Асен Николов - варненският Рокфелер
Богатите наследници карат яхти и супер бързи коли. Почиват на Карибите и се веселят в Лас Вегас. Е, някои от тях се трудят да умножат имането или развиват фамилния бизнес. Стоян Лазаров е от най-нетрадиционните богати наследници. Той се облича с бермуди, краката му са обути с планинарски обувки, на врата си е овесил бронзов медальон. Той е учен и природолюбител. Неговата история започва преди година и половина, но предисловието й е с десетгодишна давност. Наследява това, което е останало от несметното богатство на варненския фабрикант Асен Николов. А към имането на Асен навремето са се числели стотици имоти - къщи, ниви и гори, най-голямата текстилна фабрика в морския град, корабостроителницата и търговският ни флот. Една от най-красивите сгради във Варна също е била негова. По-късно синът на Асен Николов - Милко, я продаде на Мишо Бирата, което пък очевидно му даде на последния повод да се нарече фабрикант.
"С Милко Николов се познаваме от десет години. Запозна ни тъща ми Светлана Белчева, която му беше дясна ръка и го наследи на шефския пост на Института (база) за развитие и внедряване на биологично активни вещества. А Милко, или Доктора както му викахме, беше и доцент по органична химия в Селскостопанската академия", разказва Стоян. Месец преди Милко Николов да почине, той извикал Стоян и му казал, че иска да му завещае всичко, което е наследил от баща си. "Доктора беше изключително ерудиран професионалист с много патенти. С часове си говорехме на научни теми, разказваше ми за неговите виждания, беше пълен с идеи, повечето от тях останаха неосъществени", спомня си Лазаров.
Когато му съобщил за решението си на предсмъртния си одър, Милко Николов казал, че е разочарован от хората около себе си, които са го окрали и лъгали. "Този човек си отиде разочарован от света", смята наследникът му. На смъртното му легло за него са се грижели шест жени. Милко ги извикал и им обяснил, че тъй като съпругата му Люси е починала още през 1982 г. и нямат деца, ще остави всичко на Стоян. "Каза ми "Стояне, и двамата сме биолози и знаем добре, че на всяко нещо идва краят, чувствам, че и моят ще настъпи скоро". Тогава Доктора поискал да извикат нотариус и пред двама свидетели да подпише собственоръчно завещанието си. "По всички закони той успя да гарантира, че ми оставя всичко, което притежава, колко и малко да е останало от огромното богатство на баща му Асен Николов. А трудно е да си представим за какви имоти става въпрос, не само във Варна, а в цяла България", обяснява Лазаров.
Адвокати и всякакви чиновници са смучели от доцента, който цял живот е живял скромно. Безкрайните съдебни битки, които е водил Милко Николов, сега са на главата на Стоян. "За връщането на акциите от БМФ един адвокат го лъжеше, че работи усърдно. След като Милко се усъмни, че делото не върви, защото за пет години няма развитие, изпрати мен в Страсбург", спомня си зоологът. Като отишъл там на място, се оказало, че от съда пратили отказ за делото, но юристът скрил този факт, за да може да продължава да точи пари. Там му обяснили, че всичко трябва да се започне отначало, защото има процедурни грешки.
"Той така и не можа да си върне бащините акции. И не е вярно, че в БМФ има 100-процентно държавно участие, защото аз мога да докажа с документи, че не е така", пали се Лазаров. Основанията за убедеността му е решението на Върховния съд през 1991 г., който постановява, че Асен Николов е с пълна амнистия, защото на практика не е осъден от Народния съд и че Милко Асенов Николов е пълен наследник на неговото движимо и недвижимо имущество. Асен Николов пък е бил пълен собственик на Българско параходство, защото откупува всичките 17 кораба от държавата. "Два пъти ходих до Страсбург и подадох документите, които Доктора ми даде. Продължавам да чакам. Предполагам, че държавата никога няма да допусне акциите да се върнат, въпреки че продаде БМФ", коментира Стоян. "Но аз не съм алчен човек и Доктора го знаеше. Затова ми завеща всичко, останало му от великия Асен Николов", допълва той.
