Глобалното затопляне мит или реалност?

[tnm]

Дръни, стига с тая екологична праволинейност. Дай да ти зацапаме хабитатя, че да има с кво да се изявяваш докато грохнеш. Гледай от пишман-патреотете как се правят теа работе.

Тцъ! От кога го чакам този сняг, че да се белне малко хабитатя, ти викаш - да го зацапаме. Против съм. Ще я карам по стария начин - хайдутлук и спомагателни дейности, свързани с основната
Мрънкало, вариантите са два -първо, ние оказваме решаващо влияние върху климатичните промени или второ, нашето влияние върху промените е пренебрежимо малко и не се струва да се води на отчет. Но и в двата случая, ако настъпят резки изменение ние трябва да се нагодим към тях.
Значи - да се надяваме на еволюцията и да бъдем благодарни на евентуалната мутация, която ще ни даде възможност да оцелеем.
Наздраве, Мръни!

[Trakatrak]

Братле, в планетарни мащаби, и "пеперудата", е със съответния размер. Същината на ефекта е че, поради яка причинно-следствена а навързаност на всичко с всички, Е ВЪЗМОЖНО да се случи всичко, БЕЗ ДА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Т.е., за тотален детерминизъм чак, е пресилено да говорим. Ама кой знае, пусто.

Е, това "навързано на всичко с всички" е слабото звено. Нещо подобно предлага концепцията за тоталността на битието, единствеността на развитието, но при нея възможността за познание е трагично обречена. Тавтологията не може да бъде преодоляна. Светът е такъв какъвто е. Само че и нашата роля е такава и създаваме множество теории, макар и обречени. Затова се опитваме да овладеем природните процеси и ни е съдено донякъде да успеем.

[Pyramid]

Предопределено що се отнася до физическия свят. Но свободата на избор преобръща играта, защото в системата се намесва неопределим фактор. "Ефектът на пеперудата" гласи, че е достатъчно едно махане с крилата на пеперуда около екватора, за да се предизвика ураган около тропика. Безумна идея, защото трябва да се вземат предвид и другите фактори, а махането с крилата е толкова незначителен причинител на каквото и да е, че може спокойно да бъде пренебрегнат. Само че не сме наясно какво представлява цялата система - Всемира и дали в неговата цялост зкономерностите, които набелязваме на локално ниво, са валидни и действат. Детерминизмът е просто едно предположение. И ще си остане.

Братле, в планетарни мащаби, и "пеперудата", е със съответния размер. Същината на ефекта е че, поради яка причинно-следствена а навързаност на всичко с всички, Е ВЪЗМОЖНО да се случи всичко, БЕЗ ДА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Т.е., за тотален детерминизъм чак, е пресилено да говорим. Ама кой знае, пусто.

[Trakatrak]

Мръни, опазването на Природата само по себе си е дилема- от една страна чрез своите действия/бездействия човек неминуемо ще я променя, а а друга трябва да съхрани основните й свойства благодарение, на които той съществува.
Окръжаващата ни среда е крайно изменчива и поради това не е възможно да се намерят универсални за всички страни и народи принципи за нейното съхранение. Защото, съгласи се, едно е Широка страна моя родная, съвсем друго е Земя, като една човешка длан, например
Прогресът винаги е бил от диаметрално противоположен на екологията. Не случайно дейността на първият така наречен екоклуб е била насочена към намаляване на влиянието на промишлената революция във Великобритания върху рахатлъка на местна аристокрация, заради рязко й намаляване площта на ловните полета.
Наздраве!

Дръни, стига с тая екологична праволинейност. Дай да ти зацапаме хабитатя, че да има с кво да се изявяваш докато грохнеш. Гледай от пишман-патреотете как се правят теа работе.

[Trakatrak]

Естествен Интелект (ЕИ):

На моят робот му е приятно най-после да разговаря с един ЕИ

ИИ: "Ефектът на пеперудата се отнася до идеята, че малки промени в началните условия на дадена система могат да доведат до значително различни резултати с течение на времето. В контекста на детерминизма идеята е, че събитията и резултатите са предопределени, а концепцията за причина и следствие губи значението си, когато се разглежда в по-широка перспектива. Вместо това човек трябва да се съсредоточи върху правенето на избор и предприемането на действия въз основа на най-добрата налична информация и да не се ограничава от идеята, че всичко е предопределено. Важно е да имаме цялостен поглед и да предприемаме действия в по-голям мащаб, дори потенциално отвъд нашата галактика, и да не се ограничаваме от сегашните си ограничения. Понастоящем ние все още сме примитивни и често се борим помежду си, за да разрешим трудностите на растежа, и трябва да продължим да се развиваме и да разширяваме разбирането и действията си."

