Глобалното затопляне мит или реалност?

[Mateev]

Така, де, но именно тя е в основата на пестеливостта на еволюцията. В Природата няма разкош, разточителство и пиршества като на ведомствен банкет - всичко е на ръба на оцеляването на бъдещето.

Нищо подобно - еволюцията е разточителна с огромно пилеене на ресурси. Всичко, което може да се пробва, на практика тя го е пробвала. Ние виждаме само успешните творения, но нищо не знаем за милиардите загинали неуспешни и слепи клонове на еволюцията.

Също така еволюцията често допуска груби грешки и ги разпространява в бъдещите поколения. Причината за това е, че ако даден организъм по случаен начин се сдобие с някакво много добро качество, то еволюцията започва да го разпространява това качество, но заедно с него разпространява и грешните или сбъркани качества на същия този организъм

За пример ще дам хората. Имаме възможно най-голямата интелигентност, но заедно с нея еволюцията е разпространила една огромна грешка в нашето зрение. Матрицата (светлочувствителните клетки) е обърната наопаки. Фотоните падат на гърба на матрицата, а не на нейната чувствителна повърхност. Самите неврони излизат от клетките отпред, а не отзад, като снопа създава сляпо петно.

За разлика от нашето зрението на птиците е перфектно с правилно разположена светочувствителна матрица. Затова и виждат 1000 пъти по-добре от нас, и могат например от 1 километър да фокусират и да видят нещо дребно дори и при слаба осветеност.

[Mateev]

Еволюцията не е създала бозайници. По някаква необяснима причина по време на силурианския период водните животни излизат от водата и с неимоверни усилия се адаптират към съвсем нова форма на живот, изоставяйки стария удобен такъв, което е истинска загадка и чудо за учените. Няма обяснение до ден днешен и приказките за еволюция са доста напрегнати. Тук има еволюция по силата на неизбежни обстоятелства, а не по прищевка на Природата. Оказва се, че зад еволюцията стои страшна физиологична репресия, а не природен избор за най-красива абитуриентка.

Личи си, че не си чел Генетика, и затова като Миро си измисляш неща, които нямат нищо общо с действителността. Ще се опитам накратко в един единствен постинг да обясня базовите принципи на генетиката, а от там човек и сам може да съобрази как е протекла еволюцията.

1. Във всеки един земен организъм има във всяка една негова клетка два комплекта гени - единия по майчина, а другия по бащина линия. Това не са гените на майката или бащата, а гените на яйцеклетката и оплодилия я сперматозоид.

2. По време на живота на организма всяка една клетка многократно се дели, като при хората например този брой деления е около 70. Има нещо като брояч (теломери), който брои назад, и като стигне до нула клетката престава да се дели и след това настъпва смърт на целия организм.

3. При всяко едно делене в новите две клетки би трябвало да има точно копие на двете генетичнчи вериги на старата клетка, но на практика това не е така. Средностатистически механизма на копиране допуска по 2-3 грешки. Тоест 3 от гените на дъщерните клетки се различават от гените на клетката-майка. Двете разделени клетки имат по 3 грешки, но на различно място.

4. С остаряването при всяко едно делене се натрупват средно по още 3 грешки и така в дълбока старост всяка една клетка има натрупани 200-300 грешки спрямо началната клетка на току що родилото се бебе. Тези грешки са на различно място, така че ако при едно бебе всички клетки имат абсолютно еднакъв ДНК, при възрастен човек всички клетки вече имат различно ДНК с по няколкостотин грешки на различни места във всяка клетка.

5. Допълнителни грешки създава радиацията на радиоактивния фон, които са около 2-3 пъти повече от грешките на делене. Тоест в механизма на мутациите около 30-35% заслуга имат грешките при делене, а за останалото заслугата е на радиацията.

6. Въпреки че всяка една клетка вече се е сдобила с около 1000 грешки, това е един малък процент от 25-те хиляди структуроопределящи гени от генната верига. Но понеже клетките в човешкия организъм са около 100 милиарда, все ще се случи такава, при която грешките са попаднали на важен участък от генната верига. Това обяснява и рака на стари години, както и част от заболяванията. Обяснява и наследствената обремененост на някои от заболяванията.

7. Кой определя как ще изглежда самият човек, след като в него има две генни веригки? Ами в процеса на делене на клетките и израстване на организма се хвърля монетка, и с 50% вероятност се избира дали организма да се съобрази с гена по майчина линия или с гена по бащина. В разделените клетки продължават да се държат копия и на двете ДНК вериги, но определяща за развитието е 50%-ната вероятност. Дори е малко по-сложно, защото има доминантни и рецесивни гени. При тях ако се случат два доминантни или два рецесивни гена, вероятността за избор е 50%, но ако се случат различни, то тогава се избира доминантния. Тоест в тази борба със 75% вероятност побеждава доминантния ген.

8. Организма достига до полова зрялост и при женските трябва да започне да произвежда яйцеклетки, а при мъжките - сперматозоиди. Важно е да се знае, че както яйцеклетката, така и сперматозоида съдържат в себе си само една генна верига. Тази генна верига се конструира от другите две, но забележете - първоизточници са клетки, в които вече са се натрупали по няколкостотин грешки. А избора кой точно ген да се вземе - бащиния или майчиния пак се определя по случаен начин с 50%-на вероятност. Резултатът - всяка една яйцеклетка и всеки един сперматозоид се различават от останалите по генетичен състав. Родителите им са същите, но комбинирането създава разлики. Отделно от това има и разлики от натрупаните грешки от копиране или от радиация.

