Съдът на ЕС обяви за дискриминация монтираните високо електромери в цигански квартал
Монтирането на недостъпна височина на електромерите в квартал с компактно ромско население би могло да представлява дискриминация поради етнически произход, когато в други квартали електромерите се монтират на достъпна височина. Това обяви в свое решение Съдът на Европейския съюз в Люксембург по дело C-83/14 ЧЕЗ Разпределение България АД/Комисия за защита от дискриминация.
Дори ако се установи, че в този квартал има злоупотреби с електромерите, описаната практика изглежда несъразмерна спрямо двете си цели - да гарантира сигурността на електропреносната мрежа и надлежното отчитане на потребената електроенергия, коментират още юристите. Отбелязва се, че в Съюза е приета директива за равното третиране, която забранява всяка дискриминация, основана на расов признак или етнически произход, що се отнася например до достъпа до стоки и услуги и доставката на стоки и услуги.
Упоменава се и историята на г-жа Николова, която има магазин за хранителни стоки в квартал „Гиздова махала" в град Дупница. Този квартал е населен предимно с лица от ромски произход.
През 1999 г. и 2000 г. електроразпределителното предприятие ЧЕЗ монтира електромерите на всички абонати в този квартал на бетонните стълбове от мрежата на въздушния електропровод на височина от 6-7 метра. В останалите квартали на града (където ромите са по-малко) електромерите на ЧЕЗ РБ се поставят на височина от 1,70 метра, най-често в имота на потребителите, на фасадата или на оградата. Според ЧЕЗ РБ тази разлика в третирането е оправдана поради нарасналия брой манипулации и посегателства по отношение на електромерите, както и поради множеството неправомерни присъединявания към мрежата в квартала.
През декември 2008 г. Николова подава жалба до Комисията за защита от дискриминация (КЗД), като твърди, че електромерите се монтират на недостъпно място, защото жителите на квартала са предимно от ромски произход. Въпреки че самата тя не е от ромски произход, Николова смята, че също е жертва на дискриминация в резултат от спорната практика на ЧЕЗ РБ.
КЗД констатира, че г-жа Николова действително е дискриминирана в сравнение с клиентите, чиито електромери са поставени на достъпни места. ЧЕЗ РБ обжалва това решение пред Административен съд София-град, който пък се обръща към Съда на ЕС с въпроса дали спорната практика представлява забранена дискриминация, основана на етнически произход.
В днешното си решение Съдът на първо място отбелязва, че принципът на равно третиране се прилага не само към лицата с определен етнически произход, но и към лицата, които макар сами по себе си да не принадлежат към съответния етнос, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или особено неблагоприятно положение в резултат от дискриминационна мярка.
На второ място, Съдът подчертава, че макар в квартала да живеят и граждани, които не са от ромски произход, това обстоятелство само по себе си не изключва възможността спорната практика да е въведена заради общия етнически произход на повечето от жителите на квартала (тоест заради ромския им етнически произход).
Уточнява се, че все пак българският съд ще трябва да вземе предвид всички обстоятелства, съпътстващи тази практика, за да определи дали тя действително е въведена по подобни етнически съображения и дали съответно представлява пряка дискриминация по смисъла на Директивата.
Съдът на ЕС не решава националния спор. Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда. Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.
Сред факторите, които могат да бъдат взети предвид за целта, е например обстоятелството, че въпросната практика е въведена само в кварталите, населявани предимно от български граждани от ромски произход. Освен това обстоятелството, че ЧЕЗ РБ е заявявало пред КЗД становището си, че посегателствата и неправомерните присъединявания са дело преди всичко на лица от ромски произход, би могло да сочи, че спорната практика се основава на стереотипи или предразсъдъци от етнически характер.
Ако българският съд приеме, че спорната практика не представлява пряка дискриминация, основана на етнически произход, Съдът на ЕС посочва, че по принцип тя би могла да съставлява непряка дискриминация. Всъщност, ако се допусне, че се прилага изключително в отговор на злоупотребите в съответния квартал, тази практика би била основана на видимо неутрални критерии, но същевременно би засягала в значително по-голяма степен лицата от ромски произход. Така тя би създавала неблагоприятно положение особено за тези лица, в сравнение с други лица, които не са с такъв произход.
В това отношение Съдът подчертава, че защитата на сигурността на електропреносната мрежа и надлежното проследяване на потреблението на електроенергия са законни цели, които по принцип могат да оправдаят такава разлика в третирането. Освен това обаче е необходимо ЧЕЗ РБ да докаже, че с електромерите в съответния квартал действително са извършвани злоупотреби и че понастоящем още има такъв риск.
