nacheff, моите уважения! Рядко срещам вече толкова изчерпателен и претеглен поглед на нещата. Но, за разлика от теб, не бих загърбил разгара на ислямските и свързаните по някакъв начин с исляма амбиции. Това, заедно с европедерастията и американската "полит-инженерна" намеса е, което най-много ме тревожи. Тези две сили тласкат света към война и ние не сме дори по периферията, ами по-откъм центъра. БЕЖАНЦИ, бих приел в рамките на възможното. Армии от /потенциални/ терористи и(или и) нови маргинали - не. А, който - някак - се е промъкнал през границата и "иска в Германия", ама съвсем чистосърдечно, бих го натоварил на влака /естествено, да си плати!/ и бих го пуснал "да циркулира". Щом Дойчланд ще ни налага модели, да показва там, толерантност и т.н., и да си ги приема. Дали ще строи нови 200 джамии, па ако ще с пари от Ер Риад, да решава Бундестагът. Само, после, да не се чудят, откъде им е дошло. Предупредени са.
-
-
Първоначално изпратено от Грую Груев Разгледай мнение
Кратко и ясно:
"genocide of Whites via immigration"
Коментар
-
Това е типичен въпрос на източно европеец! Прочети тази статия и ще разбереш защо:Първоначално изпратено от Колчо Слепеца Разгледай мнение
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4972584
Това, че ти си социализирал в среда, която държавата е неспособна да се справи с предизвикателствата не означава, че и западняците са социализирани също в такава среда. Те са видяли примери за успешна интеграция на милиони чужденци и мюсюлмани и нямат такива страхове като теб. От Източна Европа може да изглежда, че много мюсюлмани не са се интегрирали, но това просто не отговаря на истината. Това че са си запази вярата и обичаите, не означава, че не работят здраво, не плащат данъци и не спазват законите, а западните общества основновно това очакват от тях.
Изпробван план Б по принцип би могъл да съществува, но за това би трябвало да узрее Европа.
Такъв план Б би могъл да бъде създаване на колонии на ЕС в Северна Африка или на някои безлюдни гръцки острови от типа на Хонг Конг. В тези колонии може да се въведат най-добрите практики, като правна система, полицейска организация, икономическа регулация, здравна и образователна система. Първите години тези колонии вероятно ще гълтат само пари на ЕС, но средносрочно близостта до много евтини работници и природни ресурси може да ги направи много привлекателни за частните капитали и да създаде мрежа от проспериращи центрове около Европа, вместо тълпа от бедни имигранти.Коментар
-
Може би е дошло време германците да тръгнат масово по психиатри, белким се излекуват от старите си нацистки комплекси и чувство за вина. Па може и да оцелеят като нация, ако не е станало твърде късно.Първоначално изпратено от коки Разгледай мнение
А иначе напълно разбирам германките приветстващи новото кафяво разнообразие в скучния си сексуален живот.Коментар
-
Дидо, гив ми а брейк, плийз - хайде сега прочети коментарите под пасквила на този другар, имайки прдвид, че са основно от хамериканци, и после пак да говорим. Толкова тъпа статия и поръчков журналиЗ на ПрасПрес не би написал
Първоначално изпратено от DidoDinev Разгледай мнениеNever argue with idiots, they will bring you down to their level and then beat you with experienceКоментар
-
Добре де, господа и дами ..
Не смятате ли, че потенциарните рискове, от толкова масова миграция, са по-големи от евентуални позитиви... Това са МНОГО хора...
АКО са работливи, АКО са толерантни, АКО не са пристъпници, АКО не са терористи, и то ВСИЧКИ ..
АКО, АКО, АКО ...
Съвсем конкретен въпрос :
Ами АКО НЕ СА такива, какво правим ?
.................................................. ......................
Някой, някъде има ли план Б ???Ходя по въже.Не ръкопляскайте, това е моят път.С костюм на клоун съм, да ми се смеете, когато паднаКоментар
-
-
-
Ето нещо и от мен за четене : https://www.washingtonpost.com/news/...hem/?tid=sm_fbВсичко е много просто. Искаш ли нещо - бориш се...Не ти ли стиска - губиш го!Коментар
-
Ето още една гледна точка https://www.facebook.com/www.saveway...type=3&theaterДа се поучим от п-р Петров, да прегърнем дори и враговете си за да живеем в мир и разбирателство.Коментар
-
Предлагам ви този анализ на Валери Найденов . Заслужава внимание.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4970039Коментар
-
Sapienti sat - На разбиращия (и малко) му е достатъчно.
Коментар
-
И заключение най-накрая!
