Министрите на ГЕРБ надминаха всички свои предшественици по наглост в предизборните лъжи за наша сметка
Д-р Боян Кутевски
Миналата седмица двама приятели ми зададоха един много интересен въпрос – познавам ли някой, който ще гласува за ГЕРБ на следващите парламентарни избори. И наистина – бързият преглед в немалкия брой приятели и познати показа, че само двама души, които са членове на ГЕРБ най-вероятно биха гласували за тях. За всички останали – претендирам, че познавам доста интелигентни, нормални и граждански активни хора – съм почти убеден, че не са го направили на миналите избори, а пък за тези убеждението ми направо преминава в сигурност. На свой ред го зададох на други приятели и почти по същия начин стигнахме до заключението, че почти никой интелигентен, нормален и граждански активен човек не би гласувал за ГЕРБ. Да не говорим, че хората, които познавам от ГЕРБ, по-скоро имат някакъв особен тип идеализъм, вярвайки че Бойко Борисов наистина не знае какво правят неговите министри. Заключението ми, разбира се, не е представително и не искам да кажа, че в подобна заблуда са не са и други интелигентни и нормални граждани. Но трябва да признаем – и аз, и те – че кампанията, която властта води в отчаяния си опит да се окопае за втори мандат във властта е обидна дори за хората, които вярват, че властта може да има най-добри и почтени намерения точно в края на своя мандат.
Тогава?! Как така се оказва, че за една голяма част от медиите и социолозите, които безспорно влияят върху обществения дневен ред в България всичко върви от добре, че по-добре?! Нима ехото на празния хладилник изкривява появяващите се отвсякъде министри-лапачи и наистина създава чувство на ситост и ментално задоволство? Отговорът на този въпрос е прост: въпросните медии и социолози са добре „нахранени“ с пари по еврофондовете за безсмислени пропагандни кампании и са положили клетва за вярност на ГЕРБ до изборите – никаква критика, никакво обективно отразяване на бедността, мизерията и гладните бунтове, които вече започват в различни точки на страната. И редовни бонуси – отразяване на всяка безсмислена предизборна акция на министрите и поне по 3 пъти на ден Бойко Борисов да се появява в героична поза да обяснява за поразиите на бившата власт. Ако трябва наистина да направим едно сравнение между него и предишното правителство, то има една съществена разлика – тогава хората бяха понатрупали определен запас от пари и цинизмът не беше така осезаем. Впрочем, късопаметният СуперБойко вече не си спомня как се гневеше извънпарламентарно на своя предшественик (и вероятен наследник Станишев) за същите номера, погодени през лятото на 2009 г.
Ако вече се питате къде е смисълът да ви занимавам с очевидностите на властовия крах, бързам да ви обясня за основната „засечка“, която стои пред властващата клика. Всъщност, масираните агитационни мероприятия влизат в ясно противоречие с действителността на парализиран бизнес, нарастващо недоволство и желание за справедливо възмездие на изборите. Оттук нататък всяко предизборно здрависване с предварително строени и платени клакьори ще струва по някоя и друга десета от процента от и без това миниатюрната подкрепа на ГЕРБ. „Тогава?!“, справедливо ще се запитате вие, „идиоти ли са тези хора, та излизат да работят срещу себе си?“ Не точно! Цялата клика на ГЕРБ в момента е вкопчена здраво в лобистка битка, организирана на принципа, че ако не ходиш да стягаш редиците си срещу съперника – той ще отиде и ще ги обърне срещу теб. Така че всъщност масираната кампания е насочена към самия ГЕРБ, но пък се плаща от всички, които са против ГЕРБ!
Но и в този извратен напън за вътрешно надмощие, казано по бойковски, ГЕРБерите „ще гризнат дръвцето“. Местните структури са излъгани, оставени без самостоятелна далавера, (всичко се изпомпва към ББ и ЦвъЦвъ) демобилизирани и отчаяно търсещи начин да се присъединят като цяла структура към друга партия. Купуват се нови кметове, но старите се изхвърлят, забравят, шантажират или, не дай Боже друго! Естествено, предателите навсякъде се приемат с подозрение, защото веднъж станеш ли предател…
Самите ГЕРБери са изумени от огромната омраза, натрупана срещу тях. Голямата част от тях с нищо не са виновни за държавния погром, който престъпните им босове организираха над България. И сега им е много мъчно, че същите тези босове ще ги хвърлят в жертва на грандиозния крах, който предстои на парламентарните избори. На всичкото отгоре, при реденето на новите депутатски листи ще се намерят нови будали, които ще си платят да са депутати и накрая ще останат с празни ръце. Но няма нужда да ги мислим…
Друг сериозен шамар на вота, властта ще получи от държавната администрация. Наивното убеждение, че може да купиш хората с няколко бонуса е гнусно, но тотално погрешно. Кадърните чиновници са набрали толкова много гняв срещу министерските любовници, които са направили шеметния кариерен скок от младежката организация направо в ключовите административни постове на министерствата и управляват там така, както могат – затова и много хора оприличават поразените министерства на бардаци. Най-добрите специалисти, които бачкат здраво в министерствата вече се чудят кой точно ще ги изрита – държанките на властта или следващите управляващи, които ще ги заподозрат в преданост към бившите. Особени постижения в министерския ескорт има в Министерство на финансите и Министерство на земеделието и храните…
И така – готвим се да видим крадене като за последно. Но горещо се надяваме, че на тези хора ще им е наистина за последно!
