Първоначално изпратено от Бедният landlord
Разгледай мнение
-
Aaaa , Лорда...лошо. Ма ти никак не си патриот май. -
Тази тема не е лошо да се премести в сайта на КарлуковоКоментар
-
-
Благодаря! Някой ден може те поразпитам на Лични.Първоначално изпратено от marandi Разгледай мнениеКоментар
-
Да, за 1800 знака.Първоначално изпратено от Trakatrak' Разгледай мнение
Да, ЕПЪБ формат - 50 левас, ако си спомням добре. Дизайн беше поръчан на друго място и беше готов 3 месеца по-рано.Коментар
-
Това за 1800 знака на стр. предполагам, а други услуги ползвал ли си?Първоначално изпратено от marandi Разгледай мнениеКоментар
-
Плащаш си по ценоразпис 3 лв/страница редакция + 1 лв. за корекция.Първоначално изпратено от Trakatrak' Разгледай мнение
Редакторка ти прави препоръки къде какво и ако искаш се съобразяваш, ако искаш оставяш.
Дават ти срок 1 месец и когато те притиска време някъде се наложи да се правят компромиси. Просто не стигна време, защото редакторка е щатна и като стане 16:30ч: Чао, утре пак.
По принцип коментар на жената беше, че много леко се работело с мен. Тоест веднага се съобразявах с препоръки и променяхме текст и сюжет, където каже.
Нямам представа с какви идиоти е работила преди това, за да ми го каже.Коментар
-
Я по-добре пиши тия от Бг книга благосклонно ли се отнесоха към твоите имперски творения или се отнесоха по империалистически към тях като ти обраха последния лев? Какви са ти впечатленията от тази малка книжна империя?Първоначално изпратено от marandi Разгледай мнениеКоментар
-
Няма такива. Тони Николов от Портал Култура донякъде, но като цяло журналистиката в България е мъртва...Първоначално изпратено от съни(тя) Разгледай мнениеКоментар
-
Ето да добиеш представа за качество, но аз не мога да коментирам, защото за мен беше бачкане. Казват, че пиша много леко, които са я чели:
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Глава шестнадесета
Ронливата скала се отчупи и полетя надолу в пропастта. Кракът на момчето пропадна и то остана да виси, хванато само за едната си ръка. Солената пот от напрежението се стичаше и дразнеше очите му, но то търпеливо продължаваше да опипва с другата, търсейки някоя издатина, за която да се вкопчи. Откри я и внимателно се изтегли на ръцете си, сядайки на мъничката площадка, широка около педя. Едва тогава изтри лицето си и погледна надолу, докато събере сили да продължи. Оставаха му още стотина метра нагоре, за да достигне последния вдълбан в скалите манастир.
Слънцето безмилостно пръскаше топлината си. Зиези се благодареше, че нямаше вятър, който би направил мисията невъзможна. Под него се виждаха останалите шест светилища, изрязани в планината по същия начин. Първите три бяха свързани с каменни стъпала помежду си, останалите – с въжета, а до последния храм, който бе целта му, се стигаше с катерене. Това беше краят на Пътя на воина.
Колко бързо измина тази една година, помисли си Зиези, вторачен в бездната под краката си. Още помнеше разтревожения глас на майка си, която се караше в резиденцията с пристигналия по тъмно Атил. Беше плакала, когато дойде да се сбогуват, но момчето не разбра защо. Яздиха цяла нощ, без да си продумат и тогава за първи път видя Атил да посяга с камшик на коня си. Явно беше много ядосан от нещо. Пристигнаха преди изгрев и Зиези видя хилядата вдълбани в скалите стъпала, осветени с огньове отстрани, които водеха нагоре към първия храм. Двама монаси ги очакваха.
– След една година и три месеца ще дойда да те взема – каза строгият мъж и бързо изчезна в нощта.
Още на следващия ден започнаха тренировките. Първите седмици беше подложен на всякакви изпитания: гладува, затваряха го в клетка, докато се научи да не се бои от тесни пространства, хвърляха го в пещери, за да не се страхува от тъмнина. Спускаха го в ями със змии, докато се научи да ги убива. Караха го да ходи по въже на големи височини и да се бие едновременно с няколко души.
След два месеца приключи обучението в първия манастир и го качиха във втория. Тогава разбра, че единият от монасите, които го посрещнаха, е ръководител на майстори по бойни изкуства с различни оръжия, а другият е военен стратег и тактик. Щом паднеше на земята и повече не можеше да се изправи, започваха лекциите за видове войски, предимства, недостатъци, влияние на терена, избор на точно време, климатични условия... и още и още, докато заспи от умора.
После го преместиха нагоре към третата обител. Вече можеше да убива за по-малко от секунда по най-различни начини, без значение дали е въоръжен или не. Друг учител се появи и започнаха уроците по устройство на градовете, видове конструкции на крепостите, бойни машини, приложението им при защита или атака. Канализации, отопление, земетресения, отбрана при обсада... Строеж на мостове за форсиране на реки, кораби, морски битки... Така годината се преполови.