Чудесно е, че някой се е сетил да постне и снимки от Сирия по Коледа. Хайде да кажем нещата в пряка реч! Сирия стана една предимно (и условно) светска държава не въпреки, а заради фамилията Асад. Същата тази фамилия, която десетилетия безогледно изсмукваше в своя угода и интерес цялата нация по всички възможни и изобретени от демокрацията и тоталитаризма способи. Че как да не изсмуква, къде и в коя човешка история не е правено?! Всички смучат, често безогледно. Отколе. При нас 45 години 5000 фамилии изсмукваха страната, сега 25 г. 500 го правят много по-драстично и далеч по-успешно. Социална ефективност х 10. Смучат! Яко ....! Изсмукваше фамилия Асад, ама бидейки сама част от едно сравнително слабо представено разклонение на исляма, си даваше ясно сметка, че е трябва да има и джамии и молли, ама е добре да има и Коледа. Хайде сега да попитаме, ще бъде ли „черен лебед“, ако след Асад дойдат онези с брадите?! Ами няма да е черен лебед! Или може би ще дойдат нови хора, изтънчени и деликатни човеколюбци, тип европейски хуманисти?! Ама трън е Асад. Боли и сърби и няма да мирясат. Пък след него - Соддом и Гомор, но в нечий чужд двор.
Тук се сещам за едно интервю със сирийски журналист, който живее от 30 г. в България, когото попитаха за евентуална сирийска емиграция в богатите арабски страни от Залива и защо тя е практически нула. Та той измънка нещо, че става въпрос за страни, които са в забавен процес на историческо и социално развитие, а властите действат прекалено драстично.
Не го изрече, но даде да се разбере: Там живеят варвари, не е за обикновени и особено бедни хора. Ей такива са техните роднински отношения.
Нима не е човешко и разбираемо и ние да имаме своите опасения и страхове.
Добре би било да видим едно много по-активно отношение на жените във форума. Нека споделят мнението си относно ислямските виждания и вярвания относно мястото на жената в обществото. За правилата и практиките.
Отговорям директно по темата на форума. Поради социални, културни, манталитетни, верски и др. причини, приемането да се ограничи само при спазване на строги правила, по изключение и/или в рамките на европейското законодателство и ангажиментите ни към ЕС. Заварените случаи да се третират като хуманитарен акт, до решаване по същество по закон или до отпадане на причините.
В ускорен темп България да разработи и приеме по подходящ начин след максимално широко обсъждане национална доктрина, да обогати и разшири законодателството относно имиграцията, чужденците и българското гражданство. Специален акцент за преодоляване на демографската катастрофа, но не за сметка на намаляване на културното ниво и компромиси с нивото в най-широк смисъл.
Не съм сигурен за съществуване на общо кратно.Коментар
-
Остатък от предния пост.
Тук забелязвам някаква особена форма на стремеж на някои форумци да натоварят по специфичен начин особения социален (и правен) субект, какъвто представлява държавата, с мисли, чувства и съображения, които са присъщи на един коренно различен субект, а именно физическото лице – човек и гражданин.
Вижте, аз имам сърце и очи за човешката трагедия, бих помогнал ако намирам удачен и възможен начин. Вероятно много от вас също?
Когато форумците пледират в полза на бежанците, подходящо е да визират и претендрат за присъщите на гражданина неща: съпричастност, съчувствие, дарение, доброволен труд, предоставяне на материални вещи, покана за посещение, предоставяне на подслон. Такива неща.
Да, но това (бежанци ли са или не, приемане, третиране и др.) е предимно въпрос от вида, който е строго задължение и прерогатив на държавата. Нея – държавата, не може да я натоварваме с човешки емоции, да изискваме да ги демонстрира на първо място.
Държавата трябва да се грижи за националната сигурност, закона и реда на първо място, после останалото.
Хуманност и човещина трябва да се проявяват задължително, но не против националната сигурност, закона и реда, а в рамките на.
Някой е изказал мнение, че когато властта и законът пипат здраво, имигрантите стават примерни граждани на новото си отечество. И се дава за пример САЩ. И вярно и невярно твърдение, много условности има, пък САЩ са особена страна и даването и за пример като доказателство изглежда не е много подходящо. За случая на България, паралелите са немислими. Само като си помисля за китайската имиграция в САЩ и всичко случило се около нея (включително и директна законова забрана за дълги години), а там може да се говори за вероятно 6 – 7 поколения.
Та така, хармоничното вписване на мотивирани и качествени хора от кръга на имигрантите от Близкия и Средния Изток в българското общество, което би могло да се случи в рамките на един исторически „кратък“ период е една чисто по човешки невярна, почти абсурдна, политически вредна и икономически опасна химера и заблуда.