Д-р Боян Кутевски
Миналата седмица двама приятели ми зададоха един много интересен въпрос – познавам ли някой, който ще гласува за ГЕРБ на следващите парламентарни избори. И наистина – бързият преглед в немалкия брой приятели и познати показа, че само двама души, които са членове на ГЕРБ най-вероятно биха гласували за тях. За всички останали – претендирам, че познавам доста интелигентни, нормални и граждански активни хора – съм почти убеден, че не са го направили на миналите избори, а пък за тези убеждението ми направо преминава в сигурност. На свой ред го зададох на други приятели и почти по същия начин стигнахме до заключението, че почти никой интелигентен, нормален и граждански активен човек не би гласувал за ГЕРБ. Да не говорим, че хората, които познавам от ГЕРБ, по-скоро имат някакъв особен тип идеализъм, вярвайки че Бойко Борисов наистина не знае какво правят неговите министри. Заключението ми, разбира се, не е представително и не искам да кажа, че в подобна заблуда са не са и други интелигентни и нормални граждани. Но трябва да признаем – и аз, и те – че кампанията, която властта води в отчаяния си опит да се окопае за втори мандат във властта е обидна дори за хората, които вярват, че властта може да има най-добри и почтени намерения точно в края на своя мандат.
Тогава?! Как така се оказва, че за една голяма част от медиите и социолозите, които безспорно влияят върху обществения дневен ред в България всичко върви от добре, че по-добре?! Нима ехото на празния хладилник изкривява появяващите се отвсякъде министри-лапачи и наистина създава чувство на ситост и ментално задоволство? Отговорът на този въпрос е прост: въпросните медии и социолози са добре „нахранени“ с пари по еврофондовете за безсмислени пропагандни кампании и са положили клетва за вярност на ГЕРБ до изборите – никаква критика, никакво обективно отразяване на бедността, мизерията и гладните бунтове, които вече започват в различни точки на страната. И редовни бонуси – отразяване на всяка безсмислена предизборна акция на министрите и поне по 3 пъти на ден Бойко Борисов да се появява в героична поза да обяснява за поразиите на бившата власт. Ако трябва наистина да направим едно сравнение между него и предишното правителство, то има една съществена разлика – тогава хората бяха понатрупали определен запас от пари и цинизмът не беше така осезаем. Впрочем, късопаметният СуперБойко вече не си спомня как се гневеше извънпарламентарно на своя предшественик (и вероятен наследник Станишев) за същите номера, погодени през лятото на 2009 г.
Ако вече се питате къде е смисълът да ви занимавам с очевидностите на властовия крах, бързам да ви обясня за основната „засечка“, която стои пред властващата клика. Всъщност, масираните агитационни мероприятия влизат в ясно противоречие с действителността на парализиран бизнес, нарастващо недоволство и желание за справедливо възмездие на изборите. Оттук нататък всяко предизборно здрависване с предварително строени и платени клакьори ще струва по някоя и друга десета от процента от и без това миниатюрната подкрепа на ГЕРБ. „Тогава?!“, справедливо ще се запитате вие, „идиоти ли са тези хора, та излизат да работят срещу себе си?“ Не точно! Цялата клика на ГЕРБ в момента е вкопчена здраво в лобистка битка, организирана на принципа, че ако не ходиш да стягаш редиците си срещу съперника – той ще отиде и ще ги обърне срещу теб. Така че всъщност масираната кампания е насочена към самия ГЕРБ, но пък се плаща от всички, които са против ГЕРБ!
Но и в този извратен напън за вътрешно надмощие, казано по бойковски, ГЕРБерите „ще гризнат дръвцето“. Местните структури са излъгани, оставени без самостоятелна далавера, (всичко се изпомпва към ББ и ЦвъЦвъ) демобилизирани и отчаяно търсещи начин да се присъединят като цяла структура към друга партия. Купуват се нови кметове, но старите се изхвърлят, забравят, шантажират или, не дай Боже друго! Естествено, предателите навсякъде се приемат с подозрение, защото веднъж станеш ли предател…
Самите ГЕРБери са изумени от огромната омраза, натрупана срещу тях. Голямата част от тях с нищо не са виновни за държавния погром, който престъпните им босове организираха над България. И сега им е много мъчно, че същите тези босове ще ги хвърлят в жертва на грандиозния крах, който предстои на парламентарните избори. На всичкото отгоре, при реденето на новите депутатски листи ще се намерят нови будали, които ще си платят да са депутати и накрая ще останат с празни ръце. Но няма нужда да ги мислим…
Друг сериозен шамар на вота, властта ще получи от държавната администрация. Наивното убеждение, че може да купиш хората с няколко бонуса е гнусно, но тотално погрешно. Кадърните чиновници са набрали толкова много гняв срещу министерските любовници, които са направили шеметния кариерен скок от младежката организация направо в ключовите административни постове на министерствата и управляват там така, както могат – затова и много хора оприличават поразените министерства на бардаци. Най-добрите специалисти, които бачкат здраво в министерствата вече се чудят кой точно ще ги изрита – държанките на властта или следващите управляващи, които ще ги заподозрат в преданост към бившите. Особени постижения в министерския ескорт има в Министерство на финансите и Министерство на земеделието и храните…
И така – готвим се да видим крадене като за последно. Но горещо се надяваме, че на тези хора ще им е наистина за последно!
Коментар