Една нощ без да иска подслуша разговора между няколко монаси и разбра какво се е случило. Пътят на воина, през който трябваше да премине всеки бъдещ владетел на империята, отнемал три години, но заповедта на дядо Ной била кратка и ясна – Зиези да извърши обучението за дванадесет месеца и то успешно. Нещо, което никой не беше правил до този момент.
Момчето внимателно се изправи и отново започна да се катери по отвесната скала. Очакваха го последните сто метра, а копнежът по дома и любимите хора наливаше в тялото му неподозирана сила.
***
Атил беше пристигнал преди седмица и внимателно разглеждаше резултатите от положените изпити, водейки разговори с всички учители на Зиези. Малко хора знаеха, че като главнокомандващ всички армии на империята, именно той беше разработил системата от теория и практика. Преди години, когато поиска да се оттегли, дядо Ной не можа да му откаже, но го помоли да създаде Пътя на воина. Старият човек разбираше умората от неспирните войни на три континента, която се бе натрупала, но щеше да бъде грехота да не се предадат опитът и знанията на следващите поколения. Целият свят познаваше Атил като Непобедения и той не донесе разочарование. Сам откри мястото, където да се построи комплекса, и издири необходимите хора за различните дисциплини. Инициира издигането на тайна лаборатория в недрата на планината, където учени проектираха и изпитваха най-различни изобретения.
– Ще си имаме строител – усмихна се Атил, преглеждайки за пореден път оценките.
– Момчето има невероятна дарба в тази област – потвърди отговорникът на събралите се учители.
– Каква ирония! – тъжно отбеляза генералът. – От Калоян очаквахме да излезе блестящ философ, но съдбата му предложи друго.
– Как се справя той? – любопитно попита един от монасите.
– Вече си има прякор: Убиецът на врани и вълци. Много ги мрази, откакто отнеха баща му и брат му.
– Но …? – остана неизречен въпрос.
– Миналата година успя да ги спре с помощта на планините, а после им нанесе жестоко поражение. Освободи земите на чичо си, като срина всичко по пътя си. Но нещо не е наред с това внезапно изчезване на противника.
– Затишие преди буря?
– Страхувам се, че да. Затова дядо Ной форсира преминаването на Зиези по Пътя на воина.
Вратата на официалната зала в манастира се отвори и построената в две редици охрана застана в тържествена поза, за да влезе залитащото от умора момче. Атил веднага се спусна да го прегърне, а после започна да ръкопляска, последван от всички учители и радостните им възгласи. Върху черната мраморна колона със списъка на успешно издържалите Пътя на воина блестеше гравирано най-отгоре със златни букви едно име: Зиези.Коментар
-
Не се прави с комерсиална цел - проект литна над 5к в момента и около 10 души спецс по области.Първоначално изпратено от ing5rov Разгледай мнениеОк , все пак успех и търпение !
Дечица трябва да четат по-секси стори, а не да бягат още след 2-рия час от даскалото като чуят за "история".
Бачкаме яко - спокойно! Просто трудно се изтегля текст в стил: "Ама, да това го знае всяко хлапе."
П.П. Има качени 2 глави за мостра да се ориентирате. Едната е във фейс, а другата в криле.бг
Там се добива представа за стил и качество.Коментар
-
-
Не крада от тия - добре са направени, но БГ империя имате по-секси история.Първоначално изпратено от ing5rov Разгледай мнение
Имам 20 откраднити реда от Фани Попова Мутафова, че сами печатате монети. Важно е да се знае и затова.
П.П. По-добре пиша от посочените автори. Не се фукам, просто става бавно. При добро темпо правя по 1-2 страници на ден.
Доле съм дал ориентир 5 месеца = 100 страници. Иначе не става качество и без това се ядосвам за някои неща в първа част, които не знаете и колко компромиси направих.Коментар
-
Според мене ускори малко темпото щот пазара се понаводни ...то Хари Потър , то Пръстени , Хобити и кой знай кво още...Първоначално изпратено от marandi Разгледай мнениеКоментар
-
Подобна тема има в няколко БГ сайта, затова Русото не краде/плагиатства като кокошка Съни.Първоначално изпратено от Vladi666 Разгледай мнение
Бог Маранди е умислен, защото има да пише 2-ра част на книга. БГ простетс, матрьошляци и комунета нямат идея как се пише книга.
Има лек фрублем по сюжет линия и докато не я изтегля, няма да я пусна. Кокошка Съни няма откъде да знае как се смесва богомилство, бой и вещерство в един продукт.
Начало е почти готово, но много трудно пиша от първо лице. Техника ми е трудна, но ще видим.
Първа част е изтеглена доста добре. Нека децата прочетат нещо позитив, втора част ще ми еВа мамата с този фърст пърсън на писане.
Този месец няма да мога, още съм угрижен - после като започна става бързо - за около 5 месеца правя 100 страници.Коментар
Коментар