Налага се да положа още малко усилия и да обобщя накрая.Коментар
-
Изпълнявам обещанието си и продължавам горе-долу хронологично от мястото където прекъснах съжденията си....
Те (бежанците) са в преобладаващата си част човешки същества бягащи от съсипани и унищожени страни (отбягвам въпроса – кой и защо ги съсипа тези страни, с какви мотиви и по какви причини се случи това и наистина ли беше абсолютен и непредвидим „черен лебед“ последиците от това съсипване, категорично непостижим за предвиждане???) .
Специално по отношение на Сирия, която се превърна в един своеобразен символ на проблема, вероятно е удачно да се припомни, че и това е също една измислена страна (държавно-политичесто образувание), скроена от едновремешните велики геополитически инженери, които (наследниците им) е смислено и подходящо да си изсърбат супата, вместо да хвърлят камъните в чужда градина. Ако обвиняваме само едновремешните „инженери“, то значи да защитаваме индиректно днешните, а те допуснаха още по-грозни конструктивни дефекти. Кой беше казал, че човек е най-великото творение на природата?!
Вярвам, че е изконно човешко право да желаеш и стремиш към сигурен и по-добър живот за семейство и за себе си. Подходящо е да разчиташ или поне да се надяваш на съпричастност и солидарност от други човешки същества, но за ограничен период от време. Неподходящо е да товариш другиго с проблемите си просто защото на теб така ти е удобно. Подходящо е да си готов да върнеш повече от полученото, не заради аритметиката, а заради човещината. Когато нещата са на живот и смърт, вдимаш една бохча и ... просто се спасяваш, като преминаваш границата или някаква условна линия на заплаха. Това е нормалното и това е човешкото мислене и действие, което може да се характеризира с думите: "в нормата", "човешко и разбираемо". От другата страна, ерго зад линията на заплаха, човешкото е да те разберат, да съдействат според възможностите си, при съобразяване на важни фактори.
Какво се случва, обаче, след преминаването на „линията на директна заплаха“?! По правило в този момент вече няма пряка заплаха за живота на близките около теб и вече си в състояние да размишляваш спокойно и относително трезво за перспективите и възможностите. Би трябвало това състояние на духа и чувствата да е добре познато и на нас като нация, защото още в началото на промените много наши сънародници избраха пътя на емиграцията като свое и на децата си бъдеще. Какво направиха нашите сънародници? Имитираха туризъм, ползваха покани на чужди гаранти или дълго и упорито кандидатстваха за съответната форма на разрешено влизане в съответната страна. В огромната част от случаите, на съответните законни пунктове представяха българските си паспорти и влизаха в мечтаните страни. Отиваха там с познания, професии, таланти и дипломи, с готовност да учат чуждия език, да опознаят и спазват местните закони, правила и да се впишат в местната действителност.
Готови да правят доста компромиси с ясното съзнание, че ако не децата, то поне внуците им ще живеят като уважавани и добруващи хора.
Как идват „бежанците“ при нас. Източник на имигранти за Бг. Е Турция, почти сигурно в поне 95 % от случаите. Още на влизане болшинството викат: Дайте ни статут, искаме в Германия, искаме в Швеция! Нека разсъждаваме, как би могло да се случи това без някаква форма на поне мълчаливо +съдействие“ от страна на съответните турски власти и служби. От лагерите на тур-сир. граница до нашата граница са хиляди километри. Процесът е оставен на хаоса и случайността или все пак може да предположим, че турската държава участва в него. Аз заставам зад втория вариант. И ще споделя какво ме накара да мисля така. Поводът беше случаен. Видях един тв репортаж на пристигащи на германска гара сирийски „бежанци“. Изненадах се, че видях едни странно самоуверени (не само защото наперено показваха с пръсти знака на победата), доста добре облечени хора, предимно млади мъже, които масово държаха в ръцете си големи електронни джаджи, вероятно смартфони. Някои усмихнато снимаха, но повечето просто съсредоточено зяпаха в екраните, каквото и да значи това. По перона се разкарваха едни глуповато усмихнати германски хаусфрауен, които се опитваха да привлекат вниманието на „нещастните“ хорица с домашни сладки и някакви напитки, но бяха доста високомерно игнорирани. Колко може да покаже един прост репортаж?! Е, малко но достатъчно. Стана повод да се замисля и да си дам ясно сметка, че неминуемо „бежанците“ минават през съответните цедки. Говорим, разбира се, за обикновените „сирийци“. Хората с по-сериозни основно пари, но и таланти, способности и т.н. доста отдавна са в Лондон, Ню Йорк, Анкара и други.
