Фундаментални основи на дългосрочното инвестиране ( философско-кръчмарска тема)

[misanthrope]

разбирам какво имаш предвид, туй е дълбоко философска тема действително и може да доведе до извода, че се нуждаем от нова система

реално в момента работя по-малко труд като количество в сравненеи с преди, но естеството на работата ми е в сферата на медицината и отговаряме на някой доста важни въпроси, поради което и заплащането ми е мн по-високо от преди, въпреки че реално като обем работа и извършен труд сега е значително по-малко от преди - това не е съпоставимо - все едно круши и ябълки.

та парите са едно необходимо зло, с което ни приравняват някой се извисяват дори и да не заслужават, други дори да заслужават тънат в немотия.. не е справедливо, но абсурд да се променят нещата

Радвам се, че се съгласяваш
Аз си мислех, че ако се върнем на темата с избора на аналог, основния въпрос е, колко човека ЩЕ го искат този аналог утре, след месец, след 10 год. Очевидно, колкото повече млади хора има, толкова повече ще го искат ( по презумция младите имат много труд и малко аналог). Значи, ако демографската тенденция е положителна, общо взето, всеки аналог ще е ОК, ако тя е отрицателна, тогава трудна работа. Значи има значение и мястото. Това например е една интересна разлика между златото и недвижимите имоти. Златото е глобално, може да се изтъргува навсякъде. Имота - само там, където се намира. Златото обаче има стойност само като аналог, то не може да се ползва за нищо реално, за разлика от недвижимия имот. Изобщо, идеата ми беше, дали могат да се дефинират е такива критерии, на базата на които да се сметне вероятността един аналог да се окаже по-успешен от друг, съвсем математически. Разбира се че няма гаранции. Но ето, златото е уязвимо от едни неща, от други -не. Имота - различно. Чудя се, има ли краен брой обективни критерии, по които даден актив да е по-ниско рисков от друг.
Разбира се, държавната репресия е един фактор, който може би обезсмисля подобни сметки

[vendetta89]

разбирам какво имаш предвид, туй е дълбоко философска тема действително и може да доведе до извода, че се нуждаем от нова система

реално в момента работя по-малко труд като количество в сравненеи с преди, но естеството на работата ми е в сферата на медицината и отговаряме на някой доста важни въпроси, поради което и заплащането ми е мн по-високо от преди, въпреки че реално като обем работа и извършен труд сега е значително по-малко от преди - това не е съпоставимо - все едно круши и ябълки.

та парите са едно необходимо зло, с което ни приравняват някой се извисяват дори и да не заслужават, други дори да заслужават тънат в немотия.. не е справедливо, но абсурд да се променят нещата

[misanthrope]

лично душевно удоволствие дет викаш ама с тея пари през годините можеш колица да си вземеш, качествени козметики, услуги - не разбирам защо делиш парите от труда... във всеки един момент си продаваш акциите или там квото имаш и си купуваш сякакви услуги/продукти, каквито са ти присърце

Ами деля ги, защото са различни. Парите не са труд, те са аналог. Няма фундаментална разлика между парите, златото, облигациите. Да, в дадения момент, парите, които получаваш за труда си, са точен негов еквивалент, но с инвестирането, въпросът е какво ще стане утре, а утре нещата могат да са различни.
Нагледно, ако приемем че една група от 20 души всеки има по 1 лев. Аз ти варя яйце, ти ми даваш един лев. Ти ми чистиш обувките, аз ти връщам лева, дет се вика всичко точно. имаме 20 единици труд и 20 единици пари.
Добре, ама един от тези 20 човека, решава да замине някъде и да допуснем, че в момента той не е държал в себе си лев ( бил го е дал някому за нещо)
Значи вече имаме 20 единици пари и насреща.. 19 единици труд. Скиаш ли ко стаа? Значи сега ако кажеш "Абе я ми свари едно яйце" аз ще ти кажа да, ама искам 1.10. Ти сега имаш 2 лева и нещо на шеф се праиш...
Ако в тая картинка вкараш и баМките .. .