Монтирането на недостъпна височина на електромерите в квартал с компактно ромско население би могло да представлява дискриминация поради етнически произход, когато в други квартали електромерите се монтират на достъпна височина. Това обяви в свое решение Съдът на Европейския съюз в Люксембург по дело C-83/14 ЧЕЗ Разпределение България АД/Комисия за защита от дискриминация.
Дори ако се установи, че в този квартал има злоупотреби с електромерите, описаната практика изглежда несъразмерна спрямо двете си цели - да гарантира сигурността на електропреносната мрежа и надлежното отчитане на потребената електроенергия, коментират още юристите. Отбелязва се, че в Съюза е приета директива за равното третиране, която забранява всяка дискриминация, основана на расов признак или етнически произход, що се отнася например до достъпа до стоки и услуги и доставката на стоки и услуги.
Упоменава се и историята на г-жа Николова, която има магазин за хранителни стоки в квартал „Гиздова махала" в град Дупница. Този квартал е населен предимно с лица от ромски произход.
През 1999 г. и 2000 г. електроразпределителното предприятие ЧЕЗ монтира електромерите на всички абонати в този квартал на бетонните стълбове от мрежата на въздушния електропровод на височина от 6-7 метра. В останалите квартали на града (където ромите са по-малко) електромерите на ЧЕЗ РБ се поставят на височина от 1,70 метра, най-често в имота на потребителите, на фасадата или на оградата. Според ЧЕЗ РБ тази разлика в третирането е оправдана поради нарасналия брой манипулации и посегателства по отношение на електромерите, както и поради множеството неправомерни присъединявания към мрежата в квартала.
През декември 2008 г. Николова подава жалба до Комисията за защита от дискриминация (КЗД), като твърди, че електромерите се монтират на недостъпно място, защото жителите на квартала са предимно от ромски произход. Въпреки че самата тя не е от ромски произход, Николова смята, че също е жертва на дискриминация в резултат от спорната практика на ЧЕЗ РБ.
КЗД констатира, че г-жа Николова действително е дискриминирана в сравнение с клиентите, чиито електромери са поставени на достъпни места. ЧЕЗ РБ обжалва това решение пред Административен съд София-град, който пък се обръща към Съда на ЕС с въпроса дали спорната практика представлява забранена дискриминация, основана на етнически произход.
В днешното си решение Съдът на първо място отбелязва, че принципът на равно третиране се прилага не само към лицата с определен етнически произход, но и към лицата, които макар сами по себе си да не принадлежат към съответния етнос, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или особено неблагоприятно положение в резултат от дискриминационна мярка.
На второ място, Съдът подчертава, че макар в квартала да живеят и граждани, които не са от ромски произход, това обстоятелство само по себе си не изключва възможността спорната практика да е въведена заради общия етнически произход на повечето от жителите на квартала (тоест заради ромския им етнически произход).
Уточнява се, че все пак българският съд ще трябва да вземе предвид всички обстоятелства, съпътстващи тази практика, за да определи дали тя действително е въведена по подобни етнически съображения и дали съответно представлява пряка дискриминация по смисъла на Директивата.
Съдът на ЕС не решава националния спор. Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда. Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.
Сред факторите, които могат да бъдат взети предвид за целта, е например обстоятелството, че въпросната практика е въведена само в кварталите, населявани предимно от български граждани от ромски произход. Освен това обстоятелството, че ЧЕЗ РБ е заявявало пред КЗД становището си, че посегателствата и неправомерните присъединявания са дело преди всичко на лица от ромски произход, би могло да сочи, че спорната практика се основава на стереотипи или предразсъдъци от етнически характер.
Ако българският съд приеме, че спорната практика не представлява пряка дискриминация, основана на етнически произход, Съдът на ЕС посочва, че по принцип тя би могла да съставлява непряка дискриминация. Всъщност, ако се допусне, че се прилага изключително в отговор на злоупотребите в съответния квартал, тази практика би била основана на видимо неутрални критерии, но същевременно би засягала в значително по-голяма степен лицата от ромски произход. Така тя би създавала неблагоприятно положение особено за тези лица, в сравнение с други лица, които не са с такъв произход.
В това отношение Съдът подчертава, че защитата на сигурността на електропреносната мрежа и надлежното проследяване на потреблението на електроенергия са законни цели, които по принцип могат да оправдаят такава разлика в третирането. Освен това обаче е необходимо ЧЕЗ РБ да докаже, че с електромерите в съответния квартал действително са извършвани злоупотреби и че понастоящем още има такъв риск.
Коментар