Започнах да гледам целенасочено репортажи и по немските телевизии, неизбежно беше да направя също сравнение с това, което виждам да се показва и за хората, които пристигат в нашата страна. Разлика от земята до небето.
В нашата страна влизат хора от ниските социални слоеве, като носят със себе си характерните особености и недъзи, които обичайно съпровождат принадлежащите към тези слоеве. Казва се, че бедността не е порок, и можем да приемем това за вярно съждение, но ако наред с него констатираме масово наличие на ред други съпровождащи неизбежни обстоятелства, неподходящо е да се чудим и дивим. При това нито за миг не забравяйте, че това са хора, които са получили пряко или мълчаливо съгласие и одобрение от турските власти да дойдат у нас. Защото са бреме, от което те трябва да се отърват.
Нито за миг не трябва да забравяме, че у нас вече има едно малцинство с неясно какъв брой и процент, растящо взривно, което масово живее в ужасяваща нищета и мизерия, която от своя страна задълбочава нищетата и мизерията на пенсионерите, които от порядъка на 60 % са пряко зависими от държавен бюджет. Всичко будно бяга, децата ни бягат.
Забелязвате, че се отказвам да разигравам картата на радикалния ислям и някакви съпровождащи хипотези, които бихме видели в тази посока. Още в началото споделих, че бих искал да разсъждавам по темата не толкова от политическа гледна точка, а повече и доколкото е възможно от откъм чисто човешкото измерение. Но, оказа се, че без политика съвсем не може, прости би било твърде наивно.
В тази връзка си задавах нееднократно въпроса за младите мъже сред бежанците. Исках да съм наясно за себе си, без преднамерен страх, опасения, предразсъдъци. Защо все пак предимно млади мъже?! Рекох си, че вероятно при тяхната религия и култура е неприемливо да помъкнат и жените и децата, което прави пътуването много по-бавно, рисково и несигурно. Търсят начин първо да се установят те, пък после да изтеглят домочадието?! Опитах да се поставя на тяхно място и се запитах, как да стане? Да оставя жената и децата в Сирия на идилците, или в турския лагер, където всеки миг могат да ги засилят нанякъде, а пък аз да тръгна по широкия свят ?! И после забелязах нещо досадно натрапващо се на вниманието. Тези млади мъже се държат нахакано, с претенции и изисквания, на моменти преминават границата и без много да му мислят показват агресивно поведение. Всичко това е типично за млади мъже с високо ниво на тестостерона. И, което е много важно разбира се, без някакво тежко „ремарке“ зад гърба им. Редно е да отбележа, че имам личен опит и наблюдения за поведението на т.н. турски гастарбайтели в Германия, едно време Не съм сигурен дали сте го преживявали, да видиш в очите на едно човешко същество (мъж при това), да е отчетливо отпечатано клеймото: Аз съм роб, знам го, готов съм на всичко, щото на плещите си имам огромен товар и отговорности! Въпреки всичко!
Тук вероятно е подходящото място да поговорим и за вписването на имигрантите в новата социална и културна действителност на втората им „родина“. Мога много да ви говоря за „германците“ от турски произход. Не мога да го направя във форум, но поне чуйте свободното ми мнение (твърдение), че не са нито германци, нито турци. Към едните изпитват в най-добрия случай безразличие, но не рядко гняв и омраза, а към родината на дедите си се отнасят със смесени, объркани чувства, граничещи от обич и преклонение до откровена погнуса.. Говоря все пак за млади турци, поне трето поколение, родени в Германия, говорещи немски без акцент, като процесът там е стартирал още преди повече от 50 години. И краят му не се види!
Говорим за Германия, която е велика нация, мощна икономически и социално държава, силна държаввост, със специфична и сдържана външна политика, без военни претенции към населението си. Говорим за език и култура, които са сред водещите по разпространение и равнище в световен мащаб. Младите мъже – турски германци, ако се създаде подходяща атмосфера, директно говорят, че техните родители са експлоатирани робски и по тази причина на тях Германия им е длъжна, те обратно с нищо не са длъжни и като правило може да се забележи тенденция на отказ на тези германци да работят тежък или неприятен труд. Лесно се забелязва поставянето на гротескна граница: ние и те. Обикновено са едни гелосани келешчета с голяма уста, които въртят някаква търговийка, някакви уж услуги, някакви схеми. Е, има ги всякакви.
Отрязах тук, не приема текста, дълъг е.Коментар
Коментар