9. При половия акт се срещат една яйцеклетка и един сперматозид, като и двете имат по една генна верига. След оплождането започва делене, но във всяка една нова клетка вече има по 2 генни вериги - една от яйцеклетката и една от сперматозоида. Тука няма 50%, тука има точно копиране и всички изкопирали се клетки в началото са клонинги една на друга. Организма започва да расте, появява се второ и следващо делене и с това отново започват да се натрупват грешки от копиране и от радиация.

10. И цикъла се повтара отново от точка 1 ...

Всяка една еволюционна теория, която започвате да си измисляте сами, задължитено трябва да отговаря и да се съобразява с горните точки, тъй като те са научно доказани.

[pinoccio]

Дивергенция, бате.

Така, де, но именно тя е в основата на пестеливостта на еволюцията. В Природата няма разкош, разточителство и пиршества като на ведомствен банкет - всичко е на ръба на оцеляването на бъдещето.

[Pyramid]

Еволюцията не е създала бозайници. По някаква необяснима причина по време на силурианския период водните животни излизат от водата и с неимоверни усилия се адаптират към съвсем нова форма на живот, изоставяйки стария удобен такъв, което е истинска загадка и чудо за учените. Няма обяснение до ден днешен и приказките за еволюция са доста напрегнати. Тук има еволюция по силата на неизбежни обстоятелства, а не по прищевка на Природата. Оказва се, че зад еволюцията стои страшна физиологична репресия, а не природен избор за най-красива абитуриентка.

Дивергенция, бате.

[pinoccio]

Еволюцията се движи от естествения подбор. Той работи на принципа "ако си качествен, живей и дай поколение, а ако си некачествен, умри преди да си дал поколение". Тоест смъртта е най-силното оръжие на еволюцията. Ако нещо в даден организъм не е наред, той трябва да умре преди да е дал поколение. И от тука идва и обяснението защо животните имат издръжливи кости и гръбнак. Ами защото при достатъчно храна много пъти еволюцията се е опитвала да направи и по-големи животни, но на тях лесно са се трошили костите и те са умирали. Следователно достигнатата височина и тегло може да се каже, че не са оптимални, а че са максимално възможните. Това при излишък от храна. При недостиг на храна животните постепенно започват да се смаляват.

Начините за подобряване или влошаване на качествата на дадено животно са два. Единия се базира на смесването на гените на бащата и майката и така за всеки един ген се хвърля монетка с 50% вероятност дали в детето да отиде гена на майката или гена на бащата. Това осигурява биоразнообразието. Едни и същи майка и баща могат да изгенерират десетки деца с най-различни физически и интелектуални качества. Също така при този механизъм има доминантни и рецесивни гени, което силно усложнява метода за подбор от кого да се наследи дадения ген, но в същото време дава възможност дадени гени да се обявят за много важни (ключови) и при смесването по-качествения ген да се подбира не с 50%, а със 75% вероятност.

Изборът при семействата (майката избира баща и бащата избира майката) подобрява качествата на естествения подбор. Вече поколение ще даде не само който все още е жив, а и който е по-силен, по-красив, по-умен, и така подбора вече се разпростира не върху едно, а върху много качества.

Има обаче още един много силен фактор, който стократно увеличава скоростта на еволюцията. Това е естествения радиоактивен фон, който създава радиация, която от своя страна по случаен начин поврежда един или друг ген. Така могат да се получат не само лоши, но и добри мутации, като по този метод може да се създават и неочаквани и нелогични качества. Например природата да пробва кравата може ли да лети или бозайниците да се върнат пак в морето и да се мъчат да дишат с бели дробове. Това направление на еволюзията създава различните видове. Тоест еволюцията нерекъснато експериментира с всички видове, опитвайки се да ги промени в неочаквана и ненужна посока, но понякога това се оказва ключово за оцеляването.

Например еволюцията е създала бозайниците (топлокръвни животни), въпреки че горещия климат не го е изисквал това. В един момент обаче идва ледников период и хоппа - едно ненужно качество се оказва ключово за оцеляването. Или пък еволюцията е създала дребни животни при огромно изобилие на храна. Абсолютно ненужен клон на еволюцията, но в един момент пада огромен метеорит, избива всички едри животни, и оцеляват само дребните. Тука пак имаме случайно и ненужно качество, което в един момент се оказва ключове за оцеляването.

Написах всичко това за да оборя вашата теория, че природата избира пестеливост. Нищо подобно - природата си правя огромно количество експерименти и в двете посоки (добър или лош), както и в посока създаване на абсолютно ненужни качества, които кой знае може някога и да потрябват. Нещо повече - всичко това природата го прави на сляпо, без да гледа минало и без да планира бъдеще. Тоест стреля със завързани очи във всички посоки. Трябва да сме благодарни на това, защото случайно създаденото ненужно качество интелигентност в един момент се е оказало, че е много важно и много полезно за нас.