[vendetta89]

лично душевно удоволствие дет викаш ама с тея пари през годините можеш колица да си вземеш, качествени козметики, услуги - не разбирам защо делиш парите от труда... във всеки един момент си продаваш акциите или там квото имаш и си купуваш сякакви услуги/продукти, каквито са ти присърце

[misanthrope]

Да, но ако това, дето съм го купил Осма за 10 Б, днес струва 18 Б и ежегодно ми е носило пасивен доход от 0.8 Б (напримерно)?

Не може да ти се помогне. Измерването на печалбите в аналози, води само до твоя личен душевен оргазъм, че си на печалба, защото имаш найсе хиляди лева или долара или х кила злато. Докато не обърнеш УСПЕШНО аналога в труд, печалбата е само имагинерна, на хартия. Без значение колко 0.8Б имаш днес, това не е никаква гаранция че, когато решиш да ги обърнеш в труд, ще получиш за тях каквото и да било

[misanthrope]

Само че нещата не са каквито бяха. Днес е относително ценен труда само на много малка част от хората, а капитала/натрупаният труд/ е почти напълно заменен от държавната репресия.

Вееери гуд пойнт Можеш във всеки един момент, да получиш труд напълно безплатно, ако успееш да убедиш държавата да ошамари някого и да го накара да работи за теб. Както и обратното, държавата може да те ошамари и да ти вземе аналога или административно да направи така, че никой да не го иска и респ. да го обезцени до 0.
И така, една от печелившите инвестиции е политиката, бюрократщината, властта, вътрешната информация за това, кого смята да ошамари държавата, така че да се наредим от правилната страна на преразпределението

От друга страна, ако приемем, че това не е за нас, то следва да търсим аналози, които са търсени на места, със сравнително ниска държавна репресия.

[Императорът]

Не още пари Импе. още ТРУД! Парите са просто още един аналог а той не се яде и не те топли.
Давам пример веднага купил си нещо през 2008ма. за 10 000.
Днес го продаваш за 11 000. Да, донесъл ти е повече пари, но всъщност си на загуба, защото днес 11 000 струват по-малко труд, от 10 000 през 2008ма.
Да не ти давам пример с купено нещо през 89та за 1000 лефчета и продадено през 99та за 100 000 лефчета

Да, но ако това, дето съм го купил Осма за 10 Б, днес струва 18 Б и ежегодно ми е носило пасивен доход от 0.8 Б (напримерно)?

[kubrat]

Само че нещата не са каквито бяха. Днес е относително ценен труда само на много малка част от хората, а капитала/натрупаният труд/ е почти напълно заменен от държавната репресия.

[misanthrope]

Аналогът на парите трябва да ти носи още пари - нали туй на инвестирането философията е: пасивен доход.

Не още пари Импе. още ТРУД! Парите са просто още един аналог а той не се яде и не те топли.
Давам пример веднага купил си нещо през 2008ма. за 10 000.
Днес го продаваш за 11 000. Да, донесъл ти е повече пари, но всъщност си на загуба, защото днес 11 000 струват по-малко труд, от 10 000 през 2008ма.
Да не ти давам пример с купено нещо през 89та за 1000 лефчета и продадено през 99та за 100 000 лефчета

[Императорът]

Никъде не съм писал, че стойността на един продукт се съизмерва с вложения труд, изобщо не си ме разбрал.
Целта беше да ви убедя, че фундаменталната разменна монета е трудът.
От тук насетне вече идва и пазара. Значи, целта на инвестирането, е да държа такъв аналог, който е силно желан от хората, в дадения момент, в който искам да го разменя обратно за труд. Колкото повече хора и по-силно го желаят, толкова повече труд ще мога да получа за него.
От тук следва и основната цел, при подбор на аналог - да предвидя колко хора и колко силно ЩЕ искат дадения аналог, на даденото място и в даденото време, в което аз ще искам да го обърна в труд
В този ред на мисли, всеки аналог има някаква "трудова" стойност само на конкретно място и в конкретен момент от време.

Аналогът на парите трябва да ти носи още пари - нали туй на инвестирането философията е: пасивен доход.

[misanthrope]

Ти си малко като оня - джуджакът с рошавото брада, според когото стойността на един продукт се съизмерва с вложеният труд - тоест изкопаването на една дупка за засаждане на декоративен цепеняк е по-ценен от написването на безсмъртно стихотворение.