Богатите наследници карат яхти и супер бързи коли. Почиват на Карибите и се веселят в Лас Вегас. Е, някои от тях се трудят да умножат имането или развиват фамилния бизнес. Стоян Лазаров е от най-нетрадиционните богати наследници. Той се облича с бермуди, краката му са обути с планинарски обувки, на врата си е овесил бронзов медальон. Той е учен и природолюбител. Неговата история започва преди година и половина, но предисловието й е с десетгодишна давност. Наследява това, което е останало от несметното богатство на варненския фабрикант Асен Николов. А към имането на Асен навремето са се числели стотици имоти - къщи, ниви и гори, най-голямата текстилна фабрика в морския град, корабостроителницата и търговският ни флот. Една от най-красивите сгради във Варна също е била негова. По-късно синът на Асен Николов - Милко, я продаде на Мишо Бирата, което пък очевидно му даде на последния повод да се нарече фабрикант.
"С Милко Николов се познаваме от десет години. Запозна ни тъща ми Светлана Белчева, която му беше дясна ръка и го наследи на шефския пост на Института (база) за развитие и внедряване на биологично активни вещества. А Милко, или Доктора както му викахме, беше и доцент по органична химия в Селскостопанската академия", разказва Стоян. Месец преди Милко Николов да почине, той извикал Стоян и му казал, че иска да му завещае всичко, което е наследил от баща си. "Доктора беше изключително ерудиран професионалист с много патенти. С часове си говорехме на научни теми, разказваше ми за неговите виждания, беше пълен с идеи, повечето от тях останаха неосъществени", спомня си Лазаров.
Когато му съобщил за решението си на предсмъртния си одър, Милко Николов казал, че е разочарован от хората около себе си, които са го окрали и лъгали. "Този човек си отиде разочарован от света", смята наследникът му. На смъртното му легло за него са се грижели шест жени. Милко ги извикал и им обяснил, че тъй като съпругата му Люси е починала още през 1982 г. и нямат деца, ще остави всичко на Стоян. "Каза ми "Стояне, и двамата сме биолози и знаем добре, че на всяко нещо идва краят, чувствам, че и моят ще настъпи скоро". Тогава Доктора поискал да извикат нотариус и пред двама свидетели да подпише собственоръчно завещанието си. "По всички закони той успя да гарантира, че ми оставя всичко, което притежава, колко и малко да е останало от огромното богатство на баща му Асен Николов. А трудно е да си представим за какви имоти става въпрос, не само във Варна, а в цяла България", обяснява Лазаров.
Адвокати и всякакви чиновници са смучели от доцента, който цял живот е живял скромно. Безкрайните съдебни битки, които е водил Милко Николов, сега са на главата на Стоян. "За връщането на акциите от БМФ един адвокат го лъжеше, че работи усърдно. След като Милко се усъмни, че делото не върви, защото за пет години няма развитие, изпрати мен в Страсбург", спомня си зоологът. Като отишъл там на място, се оказало, че от съда пратили отказ за делото, но юристът скрил този факт, за да може да продължава да точи пари. Там му обяснили, че всичко трябва да се започне отначало, защото има процедурни грешки.
"Той така и не можа да си върне бащините акции. И не е вярно, че в БМФ има 100-процентно държавно участие, защото аз мога да докажа с документи, че не е така", пали се Лазаров. Основанията за убедеността му е решението на Върховния съд през 1991 г., който постановява, че Асен Николов е с пълна амнистия, защото на практика не е осъден от Народния съд и че Милко Асенов Николов е пълен наследник на неговото движимо и недвижимо имущество. Асен Николов пък е бил пълен собственик на Българско параходство, защото откупува всичките 17 кораба от държавата. "Два пъти ходих до Страсбург и подадох документите, които Доктора ми даде. Продължавам да чакам. Предполагам, че държавата никога няма да допусне акциите да се върнат, въпреки че продаде БМФ", коментира Стоян. "Но аз не съм алчен човек и Доктора го знаеше. Затова ми завеща всичко, останало му от великия Асен Николов", допълва той.
Той и Донев така разправял според някаква медия, че започнал с някаква гаражна търговия, май автомати за хазарт, 
)))
Коментар