Еволюцията не е създала бозайници. По някаква необяснима причина по време на силурианския период водните животни излизат от водата и с неимоверни усилия се адаптират към съвсем нова форма на живот, изоставяйки стария удобен такъв, което е истинска загадка и чудо за учените. Няма обяснение до ден днешен и приказките за еволюция са доста напрегнати. Тук има еволюция по силата на неизбежни обстоятелства, а не по прищевка на Природата. Оказва се, че зад еволюцията стои страшна физиологична репресия, а не природен избор за най-красива абитуриентка.

[Pyramid]

Еволюцията се движи от естествения подбор. Той работи на принципа "ако си качествен, живей и дай поколение, а ако си некачествен, умри преди да си дал поколение". Тоест смъртта е най-силното оръжие на еволюцията. Ако нещо в даден организъм не е наред, той трябва да умре преди да е дал поколение. И от тука идва и обяснението защо животните имат издръжливи кости и гръбнак. Ами защото при достатъчно храна много пъти еволюцията се е опитвала да направи и по-големи животни, но на тях лесно са се трошили костите и те са умирали. Следователно достигнатата височина и тегло може да се каже, че не са оптимални, а че са максимално възможните. Това при излишък от храна. При недостиг на храна животните постепенно започват да се смаляват.

Начините за подобряване или влошаване на качествата на дадено животно са два. Единия се базира на смесването на гените на бащата и майката и така за всеки един ген се хвърля монетка с 50% вероятност дали в детето да отиде гена на майката или гена на бащата. Това осигурява биоразнообразието. Едни и същи майка и баща могат да изгенерират десетки деца с най-различни физически и интелектуални качества. Също така при този механизъм има доминантни и рецесивни гени, което силно усложнява метода за подбор от кого да се наследи дадения ген, но в същото време дава възможност дадени гени да се обявят за много важни (ключови) и при смесването по-качествения ген да се подбира не с 50%, а със 75% вероятност.

Изборът при семействата (майката избира баща и бащата избира майката) подобрява качествата на естествения подбор. Вече поколение ще даде не само който все още е жив, а и който е по-силен, по-красив, по-умен, и така подбора вече се разпростира не върху едно, а върху много качества.

Има обаче още един много силен фактор, който стократно увеличава скоростта на еволюцията. Това е естествения радиоактивен фон, който създава радиация, която от своя страна по случаен начин поврежда един или друг ген. Така могат да се получат не само лоши, но и добри мутации, като по този метод може да се създават и неочаквани и нелогични качества. Например природата да пробва кравата може ли да лети или бозайниците да се върнат пак в морето и да се мъчат да дишат с бели дробове. Това направление на еволюзията създава различните видове. Тоест еволюцията нерекъснато експериментира с всички видове, опитвайки се да ги промени в неочаквана и ненужна посока, но понякога това се оказва ключово за оцеляването.

Например еволюцията е създала бозайниците (топлокръвни животни), въпреки че горещия климат не го е изисквал това. В един момент обаче идва ледников период и хоппа - едно ненужно качество се оказва ключово за оцеляването. Или пък еволюцията е създала дребни животни при огромно изобилие на храна. Абсолютно ненужен клон на еволюцията, но в един момент пада огромен метеорит, избива всички едри животни, и оцеляват само дребните. Тука пак имаме случайно и ненужно качество, което в един момент се оказва ключове за оцеляването.

Написах всичко това за да оборя вашата теория, че природата избира пестеливост. Нищо подобно - природата си правя огромно количество експерименти и в двете посоки (добър или лош), както и в посока създаване на абсолютно ненужни качества, които кой знае може някога и да потрябват. Нещо повече - всичко това природата го прави на сляпо, без да гледа минало и без да планира бъдеще. Тоест стреля със завързани очи във всички посоки. Трябва да сме благодарни на това, защото случайно създаденото ненужно качество интелигентност в един момент се е оказало, че е много важно и много полезно за нас.

...Ама само у някои

[Mateev]

"Природата избира" пестеливост, единствено при недостиг на ресурс, като пак зависи колко умен е организмът (а повечето не са )
има ли храна, организмите избират да плющят до смърт от преяждане,като чак при дефицита и, започва "пестеливостта"

не мисля, че здравината на костите е проблем. На човешка бедрена кост - 2т статичен товар не са проблем. Мускулите по-скоро са загадката.

Еволюцията се движи от естествения подбор. Той работи на принципа "ако си качествен, живей и дай поколение, а ако си некачествен, умри преди да си дал поколение". Тоест смъртта е най-силното оръжие на еволюцията. Ако нещо в даден организъм не е наред, той трябва да умре преди да е дал поколение. И от тука идва и обяснението защо животните имат издръжливи кости и гръбнак. Ами защото при достатъчно храна много пъти еволюцията се е опитвала да направи и по-големи животни, но на тях лесно са се трошили костите и те са умирали. Следователно достигнатата височина и тегло може да се каже, че не са оптимални, а че са максимално възможните. Това при излишък от храна. При недостиг на храна животните постепенно започват да се смаляват.

Начините за подобряване или влошаване на качествата на дадено животно са два. Единия се базира на смесването на гените на бащата и майката и така за всеки един ген се хвърля монетка с 50% вероятност дали в детето да отиде гена на майката или гена на бащата. Това осигурява биоразнообразието. Едни и същи майка и баща могат да изгенерират десетки деца с най-различни физически и интелектуални качества. Също така при този механизъм има доминантни и рецесивни гени, което силно усложнява метода за подбор от кого да се наследи дадения ген, но в същото време дава възможност дадени гени да се обявят за много важни (ключови) и при смесването по-качествения ген да се подбира не с 50%, а със 75% вероятност.