Предопределено що се отнася до физическия свят. Но свободата на избор преобръща играта, защото в системата се намесва неопределим фактор. "Ефектът на пеперудата" гласи, че е достатъчно едно махане с крилата на пеперуда около екватора, за да се предизвика ураган около тропика. Безумна идея, защото трябва да се вземат предвид и другите фактори, а махането с крилата е толкова незначителен причинител на каквото и да е, че може спокойно да бъде пренебрегнат. Само че не сме наясно какво представлява цялата система - Всемира и дали в неговата цялост зкономерностите, които набелязваме на локално ниво, са валидни и действат. Детерминизмът е просто едно предположение. И ще си остане.

[tnm]

На теб ти е харесало, ма гледам в следващия пост пак си говориш за "ефекта на пеперудата". А този ефект е измежду най-големите измишльотини на концепцията за всеобхватния детрменизъм. Причинността е процес, който регистрираме при последователни повтарящи се резултати, но това са само наши локални наблюдения и заключения. В условията на тоталност на битието причинността губи своя смисъл, произлизащ от субективната ни интерпретация. Във връзка с темата, това означава, че кавото има да ни се случва, ще се случи. Което не означава да не вземем мерки срещу затоплянето, а по-внимателно да преценяваме действята си. Да не се подлъгваме по "ефекта на пеперудата", а комплексно да управляваме прогреса си, доколкото бързото ни израстване би могло да ни направи по-независими спрямо локалните условия. Трябва да разширяваме обхвата си на действие поне на галактично ниво и дори да търсим проходи и да установяваме валенции към съседни измерение, ако въобще ги има. Наместо това, понеже още сме примитиви, все още се бием помежду си, за да решаваме затрудненията на растежа и за да продължим да се развиваме. Дали сме излезли от дивачеството?

Мръни, опазването на Природата само по себе си е дилема- от една страна чрез своите действия/бездействия човек неминуемо ще я променя, а а друга трябва да съхрани основните й свойства благодарение, на които той съществува.
Окръжаващата ни среда е крайно изменчива и поради това не е възможно да се намерят универсални за всички страни и народи принципи за нейното съхранение. Защото, съгласи се, едно е Широка страна моя родная, съвсем друго е Земя, като една човешка длан, например
Прогресът винаги е бил от диаметрално противоположен на екологията. Не случайно дейността на първият така наречен екоклуб е била насочена към намаляване на влиянието на промишлената революция във Великобритания върху рахатлъка на местна аристокрация, заради рязко й намаляване площта на ловните полета.
Наздраве!

[Pyramid]

С този индивид ИИ е прекалено дипломатичен:

ИИ: "Ефектът на пеперудата" описва как малки изменения в началните условия могат да доведат до големи разлики в крайните резултати през времето. Това е прилежащо за съхраняването на малките детайли, дори когато онези се възприемат като незначителни, в дългосрочна перспектива."

Вместо направо да му каже:
Б-н: "това, което си надрънкал няма нищо общо с "Ефектът на пеперудата"

Това, че ТИ не хващаш връзката, не значи, че я няма. Значи само, че ТИ не я хващаш.

[barbaron]

Много ми e интересно как точно работи така наречения "парников ефект" който навсякъде го цитират? Каква точно е механиката и физиката по която става тоя процес на затопляне?

ИИ: ""Парниковия ефект" описва процеса по който газове, като въглероден диоксид, метан и други, подобряват съхраняването на топлина в атмосферата на Земята. Парниковите газове улавят тази топлинна енергия и я задържат в атмосферата, предотвратявайки охлаждане на Земята. Парниковите газове имат способност да абсорбират инфрачервена радиация и да генерират топлина.Това означава, че температурата на Земята става по-висока, отколкото би била без парниковия ефект. Това е научно доказан процес и е основан на термодинамиката, радиационната и физиката на атмосферата."

