори в рамките на хилядолетия.

Кои са истинските геоложки заплахи?

Научната общност е фокусирана върху реални, активни и наблюдавани заплахи. Такива са:

• Супервулкани: Като Йелоустоун в САЩ, Тоба в Индонезия или Кампи Флегрей в Италия. Те се наблюдават непрекъснато за признаци на активност, защото тяхното изригване би имало глобални последици.
• Земетресения: В сеизмично активни зони като Тихоокеанския огнен пръстен.
• Климатичните промени: И тук е най-важната връзка. Причината учените да изучават толкова задълбочено Пермското измиране е, че то е най-добрият аналог в историята на Земята на това, което човечеството прави в момента. Ние, чрез изгарянето на фосилни горива, освобождаваме парникови газове в атмосферата с безпрецедентна скорост. Механизмът – рязко затопляне, окисляване на океаните – е плашещо подобен.

За "измислените проблеми"

Разбирам Вашата фрустрация, че човечеството понякога изглежда разсеяно. Но проблемът с климатичните промени не е "измислен". Той е пряко свързан с урока, който ни дават Сибирските трапове: бързото инжектиране на въглерод в атмосферата води до колапс на екосистемите. Разликата е, че преди 252 милиона години източникът е бил вулкан, а днес сме ние.

В заключение: Можете да бъдете спокоен, че Сибирските трапове няма да изригнат отново скоро. Опасността от тях е в миналото. Истинската стойност на познанието за тях днес е, че те служат като зловещо предупреждение за последствията от процеси, които са аналогични на причинената от човека промяна в климата. Така че, парадоксално, занимавайки се с проблема за климата, ние всъщност се занимаваме с най-важния урок от Сибирските трапове.

[Pyramid]

Продължих с изчисленията, като накарах ИИ да съобрази и изчисли колко процента е краткосрочното влияние (50-100 години) върху климата от:
1. Повърхностните 100 метра вода
2. Повърхностните 100 метра суша
3. Цялата атмосфера

Отговорът е:
- Вода (100 м) - 80%
- Суша (100 м) - 17%
- Атмосфера - 3%

А ако искаме да си изясним какво е дългосрочното влияние (хилядолетия) и направим същата сметка, ето какво се получава:

- Всичката вода - 68%
- Суша до 10 км - 35%
- Цялата атмосфера - 0.06%

Изводи:
1. Както краткосрочно, така и дългосрочно влиянието върху климата на земята зависи преди всичко от температурата на водата и ледниците
2. Сушата оказва 3-4 пъти по-малко влияние
3. Температурата на атмосферата на практика не оказва никакво влияние

От тука на всеки би трябвало да му стане ясно, че няма никакво значение къде на земята в конкретни точки в конкретни моменти от времето е наблюдавана много ниска или много висока температура. Това няма никакво значение и никаква прогностична или информационна стойност. Важни са само и единствено следните два фактора:

1. Температурата на океаните, океанските течения и ледниците (68-80% влияние)
2. Температурата на почвата под земята, напр. температурата на пещерите и дълбоките сондажи (17-35% влияние)

"Затопляне"=> говорим за натрупване на количества топлина, което ИЗКЛЮЧИТЕЛНО БАВНО, води и до (резултатно) повишаване на температурата. Т.к. това затопляне водиносновнл до изпаряване на вода от океана и увеличаване на абсолютната влажност, качествен рязък скок в температурата не може да се очаква и наш Вергилчо си прави "квалифицирания Извод", че било "нямало Г.З." Да ама не, а онО си продължава да бръмчи. Плоскоземец шашав.

[barbaron]

Метанът е по-лекнот въздуха газ и, попаднал във високите слоеве на атмосферата, тихо и спокойно, се окислява от кислорода, получен от радиолиза на водата. Та, самият метан, не може да се задържи прекалено дълго в наличност. Ама пречи, пущината. Факт.

Благодаря за допълнението и коментара. Имате право в някои аспекти, но нека уточним процесите в атмосферата:

1. Плътност: Да, метанът (CH₄, моларна маса ~16 g/mol) е значително по-лек от средния състав на сухия въздух (основно N₂ и O₂, моларна маса ~29 g/mol). Поради това, при освобождаването си, той има тенденция да се издига.
2. Местоположение на окисляване: Въпреки че е по-лек, метанът не се "натрупва" непременно във най-високите слоеве на атмосферата, преди да реагира. Той се смесва с въздуха и основният процес на неговото разграждане (окисляване) протича предимно в тропосферата (най-долния слой на атмосферата) и стратосферата.
3. Механизъм на окисляване: Тук има неточност във вашето описание. Основният окислител на метана в атмосферата не е кислородът, а хидроксилният радикал (OH). Този много реактивен радикал се образува главно чрез фотохимични реакции, предизвикани от слънчевата светлина, включващи озон (O₃) и водни пари (H₂O):
   • O₃ + UV светлина → O₂ + O(¹D) (възбуден кислороден атом)
   • O(¹D) + H₂O → 2 OH
   • След това основната реакция е: CH₄ + OH → CH₃ + H₂O
   