Изборът при семействата (майката избира баща и бащата избира майката) подобрява качествата на естествения подбор. Вече поколение ще даде не само който все още е жив, а и който е по-силен, по-красив, по-умен, и така подбора вече се разпростира не върху едно, а върху много качества.

Има обаче още един много силен фактор, който стократно увеличава скоростта на еволюцията. Това е естествения радиоактивен фон, който създава радиация, която от своя страна по случаен начин поврежда един или друг ген. Така могат да се получат не само лоши, но и добри мутации, като по този метод може да се създават и неочаквани и нелогични качества. Например природата да пробва кравата може ли да лети или бозайниците да се върнат пак в морето и да се мъчат да дишат с бели дробове. Това направление на еволюзията създава различните видове. Тоест еволюцията нерекъснато експериментира с всички видове, опитвайки се да ги промени в неочаквана и ненужна посока, но понякога това се оказва ключово за оцеляването.

Например еволюцията е създала бозайниците (топлокръвни животни), въпреки че горещия климат не го е изисквал това. В един момент обаче идва ледников период и хоппа - едно ненужно качество се оказва ключово за оцеляването. Или пък еволюцията е създала дребни животни при огромно изобилие на храна. Абсолютно ненужен клон на еволюцията, но в един момент пада огромен метеорит, избива всички едри животни, и оцеляват само дребните. Тука пак имаме случайно и ненужно качество, което в един момент се оказва ключове за оцеляването.

Написах всичко това за да оборя вашата теория, че природата избира пестеливост. Нищо подобно - природата си правя огромно количество експерименти и в двете посоки (добър или лош), както и в посока създаване на абсолютно ненужни качества, които кой знае може някога и да потрябват. Нещо повече - всичко това природата го прави на сляпо, без да гледа минало и без да планира бъдеще. Тоест стреля със завързани очи във всички посоки. Трябва да сме благодарни на това, защото случайно създаденото ненужно качество интелигентност в един момент се е оказало, че е много важно и много полезно за нас.

[satz]

Барби, радвам се, че не си сърдит за закачките, правил съм го за спорт и наслада от думите и няма никаква пряка зависимост от конкретна персона. И Зацко може да не се сърди. Матвеевич - също. С Тошко не се закачам, защото е руски възпитаник.
По повод написаното за странната еволюция на скелета на динозаврите веднага идва наум въпросът и за гигантските дървета, съществували по същото това време. Природата е минималистична по презумпция, не би харчила ресурс, за да представи някакви шедьоври на еволюцията. Би избрала възможно най-пестеливия вариант за съществуване....

"Природата избира" пестеливост, единствено при недостиг на ресурс, като пак зависи колко умен е организмът (а повечето не са )
има ли храна, организмите избират да плющят до смърт от преяждане,като чак при дефицита и, започва "пестеливостта"

не мисля, че здравината на костите е проблем. На човешка бедрена кост - 2т статичен товар не са проблем. Мускулите по-скоро са загадката.

[Pyramid]

Покачването на морското ниво е една от най-големите затоплистки опорки, с която затоплистите плашат с Апокалипсис. И която като всички останали е пълна лъжа.Наистина има покачване на морското ниво с около 3 мм на година, но това си е естествен процес от хиляди години.Не случайно част от древни градове до морето или океана се намират под водата.
И интересно как направиха сателитни измервания на морското ниво през 1900г?И рибетата се хващат на подобни лъжи.
Пък ти си вярвай на затоплистката пропаганда, никой не може да ти попречи да си неук.
Колкото до постоянните ти истерични изблици към мен с обидни квалификации,това е женско поведение, не мъжко.Един истински мъж никога не би се държал така.

Абе то, един истински мъж, досега, би направил там няколко снимки с телескопа и не би се тръгнал като теб, колко "ценна информация" бил споделил (без НИТО ЕДИН фотос) ама нА, явно, става дума за други, не за сина на баща ти. Затуй дай са не сем8злагаш, ами учи там, как се снима и едва след успешна изява на попрището мрънка, че наистина ми домъчнява, как се излагаш.

[Mateev]

Разпределение на интелигентността (IQ) в общата популация

Интелигентността в населението се разпределя по нормална крива (Гаусова крива) със средна стойност 100 и стандартно отклонение 15:

< 70	~2.2%	Интелектуална недостатъчност (Mild to Moderate ID)
70–85	~13.6%	Под средното (Borderline intelligence)
85–115	~68%	Нормална интелигентност
115–130	~13.6%	Над средната
>130	~2.2%	Много висока интелигентност

Хората с IQ под 85 (~15.8%) са потенциално в категорията „ниска когнитивна способност“ – често с по-слаба аналитичност, абстрактно мислене и трудности в обучението.

ЮНЕСКО и ОИСР използват понятието „функционално неграмотни“ – хора, които могат да четат, но не разбират съдържанието и не могат да използват информацията адекватно в ежедневието.