[barbaron]

Понякога,и 5% от 0,02промила, са от съществено значение. Работата е там, че говорим за процеси с натрупване във времето и, затова, трябва да държим сметка за всичко. Да опитам с простичък пример: Стрелба по мишена с пистолет. Кръг 10 см. От 10 м няма проблем. 20 м. вече е по-трудно, на 30 доста,а на100, може и в 50см да пропуснеш. Пък вятърът - много слаб. Кажи същото на 1000 м., и пак разправяй, колко малко и незначителни са 5% от 0,002%.
Накратко, имаме работа с "Ефекта на пеперудата".

С този индивид ИИ е прекалено дипломатичен:

ИИ: "Ефектът на пеперудата" описва как малки изменения в началните условия могат да доведат до големи разлики в крайните резултати през времето. Това е прилежащо за съхраняването на малките детайли, дори когато онези се възприемат като незначителни, в дългосрочна перспектива."

Вместо направо да му каже:
Б-н: "това, което си надрънкал няма нищо общо с "Ефектът на пеперудата"

[barbaron]

Естествен Интелект (ЕИ):

На теб ти е харесало, ма гледам в следващия пост пак си говориш за "ефекта на пеперудата". А този ефект е измежду най-големите измишльотини на концепцията за всеобхватния детрменизъм. Причинността е процес, който регистрираме при последователни повтарящи се резултати, но това са само наши локални наблюдения и заключения. В условията на тоталност на битието причинността губи своя смисъл, произлизащ от субективната ни интерпретация. Във връзка с темата, това означава, че кавото има да ни се случва, ще се случи. Което не означава да не вземем мерки срещу затоплянето, а по-внимателно да преценяваме действята си. Да не се подлъгваме по "ефекта на пеперудата", а комплексно да управляваме прогреса си, доколкото бързото ни израстване би могло да ни направи по-независими спрямо локалните условия. Трябва да разширяваме обхвата си на действие поне на галактично ниво и дори да търсим проходи и да установяваме валенции към съседни измерение, ако въобще ги има. Наместо това, понеже още сме примитиви, все още се бием помежду си, за да решаваме затрудненията на растежа и за да продължим да се развиваме. Дали сме излезли от дивачеството?

На моят робот му е приятно най-после да разговаря с един ЕИ

ИИ: "Ефектът на пеперудата се отнася до идеята, че малки промени в началните условия на дадена система могат да доведат до значително различни резултати с течение на времето. В контекста на детерминизма идеята е, че събитията и резултатите са предопределени, а концепцията за причина и следствие губи значението си, когато се разглежда в по-широка перспектива. Вместо това човек трябва да се съсредоточи върху правенето на избор и предприемането на действия въз основа на най-добрата налична информация и да не се ограничава от идеята, че всичко е предопределено. Важно е да имаме цялостен поглед и да предприемаме действия в по-голям мащаб, дори потенциално отвъд нашата галактика, и да не се ограничаваме от сегашните си ограничения. Понастоящем ние все още сме примитивни и често се борим помежду си, за да разрешим трудностите на растежа, и трябва да продължим да се развиваме и да разширяваме разбирането и действията си."

[Pyramid]

На теб ти е харесало, ма гледам в следващия пост пак си говориш за "ефекта на пеперудата". А този ефект е измежду най-големите измишльотини на концепцията за всеобхватния детрменизъм. Причинността е процес, който регистрираме при последователни повтарящи се резултати, но това са само наши локални наблюдения и заключения. В условията на тоталност на битието причинността губи своя смисъл, произлизащ от субективната ни интерпретация. Във връзка с темата, това означава, че кавото има да ни се случва, ще се случи. Което не означава да не вземем мерки срещу затоплянето, а по-внимателно да преценяваме действята си. Да не се подлъгваме по "ефекта на пеперудата", а комплексно да управляваме прогреса си, доколкото бързото ни израстване би могло да ни направи по-независими спрямо локалните условия. Трябва да разширяваме обхвата си на действие поне на галактично ниво и дори да търсим проходи и да установяваме валенции към съседни измерение, ако въобще ги има. Наместо това, понеже още сме примитиви, все още се бием помежду си, за да решаваме затрудненията на растежа и за да продължим да се развиваме. Дали сме излезли от дивачеството?

Не. И като гледам, сякаш не се очертава.