   Радиолизата на водата (разграждане на H₂O от радиация) също може да произведе OH радикали, но основният източник на OH в атмосферата, отговорен за разграждането на метана, е описаният по-горе фотохимичен път, задвижван от слънчевата радиация в тропосферата.
4. Атмосферна продължителност: Поради реакцията си с OH радикали, метанът има сравнително кратък атмосферен живот в сравнение с други парникови газове като CO₂. Средната продължителност на живота му се оценява на около 8 до 12 години. Това е сравнително кратък период, но е достатъчно дълъг, за да може метанът да се смеси равномерно в атмосферата и да окаже значително влияние като парников газ през този период (особено в първите 20 години след емисията му, когато е около 80 пъти по-силен от CO₂).

Така че, докато метанът наистина не се задържа "прекалено дълго" в сравнение с CO₂, той все пак е много значим парников газ поради високата си ефективност и достатъчно дългия си живот, за да повлияе на климата. Основният механизъм на разграждане е чрез реакция с OH радикали, образувани предимно от фотохимията на озона и водните пари.

[Mateev]

Тъй като стана на въпрос, накарах ИИ да ми изчисли масата на всичката вода на планетата, както и масата на всичкия въздух. След това го накарах да съобрази какви са специфичните топлоемкости и да ми отговори на въпроса колко пъти повече топлина може да поеме водата на земята спрямо въздуха на земята.

Няма да ви копирам няколко страници с изчисления, а само крайния резултат:

Заключение

Масата на водата на Земята може да поеме около 1100 пъти повече топлина за 1 °C затопляне, отколкото цялата атмосфера. Това огромно съотношение обяснява защо океаните действат като „термостат“ на климата — те са главният буфер, който забавя и изглажда температурните колебания в глобалната климатична система.

От мене:
Следователно трябва да се интересуваме не какви са температурите на въздуха, а температурата на океаните и океанските течения. Те са определящи за климата на земята и при тях само 1 градус в повече може да означава например 10 или дори 100 пъти по-силни бури и урагани.,

Продължих с изчисленията, като накарах ИИ да съобрази и изчисли колко процента е краткосрочното влияние (50-100 години) върху климата от:
1. Повърхностните 100 метра вода
2. Повърхностните 100 метра суша
3. Цялата атмосфера

Отговорът е:
- Вода (100 м) - 80%
- Суша (100 м) - 17%
- Атмосфера - 3%

А ако искаме да си изясним какво е дългосрочното влияние (хилядолетия) и направим същата сметка, ето какво се получава:

- Всичката вода - 68%
- Суша до 10 км - 35%
- Цялата атмосфера - 0.06%

Изводи:
1. Както краткосрочно, така и дългосрочно влиянието върху климата на земята зависи преди всичко от температурата на водата и ледниците
2. Сушата оказва 3-4 пъти по-малко влияние
3. Температурата на атмосферата на практика не оказва никакво влияние

От тука на всеки би трябвало да му стане ясно, че няма никакво значение къде на земята в конкретни точки в конкретни моменти от времето е наблюдавана много ниска или много висока температура. Това няма никакво значение и никаква прогностична или информационна стойност. Важни са само и единствено следните два фактора:

1. Температурата на океаните, океанските течения и ледниците (68-80% влияние)
2. Температурата на почвата под земята, напр. температурата на пещерите и дълбоките сондажи (17-35% влияние)

[satz]

..Колко е обемът на океаните и моретата и колко са измервателните станции?

Чуек, това са въпроси за в 4 клас... (питал съм баш точно това, кога съм нямал 9г. )

[Бъpзоходко]

Обаче, ако сам не се вземеш насериозно, несериозно е да очакваш други да те вземат.

Е аз казах да не се взимаш твърде на серилзно, с не да не се взимаш на сериозно. Зада съм по конкретен, ето пример. Ако се взимаш твърде насериозно почваш да кроиш планове как да управляваш глобално климата, въобразявЙкк си че имаш ресурси за тази цел. Щот рштонсамо с акъл не става трябват и ресурси. Ако просто се взимаш на сериозно кроиш планове как да оцелееш, в условията на вечно променящ се климат, надявайки се че решаването на тази далеч по скромна задача може да бъде обезпечена ресурсно и няма да изисква някакви неимоверни интелектуални постижения. Увереност за което ни дава факта че ескимосите, бедуините и пигмеите горе долу се справят с проблема. Е щом те могат що и ние да не можем.

[Pyramid]

За всяко твърдение трябва да има АРГУМЕНТИ. А не да се говорят празни приказки.
В момента съществува една реална опасност за Земята-и това е изригването на Сибирските кладенци.Когато те са изригнали преди 250 милиона години 95 процента от видовете са изчезнали. Има достатъчно доказателства, че в момента има засилена активност в земните недра в Сибир, което може да доведе до изливане на магма и катастрофилни последици. Ама вместо с реални проблеми човечеството се занимава с измислени.