България	~41% (PISA 2018, 15-годишни ученици с под ниво 2 по четене)
ЕС средно	~22%
САЩ	~23% от възрастното население имат основно ниво на грамотност (NAAL 2003)

Приблизителна оценка:

• 2% от хората имат клинично нисък IQ (<70)
• 15–20% имат поднормена интелигентност (IQ <85)
• 20–40% показват функционална неграмотност в различни страни

Международна класификация на интелектуалната недостатъчност (по IQ)

Източник: DSM-5 (Американска психиатрична асоциация), ICD-11 (СЗО)

Лека (Mild)	50–69	~2%	Затруднения в училище, но могат да водят самостоятелен живот с известна подкрепа
Умерена (Moderate)	35–49	~0.3%	Ограничен речник, нужда от постоянен надзор или подкрепа
Тежка (Severe)	20–34	~0.03%	Силно ограничени умения, неспособни за самостоятелен живот
Много тежка (Profound)	<20	~0.005% (1 на 20 000)	Тежки увреждания, често лежащо състояние, неспособност за реч или комуникация

IQ под 50 се среща при по-малко от 0.3% от населението
IQ под 30 – при около 0.005%, или 1 на всеки ~20 000 души
Заключение

Колко са хората с много ниско IQ?

70	~2.2% (граница на „лека“ недостатъчност)
60	~1%
50	~0.3%
40	~0.03%
30	~0.005%

[mirodes]

Глупости на търкалета. Престани с простотиите. В съществуващите ледници има вода само колкото за 65 метра нарастване на нивото на океаните. А това че в миналото е имало голямо нарастване на нивото или голямо издигане на сушата - това са геологични катаклизми, плод на движението на континентите и подпъхването на една плоча над друга.

Целият форум разбра колко ти е интелекта, само ти все още не си го разбрал. Това наистина е уникален патологичен случай, с какъвто се сблъсквам за първи път в живота си. Дори и Бота и Неон те превъзхождат интелектуално.

Ето къде е истината:

Въпрос: Вярно ли е, че откакто е завършил последния ледников период, нивото на океаните нараства всяка година с по 3 мм

Не, не е вярно, че всяка година от края на последния ледников период океаните са се повишавали с 3 мм. Това е частично вярно, но само за последните няколко десетилетия, а не за последните ~11 700 години.

Ще обясня детайлно в няколко части:

---

1. Исторически контекст: Край на последния ледников период

• Последният ледников максимум (Last Glacial Maximum) е бил преди около 20 000 години.
• Ледниковият период приключва преди около 11 700 години, когато започва холоценът – сегашният междуледников период.

---

2. Колко се е покачило морското равнище оттогава

• През последните 20 000 години морското равнище се е покачило с около 120–130 метра.
• Основната част от това повишение е станала между 20 000 и 7 000 години преди настоящето.
• Средната скорост на покачване в началото е била около 10–15 мм/година, но с времето се е забавила почти до нула.

Пример:
Преди ~8 000 години повечето ледници са се стопили, и морското равнище е било близо до днешното. Оттогава почти не се е променяло, с изключение на последните 100–150 години.

---

3. Какво се случва в последните десетилетия


Със съвременните спътникови измервания (например NASA TOPEX/Poseidon, Jason-1/2/3) се наблюдава:

1900–1990 г.	~1.2–1.5 мм/година
1993–днес	~3.3 мм/година
Последните години	~3.5–4.0 мм/година

Така че тези 3 мм/година са реални, но само за последните 30 години, и те са резултат основно от човешка дейност, не от естествени климатични цикли.

---

4. Какви са причините за съвременното повишение


Съвременното покачване се дължи на:

• Термично разширение на океана (при затопляне водата се разширява) – около 50% от покачването
• Топене на ледници – ~25%
• Топене на ледените щитове (Гренландия и Антарктида) – ~20%
• Изкуствено източване на подпочвени води и пренасочване към океаните – малка част

---

Заключение

Вярно ли е, че океаните се покачват с 3 мм/година от края на ледниковия период?	Не – само през последните ~30 години
Какво е темпото на покачване днес?	~3.3–4 мм/годишно, ускоряващо се
Причина за днешното покачване?	Основно човешка дейност – въглеродни емисии, глобално затопляне

Покачването на морското ниво е една от най-големите затоплистки опорки, с която затоплистите плашат с Апокалипсис. И която като всички останали е пълна лъжа.Наистина има покачване на морското ниво с около 3 мм на година, но това си е естествен процес от хиляди години.Не случайно част от древни градове до морето или океана се намират под водата.
И интересно как направиха сателитни измервания на морското ниво през 1900г?И рибетата се хващат на подобни лъжи.
Пък ти си вярвай на затоплистката пропаганда, никой не може да ти попречи да си неук.
Колкото до постоянните ти истерични изблици към мен с обидни квалификации,това е женско поведение, не мъжко.Един истински мъж никога не би се държал така.

[pinoccio]

С теб наистина понякога е приятно да се дискутира.
Научавам много нови неща, наслаждавам се на твоята ерудиция,
оригиналните ти асоциации и поток на мисълта
Само един ИИ може да се мери с теб
Ето отговора на един мой малко небрежен сътрудник, но с чувство за хумор:
-------------------------------------------
Хайде да „разглобим“ идеята стъпка по стъпка и да видим къде ни водят числата, преди да извадим сакa за пеперуди.