Можеше да напишеш само последният абзац, ще го копи-пейстна за улеснение на хората:

И така, аналози, дал Господ - пари (обикновено винаги това е първия аналог, който в последствие вече можем да обърнем в други аналози), акции, облигации - корпоративни, държавни, общински, суровини, недвижими имоти, злато.
Та идеята ми е, ОБЕКТИВНО и в аспекта на съвременната среда да видим какви са плюсовете и минусите на тези аналози

Никъде не съм писал, че стойността на един продукт се съизмерва с вложения труд, изобщо не си ме разбрал.
Целта беше да ви убедя, че фундаменталната разменна монета е трудът.
От тук насетне вече идва и пазара. Значи, целта на инвестирането, е да държа такъв аналог, който е силно желан от хората, в дадения момент, в който искам да го разменя обратно за труд. Колкото повече хора и по-силно го желаят, толкова повече труд ще мога да получа за него.
От тук следва и основната цел, при подбор на аналог - да предвидя колко хора и колко силно ЩЕ искат дадения аналог, на даденото място и в даденото време, в което аз ще искам да го обърна в труд
В този ред на мисли, всеки аналог има някаква "трудова" стойност само на конкретно място и в конкретен момент от време.

[Императорът]

Ти си малко като оня - джуджакът с рошавото брада, според когото стойността на един продукт се съизмерва с вложеният труд - тоест изкопаването на една дупка за засаждане на декоративен цепеняк е по-ценен от написването на безсмъртно стихотворение.

Можеше да напишеш само последният абзац, ще го копи-пейстна за улеснение на хората:

И така, аналози, дал Господ - пари (обикновено винаги това е първия аналог, който в последствие вече можем да обърнем в други аналози), акции, облигации - корпоративни, държавни, общински, суровини, недвижими имоти, злато.
Та идеята ми е, ОБЕКТИВНО и в аспекта на съвременната среда да видим какви са плюсовете и минусите на тези аналози

[misanthrope]

Понеже често се дрънчим за "фундамента" кое е "въздух" и кое е "истинско" та рекох тук да напишем обективно кое как (моля без сектантски изказвания "защото таке е от хилядолетия" и "Пънко нема а умре")
Та в крайна сметка какво и защо искаме да инвестираме?
С труда си, или някак, ние сме произвели повече, отколкото можем на момента да потребим ( да кажем отгледал съм 20 тона домати ама мога да изям само 20 кила)
Така формирания излишък искаме да запазим за по-късно. Най-грубо казано, в момента мога да работя и работя повече, отколкото ми е нужно и искам да си съхраня този труд за по-късно, когато няма да мога или няма да искам да работя. Добре ама труда е тук и сега, няма как да го съхраня. За целта го обръщам в някакъв "аналог" на труд, който вече мога да съхраня, и по-късно да разменя за труд, който някой друг да извърши за мен, в замяна на този аналог. Фундаменталния проблем е, дали количеството аналог, което съм получил за труда си, ще мога да разменя за същото, за по-малко или за по-голямо количество труд, когато реша, че искам да го направя. Нещата се усложняват допълнително от факта, че има различни видове труд и няма мерна единица с която да измерваме труда. Например, аз може да съм получил дадения аналог от съседа, за това, че съм му окосил двора, а да искам да го разменя с млекаря, за труда който е положил за една буца сирене. Да ама косенето и сиренето са несравними,в едното се искат едни знания и умения и се влага един труд, в другото - друг.
Когато решим да "инвестираме" всъщност, става дума за това, какво да подберем като аналог, за да можем в бъдеще да го разменим поне за същото , а по възможност и за по-голямо количество труд, от това, което сме положили за да придобием този аналог.
И така, аналози, дал Господ - пари (обикновено винаги това е първия аналог, който в последствие вече можем да обърнем в други аналози), акции, облигации - корпоративни, държавни, общински, суровини, недвижими имоти, злато.
Та идеята ми е, ОБЕКТИВНО и в аспекта на съвременната среда да видим какви са плюсовете и минусите на тези аналози