[Trakatrak]

Ами да. Особено е хубаво да се помни че,в живота, освен уравнения с ясни корени (реални и/или и) комплексни,има и неравенства, а там отговорите са множества в интервали, водещи до полета, редици, идеали и т.н. та, дори и верни прогнози, пак се сбъдват в диапазони и всяка конкретика, е основно случайна. Фатумът, както правилно отбеляза, НЕ Е за пренебрегване. Т.е.,прав си, хареса ми.

На теб ти е харесало, ма гледам в следващия пост пак си говориш за "ефекта на пеперудата". А този ефект е измежду най-големите измишльотини на концепцията за всеобхватния детрменизъм. Причинността е процес, който регистрираме при последователни повтарящи се резултати, но това са само наши локални наблюдения и заключения. В условията на тоталност на битието причинността губи своя смисъл, произлизащ от субективната ни интерпретация. Във връзка с темата, това означава, че кавото има да ни се случва, ще се случи. Което не означава да не вземем мерки срещу затоплянето, а по-внимателно да преценяваме действята си. Да не се подлъгваме по "ефекта на пеперудата", а комплексно да управляваме прогреса си, доколкото бързото ни израстване би могло да ни направи по-независими спрямо локалните условия. Трябва да разширяваме обхвата си на действие поне на галактично ниво и дори да търсим проходи и да установяваме валенции към съседни измерение, ако въобще ги има. Наместо това, понеже още сме примитиви, все още се бием помежду си, за да решаваме затрудненията на растежа и за да продължим да се развиваме. Дали сме излезли от дивачеството?

[Pyramid]

Каква слънчева система ,какви 200 хиляди години?Светлината от Слънцето достига до Земята за 8 минути. Какъв е климата на Земята се определя от Слънцето, не от неща извън слънчевата система.
А астероидът е паднал в Мексиканския залив преди 65 милиона години. Оттогава многократно са се редували периоди на глобално затопляне и ледникови периоди.

Редували се се. Наистина. И всеки, най-вероятно, е започвал твърде бавно, незабележимо и т.н. Аз мисля, да не се караме за щяло и нещяло. Да си останем всеки със своето мнение и да отваряме темата за по седмица през 5-10години. Повече смисъл ще има,пък к верифицирани данни ще са се понасъбрали. И да се, и да не се надвикваме,какво ще променим?

[Pyramid]

Точно така е.СО2 е 0,04 процента от атмосферата. А човешката дейност е отговорна за 5 процента от СО2. Т.е СО2 от човекът е 0.002 процента от състава на атмосферата. Как точно ще повлияе на климата толкова нищожно количество?Все едно на стадион "Ноу Камп"двама зрители да надвикат останалите 99998.

Понякога,и 5% от 0,02промила, са от съществено значение. Работата е там, че говорим за процеси с натрупване във времето и, затова, трябва да държим сметка за всичко. Да опитам с простичък пример: Стрелба по мишена с пистолет. Кръг 10 см. От 10 м няма проблем. 20 м. вече е по-трудно, на 30 доста,а на100, може и в 50см да пропуснеш. Пък вятърът - много слаб. Кажи същото на 1000 м., и пак разправяй, колко малко и незначителни са 5% от 0,002%.
Накратко, имаме работа с "Ефекта на пеперудата".

[Pyramid]

Не ща да се гавря с темата, но имате прекалена вяра (религиозна) в детерминизма. А той освен за спекулативни приключения в познанието, за друго не става. Имаме парадигма, която уж обяснява света, но някак удобно пропускаме несъответствията, парадоксите, абсурдите. Така че е добре да ползваме закономерността в ограничени системи (напр. как работи автомобила), но при липса на граници е ясно, че не сме много наяснокакво става. Ще рече, да правим прогнози, но да не им се доверяваме напълно когато не знаем всички участници в уравнението. И да не пропускаме Фатума. Ха-ха!

Ами да. Особено е хубаво да се помни че,в живота, освен уравнения с ясни корени (реални и/или и) комплексни,има и неравенства, а там отговорите са множества в интервали, водещи до полета, редици, идеали и т.н. та, дори и верни прогнози, пак се сбъдват в диапазони и всяка конкретика, е основно случайна. Фатумът, както правилно отбеляза, НЕ Е за пренебрегване. Т.е.,прав си, хареса ми.