────────────────────────────────────
1. „Дино*заврите щяха да се смачкат при днешната гравитация“
────────────────────────────────────
• Биомеханика: най-големите сухоземни животни днес (слонът ~6 т) и най-големите динозаври (суперсауроподи 40–70 т) се различават ≈ 10 пъти по маса, но костната устойчивост расте по-бързо от теглото (правилото на изометричното скалиране: якост ∝ r², маса ∝ r³).
• Пневматични кости: скелетът на сауроподите е „птицеподобен“ – кухи, пълни с въздушни торбички; реалната плътност на костите им е близка до тази на кон!
• Стойка „колони“: вертикални крайници под тялото → минимален огъващ момент (подобно на шамандура).
• Изчисления (Alexander, 1989; Sander, 2019) показват, че напреженията в костите сауроподите са под границата на протичане при 1 g.
Извод: не е нужна по-ниска гравитация, просто еволюцията е намерила конструктивно решение.

────────────────────────────────────
2. „По-ниска g чрез по-бързо въртене – 6-часов ден“
────────────────────────────────────
Ефективната гравитация на екватора е
g_eff = g – ω²R (ω = 2π/T)

При T = 24 h: a_c = 0,034 m/s² (≈ 0,35 % от g).
При T = 6 h (ω × 4): a_c = 0,034 × 16 = 0,54 m/s².
g_eff = 9,81 – 0,54 ≈ 9,27 m/s² → само 5,5 % по-малко!

За да „половиним“ g (4,9 m/s²) денят трябва да е ~3,5 h, а планетата би била на ръба да се разкъса от центробежни сили. Геологични доказателства (приливни ритмити, корали) показват:
• Краен Креда (динозаврите): ден ≈ 23 h 30 min.
• Камбрий: ~21 h.
• Най-ранна Земя (< 10 h, но това е преди 4 млрд. г.).

Т.е. по време на динозаврите денонощието е било максимум час по-кратко, не четири пъти.

────────────────────────────────────
3. „Ами тогава атмосферата и ледените мехурчета?“
────────────────────────────────────
• Съставът на мехурчетата в ледените ядки е директна проба от въздуха – химията на CO₂, CH₄ и N₂ не зависи от циклоните и теченията, а от източниците/поглътителите им.
• Смесването на тропосферата става за ~1 година, което е несравнимо по-дълго от 24 h, камо ли от 6 h; замяна 24 → 6 h почти не влияе на средния състав, само на регионалната динамика.
• Изотопните термометри (δ¹⁸O, δD) коригират вариациите в изпарение/кондензация; по-бързото въртене би променило географския модел, но не и самата молекулна физика.

Накратко – дори при хипотетичен 6-часов ден мехурчетата пак биха „помнили“ глобалната концентрация на CO₂.

────────────────────────────────────
4. „Допусканията могат да ни отведат далеч“ – вярно, но…
────────────────────────────────────
Науката непрекъснато тества „какво … ако“. За да премине една хипотеза в категория „правдоподобна“, тя трябва да мине през три сита:

1. Съвместимост с известната физика (механика на въртените тела, материалознание).
2. Съвместимост с наблюденията (ритмити, корали, палеомагнетизъм).
3. Предсказателна сила – да обясни нещо, което алтернативата не може.

Хипотезата „динозаврите изискват 6-часов ден“ се препъва и в трите.

────────────────────────────────────
5. Пеперудите и сакът
────────────────────────────────────
Да, ако замахнем 4 пъти по-бързо, броят уловени пеперуди може да се промени, но първо проверяваме:
• Ще се скъса ли мрежата?
• Ще излетят ли пеперудите по-рано?
• Колко е аеродинамичното съпротивление?

Тоест допускането е полезно само когато минава през числова проверка.

────────────────────────────────────
Обобщено
– Динозаврите „работят“ при 1 g благодарение на анатомия, не на по-слаба гравитация.
– 6-часов ден намалява g само с ~5 %.
– Геологичните записи ясно показват дължина на деня ~23 h през Мезозоя.
– Ледените ядки, коралите и седиментите остават надежден архив за атмосферата, защото описват химия, не динамика.

С други думи: хубаво е да си играем с „а ако…“, но после винаги се връщаме при калкулатора и каменните записи – те рядко лъжат.

Барби, радвам се, че не си сърдит за закачките, правил съм го за спорт и наслада от думите и няма никаква пряка зависимост от конкретна персона. И Зацко може да не се сърди. Матвеевич - също. С Тошко не се закачам, защото е руски възпитаник.
По повод написаното за странната еволюция на скелета на динозаврите веднага идва наум въпросът и за гигантските дървета, съществували по същото това време. Природата е минималистична по презумпция, не би харчила ресурс, за да представи някакви шедьоври на еволюцията. Би избрала възможно най-пестеливия вариант за съществуване. Виждаме го днес, когато има много слънце и малко продоволствие - как човешки същества заемат нишата на дребни, мургави и сплескани хора. Защо не изкара едни едри, с кухи кости, неядящи и бели като пухкав сняг - само за да ни покаже своята виртуозност в една Индонезия, например? Нещата са прости - ако може глътка въздух, бобено зърно и само едно сигурно и ултимативно обладаване на женската, колкото да продължи животът. Това събужда голямо любопитство по отношение на разхищение като съществуването на динозаврите и гигантските дървета. И кухи да са костите, и пълни с хелий - това са 70 тона. Динозаврите трябва да са имали тяга за Space X ракетите, а животът е бил една оглушителна тишина.
Между другото, въпросният физик е рекордьор по патенти у нас, изобретател и мечтател - доц. Емил Минев, умира на 65 годишна възраст през 2015 година, човек с наистина неординерно мислене и даващ силен тласък на саморегулацията на науката по Карл Попър. Той говореше за соларни концентратори, които превъзхождат в пъти възможностите на соларните панели в техния традиционен търговски вид. Но не е имал време или пък е имал достатъчно - въпрос на оценка на постиженията му.