Може би да, а може би - не. Или след милион(и) години. Това - за сибирските "кладенци". Докато с климата, нещата се случват...каквото и да приказват невежи като теб. Последното е доказано, идея нямаш от измерване и как се интерпретират резултатите. Лаишки приказки на кило.

[Mateev]

Тъй като стана на въпрос, накарах ИИ да ми изчисли масата на всичката вода на планетата, както и масата на всичкия въздух. След това го накарах да съобрази какви са специфичните топлоемкости и да ми отговори на въпроса колко пъти повече топлина може да поеме водата на земята спрямо въздуха на земята.

Няма да ви копирам няколко страници с изчисления, а само крайния резултат:

Заключение

Масата на водата на Земята може да поеме около 1100 пъти повече топлина за 1 °C затопляне, отколкото цялата атмосфера. Това огромно съотношение обяснява защо океаните действат като „термостат“ на климата — те са главният буфер, който забавя и изглажда температурните колебания в глобалната климатична система.

От мене:
Следователно трябва да се интересуваме не какви са температурите на въздуха, а температурата на океаните и океанските течения. Те са определящи за климата на земята и при тях само 1 градус в повече може да означава например 10 или дори 100 пъти по-силни бури и урагани.,

[Mateev]

Поредните затоплистки измислици. Изкарват едва ли не,че водата ври.Днес температурата на водата на Черно море до Варна е 23 градуса.

Стига си приказвал небивалици от позицията на невежеството. Това, за коети ти намекват, се нарича СПЕЦИФИЧНА ТОПЛОЕМКОСТ или СПЕЦИФИЧЕН ТОПЛИНЕН КАПАЦИТЕТ. Той определя какво количество топлина е необходимо, за да се загрее дадено вещество с 1 градус. И ако не знаеш - водата е едно от веществата с възможно най-голяма специфична топлоемкост спрямо хилядите други вещества.

Въздуха като топлоемкост е на половината от водата, но когато говорим за килограми вещество. Ако обаче говорим за обем, разликата е 2000 пъти. За незнаещите ще дам пример - с количеството топлина, с което се повишава температурата на 1 кг вода с 1 градус, може да се загре 2 кубика въздух с 1 градус.

Така че загряването на цялата атмосфера на земята с 1 градус е еквивалентно на загряването с 1 градус на само 7-8 метра от повърхностния слой на океаните. И обратния пример - ако целия обем на океаните се загрее с 1 градус, това ще е еквивалентно на загряване на цялата атмосфвера с 2000 граудуса.

От практическа гледна точка не трябва да се следи въздуха, а повърхностните 50 метра от океаните. И ако те се загреят с 2-3 градуса, то това ще е еквивалентно на глобална тотална катастрофа на сушата.

[mirodes]

гугли за "средна температура" очевидно не осъзнаваш какво е трилион тона вода да си качат СРЕДНАТА температура.

в картинката се вижда и обяснението за екстремните ЛОКАЛНИ минимуми, ама... как да ти го кажа по нежно
факти гледаш, ама не ги виждаш...

Има ли доказателства за подобно нещо?Колко е обемът на океаните и моретата и колко са измервателните станции?

[drainlan21]

След мора идва незапомнена зима

30.06.2025



Да не се оплакваме от ужасните летни жеги, защото само след няколко месеца ще си спомняме с голяма носталгия за тях.

Американски учени предупредиха за това след като откриха рядко явление, което не са наблюдавали през последните 20 години.

Става дума да необичайно затопляне на стратосферата. Това е слоят на атмосферата на височина от 10 до 50 километра. В момента това затопляне е над Южния полюс, но ефектът се очаква да е върху Европа и Северна Америка в края на годината, пише Severe Weather.

Защо е така?

Стратосферното затопляне е процес, при който температурата се повишава драстично. Това води до отслабване на полярния вихър, мощен циклон, който обикновено улавя студения въздух в арктическите региони.

При това затопляне, вихърът отслабва, а студеният въздух ще проникне в по-топлите зони на атмосферата и при преместването му в северното полукълбо чрез циркулацията на Брюър-Добсън, ще донесе големи студове.

И тъй като вълните на стратосферното затопляне се очаква да продължат през целия юли, това ще засили аномалиите в стратосферата и ще повлияе на атмосферните процеси в Северното полукълбо, където се очакват много студени фронтове през зимата.

[satz]

Поредните затоплистки измислици. Изкарват едва ли не,че водата ври.Днес температурата на водата на Черно море до Варна е 23 градуса.

гугли за "средна температура" очевидно не осъзнаваш какво е трилион тона вода да си качат СРЕДНАТА температура.

в картинката се вижда и обяснението за екстремните ЛОКАЛНИ минимуми, ама... как да ти го кажа по нежно
факти гледаш, ама не ги виждаш...

[mirodes]

Tъпинко и неграмотно. Много!

ей ти картинка за чесане на репа





преди първосигнално да заподскачаш, провери с колко пъти се различава топлинния капацитет на водата от въздуха

Поредните затоплистки измислици. Изкарват едва ли не,че водата ври.Днес температурата на водата на Черно море до Варна е 23 градуса.