[barbaron]

Благодаря Ви отново за тези примери. Те наистина подчертават ключови аспекти от развитието на науката и човешкото познание:

1. Науката е процес на откритие и самокорекция: Всеки един от изброените от Вас случаи (свръхпроводници, Хъбъл, DDT, оловото в бензина, "безполезните" органи) показва как науката не е статична колекция от факти, а динамичен процес. Първоначалните теории, технологии или разбирания могат да бъдат непълни, погрешни или да се окажат вредни при по-широко или дългосрочно приложение. Откриването на тези грешки и разработването на нови, по-точни разбирания са същността на научния прогрес.
2. Значението на технологичния напредък и новите данни:
   • Свръхпроводници: Пробивът в тази област, ако бъде потвърден и възпроизведен, ще демонстрира как предишни ограничения ("невъзможност") могат да бъдат преодолени с нови материали и методи. Това е пример за разширяване на границите на познатото.
   • Хъбъл: Грешката при изработката на огледалото и последващата корекция са класически пример за това как дори при изключително прецизни научни проекти могат да възникнат грешки, но също така показват и силата на инженерната мисъл да ги идентифицира и коригира.
3. Екологични и здравни последици: Случаите с DDT и оловото в бензина са трагични илюстрации за това как продукти, първоначално възприемани като полезни или безопасни, могат да имат опустошителни дългосрочни последици за околната среда и човешкото здраве. Те водят до по-строги регулации и по-задълбочени изследвания на въздействието върху околната среда.
4. Еволюция на биологичното разбиране: Разбирането за функциите на органи като апендикса или сливиците, както и за "Junk DNA", показва колко много сме научили за сложността на биологичните системи. Първоначалните опростени модели често не успяват да обхванат всички функции.

Как тези примери се отнасят към климатичните промени:

Тези примери са важни, защото ни напомнят да бъдем критични и да не приемаме всичко за даденост. Те обаче не обезсилват научния консенсус относно климатичните промени по няколко причини:

• Фундаментална наука: Физиката зад парниковия ефект е известна от повече от век (Сванте Архениус през 1896 г. вече е изчислявал как удвояването на CO₂ ще повиши температурата на Земята). Това не е нова или недоказана теория, а добре установен научен принцип.
• Мащаб на данните и консенсус: За разлика от някои от посочените примери (като ранните спекулации за "студен синтез" или ограничените данни за "глобално застудяване" през 70-те), науката за климата се основава на огромен обем от консолидирани, проверяеми данни от множество независими източници (сателити, наземни станции, океански буйове, ледени ядки, дървесни пръстени и др.) и е подкрепена от консенсуса на огромното мнозинство от активно работещите климатолози.
• Предвидимост и наблюдавано въздействие: Наблюдаваните днес температурни тенденции, топенето на ледници, повишаването на морското равнище и зачестяването на екстремни метеорологични явления съвпадат с прогнозите, направени въз основа на разбирането за парниковия ефект и увеличените концентрации на парникови газове.
• Самокоригиращ се процес: Ако се появят нови данни, които противоречат на сегашното разбиране за климата, научната общност ще ги анализира и интегрира. Именно така се случва научният прогрес. Въпреки това, досегашните опити да се оспори основният консенсус за антропогенното глобално затопляне не са били подкрепени от убедителни, възпроизводими научни доказателства.

Вашите примери са ценно напомняне за смирението, което трябва да притежаваме пред науката и нейния развиващ се характер. Те обаче не предоставят основание да се отхвърли широкият научен консенсус относно реалността и причините за глобалните климатични промени, който е изграден върху десетилетия на строги изследвания и множество потвърждаващи доказателства.

[barbaron]

Учените през годините....

В това, което си написал, има интересна и важна тема — а именно:

Науката е процес на откритие и корекция.

Тя не е "винаги права", но е единственият систематизиран метод, чрез който човечеството достига до най-достоверното знание, с което разполага в даден момент.

---

1. Примери за грешки в науката – валидни, но извадени от контекст


Да, изброените от теб примери са реални и показват как науката понякога греши, понякога се колебае, понякога бива изопачавана или се развива бавно.

Но:

• "Junk DNA" – терминът е предложен през 70-те години, когато функцията на некодиращата ДНК не е била позната. Сега знаем, че част от нея има важни регулаторни функции, но и до днес има голяма част, за която все още не знаем функциите. Науката не е обявила всичко това за "пълен боклук" без основания, а е коригирала теорията с поява на нови данни (като проекта ENCODE, 2012).
• Helicobacter pylori – чудесен пример за това как науката СЕ КОРИГИРА. Двама учени се борят с вкуса на ортодоксалната медицина, доказват теорията си, печелят признание и Нобелова награда. Това е силата на научния процес.
• Талидамид – трагедия, която довежда до днес съществуващите изключително строги правила за изпитване на лекарства. Науката не е виновна – системата на одобрение и индустриалната небрежност са виновни. Науката открива проблема.
• Глобалното застудяване през 70-те – често цитиран аргумент срещу климатичната наука, но изкривен. Съществуват няколко научни публикации по това време, които обсъждат възможността за застудяване поради аерозоли – но мнозинството от научните статии още тогава подкрепят тенденция към затопляне. Това е добре документирано ретроспективно (Peterson et al., 2008).

---

2. Науката не е догма – а метод за установяване на истина чрез грешки, доказателства и корекции

• Във всяка епоха науката е ограничена от инструментите, данните и теориите, с които разполага. С времето тя или потвърждава, или отхвърля хипотези.
• В научния процес грешките не дискредитират науката, а са нейна съставна част. Точно защото е самокоригираща система, тя е толкова мощна.

Заблуда е да казваме: "Науката е грешала за Х, следователно сега греши за Y."

Това е логическа заблуда: Argument from fallibility.

"Учените са грешали преди, значи грешат и сега" не означава, че дадено съвременно научно твърдение автоматично е невярно.

---

3. В контекста на климатичната наука

Често хората, които искат да отрекат или омаловажат глобалното затопляне, използват подобни исторически примери със следните внушения:

• "Учените не знаят какво говорят."
• "Науката се манипулира от елити/глобалисти."
• "Преди е имало застудяване, сега – затопляне – значи няма проблем."

Фактите по темата са:

• Над 99% от рецензираните научни публикации показват, че климатът се затопля и това се дължи в голяма степен на анторопогенни емисии на парникови газове.
• Общи структури като NASA, IPCC, NOAA, WMO не правят прогнози на базата на догадки, а на сложни, калибрирани модели.
• Климатичната наука се е усъвършенствала изключително много през последните десетилетия – и има доказана прогностична стойност.

---

Моралът: Да, науката не е съвършена. Но ние нямаме нищо по-добро от нея – тя е единствената система, която работи чрез съмнение, проверка и доказателства. Грешките ѝ не са доказателство срещу нея – те са двигателят на напредъка.

[barbaron]

Учените през годините....

Благодаря Ви за този списък с примери. Той наистина илюстрира важен аспект от науката – че тя е процес на непрекъснато откритие, развитие и самокорекция. В историята на науката има много случаи, в които първоначалните разбирания са били надминати или дори напълно отхвърлени с появата на нови данни и методи.

Нека разгледаме няколко ключови момента относно тези примери и как те се отнасят към научния процес като цяло, включително и към климатологията:

1. Науката е процес, а не догма: Примери като "Junk DNA" и лечението на язва показват как науката се самокоригира. Това, което е било непознато или погрешно разбрано в даден момент, по-късно е изяснено с напредъка на технологиите и методите. Това е сила на науката, а не слабост – способността да се учи от грешки и да усъвършенства разбирането си.
2. Разграничаване на научен консенсус от погрешни твърдения:
   • Студен синтез, Клетъчна памет, Раса и интелигентност: Тези случаи представляват или несъстоятелни твърдения, които не са издържали на проверка (студен синтез), или идеи, които никога не са имали солидна научна основа и са били отхвърлени като псевдонаука или спекулация (клетъчна памет, расова интелигентност). Те са примери за това как научният процес (или липсата му) работи, като води до отхвърляне на недоказани или погрешни идеи.
   • Талидомид, Лоботомия, Радиация: Тези примери показват сериозни пропуски в етичните стандарти, регулациите и първоначалните оценки за безопасност на продукти и процедури. Те доведоха до значителни подобрения в научните и регулаторни практики.
3. "Глобалното застудяване" от 70-те години: Този пример е особено релевантен. Наистина, през 70-те години е имало някои научни дискусии и медийни публикации, които са прогнозирали период на застудяване, базирани на наблюдения върху промени в климатичните модели и намаляващи слънчеви цикли. Въпреки това, дори тогава:
   • Доминиращо мнение: По-голямата част от научната общност вече е осъзнавала потенциала на парниковите газове (като CO₂) да причинят затопляне.
   • Натрупване на данни: Оттогава са събрани десетилетия повече данни, подобрени са климатичните модели и разбирането ни за сложните климатични системи се е задълбочило значително.
   • Яснота: Данните от последните 40-50 години категорично подкрепят тенденцията на глобално затопляне, а не на застудяване. Наблюдаваните температурни тенденции, топенето на ледниците, повишаването на морското равнище и други индикатори са в съответствие с прогнозите за затопляне, причинени от човешките емисии.

Защо настоящият консенсус за климата е различен:

• Мащаб на доказателствата: Науката за климата се основава на огромен обем от данни от различни дисциплини (атмосферни науки, океанография, гляциология, геология, биология и др.) и множество независими линии на доказателства.
• Прозрачност и проверка: Констатациите се подлагат на строг процес на рецензиране (peer review) и са достъпни за проверка от цялата научна общност.
• Консенсус: Огромното мнозинство от активно работещите климатолози са съгласни, че климатът се затопля и че основната причина са човешките дейности. Този консенсус не е просто мнение, а резултат от натрупването и анализа на всички налични научни данни.

Важно е да се прави разлика между научни области, където има силен консенсус, базиран на множество доказателства (като климатичните промени), и области, където науката все още търси отговори, има противоречиви теории или където са правени явни грешки или псевдонаучни твърдения. Историята показва, че науката се развива, но също така показва и как се утвърждават надеждни теории въз основа на солидни доказателства, след като бъдат подложени на строга проверка.